Връщането на часовника / Методът на ID-то

Да си го кажем честно, всички уебмедии го правят по един или друг начин. Има механизъм, по който читателят може да познае, кога даден сайт манипулира часа на публикацията си. Чрез "Метода на ID-то" лесно може да бъде уловена такава манипулация.

Но защо това се прави?
- "Борбата е безмилостно жестока". Хиляди сайтове, хиляди претенции за първенство, безмилостна конкуренция. Първият винаги си приписва ексклузивитет, винаги търси да извлече ползата от бързината на отразяването чрез самоизтъкване;
- Заблуда на читателя. За да спечелят читателите, които искат новините на секундата, някои уебмедии всъщност ги заблуждават като публикуват статии със стари часове (и дори понякога дати);
- Накрая, но не последно място, понякога журналистите са принудени от обстоятелствата да "връщат часовника" особено, когато редакционната политика изисква първенство и когато шефът може да забележи, че дадена информация е излязла по-късно (или твърде късно)

A защо не трябва да се прави и няма смисъл да се прави?
- Не е коректно. Точка.
- Един от принципите на търсачките е да индексират по-напред най-старите публикации по ключова дума. Сканирането обаче минава в реално време и не се влияе от часа, записан в статиите. Тоест ако в 12:00 часа се публикува новината Х с час 11:00, то роботът на Гугъл ще мине през страницата в 12:02.
- Винаги могат да те хванат и да станеш за резил. Масовата аудитория не е чувствителна на подобни манипулации, но все ще се намери някой, който да разкрие истината. Тогава доверието изчезва. А доверието е най-ценният капитал на медиите.

Методът на ID-то
Това е метод, по-който чрез проверка на статии с последователни идентификационни номера се засичат измами с часовете на публикуване. Ето няколко примера:

Заб.: В Гонг вървят само нечетни ID-та.






Чрез същия метод може да се предсказва и бъдещето. Честно. Поне една новина от 14.12.2012 година е добра (отваря се в нов прозорец);)


Ако засечете нещо подобно, сигнализирайте ;)

Read More

Бързина на генерирането на съдържание в сайтовете

Сайтът на "Ню Йорк Мегъзин" (http://nymag.com) публикува по една статия на всеки шест минути в работните часове (8:30-19:00). Това казва главният редактор на медията Адам Мос и допълва, че през нощта се публикуват още 6-7 материала. Взимаме този сайт за пример, защото е сочен като успешно работещ в САЩ.

Ако един материал бъде прочетен от 10 000 човека, той се смята за добър. Тъй като "НЙМ" е списание, очкаванията към публикациите от твърдото копие са за по 200-300 хиляди уникални читатели онлайн.

Има 19 редактори и журналисти за списанието, още 13 редактори и журналисти само за сайта (32-ма дотук) и още 9 асистент-редкатори за онлайн частта - общо 41 човека, които произвеждат текстово съдържание за медията (екип).

Сайтът има и home page editor (редактор на главната страница в сайта).

За сравнение, в сайта на българското списание "Мениджър" статии се качват средно през 15 минути (4 на час в работно време) и има още 4-5 в големите или малките часове на деня. Тоест интензитетът е двойно по-малък.

Продуктивността у нас обаче е в пъти по-висока, защото за списанието пишат 7 редактори, а за сайта се знае само, че има отделен главен редактор. Допускаме, че има още двама асистенти, защото екип от трима е стандарт у нас за правенето на сайтове, различни от новинарските уебмедии.
...
Трудно се намират (всъщност изобщо не се намират) конкретни препоръки за интезитета при генерирането на съдържание в сайтовете, което да е оптимално за индексирането в търсещите машини. За по-добро класиране в Google се откриват съвети за по-често обновяване на сайтовете, но отсъстват цифрите.

Не е ясно и къде се намира балансът между спама, сред който потребителят трудно се ориентира за важността на публикациите, и твърде мудното обновяване на сайтовете с идеята "закъснелите потребители да наваксат".

Read More

Къде четем за изборите?

Остават десетина дни до първия тур на изборите за президент, кметове и общински съветници. Първият вот е на 23 октомври, балотажите ще бъдат на 30 октомври. Дотогава ще формираме информирания си избор чрез медии, лични срещи и агитационни материали.

