This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

31 август 2010

Хипотеза за зависимост на общественото мнение от медиите

Темата за влиянието на медиите върху това как хората възприемат нещата от живота, е основна за журналисти и социолози. След серия изследвания и публикации Максуел Маккомс и Доналд Шоу издигат хипотезата, че медиите определят най-важните въпроси на деня в общественото съзнание.

Като членове на аудиторията хората:
- селективно контактуват;
- селективно възприемат съобщенията;
- селективно запомнят съдържания от медиите.

Индивидите интерпретират и усвояват света избирателно. Като цяло обаче широката публика е насочвана от лидери. Обществените лидери насочват и ръководят промените, а масмедиите главно трябва да заздравяват оформилите се образци на действие, социални очаквания и предпочитания.

Маккомс и Шоу твърдят, че благодарение на всекидневните си контакти и подбора на новините медиите влияят върху това как аудиторията възприема важните въпроси на деня.

"Чрез избора и представянето на новините редакторите, новинарският екип и говорителите имат важна роля при оформяне на политическата реалност. Читателите научават не само за дадена тема, но и каква тежест се придава на темата от количеството информация при представяне на новината и нейното място" (McCombs and Shaw, 1972: 176).

Масмедиите не могат сами да осигурят желания ефект, но те могат да установят дневен ред от въпроси, в рамките на които обществеността може (или трябва) да се произнесе. В този смисъл публиките са информирани, мотивирани, подпомагани и насочвани в посоката, в която трябва да мислят.

Средствата са разнообразни - размер на заглавията, шрифт, фотоилюстрации, мястото и времето, заделено в новинарските емисии. Тези ключове на електронните и печатните медии помагат на аудиторията да избира, разбира и възприема своите информационни приоритети.

Още по темата:
Пропаст в информираността
Що е обществено мнение (накратко)


Въпроси за размисъл:
- Често ли попадате на теми в медиите, които Ви дразнят с нерелвантността си към Вашия живот?
- Коя е последната тема, за която се сещате и в коя медия я срещнахте?
- Промени ли се отношението Ви към въпросната медия и ако да, как?
(Моля, не се притеснявайте да коментирате чрез формата за коментари горе вдясно от заглавието на публикацията).


По материали от Теория за масовите комуникаци, София, 2004

30 август 2010

1 000 000 лв. за два сайта

В днешния сутрешен блок на bTV се каза нещо много важно. Каза се как може да се издържа една медия и каква е промоционалната цена за реклама между бизнес партньори.

Темата не един от панелите беше за далаверите в Слънчев бряг. Гости бяха бившият шеф на борда на директорите Младен Мутафчийски и бившият изпълнителен директор Марина Стратиева. Те трябваше да коментират подозренията (и обвиненията) на новото ръководство на к.к. Слънчев бряг АД в източване на дружеството.

Една от подтемите беше поръчката за 1 милион лева към сайта Frog news, където Мутафчийски е бил съдружник с бития Огнян Стефанов. Сделката била за реклама на курорта и дружеството като цяло.

Поръчката била направена след като Мутафчийски се бил оттеглил от "Фрог нюз". Това заяви самият той в телевизионния ефир. При всяко положение съмнения за конфликт на интереси и източване на Слънчев бряг има. Отделно в Интернет битуват архивни публикации, според които Мутафчийски си е бил съвсем редовен и вписан в регистрите съсобственик на медията, когато се е сключвала сделката.

С 1 000 000 лева "Фрог нюз" може да поддържа дейност най-малко три години, като в това се включват заплатите на 10-12-членен екип и всички останали разходи около един сайт. Към днешна дата авторите са шест плюс един главен редактор.

Ето един цитат от редакционното обръщение на медията: "Създател на "Фрог Нюз" е журналистът Огнян Стефанов. Идеята обаче нямаше да има плът и кръв без намесата на бизнесмена Младен Мутафчийски. И без рамото на верни приятели...
...Трудно влизаме в политически уговорки, защото цената ни е висока".

Eто и продуктите, които са произведени срещу 1 000 000 лева:
- http://www.bulgaria-tourism.bg/ - портален туристически сайт. Според регистъра домейнът е собственост на "Frog Nyuz OOD. SOFIA, 1000".
- http://www.sunnybeach.biz/ - корпоративно-рекламен сайт на к.к. Слънчев бряг. Домейнът е собственост на бургаската фирма, която е изработила дизайна и (вероятно) администрацията.

Дали цената отговаря на качеството определя пазарът.

