This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

28 декември 2011

Кога "хейтър" е хубава дума

Казус (case study): Мармайт (Marmite)

Ако отворите сайта marmite.com ще бъдете изправени пред въпроса вие "любители" ли сте или сте "хейтъри".

Предисторията на комуникационното решение е кратка - съществуват прекалено много противници на продуктите от бранда, които критикуват яростно и неуморно. Затова от компанията решават да създадат онлайн места за двата типа. 751 951 харесват страницата на въпросните продукти Мармайт, а 192 815 са харесали страницата на "Партията на мразещите".

Защо "хейтър" може да бъде и хубава дума, обясняват в блога Influential Marketing Blog*:

1. Хейтърите показват къде бизнесът ви е уязвим. Няма бизнес, който да е перфектен, и това е факт. Фокусирайте се върху проблема като се абстрахирате от емоционалната част. Ако погледнете рационално на техните коментари, ще откриете елементи от вашето развитие, които определено имат нужда от корекции. Това ще ви помогне да вървите напред.

2.Хейтърите може да бъдат превърнати в просуматори. Има много варианти, по които пътищата между вас и хейтърите да се пресекат. Най-често те са хора, които в никакъв случай няма страстно да мразят вашия бизнес винаги. Ако намерите начин да оправите проблема, посочен от тях, то недоволните могат бързо да се превърнат в ентусиазирани и впечатлени просуматори.

3. Хейтърите привличат внимание. Дори когато има хора, които активно говорят колко лоша е вашата компания или продукт, те на практика генерират съдържание за нея. Ако съумеете да обърнете негатива в позитив, вниманието към бранда ви може да се превърне в изключително добра придобивка.

4. Хейтърите засягат въпроси, които най-често си задават и клиентите ви. Ако имате сектор "Често задавани върпоси" на вашия сайт, със сигурност можете да осъзнаете каква сила имат отговорите върху това да убедят клиентите ви, че вие предлагате най-правилния продукт/услуга.

5. Хейтърите легализират всичките ви усилия в социалните мрежи. Ако сте били активни в използването на социалните мрежи, появата на хейтъри е неизбежна. Тя практически се превръща в показател за това, че "ви има онлайн". В ситуация, при която има хейтър във вашия профил в социалните мрежи и той злослови, не бързайте да му отговаряте веднага. Дайте време на всички онези ваши симпатизанти да видят неговия коментар и сами да се включат да ви защитават. Така ефектът ще е несъразмерно по-голям и цялата ситуация ще се превърне в плюс за вас.

* Текстът на петте точки е по превод на сп. "Sign Cafe", брой 11-12, 2011 г.

18 декември 2011

Кастинг за водещи

Очакват ни неделни усмивки и хубаво време със следващото видео :)

15 декември 2011

Дъжд от медийни новини днес

15 декември се оказа богат на медийни новини ден.

Първо, СЕМ глоби Бареков
Съветът за електронни медии реши да наложи парична санкция на ТВ7 заради изказванията в ефир на водещия на "Гореща точка". Органът имаше заседание днес, на което присъства и Алексей Петров.

Главният обвиняем по делото "Октопод" използва възможността да окаже натиск върху СЕМ и открито демонстрира желанието си TV7 да бъде наказана.

Николай Бареков от своя страна отказа да дойде на заседанието. Още през седмицата той изрази подозрения, че мероприятието е на път да се превърне в трибунал, гледащ едностранчиво на изказването му.

"Ще бъда кратък и лаконичен. В контекста на заседанието на СЕМ, на което присъстваха знакови фигури от организираната престъпност, ще кажа само едно – на мен ми беше издадена смъртна присъда", каза пред агенция "Блиц" Бареков след решението на СЕМ.

Мотивите за санкцията са "насаждане на нетърпимост сред гражданите", за което предвидената глоба в закона е между 3000 и 20 000 лева. Размерът й ще бъде уточнен допълнително, но решението може да бъде обжалвано в съда.

Второ, Светлана Джамджиева бе утвърдена за главен редактор на "Труд"
Решението за смяната на досегашния главен редактор - Димитрана Александрова, е взето снощи след като бе обявено, че Диляна Грозданова е новият президент на издателския борд на "Вестникарска група България".

Джамджиева е известна с близостта си до бившия главен редактор на "Труд" Тошо Тошев, НО не го последва в оставката му, когато пресгрупата смени собствениците си.

Никола Кицевски, който също не последва Тошо Тошев, става член на гореспоменатия борд.

Когато става дума за Тошев, не може да се пропусне намерението му да започне издаването на вестник "Преса". Около "опозиционния вестник", както той сам определя бъдещата му насоченост, могат да се откирият интересни коментарни публикации в Интернет като тази в Е-Вестник и в Биволъ.

Третата новина е свързана със спортната журналистика
Собственикът на Спортал Стилиян Шишков става изпълнителен директор на Левски по въпросите на "мърчъндайзинга, рекламата и други финансови въпроси в клуба" [цитат на Тодор Батков].

Шишков и медийната му собственост са известни с близостта си до рекламния олигарх Красимир Гергов. Гергов и неговата телевизия БиТиВи пък бяха обвинени в нелоялна конкуренция на рекламния пазар от Нова Телевизия. Поради същата причина бизнесменът се ползва със спорно име и в Интернет средите. И малки, и големи играчи в онлайн пространството са силно зависими от бюджетите, които се преразпределят от медия-шоповете на Гергов.

В контекста на назначението на Шишков в Левски може да се смята, че Спортал получава доминиращо положение на пазара на спортните медии и че се формира нелоялна конкуренция.

12 декември 2011

Казусът ''Бареков'' 5 дни по-късно

На 7 декември Николай Бареков изрече скандализиращи слова, предизвикали масови полемики и стигнали до Съвета за електронни медии. Извън контекста на конкретното послание, думите на телевизионния водещ разпалиха нaново войната на медийния фронт, прикривана зад обществения интерес.

Какво пише между редовете?

Първо, сред най-бурно реагиралите на думите на Бареков бяха изданията на "Икономедиа". Във войната между медийния кръг "Капитал" и Нова Българска Медийна рядко се пропускат удобни възможности за нанасяне на удари.