Интернет е мястото, където гражданите могат да достигат по свое желание до конкретни сведения за конкретни кандидати. Повечето медии (в това число телевизии, вестници и радиа) са обособили специални секции.

Телевизии
Специализираната информация на БНТ е в субдомейна http://izborite.bnt.bg/ (всички линкове се отварят в нов прозорец). В сайта има видео и текст.


БиТиВи има "топик" по темата - http://www.btv.bg/topic/id/30. И тук, както и в сайта на БНТ информациите за местните и президентските избори са добре разграничени.

Нова телевизия няма отделно място в сайта си, а в този на ТВ7 има новинарска категория. Тоест и двете телевизии не залагат на онлайн-присъствието си преди вота. В ефира на ТВ7 обаче вече се състоя първият по-сериозен кандидат-президентски дебат.

Вестници:
Най-хубавата карта на България за кандидатите за местната власт са в http://www.trud.bg/Elections2011.asp. Има пропуски в по-малки общини, но повечето състезатели за кметските места са представени с кратки, но полезни визитки.


Същата карта я има и в http://www.24chasa.bg/Elections2011.asp.

Уебмедийни групи:
Нетинфо и сайтът Vesti.bg също имат специална секция (http://www.vesti.bg/?tid=20&oid=14139), където четем актуални новини и гледаме видеорепортажи от ТВ Европа.

Вестниците на Икономедия и радио Дарик вече имат по-голяма публика онлайн, отколкото офлайн. Затова и тяхната работа покрай изборите минава в категорията на уебмедийните групи.

Сайтът на Дарик има хубава секция за изборите - http://dariknews.bg/izbori2011.php. Там е и уникалното приложение - "Кой е твоят президент?". В него потребителят отговаря на въпроси, а "калкулаторът" накрая му показва с кой кандидат имат най-много общи възгледи.


В Дневник (http://www.dnevnik.bg/izbori2011/) Също има уникално приложение, което обаче познаваме и от минали избори. Става дума за оценката от потребителите на тези и изказвания на политици с "истина" и "лъжа". Интересен социален барометър, но валиден само за читателите на Дневник и Капитал, които имат специфичен профил.



Ъпдейт (17.10.2011|11:51): Има и специализиран за изборите сайт (http://i-zbori.net/), изграден и поддържан от двама политолози. Наподобява блог, а конкурентното му преимущество са връзката с читателите и възможността за публикуване на по-интересните мнения като статия ("user generated content").

Read More

Георги Лозанов за Интернет

Доц. Георги Лозанов говори преди малко в сутрешния блок на Нова телевизия за Интернет и неговия медиен аспект. Темата бе дискутирана в контекста на днешния празник (Обявяването на независимостта на България) и свободата, на която се радва днешния човек:

"ХХ век беше век на двете тежки идеологии - фашизма и комунизма, с техните деспотизми. Интернет се появи като остров на свободата, като красиво преживяване, от което хората имаха нужда. Тази глътка свобода беше дълго чакана. Тя води до голям ентусиазъм, в който продължаваме да живеем. С времето обаче ще се появят правила.

Интернет е медия, много по-влиятелна вече от традиционните медии. Телевизията например е силно регулирана среда, а в мрежата липсват каквито и да било правила. Но с времето те ще се появят.

Не е измислена регулация за Интернет, защото е много трудно. Той е хибрид между публичното и частното и правото е вдигнало безпомощно ръце. Ако имах идея за философията и за аргументацията при създаването на правилата, сигурно щях да претендирам за нобелова награда.

Интернет е територия не само на свободата, но и на културата. Сега е повече свобода, отколкото култура.

Всъщност Интернет дава свобода на човека, но и му я отнема. Понякога мрежата се използва за скрито следене".

Този въпрос е важен, ако приемем, че общественото мнение е важно. Защото от казаното, а и от личния опит на всеки, който чете това, става ясно, че Интернет вече има много по-голямо влияние върху съзнанието на отделния човек, отколкото телевизията, радиото и печата. В този смисъл от една страна индивидът остава силно уязвим на манипулации при липсата на регулация, а от друга - има възможност сам да формира мнение от източници, на които има доверие.

