"Ах, този мол!" - темата за изпит по журналистика

На писмения изпит по журналистика от първата изпитна сесия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" кандидатите ще пишат по темата "Ах, този мол!", съобщиха от информационно-рекламния отдел на висшето училище. Темата е изтеглена от Яна-Ивана Бояджиева от Кърджали.

Изтеглената контролна тема, по която обаче няма да пишат кандидат-студентите, е "Интернет революция".

Изпитът ще продължи четири астрономически часа и за него предварително желание за участие са заявили 1062-ма кандидат-студенти. С този изпит се кандидатства за трите специалности на Факултета по журналистика и масова комуникация - журналистика, връзки с обществеността и книгоиздаване.

Още по темата:
Кой (университет) сега е номер 1?
По-добрият университет
Вечното дерби на българските университети
Вечното дерби на българските университети 2
Цветанка Ичева

Read More

Медиите по света се ръководят предимно от мъже

Според актуално проучване 73% от висшите ръководни постове в медиите се заемат от мъже. Същото изследване в 500 компании от 60 страни е установило, че само 36% от работещите в медии са жени.

"Въпреки увеличението от средата на 90-те години на жените им предстои дълъг път, за да постигнат равенство като работещи в новинарската индустрия", констатира изпълнителният директор на фондацията International Women's Media Foundation Лиза Грос.

Проучването е довело до извода, че жените са почти изравнени с мъжете на позиции, свързани със събирането на новини, редактирането, писането и представянето на информацията (41% срещу 59% мъже).

Що се отнася до мениджмънта, най-много жени на високи постове има в Южна Африка (80%), а най-малко - в района обединяващ Азия и Австралия (13%).

Съществува Women media center - организация със сайт, поставила си за цел да направи жените по-видими и по-силни в медиите. Там са особено обезпокоени от статистическите данни за работната ръка в телевизиите, радиата, сайтовете и печата.

Read More

Media Sapiens. Битката за третия мандат

Продуктивната наглост е нещото, с което Антон Дроздиков, главният герой в първата част на книгата "Media Sapiens*" - "Битката за третия мандат", грабва вниманието. В духа на руските разкази за местната мафия Антон застава от другата страна на телевизора и най-безскрупулно манипулира публиката, при това със завиден успех.

Книгата няма художествена стойност, освен това дразни с цинизмите си, но илюстрира достатъчно детайлно процесите в четвъртата власт. За главния герой медиите са не само източник на чудовищни доходи, но и стимул за егото. Дроздиков играе информационна игра, в която телевизионните зрители, радио слушателите, читателите на печатните издания и потребителите в Интернет не представляват нищо повече светлинното табло, на което се записва резултата между властта и опозицията в Русия.

По продуктивната си наглост, за която вече стана дума, героят прилича на Марк Цукърбърг от филма "Социална мрежа". Дроздиков има талант и свои идеи, животът също го подкрепя, въпреки че плагиатства, а и той е човек, който винаги иска още и още. И няма как да не иска, когато осъзнава, че медиите са тези, които определят държавните политики и насочват икономиките. А те са свързани с много пари и много его...

* Видът homo sapiens е отдавна зациклил в еволюционното си развитие, но медиите от media habilis се трансформират в media sapiens и тяхната значимост на планетата (като върховен хищник) расте с всеки изминал ден. Заглавието е много удачно, но печатните грешки в българското издание правят лошо впечатление.

Минаев, Сергей. Media Sapiens. Битката за третия мандат. ИК Персей, София, 2007.

Вдъхновено от книгата:
Медийна аудитория
Тактически медии

Read More

Светът се нуждае журналисти

Отразяването на японската криза показа, че в света (и в частност в България) никога няма да изчезне потребността от професионализъм в медиите.

Първо, никой свидетелски разказ, още по-малко блог пост или туит, могат да се сравнят с кадрите от хеликоптер на Японската национална телевизия.
Второ, аудиторията се насочи към авторитетните източници (CNN, Reuters, BBC), вместо към социалните мрежи, където бързината и достоверността влязоха в конфликт. Последните също се използваха, но само като акцент, само като допълнителен щрих към общата картина.

У нас различните медии заложиха на различни наши сънародници за източник на информация от първа ръка. Така на единия канал (или сайт) излизаха успокоителните слова и ободрителната усмивка на човека Х, а на другия - уплахът и сълзите на човека У.