"Селото са оказа точно в града" е публикацията - кулминация в срещу водещия на ТВ7, но и в останалите статии по темата присъстват епитети като "шокиращо" изказване, "изблик" и т.н.

Важно е да се отбележи, че Икономедиа не нарушава журналистическата етика в битката с НБМГ, за разлика от Бареков, чието изказване от мнозина се квалифицира като "неетично".

Георги Лозанов, председателят на СЕМ, коментира случая така: "Николай Бареков има право на журналистическа позиция по темата с протестите на зърнопроизводителите и тази позиция може да е доста емоционална и остра. В случая обаче има едно обидно отношение към провинцията, селото и много хора, които той представя като хора втора ръка".

Темата е дискутирана и в започналия във ФЖМК Медиен панаир. "Резултатът от войната между двете медийни групи: победители няма, професията девалвира", това е казал издателят Мартин Захариев, туитнат* от Павлина Радославова.

Вторият важен извод от казуса "Бареков" е, че няма генерална позиция, която да "потъва" в Спиралата на мълчанието. По-популярната позиция е критичната по отношение на скандализиращите думи на водещия. Във форумите на всеки четири-пет критични коментара обаче се появява по един, който подкрепя под някаква форма посланието на водещия.

На практика няма публична трибуна, където подкрепата за общественото статукво да има превес над опозицията, но е важно, че все пак не всички изразители на позитивно мнение имат задръжки да го изразяват.
-----
В четвъртък предстои СЕМ да се произнесе по случая...

* Туитове от медийния панаир текат на #medienpanair


Eто видеото със скандализиращото изказване:



архив: Германец за проблемите на българските медии

30 ноември 2011

Радиосредата 2001 - 2010 г. - на Медийния панаир

Във вечерните новини по програма "Хоризонт" проф. д-р Любомир Стойков представи изследването "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". В разработката са включени и други две изследвания: "Телевизионната среда 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация и "Радио и телевизионната среда 2001-2010 г. Демография, програми, аудитория, поведение".

Премиерата на разработките се състоя на 29 ноември 2011 г. във фоайдето на сградата на БНР.

Според Любомир Стойков и колегите му от Факултета по журналистика към СУ, които са работили върху темата, българските електронни медии са готови за цифровицията през 2012 година.

Националното радио е лидер по аудитория, сочат още цифрите в разбработката.

Изследванията ще бъдат отново представени на Медийния панаир, който ще се състои в Журналистическия факултет между 12 и 16 декември. Там заинтересвованите отново ще могат да се запознаят детайлно с резултатите и изводите от тях

Началото на научната работа е била поставена на 21 март т.г. с кръгла маса на същата тема: "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". На въпросната кръгла маса е билo представенo и онлайн изданието "Newmedia21.eu. Медиите на 21 век". Сайтът действително е много стойностен и вече е в блогрола на Медийния блог.

17 ноември 2011

Гост в живо ТВ предаване

Моят приятел Александър Андреев беше така любезен да сподели впечатленията си за това какво е да си гост в телевизионно предаване. Той взе участие в един от панелите на предаването "Денят отблизо с Мира" на БНТ1 на 9 ноември.

Сашо няма контакти в телевизията, намират го през Фейсбук. След няколко публикации в страницата на предаването в социалната мрежа, редкаторка му се обажда и го кани за конретен ден и за конкретна тема - "Възможно ли е да работим в България работата, която ни харесва".

"Темите се публикуват предварително в страницата във Фейсбук, в която пише, че интересните участници в дискусиите могат да бъдат поканени в живото предаване", казва Сашо.

Гостът идва около 40 минути преди самото участие. През гримьорната минават и жени, и мъже. Минималният макиаж се състои от пудра. Причината е, че прожекторите правят студията много топли и потта не трбява да избива по лицето.

Инструкции какво да говорят гостите няма. Ако си сред първите участници, в студиото се влиза по-рано - от 30 секунди до пет-осем минути. Самото студио има няколко сектора, така че да има поне две места, от които водещата да може да води, разказва още Сашо.

Притеснение има, но се преодолява лесно. Участие от 10-15 минути гостите усещат като нищожно време. Понякога на гостите се плаща. В случая на Александър - от тримата участници (двама мъже и една жена) само жената е получила някакъв хонорар.

Иначе конкретно обстановката в БНТ е малко соц. Сградата е стара, техниката също не изглежда впечатляващо. Само студиото е направено с внимание за детайла и то изглежда като оазис на етажа в старата постройка на Националната телевизия.

16 ноември 2011

Външна реклама за малко пари

"София е град, където може да направите всичко, навсякъде, по всяко време, стига да можете да си платите.

В съвременния град икономическите аспекти в живота на обществото омаловажават политически такива. Пазарът потиска гражданските нужди, а визията на бизнеса и на консумацията поглъща идеите за размисъл, съзерцание или изобразяване на нещо различно от потребителските ценности" - това гласи теорията на Лъчезар Бояджиев в публикацията му в "Eurozine" от май 2007 г.

Външната реклама всъщност е една от добрите опции за изграждане на силен бранд със сравнително малък бюджет. Дори вездесъщият Интернет предлага по-малко форми, отколкото градската среда.

Ето какво препоръчват трима рекламни специалисти да се направи с рекламен бюджет от 2 до 10 хиляди лева*:

Бюджет от 2000 лева
1. За тази сума може да се направи прилично покритие чрез разпространение на мостри (на козметични продукти например) и информационни брошури. Чрез разпространението на каталози може да се постигне добро таргетирано покритие. От подобен ограничен бюджет обаче не може да се очаква много.
2. Добре е целият бюджет да се съсредоточи на едно място. Може да се използват паната в метрото или да се брандира автобус от градския транспорт. За 14 дни брендинг на два автобуса струва 1300 евро.
3. Преди всичко е необходима добра творческа идея, представена професионално - текст, цветове, интересни дизайнерски хрумвания. Важно е тя да се съчетава с най-правилния период за рекламиране, с избор на място, с посока на движение и броя на минувачите, с видимост за пешеходците и пътниците в превозните средства, с осветление през нощта, с цялостната заобикаляща среда. Ако е предивден малък бюджет, може да се използва т.нар. плаваща реклама - редуване на периоди на реклама и пауза, като се разчита на честотата като основен фактор за запомняне на продукта.

