За авторските права и Иво Сиромахов

Няколко цитата от закона за Закона за авторското право и сродните му права:

- Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Това е според чл. 4 от ЗАПСП.

- Никой не е длъжен да цитира никого за нищо, когато взаимства в социална мрежа* обект на авторско право (в случай, че Туитовете и статусите във Фейсбук бъдат доказани като обект на АП). Правилно или не, това пише в член 24, ал. 1.
* цит. по закона: "...с преходен характер и нямащ самостоятелно икономическо значение".

Та...

Ако нещо ви е изчезнало в последните дни - кратко съобщение, книга, колело, шапка - може да обвините Иво Сиромахов. Така започва статията на Капитал за най-мащабната българска туитър кампания откакто българи имат профили в тази социална мрежа.

Чест прави на Денислава Симеонова, че се е опитала да предостави всички гледни точки в публикацията си, но не прави чест на тези, които искат да четат книги безплатно в нета, да теглят филми от пиратските тракери и да се спазват авторските права на туитовете им.

Авторите (в случая с Иво Сиромахов) са прави да изискват признание за творчеството си, имат и някои законови основания. Законово право за препубликуването им във Фейсбук без цитиране и без комерсиална цел има и Иво Сиромахов. Просто такъв е законът.

Съвсем друг е въпросът каква беше потребността да бъде вдигната вълната срещу Сиромахов.

"Туитър Интернет обществото в България е малко и има собствено говорене, разбираемо най-вече за хората, които прекарват много време онлайн и познават особеностите на онлайн комуникацията - блогъри и занимаващи се с интернет бизнес. Те знаят писаните и негласни правила за общуване в социалните мрежи и улавят всеки фалшив тон, да не говорим за грубо нарушение на въпросните правила", пише Денислава Симеонова, напипвайки съвършено точно ситуацията и статуквото.

Българинът има пословична потребност да тъпче, да мачка, да подиграва, да унижава. Затова и блогове като Три Корни и 8 бит еротик се превръщат в медии с обществено значение, защото засищат именно този глад на аудиторията - гладът за подигравки. С подобен апетит бе погълнат по-рано през годината и Веселин Маринов.

П.П. Интересно ми е мнението на доц. Нели Огнянова по въпроса със Сиромахов. Ще се радвам да го прочета в блога й.

Read More

Наградите на десетилетието

"bTV Новините" стана на 10 години и хората си спретнаха награди. Макар отличията да не са особено престижни, оценката за вложения труд вътре в медията е важна.

Ето кои са най-големите в новините на БиТиВи:

Продуцент на десетилетието: Виктория Бехар

Репортер на десетилетието: Миролюба Бенатова

Оператор на десетилетиеото: Валентин Николов

Спортен журналист на десетилетието: Петър Бакърджиев

На отличените, честито :)

Сериозно, у нас моралните поощрения и признанията за журналистите са драматично малко, затова не е срамно те да бъдат инициирани от самите медии. И четиримата са добри професионалисти и заслужават да бъдат отличени, още повече, че са дългогодишни верни служители на БиТиВи.

Впрочем у нас моралните награди като цяло май са подценени във всички сфери...

Свързани публикации:
Награди "Черноризец Храбър" 2010 г.

Read More

Бъдещето е в персонализацията

Читателите в Интернет все по-малко се доверяват на анонимни източници. Конкуренцията сред уеб-медиите вече е такава, че трудно може да се направи разлика между различните новинарски сайтове най-малкото защото ползват общо съдържание и се крадат взаимно.

Затова все повече започват да печелят медиите, които не крият журналистите и редакторите си, а ги показват на публичността и им предоставят възможност да работят за доброто си професионално име.

За мен бъдещето на онлайн журналистиката е в персонализацията. За читателя е важно не само за какво и за кого се говори, ами и кой говори. Не случайно в по-развитите медийни пазари отдавна реномето на сайтовете се гради върху имената на авторите, на колумнистите, на журналистите. Радващото е, че подобни тенденции започват да се забелязват и у нас.

Как персонализацията носи дивиденти? Примери в България имаме няколко, като такива са проектите webcafe и sportcafe. Двата сайта недвусмислено работят със свое съдържание, авторите са сравнително известни или ако не са, то поне не се крият зад името на медията. Така "кафетата" привличат аудитория и са успешни, въпреки че са много далеч от стандартите за информационни новинарски медии.

Компанията - това е персоналът. Клише е, но е истина. Важи и за медиите, в това число и тези онлайн.

Read More

Offtopic

Един постинг извън тематиката на блога.

Мой приятел има мечти. И една от тях е да намери издател за своето художествено произведение. Затова кандидатства в конкурса "Търся издател" на сайта Буквите с първите две страници от ръкописа си "Йоанна и нейният рицар".

