This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

06 ноември 2009

Работа на медиите в кризисни ситуации

Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак - доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.


Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.

Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.

В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.

Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията.

06 юни 2009

Стартира ПРО ФМ

Софиянци ще се радват на още една радиостанция - ПРО ФМ. Тя ще стартира излъчването си в понеделник (8 юни) на честота 101.1 MHz. Новата медия е част от семейството на американската компания СМЕ (Central European Media Enterprises), която притежава и българските телевизии ТV2 и "Ринг", както и радио "Мила".

Именно "Мила" бе преименувана на ПРО ФМ в началото на месец май. Оттогава новото старо радио промени и цялостния си облик. Преобладаващата ретро музиката вече е заменена от т.нар. схема Top 40 Contemporary Hit Radio.

Тя съдържа най-доброто от съвременната поп, поп денс и ърбън продукция, излизаща на музикалния пазар. Освен актуалните хитове на сезона, ефирът ще бъде оглушен и с куп разнообразни предавания, чиито водещи са подбрани след кастинг.

25 май 2009

Формулата KISS (Кис) или как се пишат новини

При писането на повечето новинарски истории се прилага формулата KISS. KISS е съкращение от фразата "keep it short and simple" (т.е. да бъде кратка и проста) или "keep it simple, stupid" (т.е. да бъде проста, непретенциозна).


Познавам журналисти от един безплатен провинциален вестник, които са инструктирани всяка новина, която пишат, "да бъде проста, все едно, че пишеш на баба си". Всякакви сложни мисли, абстрактни понятия, двусмислици и въпроси без отговор не се приемат добре от редакторите, които най-често ги изхвърлят от подготвения материал. Същото се случва и с всичко, съдържащо личен коментар на журналиста.

Националният съвет за обучение на журналистите поставя следните изисквания за писане на новини:

"Обучаваният журналист трябва да умее да подбира съдържанието и стила, необходими от различните новинарски истории или тематични статии; да разпознава, получава и подбира нужните факти с новинарска стойност с помощта на писмени или вербални източници; да пише ясни, балансирани и с наситено съдържание новинарски истории под форма, която да привлич и интригува читателя..." (NCTJ 2002: 11)

Следват по-подробни изисквания:

- новинарските истории трябва да съдържат информация, предоставена от журналиста
- съдържанието трябва да бъде пълно и балансирано
- уводната част трябва да съдържа основното послание на новинарската история и да бъде ясно написана. Най-важната информация трябва да се поднесе в началото на изложението и да бъде последвана от смислено, логично и четивно съдържание
- личните коментари трябва да се избягват
- фактите трябва да са добре подбрани и логично представени
- в съдържанието не трябва да има намеци и неясноти, а думите трябва да бъдат точно подбрани- стилът трябва да бъде популярен
- преките цитати трябва да са точни и съответстващи на контекста

Из Журналистиката - принципи и практика, Тони Харкъп, "Слънце", С., 2009
NCTJ - National counsil of the training of Journalists.

20 май 2009

Нощен труд фалира

"Нощен Труд" спира да излиза от 1 юни. Първият жълт вестник в България ще издаде последния си брой на 29 май, след което изчезва от сергиите след 17-годишно съществуване. Според столичен седмичник стагнацията в сектора на печатните издания се разраства, за което говори и упоритият слух, че Христо Ковачки е купил акции от медийния бизнес на Иво Прокопиев.

Последните месеци бяха трудни за прилеповия вестник. Той бе преместен да излиза сутринта, а цената му бе намалена, но и това не го спаси от банкрут. Изданието има едва 14 000 тираж, който е недостатъчен, за да покрива огромните му разходи. В пика си в средата на 90-те вестникът печаташе по над 100 000 копия. Над 70% от журналистите остават без работа. Някои от тях ще бъдат преместени в другите вестници на ВАЦ.

(Из Блиц)
"Нищо радостно няма в това, че закриват вестник "Нощен Труд". Вестник, който може да не се харесва на по-интелектуалната аудитория, но е едно око повече. Показваше беднотията по улиците, нощните побои, нощните клубове, катастрофите (с пияни или не). Как да научиш какви новобогаташи шетат по нощна София, как се налага чалгата, как се развива уличната или елитната проституция (важно социално явление) – освен от издания като "Нощен Труд"? Или кой политик къде се е пръкнал, в коя компания. В такова издание много неща ги забелязват големите медии и ги развиват като тема. Едно око по-малко. 50-60 души без работа…"

Така започва коментарът на Иван Бакалов в e-vestnik.

19 май 2009

Пиг брадър

Риалити шоу (на име "Пиг брадър") с главни герои четири прасета стартира в Австрия. В продължение на шест седмици розовите звезди ще бъдат следени денонощно от камерите. Не само телевизионните зрители, но и потребителите на глобалната мрежа ще станат свидетели на подробности от личния живот на Пиги, Лили, Паули и Фреди. Целта е да бъде избрано "Супер прасе".

За трета година в началото на годината в градчето Хелфенберг се организира Спектакъл на сланината. Затова всяка седмица от риалити предаването аудиторията ще гласува за "любимо прасе на седмицата", а всяка неделя четириногите животни трябва да участват в прасешки олимпиади, за да спечелят необходимите точки за оставане в шоуто.

А сега сериозно - "Мюзик Айдъл" 3 срещу "ВИП Брадър" 3

Пътрвият директен двубой между двата най-скъпи формата бе на 16 март. Данните на ТВ План ТНС сочат, че "ВИП Брадър" 3 е предпочетен от 1,6 млн. зрители между 18 и 49 години. Така завърщането на Нико Тупарев и водещия Ники Кънчев в ефира на Нова телевизия след миналогодишния скандал с тогавашния шеф на медията Павел Станчев, генерира 14,1% гледаемост и 41,6% пазарен дял.
Първият малък концерт на музикалното риалити, в което гостува Бойко Борисов, пък събра за същата възрастова група 11,3% рейтинг и 33,4% пазарен дял. Според информация на БиТиВи средните данни и за двата формата са с 0,2% в полза на благотворителното шоу (Докато ТВ План ТНС сочи разгромна победа за "ВИП Брадър" 3 - б.р.).