Нито една родна медия не изпрати кореспондент и/или фотограф, които да отразят действителността от мястото на събитието. Затова и в случая се използваха данните от недостоверни източници. Нехомогенността на информацията обаче е индикацията, че подобен подход не дава особено задоволителни резултати.

Разследващият журналист Боб Уудуърд също е на мнение, че блоговете, блогърите и социалните мрежи не могат да убият "добрата, стара журналистика". В епохата на Интернет специфичните умения и стандарти остават безалтернативни, когато става дума за кризи, сложни процеси и т.н.

"Уебът дава усещането за наситеност на информацията, но в дигиталната ера подготвените и фокусираните върху коректността репортери са необходими за осигуряването на висококачесвена и търсеща журналистика, от която светът се нуждае. Технологията сама по себе си не е нищо без добри журналисти, които да търсят истината и да откриват скрити аспекти, които винаги съществуват", каза на лекция в института Пойнтър в САЩ Уудуърд на 15 март.

Изказването му не е по повод японската криза, а по повод релацията между блогинг и журналистика по принцип.

Още по темата:
Блогър ≠ професионален журналист
52 интересни цифри за Уеб 2.0 и социалните мрежи

Read More

Реклама на Кока-Кола

Ето един пример за това как обвързването на продукт със символиките на доброто предизвика у потребителите възхита и желание за консумация. Едва ли има човек, който да не хареса посланията в клипа. Единствените забележки могат да се открият в самата реализация. Видеото по-надолу представлява студентска работа, затова и към реализацията може да се подходи със снизхождение.

Впрочем от Кока-Кола няма да сбъркат, ако взаимстват идеята и възнаградят щедро авторите. Този клип може да продаде много бутилки:

Подобно по темата: Чудовищно добра реклама с Митко Бербатов и Ко.

Read More

Мненията в Интернет

Интересно мнение на Константин Вълков от Дарик радио бе публикувано в сайта на "24 часа". Става дума за коментарите под статиите в Интернет и за това, че е напълно вертоятно да се появи професия "платен коментатор".

Още по-интересни са напълно еднопосочните реакции под неговото мнение. Докъм 17:45 часа всички "освиркват" Вълков за това, че иска по-малко анонимност под статиите в името на това да се получават по-смислени дискусии и да се появяват по-малко коментари, съдържащи "Ууу" и "Браво".

Вън от съмнение е, че голяма част от потребителите в Интернет не четат журналистическите материали, а направо минават на реакциите. Поведението им може да се обясни по няколко начина. Те или:

а) имат вродена потребност от сеир и/или "риалити", или се
б) интересуват и следят общественото мнение, или
в) искат да получат трибуна и да бъдат чути/прочетени.

Освен това видовете реакции се класифицират и според типа медия. В сайтовете на Капитал и Дневник и в тези на Нетинфо например не можеш да коментираш като анонимен. Обратното, в сайтовете news.bg и тези на "24 часа" и "Труд" всеки може да пише с какъвто си ник пожелае и там анонимността е пълна.

Изглежда решенията при какви условия да могат да се публикуват мнения са съобразени с профила на читателите. Тези, които пишат грамотно на кирилица и общо взето са по-интелигентни, предпочитат местата, където могат да общуват със себеподобни. Обратното, по-емоционалните натури, тези които псуват на т.нар. "шльокавица", могат да се скрият от бан (наказание) само в сайтовете, където регистрацията не е задължителна. Подобни сайтове се четат от уязвима аудитория, която лесно може да бъде манипулирана и чието мнение лесно може да бъде тласнато в желаната посока от редакторите и журналистите. Dnes.bg e особено ярък пример в този смисъл.

Обратно на въпроса може ли да се появи професия "платен коментатор", ако още не се е появила. Комбинацията от фактори (уязвима аудитория и възможността един човек да се представи с много прякори) създава благоприятни условия за появата на подобно явление. Отделно коментарите могат да се класифицират като тактическа медия и няма да е невероятно, ако някой инвестира в нея.

Реакциите срещу становището на Вълков също показват, че аудиторията (като цяло) не е достатъчно чувствителна и не е способна да различи подобна манипулация.

Понякога се появяват обвинения между отделните юзъри с полярни мнения, че "опонентът е платен", но обикновено подобни коментари идват от юзъри, на които останалите нямат доверие.