Изводите от цитирания случай за мен са три:
1) Медиите стават за източване на дружества;
2) Медиите не се нуждаят от аудитория, за да съществуват и
3) Бизнесът използва медиите за прокарване на бизнес и политически интереси.

П.П. Ето го и панелът по темата от "Тази сутрин".

26 август 2010

В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп

Материалът на Елена Кодинова за българската журналистика обиколи медийното пространство със скоростта, с която го направи и "новината" за появата на Джони Деп в Бургас. Болшинството изпадна в див възторг от факта, че репортери и медии бяха разкъсани от критика. Мнозинството е в правото си да иска обективна и по-качествена журналистика от това, което се предлага в България в момента.

Много по-малко са онези, които знаят и по-важното - осъзнават, че такива случаи е имало, има и ще има и за напред както в българската практика, така и навсякъде по света.

Ето например експериментът на 22-годишният (тогава) ирландски студент Шейн Фицджералд. Той искал да направи опит в рамките на свое проучване за процесите на глобализация и успял да добави в Уикипедия измислен цитат веднага след смъртта на филмовия композитор Морис Жар.

Британските "Гардиън" и "Индипендънт" били сред изданията, които цитирали Морис Жар по Уикипедия, и така паднали в капана на Шейн. Подведените медии били десетки, момчето се втрещило от постижението си и разпратило имейли до редакциите с обяснение какво се е случило. Иначе може би и до ден днешен никой нямаше дори да заподозре, че цитатът е фалшив.

По логиката на коментарите около случая "Джони Деп в Бургас" излиза, че в "Гардиън", "Индипендънт" и изобщо журналистите по света са:
1. мързеливи (защото не са проверили);
2. лековерни и поддаващи се на манипулация;
3. аматьори (защото не са разгадали в първите 24 часа измамата) и т.н.

Това, разбира се, не е вярно. Първо, никой не е застрахован от подвеждане и второ, човек е склонен да се доверява я на източник (като Уикипедия), я на слухове. Да не говорим, че пиари и рекламисти много обичат да се закачат с медиите и да ги манипулират. Освен че обичат, ами и понякога успяват.

Освен професионалистите, с медиите се майтапят и зевзеци. CNN е отразявала голяма част от 10-те най-големи измами, събрани тук. Да се квалифицират журналистите на CNN като мързеливи и лековерни е меко казано нелепо. Затова и българската журналистика да се обобщава като слаба, само защото медиите се вързаха на един прилично скроен номер, не е съвсем точно. Така си мисля...


Архив: Майтап от Дъблин

20 август 2010

Ексклузивно

Според първия онлайн тълковен речник, който ми попадна, думата "ексклузивно" означава, цитирам, "което не се споделя с други". И още: "В журналистиката ексклузивно интервю се нарича информация споделена само с един журналист или агенция, които имат правата да я публикуват".

На английски терминът означава "изключващ, невключващ нещо".

И сега: как е възможно в два различни сайта (Гонг и Спортал) да има ексклузивно видео от счупения в Швеция автобус на Левски?

Подвъпрос: Не ви ли дразнят някои медии, които натрапват "ексклузивните" си възможности?

Подподвъпрос: "Ексклузивно! И Андреа лъсна в сайт за проститутки" ексклузивна новина ли е? И не може ли всеки, абсолютно всеки сайт в Интернет да се позове на страницата за проститутки и да се добере до ексклузивния профил? :)

18 август 2010

Единствената уеб метрика, която има значение

Ето какво пише Робърт Найлс в OJR:

"За 15-те години, в които работя онлайн, съм се нагледал на какви ли не метрики. С уникални посетители, импресии и прекарано време сайтовете мерят успеха си. Но нито една от метриките не е наистина от значение. Виждал съм феноменални резултати във всяка една от категориите, които са водили до провал. Има само една метрика, една единствена, която определя бизнес успеха на даден сайт.

Приходите

Вашите посетители могат да губят часове във вашия сайт, но времето само по себе си не носи дори 10 цента (справка - Туитър). Обяснявам си възхода и падението на различните метрики с опитите на мениджърите да изкарат постиженията си максимално високи. Някой забелязва, че потребителите стоят по-дълго в сайта, канят го на участие в някоя конференция и "бум" - времето било най-важно.

Статистиката често е приятна за окото информация, но единственото, което е от значение, са парите. Да, някои се борят в интернет за гласове на изборите или друг тип влияние, но читателите на OJR (в случая на медийния блог - б.a.) се интересуват от това дали възвръщаемостта покрива необходимия ресурс за правене на журналистика, медии и сайтове.