Освен че е важен, този въпрос остава неотговорен. Както и доц. Лозанов казва, на този етап няма изградена философия дали и от какви регулации има нужда Интернет, за да бъде той по-полезна медия и по-здравословна среда за пребиваване.

Read More

Гугъл Плюс за медиите

Вероятно всички вече сте чули/чели за Гугъл Плюс - новата социална мрежа, която се задава. Ако не сте, можете да се запознаете с материята в публикацията на Капитал, например.

Алтернативата на Фейсбук още не е официално достъпна за всички потребители и засега до нея се допуска само с покана и то ако не е превишен текущия капацитет. Like-бутонът обаче вече е достъпен и може да се види под тази публикация (малко бавно се зарежда понякога, но трябва да бъде видим вдясно от лайкбутона на Фейсбук).

В контекста на уебмедиите
1. Facebook
Повечето уебмедии обвързаха съществуването си с Фейсбук. Битката за фенове и вирусно разпространение на съдържание сред потребителите минава от задължителната фенстраница в социалната мрежа, през интегриране на модула за коментари под статиите, до създаването на други небрандови (тоест не с бранда на медията) фенстраници и групи, в които да се разпространява "правилното" съдържание.

Превъзходен пример е MSK Group със странцата във Фейсбук на Левски, където се появява съдържание само от Sportal и свързания сайт sport.bg. 164 503 са феновете на Левски, които "неусетно" са станали и фенове на въпросните сайтове.

Доста от уебкомпаниите с по-голямо портфолио вече имат щатни служители, които се грижат ежедневно за образа на медиите в социалните мрежи. От въпросните служители се очаква да спамят професионално общностите.

2. Google +
Тук потребителите също ще се групират в кръгове (общности) по интереси. Следователно ще се появи ново поле за битка между уебмедиите за вниманието на публиката.

Искрите (Sparks - една от новите услуги на новата социална мрежа) ще бъдат особено важни за пъблишърите. Потребителите ще добавят интересите си (например музика, спорт, мода), а Гугъл ще им изпраща релевантни линкове с информация. Потребителите от своя страна ще препращат отново информацията на други потребители със същите интереси, тоест вероятността човек да бъде заливан с маловажни за него глупости намалява.

Гугъл Плюс ще даде на уебмедиите и нова възможност за оптимизиране за търсачки (Search Engine Optimization). По-харесваното съдържание ще получава и по-горно класиране в търсачката на Гугъл и при потребители, които нямат нищо общо със социалните мрежи. Фактор, който едва ли ще бъде подминат от пъблишърите.

За отделния журналист бонусът е, че авторът ще бъде свързван със съдържанието със снимка и име. Така мнозина ще могат да се съсредоточат в изграждане на името си като бранд или най-малкото да се утвърди ролята на специалиста в селектирането на смислено съдържание по определена тема - още една разлика с Фейсбук и Туитър, където океанът от информация те залива. Никой не гарантира, че гуруто, което следим в Туитър, няма да реши да пусне някой тъп комикс или потребителят във Фейсбук няма да хареса някоя промоционална оферта. В Гугъл + искат да преодолеят този недостатък.

Най-важното е, че Гугъл + за уебмедиите ще бъде нов източник за реферали. Трафикът от Фейсбук на някои сайтове надхвърля двуцифрения процент и новата социална мрежа ще бъде опция за удвояване на този ефект.

Разни извън темата:
Гугъл като правописен речник
Бъди човек! Особено във Фейсбук

Read More

Copy-Paste журналистика

Съществува интересен сайт, чрез който читателите най-вече на британските уеб-медии могат да сравнят доколко една статия се припокрива с официалния текст на някое прессъобщение. Това е сайтът "Churnalism". Идеята е да се стимулират редакторите (чрез заплахата от изобличаване) да пренаписват и проверяват по-щателно това, което им подават пиарите.

Според проучване в английските печатни идания 80% от всички новини и репортажи се основават на вторичен, опосредстван, източников материал, предоставен от новинарските агенции или от PR индустрията. Обратното - само 12% от статиите са лично разследване, проверени или проучени от журналиста.