Основният аргумент за запазването на анонимността в Интернет е скриването на личните данни. Този аргумент обаче може да се използва за прикриването на престъпления, например оклеветяване. Оклеветяването там, където има анонимност, е лесно. Пак там аудиторията чете и формира грешно мнение.

Read More

Рисковете на професията "журналист"

Трима репортери на БиБиСи са били задържани, пребити и подложени на симулирана екзекуция от войници на Муамар Кадафи в Либия. Това е последната новина, илюстрираща какви рискове крие полевата журналистика, работата на репортерите и операторите.

Цунами-кризата в Япония също изпитва възможностите на медиите за отразяване от мястото на събитието, като там рисковете са не по-малки.

Отразяващите от критичните точки са единици и затова журналистическата професия обичайно не се класифицира като опасна. От началото на 2011 г. обаче са загинали шестима журналисти (в това число оператори и фотографи). През 2010 г. броят на загиналите е бил 44. Печалната статистика се предоставя от сайта на Комитета за защита на журналистите, базиран в Ню Йорк, САЩ.

Комитетът се бори за свободата на словото чрез разгласяване на случаите на посегателства, осигуряване на дипломатическа помощ за отвлечени журналисти, въвличане на обществото в конкретни проблеми и други подобни средства.

Съществуването на подобен комитет е достатъчно доказателство за рисковете на професията. 3/4 от загиналите журналисти са намерили смъртта си отразявайки военни действия или по политически причини, като двата фактора са близки като стойности (39% и 34% от 1992 г. насам).

Архив: Виртуална журналистика, истински затвор

Read More

Тактически медии

Тактическите медии са инструменти за манипулация на общественото мнение, позволяващи на специалисти или активисти да разпространяват конкретни идеи или информация и да създват имиджи. Те се различават от рекламата по това, че с тях се реагира по-бързо, по-евтино и по-ефективно.

Старото схващане е, че тактическата медия предпочита старите технологии и малките общности, но съвременното разбиране е противоположно. Понеже в понятието се включват алтернативи на централните медии, предположението е, че става дума за маргинални комуникационни средства. Гугъл например обаче не може да се нарече маргинално средство, но може да се нарече тактическа медия (виж Гугъл бомба).

Терминът произхожда от заложените комуникационни цели. Въпросните средства се използват за пропаганда и политчески цели, за рекламни цели и прокарване на икономически интереси, за създаване на кризи, черен пиар, изграждане на положителни образи и т.н.

Тактическите медии
- достигат до спицифични таргети от аудиторията;
- излъчват послания тогава, когато аудиторията е най-уязвима - когато се забавлява или когато я е страх;
- Внушават идеи и повение по-ефективно от рекламата, защото са по-убедителни, разполагат с повече време и внимание.

Тактически медии могат да бъдат например кутии от пица, които подтикват към потребление на даден продукт в рамките на времето за изяждане. Такива могат да бъдат и компютърните игри, които използват забавлението на потребителя за да внушат идея. Пример за подобна игра е "Darfur is dying", в която става дума за кризата в град Дарфур, Судан.

Блоговете и форумите също могат да се класифицират като тактически медии, но само ако върху тях има контрол от медиатор - специалист и ако те имат конкретна аудитория.

Още една разлика с рекламата е, че такитческите медии са желани и търсени от аудиторията, а не натрапени.

Пример в България за използването на тактически медии е слухът за фалита на ПИБ във форума на БГ-мама. Друг пример са блоговете с политческа насоченост, агитиращи за конкретни партии и критикуващи конкретни опоненти. Няма данни обаче дали тактическите медии в приложените примери се използват целенасочено (от професионалисти) или информациите и идеите се генерират на случаен принцип.

Повече информация за тактическите медии може да се получи от чуждестранни източници:

Tactical media (английски)
Définition Média tactique (френски)
Les médias tactiques (френски)

Read More

Медийната аудитория

Антон Дроздиков е млад и циничен медиен специалист, с опит и в пиара. Освен това е и главен герой в книгата на Сергей Минаев "Битката за третия мандат", част от поредицата "Media Sapiens".

Понеже не съм я дочел, ревюто ще почака.

Направи ми обаче силно впечатление описанието на аудиторията, която Дроздиков дава при един скандал с подчинените си. Въпросните "не можеха да намерят новини" и бяха заставени "да създадат" такива.