Некомерсиалните сайтове са известно изключение. Те обаче също имат нужда от някакви инвестиции - дарения или най-често лични пари и време. Ако правенето на съдържание за некомерсиален сайт не си струва усилията на автора, то страницата няма да съществува (или просъществува дълго)".

Според мен, така представено, становището е крайно. За сметка на това е вярно. Уникални посетители, bounce rate, импресии, време, демографски показатели - това са от една страна укрития (или украшения) за уеб мениджъри, а от друга страна - стока за продаване. И все пак, метриката за успех в бизнеса са парите.

16 август 2010

Образът на България и идеите по въпроса

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина - туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд):
1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта - рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н....

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.



13 август 2010

Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

Презумпцията е, че да се създаде медия в Интернет е най-лесно. Може и да е най-лесно, но за всеки случай никак не е лесно. Така мислят създателите на сайта tennis24.bg Станко Димов и Искрен Минчев. Двамата са колеги спортни журналисти, които се увличат от тениса и които в "един слънчев ден" решават да създадат собствена малка медия.

Препятствия и предизвикателства

Проблем №1: Начален капитал
За създаването на медия са нужни средства, независимо в каква среда функционира.
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от спестяванията си и приемат помощ от добри роднини, които вярват в проекта им. Двамата не разчитат на заеми от банки и кредитори поради нестабилния медиен пазар в България. Така рискът остава в разумни граници.

Проблем №2: Липса на ноу-хау
Никой от двамата до този момент в професионалното си развитие не се е сблъсквал с изграждането (фронт енд и бек енд) дизайн на сайт.
Решение: Обликът на медията се изгражда на базата на достиженията на съществуващите спортни и тенис сайтове от страната и чужбина. Съдържанието е основна ценност, но и визията не е пренебрегната, за да се предложи на потребителя качествен краен продукт в адекватна за мрежата среда.

Проблем №3: Неработещи функционалности
Задачата да реализира сайта е възложена на външна фирма. Към резултата обаче, типично като за програмисти, има забележки.
Решение: Започва се неколкоседмична интензивна мейл кореспонденция, която завършва с хепи енд - работещ продукт.

Проблем №4: Осигуряване на съдържание
За да работи, медията се нуждае от ежедневни грижи и поддръжка
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от свободното си време в сайта си. Двамата знаят какво потребителят на тенис новини иска от досегашната си работа в други медии. С доброволчески труд за успешното начало помага и Евгени Николов от БНТ. Тандемът Димов и Минчев обаче генерират почти цялото съдържание, което включва новини, коментари, аналази и т.н.

Проблем №5: Налагане на пазара
Пари за реклама няма.
Решение: Популяризацията става по няколко канала. Двамата взаимстват и цитират по-интересни материали от сайта в медията, в която работят. Приятелите на Станко и Искрен в другите медии също са коректни при цитирането и допринасят за популяризацията. Сайтът води и комуникация с аудиторията чрез Фейсбук.

Проблем №6: Администрация и счетоводство
Зад всяка медия стои юридическо лице.
Решение: На този етап административните задачи са поверени на приятелска фирма. В плановете на Станко и Искрен влиза учредяването на собствена фирма.

Нерешен проблем №1: Положително салдо
Разходите не са малко, докато приходите не са достатъчно. Все още разликата е в полза на разходите, но, както казват създателите, "с времето тя се топи".

Нерешен проблем №2: Авторски права и регулации в Интернет
Много от уеб медиите (дори и блоговете) вървят към спазването на авторските права (виж "За онлайн културата"). Други обаче не вървят натам и крадат съдържание. На този етап пълното решение на този проблем не е по силите на никого.

Резултати и удовлетвореност

Резултат №1: Аудиторията расте
Доверието в сайта расте с всеки изминал ден. Медията има вече ядро от 500 уникални посетителя дневно, което за строгоспециализиран сайт на по-малко от година (стартирал на 25.12.2009) не е малко. Това са цифри за най-скучните тенис дни. Много повече посетители се генерират около постиженията на българите и големите турнири по света.

Резултат №2: Положителна обратна връзка
"Супер сте, вие сте моят любим сайт, продължавайте в същия дух, браво на вас, материалите ви са различни, имате собствен стил" - част от отзивите на читатели, които Станко и Искрен споделиха пред медийния блог.

А ето и какво казаха двамата за творението си:
Искрен: "Сайтът се превърна в част от живота ми";
Станко: "Сайтът е нещото, за което не минава ден, без да мисля".


снимка: личен архив. Вляво е Станко Димов, вдясно - Искрен Минчев

Представяно в Медиен блог: Предаването Са Ва! по радио РФИ