Бюджет от 5000 лева
1. С толкова пари могат да се проведат кампании, които да покриват средно дневно около 20-30 хиляди уникални контакта. При такъв бюджет част от него трябва да се инвестира в криейтива.
2. Могат да се комбинират реклами в метрото и наземния транспорт. Ако се избират автобусни линии за брандиране, е хубаво те да не се припокриват с маршрута на метрото. Ежедневната аудитория на метрото е от около 200 000 души.

Бюджет от 10000 лева
1. При такъв бюджет се избира между по-голямо покритие на локации или по-продължителен период. При тази сума може да се включи атрактивен брандинг като макет или действителен продукт, представен по интересен начин.
2. С тези средства може да се направи забележима кампания, която да включва присъствие в метрото, наземния транспорт и билбордове тип "Пиза".
3. За рекламна кампания, която цели добро покритие на територията на София например, са необходими между 10 и 15 билборда тип "Пиза" или тип "Скролер". Но както казва бащата на рекламата Дейвид Огилви: "Ако една реклама не се основава на Голяма идея, тя ще отмине незабелязана като кораб в нощта".

Респонденти:
1. Магдалена Цветкова, управител на "AD SPOT" LTD. - INDOOR MEDIA
2. Зарина Генчева, CEO на "Метрореклама"
3. Румен Кривицки, управляващ собственик на "Кривицки и СИЕ"

* По материали от сп. "Мениджър" (manager.bg), брой 10 (156), октомври 2011 г.

Билборд тип "Пиза":


снимка: burgasreklama.com

Брандиран автобус:

снимка: autotuning-bg.com


снимка: braincrumbtrail.com


снимка: brandinfection.com

15 ноември 2011

Медиите като оръжия за масово поразяване

Ростислав Ишченко, президент на Центъра за системни анализи и прогнози, Украйна:

"Първият етап на Студената война, чийто край бе белязан от разпада на Съветския съюз, се реши от най-новото оръжие - информацията. Сега тече втори етап и враждуващите страни си изпращат мощни информационни залпове. Няма съменение, че "арабската пролет" и нейните реални военни действия бяха причинени от пропагандата.

Всъщност пропагандата е имала сериозни успехи и преди - Вашингтон и Наполеон, Боливар и Линкълн, Ленин и Сталин, Чърчил и Хитлер, Мао и Кастро... Но при техните победи тя е била спомагателно оръжие. Окончателното решение на въпросите е било намирано на барикадите.

Нарастването на обема на информацията и добиването й в реално време направиха така, че информационните битки вече представяляват главен приоритет. Важна е личната "истината", в която всеки човек вярва. Днес всяко печатно слово, независимо дали е художествена литература или публицистика, тиражирано в достатъчно голям мащаб, се превръща в оръжие.

Естествено, най-разрушителен потенциал има политическата журналистика. Днес не е важно кой е спечелил битката, а кого медиите ще посочат за победител.

Като пример може да се даде руския президент [Борис Елцин], който през 1993 година пренаписа конституцията и създаде една суперпрезидентска република, различаваща се от монархията само по това, че няма приемственост на династията. И това местните медии определят като демокрация.

Същото нещо се наблюдаваше и в Украйна през 2004 година, когато държавният преврат беше наречен "народна революция", а организаторите му "демократи" [изборите между Виктор Янукович и Виктор Юшченко].

И в двата случая реалността нямаше нищо общо с виртуалната реалност, създадена от СМИ (средствата за масова информация).

Ефектът на оръжието за масово поразяване, каквото е медията, е толкова висок, че човек вече не може да познае кое от информационния поток е иситина или не. И тук не става дума само за две текстови информации в две медии, които карат човека да се чуди на коя от двете да вярва. Става дума дори за снимки, които ни карат вече да не вярваме на очите си.

Ето историята около Кадафи. Убит ли е Кадафи или не е? В един и същи ден в медиите едновременно излизат снимки на предполагаемия труп и негови изявления с призив за продължаване на борбата...

Във войната на информационното поле всеки е срещу всеки. Вече няма противопоставяне само между Изтока и Запада. Днес конфликти на медийния терен водят държави, партии, кланове и отделни личности. Така един блогър или популярен публицист може да се окаже влиятелен и "силен" колкото цяла държава.

Въпросът на ефективната пропаганда не е в това колко медии контролирате, а колко хора ви вярват. Ако всички повярват на един, той ще стане господар на света, а президентите и премиерите ще се превърнат в статисти на начина, по който той ще иска да моделира света".

В края на анализа си Ростислав Ишченко пише и какви са маркерите, по които се създават новите държави. Според него всички, които са обединени от една идеология и й вярват достатъчно силно, могат да бъдат наречени "нация".

Целият материал на руски е публикуван в украинската секция на РИА Новости.

Подобни по темата:
Медийна аудитория
Тактически медии
Светът се нуждае от журналисти

Ростислав Ишченко, снимка: revisor.od.ua

26 октомври 2011

Продуктово позициониране в телевизионни риалити формати

"...Kолкото по-голяма е тежестта на един медиен канал в медия микса на рекламодателите, толкова по-голямо значение имат ефективността и възможностите, които отделните рекламни средства в този канал притежават.




* Телевизията като медиен канал има силно доминираща роля в медия микса в България.
* Рекламодателите в България използват телевизията като основен канал за комуникация (често и като единствен)...

...До преди няколко години ефективността на телевизионната реклама се измерваше основно през призмата на обхват (количествено измерение на покритата целева
аудитория), честота (качествено измерение на насищането на контактите с тази аудитория) и постигнатите нива брутни рейтинг точки (GRP, TRP) в рамките на определен рекламен бюджет.

С революцията на социалните медии обаче на дневен ред пред медиите възникна необходимостта от включване на параметрите "ангажираност" и "интерактивност" в медийната комуникация. Лари Уебър кратко и точно дефинира този процес: "маркетолозите трябва да говорят с, а не на целевите аудитории".

