Формулата KISS (Кис) или как се пишат новини

При писането на повечето новинарски истории се прилага формулата KISS. KISS е съкращение от фразата "keep it short and simple" (т.е. да бъде кратка и проста) или "keep it simple, stupid" (т.е. да бъде проста, непретенциозна).

Познавам журналисти от един безплатен провинциален вестник, които са инструктирани всяка новина, която пишат, "да бъде проста, все едно, че пишеш на баба си". Всякакви сложни мисли, абстрактни понятия, двусмислици и въпроси без отговор не се приемат добре от редакторите, които най-често ги изхвърлят от подготвения материал. Същото се случва и с всичко, съдържащо личен коментар на журналиста.

Националният съвет за обучение на журналистите поставя следните изисквания за писане на новини:

"Обучаваният журналист трябва да умее да подбира съдържанието и стила, необходими от различните новинарски истории или тематични статии; да разпознава, получава и подбира нужните факти с новинарска стойност с помощта на писмени или вербални източници; да пише ясни, балансирани и с наситено съдържание новинарски истории под форма, която да привлич и интригува читателя..." (NCTJ 2002: 11)

Следват по-подробни изисквания:

- новинарските истории трябва да съдържат информация, предоставена от журналиста
- съдържанието трябва да бъде пълно и балансирано

- уводната част трябва да съдържа основното послание на новинарската история и да бъде ясно написана. Най-важната информация трябва да се поднесе в началото на изложението и да бъде последвана от смислено, логично и четивно съдържание

- личните коментари трябва да се избягват

- фактите трябва да са добре подбрани и логично представени

- в съдържанието не трябва да има намеци и неясноти, а думите трябва да бъдат точно подбрани- стилът трябва да бъде популярен

- преките цитати трябва да са точни и съответстващи на контекста

Из Журналистиката - принципи и практика, Тони Харкъп, "Слънце", С., 2009
NCTJ - National counsil of the training of Journalists.

Read More

Нощен труд фалира

"Нощен Труд" спира да излиза от 1 юни. Първият жълт вестник в България ще издаде последния си брой на 29 май, след което изчезва от сергиите след 17-годишно съществуване. Според столичен седмичник стагнацията в сектора на печатните издания се разраства, за което говори и упоритият слух, че Христо Ковачки е купил акции от медийния бизнес на Иво Прокопиев.

Последните месеци бяха трудни за прилеповия вестник. Той бе преместен да излиза сутринта, а цената му бе намалена, но и това не го спаси от банкрут. Изданието има едва 14 000 тираж, който е недостатъчен, за да покрива огромните му разходи. В пика си в средата на 90-те вестникът печаташе по над 100 000 копия. Над 70% от журналистите остават без работа. Някои от тях ще бъдат преместени в другите вестници на ВАЦ.

(Из Блиц)
"Нищо радостно няма в това, че закриват вестник "Нощен Труд". Вестник, който може да не се харесва на по-интелектуалната аудитория, но е едно око повече. Показваше беднотията по улиците, нощните побои, нощните клубове, катастрофите (с пияни или не). Как да научиш какви новобогаташи шетат по нощна София, как се налага чалгата, как се развива уличната или елитната проституция (важно социално явление) – освен от издания като "Нощен Труд"? Или кой политик къде се е пръкнал, в коя компания. В такова издание много неща ги забелязват големите медии и ги развиват като тема. Едно око по-малко. 50-60 души без работа…"

Така започва коментарът на Иван Бакалов в e-vestnik.

Read More

Пиг брадър

Риалити шоу (на име "Пиг брадър") с главни герои четири прасета стартира в Австрия. В продължение на шест седмици розовите звезди ще бъдат следени денонощно от камерите. Не само телевизионните зрители, но и потребителите на глобалната мрежа ще станат свидетели на подробности от личния живот на Пиги, Лили, Паули и Фреди. Целта е да бъде избрано "Супер прасе".

За трета година в началото на годината в градчето Хелфенберг се организира Спектакъл на сланината. Затова всяка седмица от риалити предаването аудиторията ще гласува за "любимо прасе на седмицата", а всяка неделя четириногите животни трябва да участват в прасешки олимпиади, за да спечелят необходимите точки за оставане в шоуто.

А сега сериозно - "Мюзик Айдъл" 3 срещу "ВИП Брадър" 3

Пътрвият директен двубой между двата най-скъпи формата бе на 16 март. Данните на ТВ План ТНС сочат, че "ВИП Брадър" 3 е предпочетен от 1,6 млн. зрители между 18 и 49 години. Така завърщането на Нико Тупарев и водещия Ники Кънчев в ефира на Нова телевизия след миналогодишния скандал с тогавашния шеф на медията Павел Станчев, генерира 14,1% гледаемост и 41,6% пазарен дял.
Първият малък концерт на музикалното риалити, в което гостува Бойко Борисов, пък събра за същата възрастова група 11,3% рейтинг и 33,4% пазарен дял. Според информация на БиТиВи средните данни и за двата формата са с 0,2% в полза на благотворителното шоу (Докато ТВ План ТНС сочи разгромна победа за "ВИП Брадър" 3 - б.р.).

Из брой 5, 2009 на SignCafe

Read More

Откъде ще четем за изборите 2

Има още няколко проекта в Интернет, които не само заслужават внимание, ами и похвала. Вести и БиТиВи вече бяха разгледани, а сега е ред на Дневник (1) и Дарик (2).

И в двата сайта потребителят може да раздели новините за парламентарните избори от тези за европейски парламент. И (1), и (2) ползват собствения си ресурс - Дневник категоризира новини, които така или иначе са минавали през уеб-страницата (и биха минали при отсъствието на отделна секция), мобилизирайки все пак човешкия си ресурс в правенето на нещо хубаво; Дарик пък ползва кореспондентската си мрежа в страна и също просто прекатегоризира новини.