Из брой 5, 2009 на SignCafe

18 май 2009

Откъде ще четем за изборите 2

Има още няколко проекта в Интернет, които не само заслужават внимание, ами и похвала. Вести и БиТиВи вече бяха разгледани, а сега е ред на Дневник (1) и Дарик (2).

И в двата сайта потребителят може да раздели новините за парламентарните избори от тези за европейски парламент. И (1), и (2) ползват собствения си ресурс - Дневник категоризира новини, които така или иначе са минавали през уеб-страницата (и биха минали при отсъствието на отделна секция), мобилизирайки все пак човешкия си ресурс в правенето на нещо хубаво; Дарик пък ползва кореспондентската си мрежа в страна и също просто прекатегоризира новини.

Изненадващо в Дарик обемът е малък - има доста малко статии в сравнение с конкурентите. Впрочем и в Дневник актуалните материали се броят на пръсти, но за сметка на това дизайнът позволява по-лесно да стига до стари заглавия.

Според мен това, което изважда Дневник пред скобите, в които се намират останалите проекти, са двете рубрики - Истина или лъжа и Дебати. Особено втората е уникална - дава поле за обществено говорене, съответно изправя пред аудиторията (и противопоставя един срещу друг) политически фигури и техните възгледи по наболели въпроси. А народът (в Интернет) решава кой е прав и кой крив. Възможностите за гласуване (в това число с отговори на дихотомни въпроси) носи непредставителни, но (за мен) важни социометрични данни.

14 май 2009

"Дневник" и "Капитал" продадени?

Интересни спекулации в медийните среди. В. "Класа" написа, че Иво Прокопиев е продал "Икономедиа" (защо с "А"?!*). В. "Дневник" опроверга твърдението, цитирайки (не по-малко спекулативно) етичния кодекс на българските медии.

Твърди се, че Христо Ковачки вече е купил компанията и ще я изплаща до изборите. "Класа" се позовава на неназован източник, а още в самия материал намират място опроверженията на Иво Прокопиев (собственика), Бисер Боев (изпълнителния директор) и Велислава Попова (главния редактор).

Какви са фактите? Пропадна проектът за безплатен вестник "Градски вестник", редуциран бе щатът в "Дневник" и "Капитал". Има индикации за криза и в телевизия Ре:ТВ, за която се твърди, че е продадена в пакет с "Икономедиа".

Каква е практиката? В част от журналистическите жанрове предположението се използва свободно. Най-големите новинарски удари се правят с непотвърдена от официален източник информация. Част от опровергаваните медийни спекулации се оказват истина.

Ясно е, че до вписването на промяната върху собствеността в търговския регистър официално няма сделка. Известно е, че подобни големи сделки се крият от обществеността, защото влияят върху пазарната оценка на дружествата. Също така спекулациите не се отразяват положително и на персонала.

Все пак подобна сделка не е невъзможна. Може "Икономедиа" да не стане собственост на Христо Ковачки, но за всеки случай медийната верига има нужда от преосмисляне на концепцията. Част от това преосмисляне е започнало с ограничаване на разходите и устойчивото присъствие в Мрежата.


* Медия (англ. media от лат. medium "средно", "посредник" )
Институция, средство за масово осведомяване върху актуални въпроси - радио, телевизия, вестник и подобни; масмедия.
Думата няма дублетна форма. Няма дума "медиа".

Из: Речник на чуждите думи в българския език. Наука и изкуство. С., 2007.

Откъде ще четем за изборите?

Изборите опасно наближиха, следователно медиите реагират според обществения интерес. Действително има парадокс - мнозина казват, че няма да гласуват и че не се интересуват от политика, но същевременно консумират новини по темата. Общопрофилните издания, радиа и телевизии вече подробно се занимават с изборите, а в Интернет информационни сайтове и блогъри акцентират върху предстоящия вот.

В мрежата се появиха и два обособени продукта - подсайтът на Вести.бг (1) и субдомейнът на бтв.бг (2). Първият използва обичайните източници - агенционна информация, прессборки, коментари оттук-оттам, вторият набляга на продукцията на Бареков. (1) запазва почти изцяло дизайна на медията-майка, докато (2) има някои съществени разлики, в това число и нови цветови решения. В сайта на Нетинфо читателите коментират направо под статията, а в страницата на БиТиВи - във форум. (1) се популяризира изцяло във виртуалното пространство, докато (2) получава реклама и в сутрешния блок на телевизията.

Въпреки условията на стагниран рекламен пазар и двата продукта остават под очакванията. Особено след уеб-еуфорията отвъд Океана около президентските избори. От друга страна са похвални усилията да се направи нещо различно. Ползата от подобни страници е за аудиторията и се състои в селектирането на информация по определена голяма тема. Така който се интересува от избори, отива в съответното място. Рекламодателите (в случая партиите) също са облагодетелствани, защото получават избрана заинтересована аудитория.

Майтап от Дъблин

Майтап от Дъблин. Местен студент на име Шейн Фицджералд публикува поетичен, но фалшив цитат в Уикипедия. По-късно заявява, че тества глобализираните и все по-зависими от Интернет медии дали могат да бъдат точни, прецизни и достоверни в ерата на скоростните новини. Неговият извод: Уикипедия - става, журналистиката - не става.

Измисления цитат Фицджералд публикува в уики-страницата на починалия наскоро френски композитор Морис Жар (Maurice Jarre). В резултат на това редица американски блогове и уеб-вестници, както и медии от Британия, Австралия и Индия пубикуват никога неизречените думи, позоваваки се на онлайн енциклопедията.

"Медиите използваха измислицата, въпреки че администраторите на Уикипедия съвсем скоро я хванаха и отстраниха", казва Шейн. Цял месец обаче никоя от публикувалите неверния цитат медии не се усеща и студентът им праща нарочни и-мейли. Следват поправки, опровержения и т.н.

"Бях шокиран от резултатите от експеримента. Може би ако не си бях признал, историята щеше да запомни измислените от мен думи като изречени от Морис Жар. Това е пример как невярна информация, разпространявана активно от много медии, може да се превърне във "вярна"", допълва 22-годишният студент.