През последните 10-15 години се наблюдава все по-голямо изолиране на зрителите от телевизионните спотове (реклами). Стивън Белман, Аника Шведа и Дуан Варан обобщават три форми на изолиране: когнитивно (игнориране), физическо (напускане на стаята) и механично (смяна на канала).

Новият начин на потребителско мислене е "имам нужда не от няколкостотин канала, а от един, който показва това, което искам, тогава, когато го искам и то без никакви реклами".

Ако се изследва поведението на потребителите в торент сайтовете, то там те правят точно това – гледат това, което искат, когато го искат и без реклами. И ако използването на торенти е спорно от гледна точка на закона, то при дигитализацията на телевизиите няма да има подобен проблем. Зрителите ще могат свободно да избират кога и какво да гледат и чисто технически ще могат безпроблемно да елиминират рекламните блокове. Потребителите все по-малко ще имат нужда от телевизионни оператори, които да моделират и програмират телевизионно съдържание (създадено от тях самите или от външни продуценти). Потребителите все по-често ще правят това сами.

И ако трябва да се върнем към темата за новите критерии за ефективност на телевизионната реклама, то ще установим, че 30 сек. телевизионен спот и неговите времеви разновидности не биха могли да отговорят на новите предизвикателства по отношение на ангажираността, интерактивността и интеграцията на трите екрана.

Изводът от всичко казано дотук е един: ако досега рекламната комуникация чрез телевизия се е случвала в паузите (рекламни), то занапред ще трябва да се случва вътре в съдържанието – тъй като занапред потребителите ще ползват само него.

Компании като Endemol разработват от години концепцията "branded content" или "branded entertainment". Този тип комуникация на бранда
позволява 2 неща:

* Разнообразни начини за присъствие вътре в съдържанието и
* Разширяване на комуникацията извън телевизионния екран.

Риалити форматите се отличават с редица предимства:

* Интерактивност и ангажираност – зрителите са тези, които решават кога и какво да се случи;
* Гъвкавост на сценария (на практика такъв няма);
* Не само идеята, но и технологията е в основата на успеха (компании като Endemol използват индексиране на съдържанието, което позволява бърз монтаж на заснетия материал и намиране на определено съдържание вътре в него. Подобно индексиране може да се използва и за целите на рекламодателите);
* Крос-медийна платформа – повечето риалити формати разработват различни допълнителни комуникационни платформи, които може да се използват от брандовете при интеграцията им в съответния формат;
* Кампаниите се управляват в хода на развитието им. Възможни са промени "в последната минута" (гъвкавостта на сценария при риалити форматите позволява промени да се случват буквално часове преди ефир)".


Из докладът "Риалити форматите през призмата на новите реалности в телевизионната реклама" на Ас. Кристиян Постаджиян, Нов Български Университет. Докладът е представен на Научната конференция на департамент "Кино, реклама и шоубизнес", 11 май 2011 г. Със съкращения. Пълният доклад в PDF файл.

24 октомври 2011

Сашо Диков и Миролюба Бенатова в "Гардиън"

Английското издание "Гардиън" отделя днес място в блога си на опита за физическо посегателство над Сашо Диков и моралната атака срещу Миролюба Бенатова.

Авторът Рой Грийнслейд по принцип се занимава с темите за свободата и целостта на медиите и журналистите. Под публикацията за нашите двама представители фигурира текст за взривено радио в сомалийския щат Пунтланд, а над нея - за убит с куршум в главата украински журналист.

Грийнслейд използва за източници публикации в английските версии на "Репортери без граници", "София Ехо" и "Новините".

Двата случая - бомбата в колата на Сашо Диков и атаката срещу Бенатова в социалните мрежи, довела до затварянето на профила й и "скриването" й от 24 септември досега, според автора са "притеснителни атаки".

Публикацията (отваря се в нов прозорец)

Друго по темата:
Народът срещу БиТиВи
Медийното отразяване на убийството в Катуница
Наградите на БиТиВи (Бенатова - репортер на десетилетието)

Според анкетата във Фейсбук, убийството в Катуница е било отразено най-добре от ТВ7. Ако имате мнение, споделяйте смело.

снимка: Красимир Юскеселиев

19 октомври 2011

Бързина на генерирането на съдържание в сайтовете

Сайтът на "Ню Йорк Мегъзин" (http://nymag.com) публикува по една статия на всеки шест минути в работните часове (8:30-19:00). Това казва главният редактор на медията Адам Мос и допълва, че през нощта се публикуват още 6-7 материала. Взимаме този сайт за пример, защото е сочен като успешно работещ в САЩ.

Ако един материал бъде прочетен от 10 000 човека, той се смята за добър. Тъй като "НЙМ" е списание, очкаванията към публикациите от твърдото копие са за по 200-300 хиляди уникални читатели онлайн.

Има 19 редактори и журналисти за списанието, още 13 редактори и журналисти само за сайта (32-ма дотук) и още 9 асистент-редкатори за онлайн частта - общо 41 човека, които произвеждат текстово съдържание за медията (екип).

Сайтът има и home page editor (редактор на главната страница в сайта).

За сравнение, в сайта на българското списание "Мениджър" статии се качват средно през 15 минути (4 на час в работно време) и има още 4-5 в големите или малките часове на деня. Тоест интензитетът е двойно по-малък.

Продуктивността у нас обаче е в пъти по-висока, защото за списанието пишат 7 редактори, а за сайта се знае само, че има отделен главен редактор. Допускаме, че има още двама асистенти, защото екип от трима е стандарт у нас за правенето на сайтове, различни от новинарските уебмедии.
...
Трудно се намират (всъщност изобщо не се намират) конкретни препоръки за интезитета при генерирането на съдържание в сайтовете, което да е оптимално за индексирането в търсещите машини. За по-добро класиране в Google се откриват съвети за по-често обновяване на сайтовете, но отсъстват цифрите.

Не е ясно и къде се намира балансът между спама, сред който потребителят трудно се ориентира за важността на публикациите, и твърде мудното обновяване на сайтовете с идеята "закъснелите потребители да наваксат".

