This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

31 май 2011

Предстоящо: Mediamixx 2011

Между 2 и 4 юни предстои форумът Медиямикс 2011. Дните (работни) и мястото (к.к. Албена) не са особено удобни, но програмата е интересна.

Най-интересната (според мен) тема - "Медии и избори", ще бъде разискавана от най-интересния гост - Георги Лозанов, . Подобен панел има и в края - политическа реклама.

Отново ще се дискутират обичайни (поизчерпани) теми като блоговете и сайтовете на печатните издания (в случая "24 часа" и "Труд").

Повече - на сайта на форума.

23 май 2011

Какво се търси и харесва в този блог

Ясно е, че на малцина би им била интересна статистиката на блога. С Гугъл Трендс може да се добие информация за търсенията в Интернет, а темите на деня ясно се откряват в Туитър. И все пак може да се окаже полезно да се систематизират темите, от които се интересуват потребителите.

Аналитиксът дава следното класиране по читаемост в последния месец:
1. Чудовищно добра реклама с Митко Бербатов и Ко.
2. Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес*
3. Рейтинг точка, рейтинг точки
4. Copy-Paste журналистика
5. Награди "Пулицър" 2011

За мен по-важен критерий за интерес е "лайкването" във Фейсбук. И там резултатите са наистина интересни:
1. Един ден в ежедневник (Как се работи във вестник)** - 24 препоръчвания
2. Чували ли сте за Qwiki - 15
3. Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес - 12
4. Рапортьор - 11
5. Награди "Пулицър" 2011 - 6

Най-коментираните статии***:
За авторските права и Иво Сиромахов - 16
И Дойче Веле замлъква - 4
Кауза: Подкрепете България - 3
Бъди човек, особено във Фейсбук - 3
В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп - 3

* Калина Андролова често може да бъде чута с радио коментар в предаването "Деконструкция" на Петър Волгин по Хоризонт. Самото съботно предаване е силно политизирано и обслужва конкретни интереси, въпреки че се излъчва по нацоналното радио. Андролова има много голям рейтинг сред жадните за информация и истина българи, но има риск да опетни името си, ако се насочи политически.
** Оказва се, че практическата информация е най-тачена, затова ще се публикуват сходни постове за работното ежедневие в радиата, телевизиите и сайтовете.
*** Голяма сиромашия ( :)) е в блога по отношение на коментарите. Дефицит са, затова ако нещо ви прави впечатление или имате мнение, споделяйте смело. Дори и в по-стара публикация коментарите ви ще излизат на видно място в блока с последните коментари и ще може да се заформи дискусия.

18 май 2011

И Дойче Веле замлъква

Радио Дойче Веле няма да има повече ефирни предавания на български, гръцки, хърватски, македонски, полски и румънски езици. В бъдеще медията си поставя за цел да достигне до аудиторията в Източна Европа с телевизионни и интернет програми.

Причината за това е желанието в бъдеще да се наблегне на телевизионните и интернет предаванията. Краят на радиопрограмата на български език е планирана за 1 юли, информира българският клон на Дойче веле.

Излизането от родния ефир на европейска медия не е прецедент. Програмата за съкращаване на разходи на БиБиСи (виж в блога "БиБиСи почва яки съкращения") засегна наскоро ефирните предавания на албански, македонски, сръбски, португалски за Африка и английски за Карибския регион. У нас радиостанцията спря излъчвания през 2005 г.

През 2009 г. от българския радиопазар се оттегли и РФИ. Френското радио отстъпи лицензията си на радио Фокус, което предизвика смут в бранша. По-важното е, че и в този случай причина за стопирането на излъчванията беше нерентабилността.


Друго: Кое ни кара да станем рано в неделя? Са Ва!

07 май 2011

Нашият празник на радиото и телевизията

България, Русия и Беларус имат собствен празник на радиото и телевизията. В Русия 7 май е само празник на радиото. На тази дата през 1895 година Александър Попов демонстрира своето изобретение, което може да предава и приема радиовълни на големи разстояния без проводник. Така се твърди.

Защо тази дата не се отбелязва навсякъде по света? Защото много от научните общности не признават Попов за първия учен, осъществил радиовръзка, а посочват като такъв Хенрих Херц (Германия).