Данните прочетох в сайта на СБЖ, който пък цитира в. "Пари". Оттам пуснах един Гугъл, за да проверя чие е удачното заглавие, и достигнах до блога на Василена Вълчанова, която е писала най-рано по темата. Там някъде свършва и дирята на източниците.

Васи е единствената, която е направила и важното уточнение: високият процент на copy-paste журналистиката не означава, че всички журналисти използват само три бутона на клавиатурата си.

Извън контекста на пиара и прессъобщенията
Интересно би било да се направи и сайт, който да проверява коя медия прави собствени информации и коя само копира. Интересен е и процентът от читателите, които познават достатъчно източни, за да знаят кой прави авторски материали, кой разпространява само достоверна информация, кой копира и кой лъже.

И накрая - коя интернет медия носи по-голяма добавена стойност на читателите си: тази, която предоставя единствено и само своя информация, или тази, която агрегира новини от много източни, но не присъства лично по събитията?

Read More

Мненията в Интернет

Интересно мнение на Константин Вълков от Дарик радио бе публикувано в сайта на "24 часа". Става дума за коментарите под статиите в Интернет и за това, че е напълно вертоятно да се появи професия "платен коментатор".

Още по-интересни са напълно еднопосочните реакции под неговото мнение. Докъм 17:45 часа всички "освиркват" Вълков за това, че иска по-малко анонимност под статиите в името на това да се получават по-смислени дискусии и да се появяват по-малко коментари, съдържащи "Ууу" и "Браво".

Вън от съмнение е, че голяма част от потребителите в Интернет не четат журналистическите материали, а направо минават на реакциите. Поведението им може да се обясни по няколко начина. Те или:

а) имат вродена потребност от сеир и/или "риалити", или се
б) интересуват и следят общественото мнение, или
в) искат да получат трибуна и да бъдат чути/прочетени.

Освен това видовете реакции се класифицират и според типа медия. В сайтовете на Капитал и Дневник и в тези на Нетинфо например не можеш да коментираш като анонимен. Обратното, в сайтовете news.bg и тези на "24 часа" и "Труд" всеки може да пише с какъвто си ник пожелае и там анонимността е пълна.

Изглежда решенията при какви условия да могат да се публикуват мнения са съобразени с профила на читателите. Тези, които пишат грамотно на кирилица и общо взето са по-интелигентни, предпочитат местата, където могат да общуват със себеподобни. Обратното, по-емоционалните натури, тези които псуват на т.нар. "шльокавица", могат да се скрият от бан (наказание) само в сайтовете, където регистрацията не е задължителна. Подобни сайтове се четат от уязвима аудитория, която лесно може да бъде манипулирана и чието мнение лесно може да бъде тласнато в желаната посока от редакторите и журналистите. Dnes.bg e особено ярък пример в този смисъл.

Обратно на въпроса може ли да се появи професия "платен коментатор", ако още не се е появила. Комбинацията от фактори (уязвима аудитория и възможността един човек да се представи с много прякори) създава благоприятни условия за появата на подобно явление. Отделно коментарите могат да се класифицират като тактическа медия и няма да е невероятно, ако някой инвестира в нея.

Реакциите срещу становището на Вълков също показват, че аудиторията (като цяло) не е достатъчно чувствителна и не е способна да различи подобна манипулация.

Понякога се появяват обвинения между отделните юзъри с полярни мнения, че "опонентът е платен", но обикновено подобни коментари идват от юзъри, на които останалите нямат доверие.

Основният аргумент за запазването на анонимността в Интернет е скриването на личните данни. Този аргумент обаче може да се използва за прикриването на престъпления, например оклеветяване. Оклеветяването там, където има анонимност, е лесно. Пак там аудиторията чете и формира грешно мнение.

Read More

Бъдещето е в персонализацията

Читателите в Интернет все по-малко се доверяват на анонимни източници. Конкуренцията сред уеб-медиите вече е такава, че трудно може да се направи разлика между различните новинарски сайтове най-малкото защото ползват общо съдържание и се крадат взаимно.

Затова все повече започват да печелят медиите, които не крият журналистите и редакторите си, а ги показват на публичността и им предоставят възможност да работят за доброто си професионално име.