17 октомври 2011

Ефир 2 се завърна

Ефир 2 се завърна под името БНТ2. Това е името на новата програма на Националата телевизия, стартирала на 16 октомври (вчера) в 12:30 часа. Засега се излъчват по 12 часа, но целта е програмата да стане 24-часова, уверяват от "Сан Стефано" 29. Шеф е Катя Генова, която досега ръководеше БНТ Свят.

Концепцията е да се излъчват локални новини от регионалните центрове. Докато софиянци гледат новини или предаване за София, в Благоевград ще разберат най-новото от техния регион, дават пример държавните телевизионери.

БНТ2 е в процес на преговори с кабелните и цифрови оператори, затова някои от доставчиците все още не я излъчват. Ефирно програмата се намира на 43-и канал в София.

От телевизията разкриха, че са разполагали с 450 000 лева субсидия, отпусната най-вече за обновяване на техниката в регионалните центровел Субсидията има за цел да обезпечи технически изграждането на "мрежовия" принцип за разпада на програмата, по време на който зрителите от различни региони ще могат да гледат местни програми.

БНТ2 се прави от изключително малък екип, не повече от 10 човека, казват още от "Сан Стефано".

Програмата:
Един от основните акценти ще бъде различната прогноза за времето. Тя ще бъде създадена от репортерите в петте регионални центъра със свидетелски кадри и полезна информация.

Започва и излъчването на комедийния сериал "Сватове" всеки делник от 20:30 часа.

Новият канал ще предава пряко по един мач от българското футболно първенство, както и двубоите от баскетболните и волейболните ни клубни шампионати.

Засега публицистичните предавания, такива, каквито ги помним по Ефир 2, са енигма. От БНТ засега не дават заявка ще има ли такива или не.

Историята на Ефир 2 е налична в Уикипедия, а каналите, на които БНТ2 е налична ефирно по места, в официалния сайт на телевзията.

14 октомври 2011

Къде четем за изборите?

Остават десетина дни до първия тур на изборите за президент, кметове и общински съветници. Първият вот е на 23 октомври, балотажите ще бъдат на 30 октомври. Дотогава ще формираме информирания си избор чрез медии, лични срещи и агитационни материали.

Интернет е мястото, където гражданите могат да достигат по свое желание до конкретни сведения за конкретни кандидати. Повечето медии (в това число телевизии, вестници и радиа) са обособили специални секции.

Телевизии
Специализираната информация на БНТ е в субдомейна http://izborite.bnt.bg/ (всички линкове се отварят в нов прозорец). В сайта има видео и текст.


БиТиВи има "топик" по темата - http://www.btv.bg/topic/id/30. И тук, както и в сайта на БНТ информациите за местните и президентските избори са добре разграничени.

Нова телевизия няма отделно място в сайта си, а в този на ТВ7 има новинарска категория. Тоест и двете телевизии не залагат на онлайн-присъствието си преди вота. В ефира на ТВ7 обаче вече се състоя първият по-сериозен кандидат-президентски дебат.

Вестници:
Най-хубавата карта на България за кандидатите за местната власт са в http://www.trud.bg/Elections2011.asp. Има пропуски в по-малки общини, но повечето състезатели за кметските места са представени с кратки, но полезни визитки.


Същата карта я има и в http://www.24chasa.bg/Elections2011.asp.

Уебмедийни групи:
Нетинфо и сайтът Vesti.bg също имат специална секция (http://www.vesti.bg/?tid=20&oid=14139), където четем актуални новини и гледаме видеорепортажи от ТВ Европа.

Вестниците на Икономедия и радио Дарик вече имат по-голяма публика онлайн, отколкото офлайн. Затова и тяхната работа покрай изборите минава в категорията на уебмедийните групи.

Сайтът на Дарик има хубава секция за изборите - http://dariknews.bg/izbori2011.php. Там е и уникалното приложение - "Кой е твоят президент?". В него потребителят отговаря на въпроси, а "калкулаторът" накрая му показва с кой кандидат имат най-много общи възгледи.


В Дневник (http://www.dnevnik.bg/izbori2011/) Също има уникално приложение, което обаче познаваме и от минали избори. Става дума за оценката от потребителите на тези и изказвания на политици с "истина" и "лъжа". Интересен социален барометър, но валиден само за читателите на Дневник и Капитал, които имат специфичен профил.



Ъпдейт (17.10.2011|11:51): Има и специализиран за изборите сайт (http://i-zbori.net/), изграден и поддържан от двама политолози. Наподобява блог, а конкурентното му преимущество са връзката с читателите и възможността за публикуване на по-интересните мнения като статия ("user generated content").

27 септември 2011

Народът срещу БиТиВи

"БТВ определено си вкараха сериозен автогол. Не им е за първи път да се опитват да манипулират, но досега им се разминаваше, защото за добро или за лошо хората не се интересуваха особено от предишните теми. Този път обаче сериозно прекалиха и не един и двама човека ще изтрият канала им от телевизорите си..."

Това написа Огнян в коментар на предишната публикация в блога.

Твърди се, че в Пловдив наричат БиТиВи "Босфор ТВ". Във Фейсбук пък се появи групата "Аз НЯМА да гледам bTV". От създаването си в неделя досега страницата е събрала над 1000 потребители.

Същевременно репортерът на БиТиВи Миролюба Бенатова, която бе ангажирана с отразяването на случая, сподели своята позиция:

"Аз направих репортаж от това, което се случваше, за което съм обвинена в пристрастност. Не съм корумпиран и пристрастен журналист, само защото не приемам да нарека геройство вид саморазправа, която е не по-добра от другите лоши неща, които се случват в Катуница.

Момчето е сгазено, вероятно нарочно, конфликтът е дългогодишен, жалбите от и срещу циганския клан са много, прокуратурата и полицията лавира между двата интереса, което води до последните събития. Не е нормално да се газят хора, както не е нормално да се палят къщи и коли. Показахме близки на убитото момче (първи), изтърпяхме псувни и удари, без да сме цигани или близки на Кирил Рашков. Бяхме нежелан свидетел на погрома и трябваше да се страхуваме и да не снимаме.

Ние не се изплашихме и разказахме това, което се случи - агитки на пловдивски футболни отбори унищожиха две къщи пред очите на "Жандармерията". Няма отговор на въпроса защо полицията не реагира срещу 200 души, които хвърляха запалителни вещества и камъни, режеха кабелите на телевизите (БНТ), заплашваха...