Моля, всеки който има желание да подкрепи един млад български автор, да гласува за Александър Андреев на този линк с червения бутон долу вляво. Гласуването става през Фейсбук профил. Разбира се, може да си харесате и подкрепите друг откъс, но моята препоръка е за "Йоанна и нейният рицар".

Имал съм честта и удоволствието да прочета случващото се и по-нататък и ми беше много интересно. Може и да съм пристрастен, но мисля, че Сашо заслужава да спечели и Вашата подкрепа.

Предварително благодаря :)

П.П. Търсете този бутон в този линк.

Read More

Kокошката или яйцето, Каменица или Йелен?

Srpske muškarci znaju zašto или българските мъже знаят защо? Или всички знаем защо :)

Кратко уеб проучване ме доведе до информацията, че Йелен (Jelen pivo) е под лиценз на Туборг. Не съм добре запознат с българския бирен бизнес, съответно не се сещам кой правеше Каменица (моля, подскажете).

Общият слоган, дори и да е използван от брандове на една и съща пивоварна, прави недобро впечатление, най-вече издава липса на идеи.

Read More

Намерихте ли си Джи точката?

Ако още не сте я намерили, потърсете си я на g.life.bg.

Уебът е средата на неограничените възможности и тук всеки може да обменя информация по темите, които са му интересни. Затова има и толкова много уеб медии, които се занимават с все по-специфични тематики.

Много медии се занимават с вълненията на жените, но само една е насочена толкова конкретно и професионално към пластичната хирургия. Сайтът естествено покрива и други аспекти на женския живот като здравето, секса, модата и лайфстайла.

Автори са няколко прекрасни дами (бивши мои колеги) с опит в онлайн журналистиката и най-важното - с компетентно мнение по разглежданите теми. Идеолог на проекта е Мария Чолакова.

"G.life.bg е резултат от двегодишни проучвания и посещения в най-популярните клиники по пластична хирургия и дерматология. Първоначалния замисъл беше да бъде телевизионно предаване, но след това осъзнах, че моят таргет (жени 18-45 градско население) са активни интернет потребители и така се ориентирах към нета", коментира Мария.

"Джи точка" не е ТВ предаване, но в сайта има и ще има достатъчно видео материали, които да онагледяват темите и които да информират читателките.

"Наред с разкрасителните процедури, ние ще се грижим и за здравето на жените с помощта на мамомози, гинеколози и други специалисти", казват още от новата медия.

Сайтът има профил и във Фейсбук, където има 134 фена към момента на публикуването на този пост.



Подобни публикации:
Новото предаване на Карбовски
Новият сайт на Крум Савов
Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

Read More

Награди "Черноризец Храбър" 2010

Краят на година е време за равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията "Черноризец храбър". Отразяването в медиите обаче бе вяло въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията.

Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите.

Наградите "Черноризец Храбър" се връчват от Съюза на Издателите в България (СИБ) и за всяка категория имаше по трима номинирани. Церемонията по връчването се състоя във вторник вечерта (9 ноември 2010г.) във Военния клуб.

Ето и победителите по категории:

Категория журналистическо разследване:
- Диана Тенчева - разследващ журналист във в. "Труд"

Категория политически журналист или коментатор:
- Мартин Карбовски - журналист във в. "Стандарт" и Нова ТВ

Категория бизнес и финансов журналист:
- Венцислав Савов - сп. "Мениджър"

Категория репортер:
- Руслан Йорданов - автор във в. "Стандарт"

Категория спортен журналист:
- Владимир Памуков - репортер-редактор във в. "Труд"

Категория култура и стил на живот:
- Константин Вълков - автор/програмен директор във в. "24 часа"/"Дарик радио"

Категория фотожурналист:
- Петър Ганев - фотограф в сп. "Тема"

Категория журналист от регионална медия:
- Ася Пенчева - журналист във в. "Утро" (Русе)

Категория млад журналист до 30 години
- Блага Георгиева - криминален репортер във в. "24 часа"

Категория журналистическа книга (две награди):
- Слави Ангелов - разследващ журналист във в. "24 часа" (за "Взлом" и "Наглите")
- Румяна Угърчинска - живее и работи в Париж (за "Истината за атентата срещу Йоан Павел II")

Категория обществена кампания в медиите:
- в. "Стандарт"

Награда Черноризец Храбър за цялостен принос:
- Радостина Константинова - създател и първи главен редактор на в. "168 часа" (посмъртно)


Друго по темата: Големите награди в рекламата

Read More

Деятелният залог в пиара

Връзките с обществеността винаги имат за цел да предадат конкретно послание на конкретни публики. Дори и да не става дума за пиар, по-подходящата стратегия е да се комуникира от първо лице, а посланията да са максимално изчистени, прости и ясни.