За мен бъдещето на онлайн журналистиката е в персонализацията. За читателя е важно не само за какво и за кого се говори, ами и кой говори. Не случайно в по-развитите медийни пазари отдавна реномето на сайтовете се гради върху имената на авторите, на колумнистите, на журналистите. Радващото е, че подобни тенденции започват да се забелязват и у нас.

Как персонализацията носи дивиденти? Примери в България имаме няколко, като такива са проектите webcafe и sportcafe. Двата сайта недвусмислено работят със свое съдържание, авторите са сравнително известни или ако не са, то поне не се крият зад името на медията. Така "кафетата" привличат аудитория и са успешни, въпреки че са много далеч от стандартите за информационни новинарски медии.

Компанията - това е персоналът. Клише е, но е истина. Важи и за медиите, в това число и тези онлайн.

Read More

Новият сайт на Крум Савов

В последните дни се забелязва завишено търсене по ключова дума "Крум Савов". В медийния блог има публикация по нея - "Спорт мания - новото предаване на Крум Савов".

Сега обаче се търси информация за новия сайт на Крум Савов. URL-то му е http://livesport.bg/. Откакто приключи със "Спортен свят" и Нова телевизия, журналистът не може да намери себе си и своето пространство в медиите.

В новия проект на Крум Савов влизат няколко от по-известните журналисти - оперативен ръководител е Веселин Мишев, който има опит на сходна позиция във Фокус-спорт и Новспорт.

В журналистическия екип влизат Ивайло Славейков (популярно име, тръгнало от Канал 3 и предаванията на Сашо Диков), Филип Петрунов (дългогодишен приятел на Савов) и Христо Евстатиев (добър познайник на Веско Мишев от Фокус и Новспорт). Има и други.

Спекулативни информации сочат Николай Василев (бившия министър на икономиката) като финасов благодетел (ангел) на начинанието.

Концепцията на този етап не е избистрена за пред аудиторията. Претенцията е, че ще се отразява спорт на живо чрез живи излъчвания (видео стрийминг). Сайтът "прекарва" картината на БНТ1 в своя среда по време на мачовете от световното по волейбол. Друго за сега не съм видял. Иначе има статии и репортажи като във всеки друг сайт.

Другата претенция е, че ще се прави разследваща спортна журналистика.


Друго по темата: Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

Read More

Гугъл влиза в телевизора

Заглавието на поста е единственото възможно, защото точно това предстои да се случи. Публикация със същото заглавие има и в "Дневник", като тя датира от месец май т.г. Новото в случая е, че от Гугъл вече заявиха готовност да стартират Google TV наесен в САЩ и догодина по целия свят.

Накратко: става дума за технолигия, която интегрира в едно стандартната телевизия и интернет. Тя дава възможност на зрителите/потребителите да разглеждат на екрана на телевизора си сайтове, клипове, снимки и друго съдържание от мрежата.

Партньори на търсачката в начинанието са производителят на телевизори Sony, производителят на чипове Intel и производителят на периферни устройства Logitech. Телевизията на Гугъл ще бъде с интегриран браузър Google Chrome.

Изпълнителният директор на IT компанията Ерик Шмит коментира предстоящото на търговско изложение на електроника в Берлин. "Ще работим съвместно с доставчици на съдържание, малко вероятно е сами да се заемем да създаваме такова", твърди СЕО-то, цитиран от Ройтерс.

Причината за хода е търсенето на алтернативни източници на приходи, след като основният продукт започна да забавя темпа си на растеж. 95% от оборота на Гугъл се формира от рекламни приходи. Компанията също така показва, че си дава сметка за настъпилите промени във връзка с появата на технологии като смартфоните и социалните мрежи, както и за новия начин, по който се потребява информацията в Интернет.

В контекста на web 3.0
Под уеб 3.0 към днешна дата се разбира "мобилен персонален уеб, фокусиран върху индивидуалните нужди и интереси". В него се включват семантични мрежи и изкуствен интелект, насочени към разпознаване на личните информационни потребности. В изображението долу в табличен вид са вписани характеристиките на трите вида Уеб.

Не знам дали правилно си го представям бонуса "Гугъл в телевизора", но си го представлям като опция да търся седнал на канапето, набирайки с дистанционното. В този смисъл това е вид задоволяване на специфичната нужда от мързелуване.