Показахме непокътнатата истинска къща на цар Киро, която полицията бе успяла да охранява добре, а феновете "случайно" не бяха открили, за да сринат. В двора имаше и 5-6 скъпи и здрави возила, също добре опазени от полицията.

"И вълкът сит, и агнето цяло"- и къщите изгорени (нищо, че не са обитаеми, достатъчно е за отпушване на напрежението), и Цар Киро доволен и добре опазен, защото е нужен за избори.

Хората с маските не бяха от Катуница, но жителите на Катуница ги подкрепиха. В наш материал хората разказаха защо одобряват саморазправата. Казват, че се чувстват дълго време тормозени от циганския клан, без да има адекватна реакция на властите.

Сега се очаква властите да реагират адекватно. Дано."


Днес в сутрешния блок на БиТиВи, в един от пиковите часове (8:15), се излъчи панел, озаглавен "Защо трагедията в Катуница отприщи недоволство срещу телевизията?". Видео и текстов репортаж от него са налични в сайта на медията.

Гости бяха председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов, Петьо Блъсков - дългогодишен журналист и издател, главният редактор на вестник "Труд" Димитрана Александрова и Емилия Милчева - главен редактор на "Уебкафе". Всички без изключение защитиха работата на Миролюба Бенатова и БиТиВи по случая в Катуница и последвалите размирици из цялата страна. Единствен Георги Лозанов спомена за пропуски:

"Ако имаше някакъв дефицит в медийното отразяване, не само БиТиВи, то беше, че твърде късно се мина към материали от разследващи журналисти по отношение на цар Киро, което в началото създаде дисбаланс. Но най-важното за мен от гледна точка на закона е, че няма никакъв упрек, тъй като основният риск в такива моменти е да не се създават предавания, които да създават нетърпимост между гражданите. В това отношение БиТиВи и Миролюба отрази нещата достатъчно дистанцирано".

Случаят Катуница отвън
"Внезапно стана ясно, че България отдавна е в крайно жестока етническа криза", пише руският сайт "Нюзинфо".

Под заглавие "Противници във футбола, единни срещу ромите" вестник "Ромъния либера" (Румъния) пише, че смъртта на 19-годишния младеж, прегазен умишлено от член на мафиотски клан, е довел до демонстрации и насилие срещу ромите в редица градове в България.

Още за отразяването на случая зад граница четете в обширен материал на Vesti.bg за медийното отразяване на случая в Катуница извън страната.

Още по темата:
Медийното отразяване на убийството в Катуница
"Коя електронна медия отразява най-обективно убийството в Катуница?".

25 септември 2011

Медийното отразяване на убийството в Катуница

Хората не харесват медийното отразяване на убийството в Катуница. Гневът на излезлите на протест днес частично се пренасочи и към медиите, които, според протестиращите, не отразяват коректно ромската криза, обхващаща все повече места в България.

Срещу репортерката на БиТиВи вече има Фейсбук група с над 5000 харесвания. Причина за недоволството срещу нея са репортажите й в ефира на националния канал. В тях тя акцентира повече на опожарените къщи, отколкото на убитото дете.

Капитал също дава оценка на протестите в статията на Зорница Стоилова и Люба Йорданова, озаглавена "Правосъдието на футболните агитки". Там пише:

"...грозно лице могат да придобият и протестите в Катуница, в които основни действащи лица са футболните агитки, които реагират на ключова дума "роми", без да се интересуват от подробностите на конкретния случай".

Повечето медии, например радио "Дарик" и БНТ1, във вечерните си емисии новини отразиха публичното недоволство от журналистическата работа около ромската криза.

Според мен медийното отразяване на случая в Катуница има два генерални минуса:
- протестите се обвързват с футболните агитки и изобщо крайните обществени елементи. Подобно обвързване първо е некоректно и невярно и второ, олекотява протестите.
- за изявления се подбират по-ниско интелигентни, маргинално изглеждащи или без дар слово граждани. Те по-трудно могат да изразят общественото мнение, което се споделя както от маргинали, така и от интелигенция.

Какви са вашите впечатления за медийното отразяване на убийството в Катуница?

UPDATE: Ако имате мнение, участвайте в анкетата във Фейсбук с въпрос "Коя електронна медия отразява най-обективно убийството в Катуница?".


Горяща сграда на Кирил Рашков - Цар Киро. Снимка: vesti.bg/БГНЕС

22 септември 2011

Георги Лозанов за Интернет

Доц. Георги Лозанов говори преди малко в сутрешния блок на Нова телевизия за Интернет и неговия медиен аспект. Темата бе дискутирана в контекста на днешния празник (Обявяването на независимостта на България) и свободата, на която се радва днешния човек:

"ХХ век беше век на двете тежки идеологии - фашизма и комунизма, с техните деспотизми. Интернет се появи като остров на свободата, като красиво преживяване, от което хората имаха нужда. Тази глътка свобода беше дълго чакана. Тя води до голям ентусиазъм, в който продължаваме да живеем. С времето обаче ще се появят правила.

Интернет е медия, много по-влиятелна вече от традиционните медии. Телевизията например е силно регулирана среда, а в мрежата липсват каквито и да било правила. Но с времето те ще се появят.

Не е измислена регулация за Интернет, защото е много трудно. Той е хибрид между публичното и частното и правото е вдигнало безпомощно ръце. Ако имах идея за философията и за аргументацията при създаването на правилата, сигурно щях да претендирам за нобелова награда.

Интернет е територия не само на свободата, но и на културата. Сега е повече свобода, отколкото култура.

Всъщност Интернет дава свобода на човека, но и му я отнема. Понякога мрежата се използва за скрито следене".


Този въпрос е важен, ако приемем, че общественото мнение е важно. Защото от казаното, а и от личния опит на всеки, който чете това, става ясно, че Интернет вече има много по-голямо влияние върху съзнанието на отделния човек, отколкото телевизията, радиото и печата. В този смисъл от една страна индивидът остава силно уязвим на манипулации при липсата на регулация, а от друга - има възможност сам да формира мнение от източници, на които има доверие.