27 април 2009

СИБ забрави обещанието си

Съюзът на издателите в България (СИБ) вдигна много шум за нищо, обещавайки преди повече от месец да изготви публичен регистър на българските печатни медии. Явно от тогава досега организацията не е съумяла да разкрие истинските собственици на вестниците у нас, въпреки че те в повечето случаи са широко известни на читателите.

И така, остават два варианта - проектът да е тотално занемарен и да е бил просто кьорфишек с неизвестна цел или да е завършен и да се чака удобен предизборен момент за изнасянето му в публичното пространство.

При всяко положение подобен регистър вече е компроментиран и буди своите въпросителни.

18 април 2009

Ако не си в медиите, не съществуваш

ПР целите са реално осъществими, ако организацията е разработила и целенасочено реализира във времето и пространството своя медийна политика. Необходимостта от нея се обуславя от нарастващата роля на масмедиите в живота на съвременното общество.

Изследване, осъществено от консултантската фирма "Маккинзи" и университета Уортън (Warton), САЩ, показва, че въпреки стремителното развитие на Интернет основни средства за професионално информиране, дори на директорите на най-големите световни компании, си остават традиционните източници. Най-предпочитани са списанията и други периодични издания с бизнес тематика (47%), специализираните консултанти (41%) и деловите конференции (40%) Анкетираните класират Интернет на осмо място по важност.

Масмедиите остават основен източник на информация. В напрегнатото ни всекидневие само много ограничен кръг хора могат да си позволят да следват освен медиите и най-новата литература. И тази тенденция е характерна за всички възрастови групи, за всички хора на планетата.

Наскоро публикувано в Англия проучване на тема "Децата и тяхната променяща се медийна среда" (автори проф. Соня Ливингстън и Мойра Бовил) показва, че днешното британско дете е под прякото влияние на масмедиите средно по 5 часа на ден. В Швеция пък 89% от от децата проявяват интерес и редовно четат вестници.

Днес не възможно да си представим света вън от масмедиите. Ако не се появяваш в тях, просто не съществуваш. Вече има публики, за които онова, което не е показано по телевизията, не е реално. Затова и статусът на една или друга организация се определя във все по-голяма степен и от вниманието, демонстрирано към нея от масмедиите.


Из "PR. Технологията на успеха", Здравко Райков, Дармон, 2003, С.

09 април 2009

Пропаст в информираността

Филип Тичинър развива през 1970 г. теза за нарастваща пропаст в информираността. Според нея нарастването на асортимента от масова комуникация ще доведе до все по-голяма информационна пропаст между привилигированите и ощетените слоеве на обществото. Социално по-добре поставените хора могат по-бързо да си набавят и използват нови информации.

70-те години на ХХ век са само началото на техническия прогрес, сред чиито резултати живеем понастоящем. В една и съща държава (например България) едни живеят в картонени колиби край жп релсите, а други ползват Wi-fi Интернет с мобилните си телефони. Информацията, идваща от телевизор, е далеч по-ограничена от това, което може да се намери в Мрежата.

Пропастта в информираността няма как да бъде "запълнена" и има идентични размери със социалната пропаст.

28 март 2009

Подвеждаща реклама

Подвеждащата реклама е приписване на недействителни качества и възможности на продукта или услугата с цел потребителят да бъде заблуденм за да си я купи или да се възползва от нея.

Например рекламен спот за часовници, в който жена се къпе в басейн с рекламирания часовник, без той да е водоустойчив; или реклама за нарязан хляб (тип "резина"), която твърди, че филиите на марката са по-нискокалорични от другите на пазара, а те са само тънко нарязани.

Категоричното идентифициране на подвеждащата реклама често се затруднява от общото за рекламата хиперболизиране на възможностите на продукта или услугата. Разликата е във фалшификацията. Докато в скритата реклама фалшифицирането идва от мястото й в програмното съдържание, а в подсъзнателната реклама - от метоите й на въздействие върху аудиторията, в подвеждащата реклама то е в разминаването между рекламното съобщение и рекламирания обект.

Тъкмо затова тя не може може да бъде обект на медийна регулация (в ЗРТ няма разпоредби и дефиниции, свързани с нея), а разкриването й по-скоро попада в границите на Закона за защита на потребителите и е във възможностите на комитетите и асоциациите на потребителите.

Из дефиницията на Георги Лозанов от "Език на медийната регулация".

27 март 2009

Криза срещу демокрация (или журналистика)

В редакционна статия вестник "Вашингтон пост" предупреждава, че крахът на всекидневните издания е заплаха за самата демокрация (в САЩ). В огромното море на интернет, без специализирана подготовка е невъзможно да бъдат отличени фактите от предположенията и слуховете, аргументира се изданието.

Под крах на всекидневниците се има предвид затрудненията, които те изпитват във връзка със световната финансова криза. "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" съкращават разходи, а други съкращават персонал. "Крисчън сайънс монитър" от ежедневник се превърна в седмичник. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна.

У нас "Градски вестник" на Економедия спря да излиза в печатен вариант, но сайтът gradski.bg оцеля.

Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочва, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Нишите на информационния пазар в интернет се запълват бързо от новосъздадени компании, допълва Кърли.

Пропускът в изявлението на последния обаче се състои в това, че запълващите нишите компании разчитат на user generated content (съдържание произвеждано и подбирано от потребителя в Интернет). Свиването на разходите в медийните компании и уеб 2.0 тенденциите си пасват като процеси, но те нямат нищо общо с професионалната журналистика. В този смисъл кризата не застрашава демокрацията, а специалистите.

25 март 2009

Пропуск в закона за радиото и телевизията

Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) не задължава телевизиите да указват с видим надпис, че дадено предаване се излъчва повторно. Законодателят, за разлика от зрителя, не се интересува дали дадено предаване се излъчва на живо в ефир или вече е излъчено, записано и показано отново.

Така "Комиците" по bTV разсмиват за втори път с едни и същи смешки, без аудиторията (особено случайно попадналата) да знае това. Същото се отнася и за "Шоуто на Слави" по същата телевизия.

"Черният Петър" остава у продуцентите, които получават еднократни суми за предаванията си. Телевизиите в последствие продават телевизионното съдържание два пъти без да компенсират продуцента (за "Комиците" Евтим Милошев да му мисли).