Идеологическите надпревари са отживелица, но празникът е останал, така че на колегите от радиата и телевизиите - честит празник!

И поздрав с фейлетона на Смирненски "Рапортьор".

Рапортьор

Христо Смирненски. Сп. Българан, г. IV, бр. 8 от 22 февр. 1919 г. с подпис Ведбал.
-----

— От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2 — 3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът.

— Но как?! Аз не съм престъпник... Най-многото, което мога да извърша, това е едно самоубийство, а вие искате две... Колкото за убийствата и кражбите — не се наемам! — викам аз и отчаяно мачкам шапката си.

Редакторът поглажда острата си брадичка, усмихва се снизходително и ми пояснява работата:

— Наистина, познава се, че не сте се занимавали друг път с подобни работи. Обаче вий криво сте ме разбрали.

Той се впуска в дълги разяснения и аз разбирам, че не е нужно нито да се самоубивам, нито да крада, нито да върша покушения: перото ще вади хляба ми, а не револверът...


*

Вървя по улицата. Днес съвсем ми не върви. Ето 6 месеца, като съм на служба, и винаги доставям сведения, в излишък даже, за всевъзможни сензации, обаче днес нито най-малка, нито най-обикновена случка! Сякаш светът е поумнял... Още два часа ми остават на разположение! Не, необходимо е поне едно убийство! Да! Хайде бе! Ти, с вдигнатата яка, извади револвер и застреляй ей онзи господин с бомбето. Хайде де! Дръпнеш спусъка: бум — човекът пада, аз изваждам бележник и молив и най-точно отбележвам всичко... Голяма работа! Хайде де! Човекът с вдигнатата яка влиза в една обущарница. Мерзавец! Страхливец! Господинът с бомбето най-спокойно продължава своя път... Дявол да го вземе! Няма и няма! Изведнъж до ухото ми достигат тъпи, глухи звукове. Не ще и съмнение! Това са револверни гърмежи. Тичам по посоката, откъдето долитат гърмежите... Мисля си: семейна сцена. Бащата пиян. Жена му го нагрубява. Той кипва, дръпва чекмеджето на масата, вади револвер и бум… Жена му пада.

„Божичко“ — пищи тъщата! Бум — и нея... Тича големият син... Бум — пада и той... Ужас, кръв... сензация...

Хиляди дяволи! Пак нищо. Една слугиня изтърсва някакъв килим.

Пак вървя. В джоба ми има само един лев. Изваждам лева и го подавам на едно циганче и му казвам:

— Я иди плесни един шамар на онова момче!

Изваждам и бележника и чакам резултата. Циганчето ще го удари. Момчето ще го ритне. Ще се намеси господин, втор, трет... цяла навалица. Препирни. Двама се сбиват и т. н. Циганчето грабва лева, тича към момчето, обаче изведнъж свива по напречната улица. Ах, вагабонтинът! То ме изигра...

...Не върви и това си е! Видя се, че днес нищо няма да се случи... Редакторът ще се сърди. Може би ще ме уволни! Пък нека ме уволни. Ето Гошо се завърна. Той обеща в неделя, непременно в неделя да ми върне 200 лева, които ми дължи... С тези пари ще проживея, докато си намеря друга работа... Но каква е тая навалица? Тичам. Изморен кон паднал. От устата му тече пяна. Навярно ще умре... „Напоследък каруцарите са надминали тигрите със своята жестокост.Така днес на„Мария Луиза“ един кон умря в най—жестоки мъчения благодарение...“

— Настрана, настрана! — вика тьлпата.

Прекъсвам писането и поглеждам — проклятие!

Конят станал. Що му трябваше да става! Нали по-добре щеше да бъде, ако беше се отървал?

Пак крача. Ето една бабичка се плъзва. Изваждам бележника. Навярно няма да стане. Но и тя става...

Нямам късмет и туйто.

— Какво? Самоубийство ли? Чакайте!... Дайте път!

— Самоубийство ли? — питам една слугиня.

— Да, студенто се самозастреля!

— Браво, браво! Така трябваше! Много хубаво направил — викам аз, прегръщам слугинята от благодарност и хуквам по стълбите...

— И ти няма да свършиш по-добре! Още сега не си тамам — измърморва слугинята.