снимка: labnol.org

Read More

Единствената уеб метрика, която има значение

Ето какво пише Робърт Найлс в OJR:

"За 15-те години, в които работя онлайн, съм се нагледал на какви ли не метрики. С уникални посетители, импресии и прекарано време сайтовете мерят успеха си. Но нито една от метриките не е наистина от значение. Виждал съм феноменални резултати във всяка една от категориите, които са водили до провал. Има само една метрика, една единствена, която определя бизнес успеха на даден сайт.

Приходите

Вашите посетители могат да губят часове във вашия сайт, но времето само по себе си не носи дори 10 цента (справка - Туитър). Обяснявам си възхода и падението на различните метрики с опитите на мениджърите да изкарат постиженията си максимално високи. Някой забелязва, че потребителите стоят по-дълго в сайта, канят го на участие в някоя конференция и "бум" - времето било най-важно.

Статистиката често е приятна за окото информация, но единственото, което е от значение, са парите. Да, някои се борят в интернет за гласове на изборите или друг тип влияние, но читателите на OJR (в случая на медийния блог - б.a.) се интересуват от това дали възвръщаемостта покрива необходимия ресурс за правене на журналистика, медии и сайтове.

Некомерсиалните сайтове са известно изключение. Те обаче също имат нужда от някакви инвестиции - дарения или най-често лични пари и време. Ако правенето на съдържание за некомерсиален сайт не си струва усилията на автора, то страницата няма да съществува (или просъществува дълго)".

Според мен, така представено, становището е крайно. За сметка на това е вярно. Уникални посетители, bounce rate, импресии, време, демографски показатели - това са от една страна укрития (или украшения) за уеб мениджъри, а от друга страна - стока за продаване. И все пак, метриката за успех в бизнеса са парите.

Read More

Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

Презумпцията е, че да се създаде медия в Интернет е най-лесно. Може и да е най-лесно, но за всеки случай никак не е лесно. Така мислят създателите на сайта tennis24.bg Станко Димов и Искрен Минчев. Двамата са колеги спортни журналисти, които се увличат от тениса и които в "един слънчев ден" решават да създадат собствена малка медия.

Препятствия и предизвикателства

Проблем №1: Начален капитал
За създаването на медия са нужни средства, независимо в каква среда функционира.
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от спестяванията си и приемат помощ от добри роднини, които вярват в проекта им. Двамата не разчитат на заеми от банки и кредитори поради нестабилния медиен пазар в България. Така рискът остава в разумни граници.

Проблем №2: Липса на ноу-хау
Никой от двамата до този момент в професионалното си развитие не се е сблъсквал с изграждането (фронт енд и бек енд) дизайн на сайт.
Решение: Обликът на медията се изгражда на базата на достиженията на съществуващите спортни и тенис сайтове от страната и чужбина. Съдържанието е основна ценност, но и визията не е пренебрегната, за да се предложи на потребителя качествен краен продукт в адекватна за мрежата среда.

Проблем №3: Неработещи функционалности
Задачата да реализира сайта е възложена на външна фирма. Към резултата обаче, типично като за програмисти, има забележки.
Решение: Започва се неколкоседмична интензивна мейл кореспонденция, която завършва с хепи енд - работещ продукт.

Проблем №4: Осигуряване на съдържание
За да работи, медията се нуждае от ежедневни грижи и поддръжка
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от свободното си време в сайта си. Двамата знаят какво потребителят на тенис новини иска от досегашната си работа в други медии. С доброволчески труд за успешното начало помага и Евгени Николов от БНТ. Тандемът Димов и Минчев обаче генерират почти цялото съдържание, което включва новини, коментари, аналази и т.н.

Проблем №5: Налагане на пазара
Пари за реклама няма.
Решение: Популяризацията става по няколко канала. Двамата взаимстват и цитират по-интересни материали от сайта в медията, в която работят. Приятелите на Станко и Искрен в другите медии също са коректни при цитирането и допринасят за популяризацията. Сайтът води и комуникация с аудиторията чрез Фейсбук.

Проблем №6: Администрация и счетоводство
Зад всяка медия стои юридическо лице.
Решение: На този етап административните задачи са поверени на приятелска фирма. В плановете на Станко и Искрен влиза учредяването на собствена фирма.