Похвала заслужава Канал 3, който указва с надпис "повторение" когато повтаря вече излъчено предаване (така, както е логично да бъде навсякъде). По този начин зрителят не се лъже и не се обажда на ефирните телефони когато няма кой да му вдигне.

24 март 2009

Кое ни кара да станем рано в неделя? Са Ва!

"Чуйте кое е онова, което кара хората да стават рано в неделя, всяка неделя от 11 до 12 по РФИ на 103.6" – така започва неделното предаване на Радио Франс Интернасионал – "Са Ва" (Ca Va).

Предаването стартира на 9 март 2008 и наскоро отпразнува първия си рожден ден. 47 пъти досега гласът на авторката (и водеща) Иглика Станкова е будила (или разсънвала) аудиторията на френската станция. Сред нейните гости са били известни и безизвестни музикални групи като Lot Lorien, Mind Trips, Samodelia, Zmei, Sleepwalker, актьори и хора на изкуството. По думите на Иглика, едно от незабравимите предавания е именно със Зуека.

Освен това в предаването й гостуват хора, занимаващи се с любиптни неща като музикотерапия, натални карти, детоксикация на тялото, детска анимация и айкидо. Пред микрофона са заставали и чуждестранни формации като хора St. Louis de Gonzague (Сен Луи де Гонзаг) и Gul de Boa (Гюл де Боа).

"Правила съм и разни предавания със странни теми, необичайни за радиоефира – като например изложба на арт мебели, автотунинг, комикси и първия гей парад в България", споделя Иглика.

"Са Ва" получава и сериозно признание на медийния фестивал в Русе "Българската Европа 2008". Предаването бива отличено с награда за регионално радио за непосредствено човешко представяне на графитите като един съвременен общоевропейски социален и културен феномен.

11 март 2009

Радио - любопитни факти

- Радиостанция у нас струва от 100 000 евро нагоре.
- Изследвано е, че аудиторията на ретро музика е по-лоялна (oldies but goldies).
- Arbitron в САЩ плаща на слушателите, за да са ангажирани към маркетинговите изследвания.
- Хонорарът на медиен консултант, който изготвя анализ на радиостанциите, възлиза на 20 000 долара. Той оценява стратегията, пазарното позициониране и какви хора работят за радиото. След това дава препоръки.
- В Лондон Ofcom (Office of communications), който е приемник на Radio Authority, разпределя честотите и следи за спазването на формата. Така се избягва дублирането на музикалното съдържание и на дискутираните теми.
- Аудиторията предпочита местната музика и местните новини.
- Отдел "Мониторинг" на СЕМ има за задача да глобява, ако по медиите (в частност радиата) се излъва враждебна реч или се говорят нецензурни думи.
- Почти всички български радиостанции претендират, че са AC формат (adult contemporary). Целта е да се привлекат рекламодателите, които търсят аудитория от 25 до 49 години. Почти никое радио обаче не е чист AC. Всеки може да се нарече така, ако има сутрешен блок.
- Медиите формират навици. Затова в Мексико и Куба има успешни News&Talk формати. Освен това и манталитетът на аудиторията е важен.

08 март 2009

Интернет политика

Предизборната кампания в България на практика започна. Политическите партии и техните лица се активизират в публичното пространство в битката за общественото доверие. Част от тях вече имат някакъв опит в управлението на публичните комуникации в Интернет, а за други присъствието в мрежата ще бъде предизвикателство.

Пресният пример на Барак Обама и случващото се с неговото име в уеб-пространството изкушава и родните политици да достигнат до онази прослойка, от която вероятно ще произлезе най-високият процент негласували на предстоящите избори. Преимуществата на Интернет, а именно изобилието от информация, по отношение на политиката може да се счита и като недостатък. Във виртуалното пространство случващото се е почти неконтролируемо и със сигурност невъзможно за манипулиране.

БСП и нейната социалистическа младеж вече плащат за рекламно присъствие из водещите български сайтове, популяризирайки страницата (и програмата) План БГ 09. БСП.БГ също работи на пълна пара така, както и сайтът на другия изборен фаворит - ГЕРБ. И двете пространства са много далеч от летвата, която поставиха в САЩ и като визия, и като съдържание.

Положението в социалната мрежа Фейсбук (Facebook) е следното:

ГЕРБ-истките страници са три: ПП ГЕРБ с 24 членове, ПП ГЕРБ - Варна (9) и Младежка организация към ПП ГЕРБ с неизвестен брой членове. Фенстраницата на Бойко Борисов обаче има 520 члена, а "Искам Бойко Борисов за премиер" има 287 последователи. От друга страна в "Не искам Бойко Борисов за премиер" членуват 2446 потребители.

БСП има една официална група със 115 членове. Ключовата дума вади още "БСП - вън от властта" с 47 членове и "1000 човека, които са против правителството на БСП, НДСВ, ДПС!", събрало 570 потребители.

И сега изненадата: Официалната група на ДПС наброява 334 потребители. Или с други думи е номер 1 във Фейсбук спрямо останалите партии.
И още: СДС има 211 членове (или почти два пъти повече от БСП). 89 пък са членовете на групата на НДСВ.

Като цяло обаче политическата активност в социалната мрежа е в пренебрежимо малки размери първо спрямо останалите дейности, които извършват българите там, и второ, спрямо Обама-манията отпреди няколко месеца.

Ситуацията в търсачките отново е по-благоприятна за БСП спрямо ГЕРБ. В google.bg първите десет резултатa, които излизат за Сергей Станишев, са ОК, докато за Бойко Борисов след уики-справката следват блогърски сарказъм и "разработка" на Движение "Войни на Тангра".

Блогърите, без да са свързани с някоя политическа сила, не пропускат да вземат отношение по актуални теми от обществения живот. Често обаче тяхната позиция е неясна или пък е не толкова политическа, колкото гражданска. Техният глас се чува предимно от най-активните Интернет потребители, които обхождат блог-агрегаторите.

Заключенията са две:
първо, на този етап политическите партии и лица нямат комуникационни стратегии и цялостни PR решения за Интернет пространството и
второ, потребителите в мрежата не се особено активни политически.