Освен че е важен, този въпрос остава неотговорен. Както и доц. Лозанов казва, на този етап няма изградена философия дали и от какви регулации има нужда Интернет, за да бъде той по-полезна медия и по-здравословна среда за пребиваване.

16 септември 2011

Забранени реклами

Почти по правило забранените реклами са най-яки. Ето няколко примера:







12 август 2011

Усмивка в отпускарския сезон

Отпускарският сезон убива продуктивността, това съдя и по себе си. В медиите това означава забавани грешки.

Ето какво пише News.bg тук:



Последно: Този самолет ще ражда ли или е само за преглед при гинеколог? :) За пристанище ли става дума или за летище? Или и двата обекта са проблематични, но информацията не е достатъчно ясно обособена?

Впечатление прави още, че читателите сигнализрат от почти 24 часа за "дефекта", но корекция не следва.

21 юли 2011

Рекламата на "Армеец Арена"

Ако не сте гледали рекламния клип на новата зала "Армеец Арена", заповядайте:
(Участват националите по волейбол Владимир Николов, Андрей Жеков и Теодор Салпаров с новите екипи на тима - бял, черен и червен)

08 юли 2011

По 45 вестника на човек годишно за 2010 г.

По 45 вестника са се падали на човек от населението на България през 2010 година, което е с 2 броя по-малко от 2009 г. Това сочат данните на НСИ, които са достъпни в ПДФ формат.

През миналата година в България са били издавани 359 вестника в тираж над 340,8 млн. броя. В сравнение с предходната година заглавията на периодичните издания намаляват със 17,7%, а тиражът - с 4,2%.

На графиката* се виждат движенията на заглавията и тиражите, като интереснето е, че в "окото" много издания са оцелели, но в посткризисния период (2010 г.) са прекратили дейност.
През 2010 г. са издавани 60 всекидневника в тираж 186 792 хиляди. Това е 54,8% от общия тираж. Броят на ежедневниците е спаднал с 1,3, с други думи са изчезнали 7 заглавия

Географско разпределение на пресата
На графиката в по-тъмен цвят са маркирани окръзите, където са отпечатани най-големи тиражи.

Заб.: НСИ нещо са объркали цветовете, защото Варна и Бургас са по-бледи от Велико Търново и Враца, които от своя страна са еднакви с Пловдив.

Най-много вестници - над 300 000 бройки, са били тиражирани в София. В низходящ ред следват Варна, Пловидв, Бургас, Велико Търново и Русе. Най-ниска консумация на печат има в окръзите Видин, Разград и Монтана, следвани от Сливен и София-Окръг.

*Изображенията се уголемяват при клик

06 юли 2011

Фемикур и няколко по-добри реклами

Клипът по-долу е автентичен. Реална реклама на реален продукт е, честно :)



Разбираемо е, ако ви е станало смешно. Ако пък не ви е смешно, дано някоя от принт рекламите на сексуална тематика ви усмихнат (снимките са кликаеми, отварят се в голям формат):










04 юли 2011

Гугъл Плюс за медиите

Вероятно всички вече сте чули/чели за Гугъл Плюс - новата социална мрежа, която се задава. Ако не сте, можете да се запознаете с материята в публикацията на Капитал, например.

Алтернативата на Фейсбук още не е официално достъпна за всички потребители и засега до нея се допуска само с покана и то ако не е превишен текущия капацитет. Like-бутонът обаче вече е достъпен и може да се види под тази публикация (малко бавно се зарежда понякога, но трябва да бъде видим вдясно от лайкбутона на Фейсбук).

В контекста на уебмедиите
1. Facebook
Повечето уебмедии обвързаха съществуването си с Фейсбук. Битката за фенове и вирусно разпространение на съдържание сред потребителите минава от задължителната фенстраница в социалната мрежа, през интегриране на модула за коментари под статиите, до създаването на други небрандови (тоест не с бранда на медията) фенстраници и групи, в които да се разпространява "правилното" съдържание.

Превъзходен пример е MSK Group със странцата във Фейсбук на Левски, където се появява съдържание само от Sportal и свързания сайт sport.bg. 164 503 са феновете на Левски, които "неусетно" са станали и фенове на въпросните сайтове.

Доста от уебкомпаниите с по-голямо портфолио вече имат щатни служители, които се грижат ежедневно за образа на медиите в социалните мрежи. От въпросните служители се очаква да спамят професионално общностите.

2. Google +
Тук потребителите също ще се групират в кръгове (общности) по интереси. Следователно ще се появи ново поле за битка между уебмедиите за вниманието на публиката.

Искрите (Sparks - една от новите услуги на новата социална мрежа) ще бъдат особено важни за пъблишърите. Потребителите ще добавят интересите си (например музика, спорт, мода), а Гугъл ще им изпраща релевантни линкове с информация. Потребителите от своя страна ще препращат отново информацията на други потребители със същите интереси, тоест вероятността човек да бъде заливан с маловажни за него глупости намалява.

Гугъл Плюс ще даде на уебмедиите и нова възможност за оптимизиране за търсачки (Search Engine Optimization). По-харесваното съдържание ще получава и по-горно класиране в търсачката на Гугъл и при потребители, които нямат нищо общо със социалните мрежи. Фактор, който едва ли ще бъде подминат от пъблишърите.

За отделния журналист бонусът е, че авторът ще бъде свързван със съдържанието със снимка и име. Така мнозина ще могат да се съсредоточат в изграждане на името си като бранд или най-малкото да се утвърди ролята на специалиста в селектирането на смислено съдържание по определена тема - още една разлика с Фейсбук и Туитър, където океанът от информация те залива. Никой не гарантира, че гуруто, което следим в Туитър, няма да реши да пусне някой тъп комикс или потребителят във Фейсбук няма да хареса някоя промоционална оферта. В Гугъл + искат да преодолеят този недостатък.

Най-важното е, че Гугъл + за уебмедиите ще бъде нов източник за реферали. Трафикът от Фейсбук на някои сайтове надхвърля двуцифрения процент и новата социална мрежа ще бъде опция за удвояване на този ефект.