Та, ето какво казва героят Дроздиков относно аудиторията:

"...В информационния бизнес трябва да се усвои едно основно правило: всяка аудитория се състои само от тиквеници и кретени, които възприемат света чрез телевизионния екран и реагират на него в съответствие с командата на говорителя или водещия.

С аудиторият можеш да правиш каквото си искаш в зависимост от това с какъв бюджет за кадри, които да съпровождат материала и да подсилват нужния ефект, разполагаш и какви са ресурсите ти (в смисъл - колко хиляди хора едновременно можеш да объркаш). По принцип аудиторията не е достойна за никакво уважение и всеки професионален специалист по политически технологии ще ви докаже това за пет секунди. Но въпреки това ние се отнасяме с уважение към нея като я наричаме аудитория, а веднъж на четири години - дори електорат. Не защото тя наистина е достойна за това, а просто ние с вас сме интелигентни и възпитани хора. За разлика от всевъзможните говеда. И точно по тази причина ние не се намираме с тях от различни страни на барикадата (която, както е известно, не съществува), а от различни страни на екрана, което е много по-важно..."

Важно е да се отблежи, че всички работили някога в медии, са достигали до подобен извод, най-малкото са мислили в сходна посока. Въпросът е това ли е дефиницията за аудитория. Мнения?

Read More

Как работи рекламата

Отовори на въпросите как работи рекламата и защо работи рекламата има достатъчно много и пасажът по-надолу е един от тях. Книгата*, от която е взет, няма нищо общо с рекламната индустрия, но темата е засегната, тъй като е част от по-мащабната тема за човешкото поведение.

"Работещите в сферата на рекламата отлично знаят, че за да продават неща, от които всъщност хората не се нуждаят, трябва да бъдат убедени, че тези неща ще добаваят нещо към начина, по който виждат себе си или по който другите ги виждат; с други думи, ще добавят нещо към усещането за аза си.

Рекламните агенти постигат това, като напримет ви казват, че ще изпъкнете в тълпата, ако използвате този продукт, следователно, ще можете да бъдете по-пълно себе си. Или могат да изградят в ума ви асоциация на дадена стока с някоя прочута личност, или изобщо с млад, привлекателен щастлив човек. Дори снимките на стари или вече починали звезди се използват, и то ефикасно, за целта. Мълчаливо се допуска, че като купите стоката, чрез някакво магическо действие на присвояване ще станете като знаменитостите или щастливците, или по-скоро като повърхностната представа за тях. Така че в много случаи вие си купувате не стоки, а "нарастване на идентичността". Марката на производителя е преди всичко колективна идентичност, която си купувате...

...Парадоксално е, че това, което позволява на така нареченото консуматорско общество да се развива, е фактът, че опитът да откриете себе си посредством предмети, е обречен на провал: задоволяването на егото винаги е краткотрайно и отново ви се налага да търсите още, да продължавате да купувате, да продължавате да консумирате".

*Толе, Екхарт. Нова Земя: Пробуждане за целта на вашия живот. Кибея, София, г. не е упомената.

Read More

Новости в Нова телевизия

Нова телевизия ще качи на екран нови лица в началото на пролетния телевизионен сезон. Всъщност те са познати на зрителите, а новостите ще бъдат свързани с ангажиментите им. Ето какви ще са промените:

Като водещи на сутрешния блок влизат Цвета Кирилова и Евгени Генчев, а падат Витомир Саръиванов и Ели Гигова. Новите почват на 7 март. Вито и Ели относеха не малко критика за тандема си, но едва ли ще изчезнат съвсем от ефира. Тяхното бъдеще обаче е неясно.

Цвета Кирилова има опит като водеща на новините. Евгени Генчев пък е репортер с опит в отразяването на политически и социални събития. Сутрешните блокове са ключови във формирането на общественото мнение, така че от Нова отново ще заложат на сериозните лица с опит и познания в политиката.

"Часът на Милен Цветков" се връща на екран. Журналистът приключи с ангажиментите си към първия сезон на "Екип 5" по БНТ1. В Нова телевизия той ще води ток-шоуто си от 16:30 до 17:30 часа всеки делничен ден. Предаването тръгва от 21 март.

"На инат" с магарето Марк О'Селски минава от ТВ7 в Нова. Виртуалният образ ще бъде подпомаган от Силвия Драгоева, както и малък бенд, предвождан от гласа на тазгодишната победителка в българския формат на Евровизия - Поли Генова. Започва на 21 март - всеки делник от 23:00 часа. Злободневен хумор.

Read More