07 март 2009

Криза и реклама

"Приходите от реклама в телевизиите през декември 2008 г. са се увеличили с близо 10% спрямо същия месец на предишната година. А обемът реклама е с 40% повече. Приходите в радиото имат по-слаб ръст от 3%. Общите приходи от реклама в печатните издания за декември 2008 г. са спаднали с 8% спрямо същия период на 2007 г.", казва в интервю за списание "Мениджър" изпълнителният директор на TV Plan/TNS Мила Николова.

Според нея телевизиите са се презастраховали, като са свалили рекламните си тарифи, за да не загубят рекламно време. "Изготвянето на рекламни тарифи е пряко свързано с общия климат на пазара и с продукцията, която предлага медията. Основание за увеличаване на цената в телевизиите например са високите рейтинги на предаванията", коментира Николова.

Същевременно статистиката сочи, че някои компании намаляват рекламните си бюджети, други преразпределят ресурса в по-евтини и таргетирани канали (като списания и радиа), а трети инвестират още повече в разпознаваемостта на продуктите си. Интересни обаче ще бъдат данните за първите два месеца на 2009 г., тъй като през декември миналата година паниката още не беше обзела изцяло българския бизнес, а парите за реклама са били разчетени още в началото на 2008 г. Все пак изгледите са секторът да запази ръста си, макар и не със същите темпове.

Кризата е и възможност за публичното пространство да се освободи от медийния излишък и чрез принципите на естествения подбор да оцелеят и да просперират най-виталните и обществено полезни медийни продукти.

06 март 2009

Спорт мания - новото предаване на Крум Савов

Футболните маниаци ще имат ново предаване, а Крум Савов и Велислав Вуцов - нова работа. На 8 март от 17:00 часа стартира "Спорт мания" по Канал 3. То ще се излъчва само неделя следобяд и ще продължава по два часа. Ще има публика в студиото, а темите ще гравитират около футбола.

Освен водещите, за предаването ще работят спортните журналисти Иво Славейков и Иван Ченчев. Продуценти са Петьо Блъсков и неговата "Таргет медия", както и познатият от БиТиВи разследващ журналист Васил Иванов.

Вероятно най-интересното в предаването ще бъдат изявите като водещ на Вили Вуцов. Началният час на предаването е странен, като се има предвид, че по това време почти със сигурност ще тече мач от първеснтвото.

03 март 2009

Преди регистъра

Публичният регистър за печатните медии все още не е онлайн. Възможно е той да бъде частично опорочен, защото собствениците могат да се (и най-вероятно ще се) окажат фирми от офшорни зони. Освен това членове на Съюза на българските издатели (СИБ) са Тошо Тошев ("Труд"), Венелина Гочева ("24 часа"), Иво Прокопиев ("Капитал", "Дневник", "Градски вестник"), Сашо Дончев ("Сега"), Тодор Батков ("Стандарт"), Валери Запрянов ("Тема") и други, за които едва ли ще бъдат посочени всички сродни бизнеси.

Особено любопитнo e отсъствието на "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Иренa Кръстева от СИБ. Не е изключено организацията да готви публичния регистър единствено, за да удари по амбициите на Кръстева за разрастване на медийната й група. Според сметките тя притежава вече поне 35% пазарен дял на вестникарския пазар със своите "Телеграф", "Монитор", Меридиан мач", "Експрес" и "Политика". В портфолиото на НБМГ са още ТВ7 и няколко локални печатни издания, както и всички сайтове, свързани с гореизброените медии. Кръстева, която е свързана с политическата партия ДПС, не крие желанието си да придобие и радиоверига.

Напълно възможно е най-интригуващите данни в публичния регистър да се отнасят до изданията на Кръстева и да целят удар върху реномето им. От друга страна за аудиторията ще бъде полезно да разгледа в табличен вид структурата на медийните конгломерати и (евентуално) да си даде по-ясна представа кое, как и защо се публикува.

В очакване на публичен регистър

Съюзът на издателите в България (СИБ) подготвя публичен регистър на българските печатни медии. Идеята датира от 2006 г., а Съюзът на българските журналисти и други организации неведнъж са настоявали за изготвянето му. От предаването "Отпечатъци", излъчено по bTV на 1 март, стана ясно, че проектът е в напреднала фаза и е почти готов.
Въпросният регистър ще съдържа детайлна информация кой какъв дял в родните вестници притежава и какъв е сродният му бизнес. Информацията ще улесни читателите, които не винаги са наясно какво прозира между редовете, да разберат защо тези вестници съществуват, чии интереси защитават и какви линии следват.

"През годините непрекъснато се повдига въпросът кои са собствениците на медиите и какви интереси се крият зад тях. Беше решено публичната информация за печатните издания да бъде сумирана на едно място и да бъде качена в Интернет. Не че не се знае коя личност или организация стои зад даден вестник, но като се подреди информацията на едно място става много прегледно. Всечки читател може да си направи извода как се финансира дадено издание", коментира юристът Радомир Чолаков.

Той допълни, че СИБ предвижда да посочи не само физическите или юридическите лица, собственици на медии, а и свързаните с тях бизнеси.

"В една нормална медийна ситуация не е важно кой стои зад медиите, а какво има в тях. Когато аудиторията чете заместители на новините и коментрите, тогава тя се интересува от произхода", обобщи културологът доц. Александър Кьосев.

Все още няма посочена дата, на която въпросният регистър ще бъде достъпен за широката публика.

Коментар тук: http://media-bg.blogspot.com/2009/03/blog-post_789.html


02 март 2009

Що е то Хъфингтън поуст?

Хъфингтън поуст (Huffington post) е най-влиятелният блог в света според класацията на британското издание "Гардиън". Освен това той е награждаван два пъти и като най-добър политически блог в САЩ през 2006 и 2007 година. Лично признание получава и Бенет Кели, който пише коментари в Хъфинтън поуст. Най-голямата награда за авторите обаче е лоялната аудитория и влиянието, което те имат върху нея. И финансовата възвръщаемост естествено.

Всичко започва на 9 май 2005 година. Ариана Стасинопулос (по мъж Хъфингтън) и Кенет Лерер стартират страницата и искат да я напълнят с новини и мнения от популярни личности. Идеолог е напористата дама, която е родена в Гърция на 15 юли 1950 г. и произхожда от семейство на журналисти и общественици.

