This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

29 март 2010

Copyleft

Copyleft е непреводима на български език игра на думи с понятието copyright (традиционно превеждано като "авторско право"), която описва практиката авторите да се отказват от част от своите права и да освобождават произведенията си, като същевременно изискват същите свободи да се запазят и за всички копия и производни версии надолу по веригата.

Думата copyright е съставно съществително, образувано от глагола to copy ("копирам") и right ("право"), и означава буквално "право на копиране". Right обаче означава и "дясно", което е използвано в играта на думи при съставянето на copyleft от същия глагол to copy и думата left, която може да означава както "ляво", така и "оставям" или "оставен". Copyleft няма буквално значение на английски език.

Запазено по презумпция* право на автора е да бъде единствен разпространител на копия на своите произведения и трета страна може да извърши размножаване и разпространение на копия само при изрично получено разрешение.

Тази стъпка обаче може да бъде пропусната, когато носителят на авторските права сам пожелае да се раздели с част от правата си чрез едностранно лично волеизявление в писмен вид, т.е. да я отдаде под свободен лиценз. Принципно, по този начин се дава право на всеки потребител, който разполага с копие, във всеки един момент от време законно да се възползва от предоставените от свободния лиценз права, без да дължи на автора заплащане и без да има нужда да търси изричното му разрешение.

С термина copyleft (транслитериран като копилефт) се назовава и съответната форма на лицензиране на компютърни програми, документи, музикални, графични и мултимедийни произведения на изкуството, научни трудове и др.

Широко използвани copyleft лицензи са GNU General Public License и GNU Free Documentation License. Подобна, но не идентична клауза, наречена "share alike" (споделяне на споделеното), съдържат два от шестте лиценза Creative Commons.

* точният юридически термин е по премълчаване
Илюстрация: Символът на копилефт

26 март 2010

Още платени новини в Интернет

Медийната компания "News Corp" ще започне да таксува читателите си за онлайн версиите на британските си издания Times и Sunday Times от юни. Компанията на Рупърт Мърдок явно е орязала вече всички излишни разходи и е време да помисли за алтернативни приходи.

Достъпът до двата нови сайта за двете издания ще струва 1 паунд дневно (2.19 лв. по днешен курс) или 2 паунда седмично (около 4.40 лв.). Абонатите на печатните издания ще получат свободен достъп до онлайн версиите.

Темата за таксуването на информационно съдържание в Интернет стана особено актуална около световната финансова криза. Досега "Нюз Корп" искаше от читателите такса за две свои бизнес издания - Financial Times и Wall Street Journal. Изданията за широката публика досега нямаха такава практика заради опасенията, че ще загубят масово читателите си.

New York Times също отдавна таксува читателите си. Медията призна, че приходите от реклама няма да могат да финансират развитието на изданието вбъдеще.

В медийния блог темата за плащането на информацията в Интернет е намерила развитие в две публикации:

"Къде са те, къде сме ние и накъде отиваме?" - мнението на Гери Сторч в началото на миналата година. В окото на кризата той коментира, че вестниците ще оцелеят само, ако:
1) конвертират съдържанието си в дигитална форма и спрат да се отпечатват;
2) се съсредоточат върху локалните новини и
3) поискат за новините в Интернет да бъде платена цена

"Друг поглед върху бъдещето на вестниците" обаче поставя под съмнение горната теза. В Интернет се създава сериозен информационен излишък и така стойността, която всеки потребител е готов да плати, става пренебрежимо малка (нулева).

В контекста на въвеждането на цена за четенето на онлайн издание може да се каже, че ефективността ще се измери след съпоставка между рекламните и абонаментните приходи.

Първо, важно е да се види дали и други медийни компании ще въведат подобни мерки и
второ, интересно е дали отливат на уеб аудитория ще повлияе негативно на отделните издания.

04 март 2010

е-Трансфери

Терминът е-трансфери прочетох в материал на в. "Банкер", озаглавен "Къде емигрират журналистите?" и с подзаглавие "В интернет, в политиката, в Исландия". В момента той не е наличен в сайта на медията, но пък може да бъде открит тук.

До него пък достигнах, четейки коментарите под статията на Бареков в Спортал, озаглавена "Интернет приюти кадърните журналисти".

"Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси", твърди Бареков. Той казва още, че медиите могат да извадят по 10 000 лева месечна заплата за най-популярните имена, но не го правят заради автоцензура.

В материала на "Банкер" интернет е припознат по-скоро като спасителна сламка за журналисти-удавници, паднали зад борда на големите национални медии. Става дума за Милен Цветков, Николай Бареков, Георги Коритаров, Иван Бедров, Крум Савов и други. Разглежда се темата и за блог-журналистиката с нейните възможности и ограничения.

Интернет е удобно пространство за медийна дейност, но имената там все още нямат значение. Публичният рейтинг може да бъде ракета носител за определен проект (например сайтовете на Бареков), но съдържанието и приложенията са тези, които се монетизират. С други думи, ако Милен Цветков по някакъв начин е дразнил аудиторията с арогантността си, то той ще продължи да го прави и в уеба. Това се отнася и за останалите, които са свалени от ефир заради нисък рейтинг.

Освен това съществува още един недостатък на интернет и той е, че в него всички са равни. Един субект може да бъде едновременно адресант и адресат на посланията. Факт, мнение или идея могат да бъдат разпоространени еднакво успешно чрез официална медия и чрез някоя от социалните мрежи (Фейсбук, Туитър, Свежо).

В този смисъл в кадърни журналисти могат да се превърнат редови потребители, с които имената от ефира едва ли ще успеят да се преборят. Още повече, че егото на уеб-потребителите не приема авторитети.