Изненадващо в Дарик обемът е малък - има доста малко статии в сравнение с конкурентите. Впрочем и в Дневник актуалните материали се броят на пръсти, но за сметка на това дизайнът позволява по-лесно да стига до стари заглавия.

Според мен това, което изважда Дневник пред скобите, в които се намират останалите проекти, са двете рубрики - Истина или лъжа и Дебати. Особено втората е уникална - дава поле за обществено говорене, съответно изправя пред аудиторията (и противопоставя един срещу друг) политически фигури и техните възгледи по наболели въпроси. А народът (в Интернет) решава кой е прав и кой крив. Възможностите за гласуване (в това число с отговори на дихотомни въпроси) носи непредставителни, но (за мен) важни социометрични данни.

Read More

"Дневник" и "Капитал" продадени?

Интересни спекулации в медийните среди. В. "Класа" написа, че Иво Прокопиев е продал "Икономедиа" (защо с "А"?!*). В. "Дневник" опроверга твърдението, цитирайки (не по-малко спекулативно) етичния кодекс на българските медии.

Твърди се, че Христо Ковачки вече е купил компанията и ще я изплаща до изборите. "Класа" се позовава на неназован източник, а още в самия материал намират място опроверженията на Иво Прокопиев (собственика), Бисер Боев (изпълнителния директор) и Велислава Попова (главния редактор).

Какви са фактите? Пропадна проектът за безплатен вестник "Градски вестник", редуциран бе щатът в "Дневник" и "Капитал". Има индикации за криза и в телевизия Ре:ТВ, за която се твърди, че е продадена в пакет с "Икономедиа".

Каква е практиката? В част от журналистическите жанрове предположението се използва свободно. Най-големите новинарски удари се правят с непотвърдена от официален източник информация. Част от опровергаваните медийни спекулации се оказват истина.

Ясно е, че до вписването на промяната върху собствеността в търговския регистър официално няма сделка. Известно е, че подобни големи сделки се крият от обществеността, защото влияят върху пазарната оценка на дружествата. Също така спекулациите не се отразяват положително и на персонала.

Все пак подобна сделка не е невъзможна. Може "Икономедиа" да не стане собственост на Христо Ковачки, но за всеки случай медийната верига има нужда от преосмисляне на концепцията. Част от това преосмисляне е започнало с ограничаване на разходите и устойчивото присъствие в Мрежата.

* Медия (англ. media от лат. medium "средно", "посредник" )
Институция, средство за масово осведомяване върху актуални въпроси - радио, телевизия, вестник и подобни; масмедия.
Думата няма дублетна форма. Няма дума "медиа".

Из: Речник на чуждите думи в българския език. Наука и изкуство. С., 2007.

Read More

Откъде ще четем за изборите?

Изборите опасно наближиха, следователно медиите реагират според обществения интерес. Действително има парадокс - мнозина казват, че няма да гласуват и че не се интересуват от политика, но същевременно консумират новини по темата. Общопрофилните издания, радиа и телевизии вече подробно се занимават с изборите, а в Интернет информационни сайтове и блогъри акцентират върху предстоящия вот.

В мрежата се появиха и два обособени продукта - подсайтът на Вести.бг (1) и субдомейнът на бтв.бг (2). Първият използва обичайните източници - агенционна информация, прессборки, коментари оттук-оттам, вторият набляга на продукцията на Бареков. (1) запазва почти изцяло дизайна на медията-майка, докато (2) има някои съществени разлики, в това число и нови цветови решения. В сайта на Нетинфо читателите коментират направо под статията, а в страницата на БиТиВи - във форум. (1) се популяризира изцяло във виртуалното пространство, докато (2) получава реклама и в сутрешния блок на телевизията.

Въпреки условията на стагниран рекламен пазар и двата продукта остават под очакванията. Особено след уеб-еуфорията отвъд Океана около президентските избори. От друга страна са похвални усилията да се направи нещо различно. Ползата от подобни страници е за аудиторията и се състои в селектирането на информация по определена голяма тема. Така който се интересува от избори, отива в съответното място. Рекламодателите (в случая партиите) също са облагодетелствани, защото получават избрана заинтересована аудитория.

Read More

Майтап от Дъблин

Майтап от Дъблин. Местен студент на име Шейн Фицджералд публикува поетичен, но фалшив цитат в Уикипедия. По-късно заявява, че тества глобализираните и все по-зависими от Интернет медии дали могат да бъдат точни, прецизни и достоверни в ерата на скоростните новини. Неговият извод: Уикипедия - става, журналистиката - не става.

Измисления цитат Фицджералд публикува в уики-страницата на починалия наскоро френски композитор Морис Жар (Maurice Jarre). В резултат на това редица американски блогове и уеб-вестници, както и медии от Британия, Австралия и Индия пубикуват никога неизречените думи, позоваваки се на онлайн енциклопедията.

"Медиите използваха измислицата, въпреки че администраторите на Уикипедия съвсем скоро я хванаха и отстраниха", казва Шейн. Цял месец обаче никоя от публикувалите неверния цитат медии не се усеща и студентът им праща нарочни и-мейли. Следват поправки, опровержения и т.н.

"Бях шокиран от резултатите от експеримента. Може би ако не си бях признал, историята щеше да запомни измислените от мен думи като изречени от Морис Жар. Това е пример как невярна информация, разпространявана активно от много медии, може да се превърне във "вярна"", допълва 22-годишният студент.

Read More