Нерешен проблем №1: Положително салдо
Разходите не са малко, докато приходите не са достатъчно. Все още разликата е в полза на разходите, но, както казват създателите, "с времето тя се топи".

Нерешен проблем №2: Авторски права и регулации в Интернет
Много от уеб медиите (дори и блоговете) вървят към спазването на авторските права (виж "За онлайн културата"). Други обаче не вървят натам и крадат съдържание. На този етап пълното решение на този проблем не е по силите на никого.

Резултати и удовлетвореност

Резултат №1: Аудиторията расте
Доверието в сайта расте с всеки изминал ден. Медията има вече ядро от 500 уникални посетителя дневно, което за строгоспециализиран сайт на по-малко от година (стартирал на 25.12.2009) не е малко. Това са цифри за най-скучните тенис дни. Много повече посетители се генерират около постиженията на българите и големите турнири по света.

Резултат №2: Положителна обратна връзка
"Супер сте, вие сте моят любим сайт, продължавайте в същия дух, браво на вас, материалите ви са различни, имате собствен стил" - част от отзивите на читатели, които Станко и Искрен споделиха пред медийния блог.

А ето и какво казаха двамата за творението си:
Искрен: "Сайтът се превърна в част от живота ми";
Станко: "Сайтът е нещото, за което не минава ден, без да мисля".


снимка: личен архив. Вляво е Станко Димов, вдясно - Искрен Минчев

Представяно в Медиен блог: Предаването Са Ва! по радио РФИ

Read More

Блогър ≠ професионален журналист

Актуалният дебат на "Капитал" е за това медии ли са блоговете или не.

Позицията, че блоговете са медии защитава Иво Инджев. В основата на неговото мнение е тезата, че блоговете запълват празната ниша на свободното говорене - нещо, което се приема, че е невъзможно в медийните организации. Инджев се опира и на жанровата специфика, която силно наподобява журналистическите жанрове. Освен това според него блоговете имат своето влияние върху общественото мнение, особено ако са списвани грамотно и почтено.

Позицията, че блоговете на са медии защитава Боян Юруков. Той посочва, че към медиите има очаквания за регулярност и достоверност, докато блогърите нямат за задача да информират, а да повдигат дискусии около темите, които ги интересуват. Ако го разбирам правилно, той смята, че блоговете не са медии, защото предоставят една единствена гледна точка - нещо, което е в разрез с професионалната журналистика. В края на изложението си обаче той заявява, че блоговете са много повече от нови медии.

Моята позиция е следната: Блоговете не са медии, защото в това понятие влизат средствата за масова информация, произвеждани от професионалисти. Произходът и точното значение на думата медия е преносител на информация, но на български език тя е синоним на телевизията, радиото, печатните издания и новинарските сайтове. Значението на Уеб 2.0 е неоспоримо, но продуктите на медийните компании остават на фокуса на обществения интерес. И това не е случайно.

Гражданската журналистика е оксиморон. Явлението съществува под своя собствена форма, но не е журналистика. Никой не оставя близък да бъде опериран от "граждански хирург", никой не оставя автомобила си на "граждански монтьор" и не би трябвало и никой да разчита за осведомеността си на "граждански журналисти".

Блоговете трупат влияние, но това е заради тяхното качество, разглежданите теми и най-важното - заради заеманата позиция. Популярните блогъри са известни със своите позиции и техните блогове се посещават от аудитория, която иска да прочете точно конкретно мнение или информация, разбира се, силно изкривени от светогледа на автора. Това не е осъдително ни най-малко, но е доказателство, че ако аудиторията желае да бъде обективно осведомена, тя трябва да се обърне към повече източници, сред които и такива, в които за авторите обективността е служебно изискване и белег за висок професионализъм.

С други думи блоговете могат да се квалифицират като медии от аматьорската дивизия. Там има таланти, в тях има магнетизъм, често там се крие истината, но сравнението с професионалната журналистика е невъзможно.

И накрая, но не на последно място, както всяка друга професия, така и журналистиката изисква подготовка и натрупване на опит. Всеки занаят се учи, в това число и медийния. Неуките също могат да се опитват, но няма да се справят достатъчно добре.

Read More