Влизам в стаята. Бележникът е в ръцете ми. Разбутвам навалицата. Лицето ми свети от радост, обаче изведнъж краката ми се подгъват. Не успявам да се задържа и падам на едно канапе... Самоубиецът Гошо — Гошо, който умря, в неделя щеше да ми върне 200 лева, Гошо — единственият човек, който ми дължеше. Ах, защо не беше се самоубил в понеделник!

Някой ме поръсва със студена вода.

— Какво ви стана? — пита ме разплакана женица...

— Нищо, зле...

— Можете ли да ми кажете как се казвате, какъв сте на покойника, откога го познавате и какви според вас са мотивите на самоубийството? — пита ме млад, добре облечен господин.

— Защо ви е нужно това?... Кой сте вий?

— Аз съм рапортьор...

— По дяволите и аз, и вий!

От slovo.bg

04 май 2011

Гугъл като правописен речник

Вероятно нямаше да се стигне до този блогпост, ако не беше една реплика на Indra Macondo:

"...възниква въпросът и за ролята на медиите - да усилват популярните заблуди или да бъдат източник на достоверна информация".

Става дума за публикувана във Фейсбук новина от сайта manager.bg със заглавие "Горила маркетинга - да те забележат с малко пари". Въпросното заглавие породи вълна от коментари в отговор, а сред множеството се открои и изказването на лицето, което поддържа профилите на марката в социалните мрежи.

"В "Гугъл" "горила маркетинг" има 7 млн. попадения, а "герила" - над 10 хил. Приемаме, че по-разпространения термин у нас е "горила" маркетинг", твърди "Мениджър" (дословен цитат).

"Направо съм потресен! Да използвате Гугъл за да определяте как се изписва/изговаря чуждица-абсурд, не говори добре за Вас", отвръща Светослав Михайлов.

По същество
Практиката да се проверяват чрез Гугъл правопис на думи и транскрипция на чуждици и имена на български (както е видно) води към грешки. Нито правописът, нито транскрипцията притежават в характеристиката си свободата, която е присъща в Интернет.

Напротив, за правилното изписване на географските имена има специална Наредба на МРРБ. Отделно БАН пише своите правила за транскрибиране. Това са официалните норми, които е редно да се спазват и от медиите.

И още - ролята на медиите НЕ е да поддържа популярните заблуди, а ДА бъде източник на достоверна и правилно написана информация. Грешки стават, но поне в Интернет поправка има.

Гаф е да вкараш в заблуждение незапознатите читатели с неправилен термин, но два пъти по-голям гаф е да седнеш да спориш с тях. Читателите са и клиенти...

Далечно релевантно:
Корпоративно поведение в социалните мрежи (Nestle case study)

П.П. Обърнете внимание кое се харесва в скрийншота и кое не.

03 май 2011

Заглавията на книгите

През годините е имало не малко книги, които са били преименувани, попадали са под нови авторски права и са постигали нови успехи в новия си живот. Има няколко причини за подобен акт, като например добавяне на подзаглавие за оптимизация за търсачки в Интернет или насочване (отново) на вниманието на критиците, за които са важни новите заглавия.

Ето например историята на "Отнесени от вихъра". Работното заглавие на романа на Маргарет Мичъл е "Pansy", но след преименуването на главната героиня авторката предлага други две заглавия - "Tote the Weary Load" и "Tomorrow is Another Day". Второто е отхвърлено от издателя поради факта, че има доста книги със сходни заглавия и ето как се стига до финалния вариант - "Gone with the Wind".

От пиар гледна точка малка смяна в заглавието може да донесе значителен ефект, най-вече в интереса към книгите и продажбите. "Хари Потър и философският камък" например в САЩ се продава със заглавие "магьосническия камък" (Phisopher's stone/Sorcerer's Stone). Маркетинговият ход сработва и книгата става бестселър.

Други примери за преименувани книги:

"Последният човек в Европа" ---> "1984"
"Мъртвият немъртъв" ---> "Дракула"
"Атикус" ---> "Да убиеш присмехулник"
"Първи впечатления" ---> "Гордост и предразсъдъци"

Преименуването на книгите е като пребрандирането на марките. Често изкуството има претенции за елитарност, но от него също се изкарват пари, то също е обект на потребление. Затова и заглавията на литературните произведения следва да бъдат третирани като част от опаковката.