На 21 години тя става първият чуждестранен и едва третата жена президент на студентския съвет на Кембриджкия университет. По-късно среща и се омъжва за американския петролен магнат Майкъл Хъфингтън, но по-важното е, че не се отказва от обществената си активност и гражданското си поведение.

И така, блогът стартира, като в него първоначално пишат най-вече неанонимни познати и приятели на Ариана. Сайтът бързо доказва, че потребителите искат да знаят мнението на публичните личности, независимо дали ги харесват или не.

Резултатите не закъсняват. През 2006 г. Софтбанк Кепитъл решава да инвестира 5 милиона долара в Хъфингтън поуст, чиято популярност по това време расте лавинообразно. Плановете включват назначаването на още персонал, така че сайтът да се обновява постоянно, назначаването на собствени репортери и мултимедиен екип за видеорепортажи. Други компании също инвестират в изданието, макар и по-малки суми.

През ноември 2008 блогът отчита набрни 15 милиона долара от инвеститори, с които ще финансира разследващата журналистика и достигането до локалните (за САЩ) новини. От своя страна Хъфингтън поуст инвестира във влогинг (vlogging, video blogging), а голяма част от съдържанието му е аудио-визуално.

Популярността на гражданската медия расте и от пиар ефекта, който имат критиките от страна на консервативните журналисти, медии и анализатори. Например блогът е бил критикуван заради материалите против войната в Ирак и обвиненията, че американската армия тероризира местното население. Ариана Хъфингтън обаче отказва да премахне въпросните материали, с което предизвиква скандал и, разбира се, сериозен трафик на сайта.

Понастоящем Хафингтън поуст има 43 щатни служителя. За него са писали дори Барак Обама, Хилари Клинтън, Джон Кюсак, Норман Мейлър и други. Блогът покрива широк диапазон от теми, но основно се занимава с политика, забавление, медии, лайфстайл, бизнес и екология.

Ариана Стасинопулос Хафингтън поддържа интереса към сайта си до днес, като дава трибуна на различни, но често популистки мнения. Със скандални публикации, но и действително интересни четива, изданието отдавна си е спечелило репутация на независим наблюдател на събитията в САЩ и по света.

И накрая - животът на г-жа Хафингтън може би не е подчинен единствено на обществения интерес и правовата държавност, след като урежда извънсъдебно обвиненията срещу себе си, че е плагиатсвала за написването на книгата си за Мария Калас.


Ариана Стасинопулос Хъфингтън

26 февруари 2009

Друг поглед върху бъдещето на вестниците

Във връзка с изразеното от Гери Сторч мнение за бъдещето на вестниците, възникна и опозиционен лагер, според който монетизирането на съдържанието през Интернет чрез абонамент просто няма да се случи.

"Основната причина вестниците да не могат да бъдат продавани онлайн са принципите на търсенето и предлагането. За човек, който търси ежедневна информация чрез печата има сравнително малко алтернативи - няколко сериозни национални ежедневника и не повече от два локални вестника. От друга страна човек, търсещ текстова информация в Интернет, има достъп до всички сериозни списания и вестници по света. Това изобилие създава сериозен излишък и прави стойността, която всеки потребител би платил достатъчно малка, за да бъде пренебрежима", казва Вин Кросби в коментарите под статията на Сторч.

Кросби посочва и грешката на някои експерти, които забравят, че пакетът от международни, национални, регионални и локални новини се "разпакетира" във виртуалното пространство. Ако човек от Варна поиска да прочете в хартиено копие международните и локалните новини, той би си купил вестник "Черно море" (chernomore.bg). Ако същият човек се интересува от същите теми, но търси информация в Интернет за тях, той би се спрял например на cnn.com (ако не знае английски на netinfo.bg) и после би се прехвърлил на сайта varna24.bg. Освен това може да научи разни интересни и полезни неща от web 2.0 сайтовете като блогове, блог-рийдъри и социални мрежи.

В заключение Кросби казва: "Вестниците се отказват от продажбата на съдържание в Интернет не защото аудиторията е свикнала да получава информация безплатно, а защото икономическите принципи я правят невъзможна".

22 февруари 2009

Правен статут на журналистите

Какво включва правото на свободно изразяване на мнение и свободата на достъп до информацията:

- изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово (писмено или устно), чрез звук, изображение или по друг начин;
- свобода на печата и другите средства за масова информация;
- право да се търси, получава и разпространява информация;
- право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват законен интерес.

Цитираните права не могат да бъдат използвани за накърняване правата и доброто име на друг, за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление, към разпалване на вражда или насилие над личността, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

Из Наръчник на журналиста, София, 2000.

20 февруари 2009

Бъдещето на Интернет и медиите

Огромният потребителски опит е безполезен, когато няма какво да се чете в Интернет. Тривиална констатация, отнасяща се не само до онлайн вестниците, а до Мрежата като цяло. Така както един вестник се нуждае от добри репортери, така и уеб-пространството се нуждае от експерти. Когато става дума за информация, не всеки я привежда в еднаква (добра) форма, а бъдещето зависи от това умение. Има милиони експерти по света в десетки сфери, но повечето от тях са твърде заети в своята област, за да споделят знанието си - те имат много неща за казване, но нямат време.

Системите, които улесняват произвеждането на висококачсвено съдържание, са решаващи за поддържането на Интернет разразрастването. Без тях ще потънем в морето от глупости. Трябва да направим така, че журналистите, авторите и експертите, на които се доверяваме, да публикуват по собствен продължаващ във времето модел, който да бъде монетизиран по най-добрия начин. Трябва да олесним потребителите, които след като открият публикация на своя любим автор, да могат да достигнат лесно до цялостното му творчество. Така те ще се възползват от паралелните светове: на спонтанното и на рационалното, на кратките и на дългите форми, на момента и на времето.

Няма (а и не можем) да спрем потока от глупости, които се качват в Интернет, но можем да го изтикаме в задните редици. Както Труман е казал през 1949 г.: "Помага ни всеки, който иска да се отърве от пропагандата на лъжите и който желае истината и откровеността".