Що се отнася до стила на изразяване, деятелният залог е за предпочитане пред страдателния както в писменото слово, така и в изявите пред камери и микрофони. Освен това е препоръчително акцентът на изречението да е в началото, а не в края - психологическо правило на възприятието и на комуникацията. В последствие медиите също развиват темите по модела на пирамидата - отгоре (първо) най-важното, надолу (после) обстоятелствата.

Ето и два примера:

Неубедително: Терористичните актове не са заплаха за летището.
Убедително: Летището не е застрашено от терористичен акт.

Неубедително: Никой не е бил дискриминиран при подобора на персонал.
Убедително: Нашата организация не дискриминира никого при подобора на персонал.

За политиците и публичните личности също е важно да се изразяват просто, за да бъдат по-убедителни. Българските общественици често увличат в желанието си за изява и започват да говорят на неразбираем дори за тях самите език. Съответно посланията им или не достигат качествено до публиките, или се възприемат погрешно.

Ето примери:

Неубедително: Сред приоритетите ни са сферите на здравеопазване и образование.
Убедително: Здравеопазването и образованието са наши приоритети.

Неубедително: Държавата беше разграбена по време на прехода от криминални субекти, които се възползваха от непрозрачната приватизация.
Убедително: Непрозрачната приватизация позволи на криминални субекти да разграбят държавата.

Заб.: Когато се говори, много важно е да има какво да се каже. Ако липсват факти, а са налични предположения, е необходима по-сериозна аргументация. Тя също обаче ще бъде по-ефективна, ако е проста и "изчистена". Има и книга по темата - "Млъкни и кажи нещо" (Shut up and say something, от Karren Friedman).

А ето и още два примера, които нямат толкова общо с граматическите залоз, но имат по темата:

Неубедително: Вярваме, че автомобилите ни са сигурни.
Убедително: Сигурността на автомобилите ни е пръв приоритет.

Неубедително: Не мисля, че двете убийства имат връзка.
Убедително: Двете убийства категорично нямат връзка.

Начин за проверка дали дадена информация/съобщение имат "излишни мазнини" е да се публикуват през Туитър. Ако са повече от 140 символа, следва да последва замисляне.

Read More

Кой (университет) сега е номер 1?

Темата за качеството на висшето образование се коментира сериозно напоследък от медии и институции. Много е интересно да се наблюдава кой как говори и кой как представя фактите - участниците в публичното говорене почти неминуемо са продукт като специалисти на някой от българските университети.

В Mедийния блог вече има няколко публикации по темата (най-вече за мас-комуникационното образование), но от 00:00 часа днес онлайн е вече и сайтът за рейтинги на университетите.

Рейтинговата система е много интересна и според мен релевантна. В самия сайт може да се направи справка по сфери на науките, в моя случай интерес представлява категорията "Обществени комуникации и информационни услуги".

Първата класация, която зададох (има различни видове класации, страхотно!), е комплексна. Ето я ранглистата (кликни за уголемяване на изображението):



След това се върнах няколко стъпки назад, за да генерирам втората по важност за мен класация, тази за реализацията. Ето ги критериите:



А ето ги и резултатите:



Накрая за престиж може да се публикува и класацията по престиж:



Заб.: Важно е да се повтори, че става дума за комуникационните специалности в различните университети. Някъде те са с по-голяма тежест и важност, по-обгрижвани са от ВУЗ-а, другаде не.

С появата на системата за рейтинг на университетите прото-опитът ми за сравнение стана ненужен. Ето все пак и старите публикации:

По-добрият университет
Вечното дерби на българските университети 2
Вечното дерби на българските университети

Рейтингова система за висшите училища в България
(официален сайт)

Read More

Новото предаване на Карбовски

Съвсем скоро Мартин Карбовски отново ще бъде на екран, този път с ново предаване. "Карбовски: Директно", така ще се казва.

С малък метален куфар на рамо, екип от няколко души ще обикаля страната, за да прави преки включвания по различни теми, в които думата ще имат не репортери и водещи, а хората от народа. Самият Мартин Карбовски пък ще седи в студио с гостите, които ще влизат в директен диалог с "малките" хора.

По принцип за съдбите на "малките" хора досега повече се грижеше bTV - няма новинарска емисия без някаква трогателна история, касаеща единствено и само обекта на репортажа.

"Долу" не се интересуват много от това, което говорят политиците, а "горе" говорят от името на "долу" без да познават реалния живот, обясни основния замисъл на проекта Боян Петков - продуцентът от "Телеман".

Предаването ще се излъчва всяка събота в рамките на два часа, а началният час е 16:00 ч.

Read More