* Това е малка част от изявлението на вицепрезидента и продуктов мениджър на Google Inc. Джонатан Розенберг в корпоративния блог. Тя касае уеб-журналистиката дотолкова, доколкото посочва нейното бъдеще. Излизането от анонимността в Интернет и създаването на виртуална (а и реална) репутация е механизмът, чрез който потребителите ще получат възможността да отсяват стойностното от плявата. Розенберг потвърждава и очевидната необходимост от експерти, които да пишат за онлайн аудиторията.


19 февруари 2009

Без коментар

Официалната позиция по случая:

News.bg се извинява и покайва за гафа, сътворен от нощния редактор. Уверяваме ви, че това е чисто техническа грешка при работа с фотоархива.Въпросната снимка на колажа - престояла не повече от пет минути в текста за Апостола, е от архива на нюза и е правена преди две години http://news.ibox.bg/news/id_1376436855 по съвсем друг повод.

18 февруари 2009

Спирала на мълчанието

Коцепцията на германския социолог Елизабет Ноел-Нойман Спирала на мълчанието гласи, че хората, които поддържат противоположни мнения на тези, които преобладават в медиите, предпочитат да мълчат. Основният мотив е свързан със страха от социална изолация. Явлението се разглежда като форма на социален контрол на общественото мнение, особено при кризи. Последствията са проява на социален конформизъм. На индивидуално равнище гражданите, които не споделят мненията на лидери на мнозинството, обикновено мълчат, за да не породят неодобрение у хората от социалната среда. Самото мълчание обаче ги изолира от други индивиди, които може и да споделят тяхното мнение.

Основни тематични линии в труда на Ноел-Нойман "Спирала на мълчанието: общественото мнение - нашата социална кожа" (1984) са груповият конформизъм и натискът от страна на масмедиите. Авторката определя проблема по следния начин:

"Наблюдения, извършени в един контекст (на масмедиите) се разпростират върху друг и окуражават хората или да оповестят своите мнения, или да ги задържат и да запазят мълчаие в един процес на разгръщаща се спирала - докато едната гледна точка овладее обществената сцена, а другата изчезне от общественото внимание, тъй като неговите поддръжници са станали безгласни".

Медиите (най-вече електронните) обикновено представят само две гледни точки по даден въпрос - с това те игнорират останалите. Проблемът се връща при медиите отново, тъй като без тяхна помощ не може да бъде огласено някакво противоположно мнение. Социалният диалог не се осъществява, а плурализмът се превръща в желано, но неизпълнено намерение.


Из Теории за масовата комуникация, проф. д-р Тодор Петев, С., 2004

17 февруари 2009

Виртуална журналистика, истински затвор

Последният годишен доклад на Комитета за защита на журналистите показва, че броят на осъдените и затворени онлайн журналисти за първи път надвишава броя на тези от печатните медии. От 125 журналисти на 1 декември 2008 г. 45% са блогъри или служители на уеб-медии. Неприемлива цифра, която обаче отразява нарастването като цяло на Интернет журналистиката.

Генералният директор на Комитета Жоел Симон констатира, че "властта и влиянието на тази нова генерация онлайн журналисти вече е привлякла вниманието на репресивните правителства на планетата, които са ускорили нанасянето на ответен удар".

Важен акцент е, че 45 от затворниците са фрийлансъри (freelancers, нямат трудови договори с медии) и повечето пишат в Мрежата. За разлика от щатните служители, горните не се ползват от правната защита на медиите, в които пишат, или тяхната политическа тежест, за да излязат по-бързо от затвора.

Свободата на словото е в опасност, алармира блогът "Медийно ателие" на РФИ (RFI, l'Atelier des médias). Сайтът разказва, че големи Интернет пъблишери, инвеститори, организации за защита правата на човека и други са анонсирали през октомври 2008 г. създаването на Глобална Мрежова Инициатива (Global Network Initiative), полагайки основните направления за защита свободата на изразяване на мнение и личната неприкосновеност на Интернет обществата. Иницитивата е подкрепена от Yahoo, Google и Microsoft и в нея се включва искане за защита на личната неприкосновеност и на телефонната комуникация.

И още: според споменатия в началото доклад Китай води с 24 затворници - Интернет журналисти от общо 28 журналисти. Така страната си запазва лидерството в тази негативна класация за десета поредна година, а след нея се нареждат Виетнам, Бирма, Еритрея и Узбекистан.

Напомням, че и в България беше разследван и разпитван блогъра Мишел Бозгунов.

15 февруари 2009

Едно старо и едно ново предаване в НТВ

Нова ТВ връща в ефир "На кафе с Гала". Пуска и "Емигранти" на Мартин Карбовски. Първото е ясно - предаване за домакини и майки, съвсем според програмната ориентация на телевизията.

Второто е по-интересно, може би. "Българите са винаги оцеляващи, никога мечтаещи. Милиони наши сънародници живеят и работят там, където не са родени. Половината от тях са на територията на ЕС. Ако те интересува как да избягаш, гледай "Емигранти"", казва Мартин Карбовски за новото си предаване.

Едва ли ще видим нещо повече от обичайния стил на журналиста-провокатор, но при всички положения няма да е безинтересно.


снимка: Нели Томова/e-vestnik.bg

13 февруари 2009

Уязвима аудитория?

Възрастните нямат проблем да различат рекламите от другите телевизионни програми и осъзнават, че целта им е да промотират идея, продукт или услуга. Проучвания показват обаче, че това умение зависи от възрастта на човека.

Децата между 5 и 8 години трудно различават рекламите от останалите предавания и изобщо нямат понятие какво им е предназначението. Накарани да посочат разликите между рекламите и филмите например, децата казват, че първите са по-интересни и по-кратки, но не осъзнават, че служат за увеличаване продажбите на рекламирания обект. Нещо повече - рекламите, които съдържат образи на познати екранни звезди или дори анимационни герои имат по-голям ефект, тъй като стават още по-трудно различими.

По-големите деца (от 9 до 14 години) разграничават по-лесно рекламите от другите ТВ програми, но все още не са напълно наясно с предназначението на двата типа аудио-визуална продукция. Типичен отговор при тази категория подрастващи е, че "програмите служат за развлечение", а "рекламите продават стоки". Въпорсната група обаче също не гледа достатъчно критично на рекламите и е податлива на относително лесна манипулация.

Точно поради тази причина са въведени (със закон) клиповете преди и след рекламните блокове, които да ги обособяват. Скритата реклама обаче остава неуловима и често облъчва несъзнателно и възрастните.

09 февруари 2009

Ужас и безумие

Въпроси (първични):

Възможно ли е да има такова заглавие в българска медия?
Кой контролира и ограничава враждебната реч в Интернет?
Аудиторията харесва ли подобни заглавия?
Оправдава ли битката за трафик подобни глупости?

Въпроси (вторични):
Противниците на дискриминацията няма ли да се обадят?
Защо подобни материали се пишат анонимно?
Възможно ли е подобна статия да бъде чело?


Спорт1 , дата 09.02.2009 г.
"Феновете на ЦСКА към Да Коща: На добър час, педераст"


08 февруари 2009

Къде са те, къде сме ние и накъде отиваме?

Попаднах на полу-апокалиптичен коментар на Гери Сторч в OJR за печата и бъдещето на вестниците.

Въпросният е автор и администратор на http://ourblook.com/ (сайт за политически дискусии и медийни анализи). Бил е колумнист в Детройт Нюс и Маями Хералд, занимавал се е с разследваща, спортна и бизнес журналистика. Бакалавър е по политически науки и магистър по журналистика.

Ето какво казва Сторч:

"Не сипваме бензин безплатно. Не получаваме безплатни порции в ресторантите. Няма и да посетим Гугълплекс (Googleplex - централата на Google Inc.), очаквайки във фоайето забързан служител да ни връчи 1000 безплатни акции на компанията. Тогава защо от печата и съответната индустрия се очаква да поднесе продукията си във виртуалното пространство безплатно? ...

Вестниците ще оцелеят само ако:
1) конвертират съдържанието си в дигитална форма и спрат да се отпечатват;
2) се съсредоточат върху локалните новини и
3) поискат за новините в Интернет да бъде платена цена".

Това се отнася за отвъдокеанската реалност. У нас няколкото опита да бъде пуснато вестникарско съдържание срещу абонамент претърпя тотален крах. Причината е в принципното нежелание на българския уеб-потребител да плаща за съдържание. Бизнес анализ показва, че от онлайн реклама би се печелило повече, отколкото от абонамент.
Но това е така в медийна среда, очевидно замърсена от излишни медии. Когато родната медия не съумява да достави качествено съдържание и да си осигури конкурентни преимущества, тя се съобразява и се лишава от допълнителни приходи.

И още в щатските условия на по-тежка криза:

"Редакционните екипи вече бяха оптимизирани, а вестниците имат здрави корени, там където досега са излизали. Затова е по-разумно да бъдат пренасочени автори от международните новини или от други отдели към търсене и отразяване на локални новини".

Това в нашите условия би трябвало да звучи така: Вестници, ако искате да оцелеете, не пишете за проблемите на Австралия и за политиката на Китай, а правете разследваща журналистика и отразявайте българите и нещата, които те правят.

07 февруари 2009

Карбовски безинтересен?

Студенти от Факултета по журналистика бойкотирали семинара на Мартин Карбовски, пише булеварден вестник. Причината била, че въпросният се изтъркал и повтарял едно и също. В същото издание се казва още, че шефовете в Нова ТВ спряли Карбовски да прави втори филм за братя Галеви и да го излъчи в "Отечествен фронт".


Злободневното настрана, но първият филм за Пламен Галев и Ангел Христов действително шокира и обърка феновете на Мартин. Дали от Нова действително са спънали проекта за второ предаване, за мен остава загадка, но че студентите няма какво да чуят от Карбовски - не съм съгласен. По-скоро програмата на Факултета е глупава.


03 февруари 2009

Що е обществено мнение (накратко)

Общественото мнение представлява сборни, колективни възгледи на обществото по даден въпрос или проблем. То се разглежда като хетерогенна смес от рационални убеждения, ирационални стереотипи и емоционални вярвания на отделните индивиди от целевата публика.

Няма нищо по-късо от обществената памет, обаче. Затова е необходимо поддържането на налично (положително) обществено мнение. Затова ПР специалистите подготвят и разпространяват разнообразен репертоар от т. нар. едностранни послания. Наименованието им подсказва, че те съдържат само едностранчива (положителна) информация за обекта на общественото мнение.

То е податливо и на рационални, и емоционални предпочитания, които от своя страна биват развивани (пак от ПР-ите или по случайност).

02 февруари 2009

Нелоялност или справедливо възнаграждение?

Три въпроса (проблема) стоят скрити между редовете на разказа на директорката новини и актуални предавания в ТВ2 Жени Павлова за подбора на новинарския екип в телевизията. Начините на подбор били следните:


а) препоръки от уста на уста и
б) пресявки след обява.
От втория начин изникнал кандидат, идващ от водеща телевизия. Той обаче заявил в последствие, че настоящата му медия му предложила по-добри условия (финансови) и очаквал наддаване.

От горното правя следните изводи:

а) у нас няма достатъчно на брой квалифицирани, със стаж и талантливи журналистически кадри;
б) медиите задоволяват малък брой кадри (и не мотивират останалите да се развиват) и
в) кадрите не са лоялни.

31 януари 2009

Медийна конвергенция

Медийната конвергенция е икономическа стратегия, при която комуникационните компании търсят финансови печалби. Те ги постигат, като организират дейността на различните медии, които притежават, в система, където те работят заедно. Стратегията е продукт на три елемента:

1. Корпоративна концентрация, при която по-малък брой големи компании притежават все повече и повече медийни структури;

2. Дигитализация, при която медийното съдържание, произвеждано на универсален компютърен език, може да бъде лесно пригодено за употреба в каквото и да било устройство и

3. Липсата на държавна централизация – факт, който дава шанс на медийните конгломерати да притежават различни по вид медии (телевизии, радиа, печатни издания) на един и същ пазар. Тази политика позволява на компании за пренос на съдържание (кабелните оператори) да притежават канали, където да показват своя продукция.

Дефиницията е извлечена от онлайн варианта на Канадската библиотека (Canadian Library). Превод: Димитър Константинов.

30 януари 2009

Един стар позабравен гаф

"Всички говорят", заявява третият GSM оператор.
"Никой не слуша", отвърща народът.