Разни извън темата:
Гугъл като правописен речник
Бъди човек! Особено във Фейсбук

22 юни 2011

20 цитата за медиите

"Медията е най-могъща на света. Тя има силата да направи невинния виновен и виновния невинен. Власт, която контролира съзнанието на масите"
Малкълм Екс - чернокож американски военоначалник, борец против расизма

"Медиите съществуват, за да запълнят живота ни с изкуствени възприятия и фалшиви стойности"
Маршал Маклуън - канадски медиен теоретик и писател

"Политик, оплакващ се от медиите, е като капитан на кораб, оплакващ се от морето"
Енох Пауъл - английски политик

"Киното, радиото, телевизията, списанията - това са училища за невнимание. Хората виждат, без да гледат и чуват, без да слушат"
Робер Бресон - френски кинорежисьор

"Хората не бива да очакват от масовите медии истински разследвания. Те са работа за "периферните" медии"
Тед Копел - американски радио и телевизионен журналист

"Медия е дума, която би трябвало да означава лоша журналистика"
Греъм Грийн - английски писател-новелист и публицист

"Нищо не е по-старо от днешния вестник"
Шарл Пеги - френски философ и есеист

"Журналистиката основно се състои в съобщаването, че "Лорд Джоунс е мъртъв" на хора, които на са и чували, че Лорд Джоунс е жив"
Гилбърт Кейт Честъртън - английски писател

"Не можем да преценим дали светът наистина отива на зле, или журналистите са започнали да работят повече"
Неизвестен автор

"Вестниците - съсипани дървета за нищо"
Неизвестен автор

"От журналистите не се очаква да хвалят. Ако го правят, значи нарушават трудовите си задължения. Същото се отнася и за купуването на питиета със собствени пари"
Патрик Джейк Рурк - американски комик

"Човек, който не чете абсолютно нищо, е по-добре образован от човек, който чете само вестници"
Томас Джеферсън

"Рекламите съдържат единствената информация във вестниците, на която бихте могли да се доверите"
Томас Джеферсън

"Основна функция на телевизията е да представя обикновени събития с такъв патос, че те да изглеждат като новини"
Дейвид Бринкли - ТВ водещ на NBC и ABC

"Страх ме е от вестниците много повече, отколкото от хиляди щикове"
Наполеон

"Вярвам в равенството между всички хора, с изключение на репортерите и фотографите"
Ганди

"Всеки журналист плаща своя данък на дявола"
Жан дьо ЛаФонтен

"Тайната на добрата журналистика е в това публиката дотолкова да се ядоса, че да създаде следващите новини"
Неизвестен автор

"Журналистиката е организирано клюкарстване"
Неизвестен автор

"Репортер е диагноза, не професия"
Ана Куиндлен - амеирканска журналистка и коментатор

17 юни 2011

Блогърите срещу критиката

Елена Кодинова отново написа достатъчно провокативен материал, така че да предизвика бурни реакции в уеба. Дуелът отново е блогъри срещу журналисти. От публикуването на материала й в Уебкафе изминаха четири дни и за този период се събраха достатъчно контрааргументи на тезата й.

А тезата й е следната:

"...в уж непредубедените им писания [блогове] се появяват ласкави думи за всеки, който ги е черпил едно кафенце и си е направил труд да научи малките им имена. Блогърите не схващат, че точно това е била целта на цялото мероприятие - да се възползват от непрофесионализма и липсата на анализ на минали събития...

Толкова е лесно да поласкаеш блогъри, които дори не се усещат, че ги гъделичкат по егото заради определени лични ползи...

И блогърите пак няма да се усетят как ги ползват за пропагандни цели...
".

Точно Кодинова лятото на миналата година написа много остър и критичен материал за българската журналистика, тоест не може да бъде обвинена в необективно прикриване на слабостите както на официалните медии, така и на блоговете.

Тогава думите й ми се струваха крайни (и изразих мнението си) точно така, както се струват крайни и сега на блогърите*. Този път обаче съм склонен да се съглася и ако трябва да съм честен, се радвам, че темата е на дневен ред.

Обичайните заподозрени в клиентелизъм са официалните медии и професионалните журналисти. Те дават своите поводи. Но е редно да се каже, че блоговете още по-малко могат да служат за обективен източник на информация, особено когато става дума за двата най-важни и търсени типа информация - политика и потребление. Кодинова казва точно това и го подкрепя с примери и желязна фактология.

Пропуска само да каже, че четени блогъри са дори членове и активисти на политически партии. Този факт не е известен на публиката, не известен и на Гугъл, не го пише и в Блогосферата на Дневник, където четат и не-блогъри.

Блоговете са тактически медии. В битката за тях най-напред са от ДСБ и СДС. Константин Павлов-Комитата например е активист на ДСБ, а Магдалина Генова, известна и с псевдонима Нервната акула, е учредител и член на костовата партия. И когато блогърите са впрегнати с пропагандна цел (дори и те сами, доброволно и по съвест да се впрягат), е естествено на тях да се гледа поне толкова критично, колкото и на журналистите от официалните медии. Защото и гражданската журналистика, и професионалната журналистика са еднакво податливи на влияние и манипулация.

Още по темата:
Светът се нуждае от журналисти
В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп
Блогър ≠ професионален журналист



* Те изразяват следните мнения:
Боян Юруков - 1153 думи хленчене
Константин Павлов-Комитата - За политиката, фирмите и блоговете
доктор Колевски - Who the fuck is Елена Кодинова
Валентин Михалев - „Журналист“ Vs блогъри или „id_329173025_Da_ebesh_blogyrite“
Свилен Милев - Да убиеш журналурник
Иван Савков - И блогърите зареваха
Асен Генов - Нахранените журналисти и гладните блогъри

15 юни 2011

Новинарски клубове

Въпросът как да се финансира кореспондентска мрежа и как изобщо да се разработват чуждестранни теми и новини стои пред всички медии по света. Повечето електронни медии и печатни издания разчитат на големите световни агенции, които покриват важните новини. Това обаче унифицира информациите и не позволява сериозен аналитичен прочит на събитията.

Затова се предлага създаването на новинарски клубове. Разработка на идеята на английски език има в този ПДФ файл.

Накратко концепцията и ползите са следните:

- Аудиторията или читателите се групират по своя воля, а не в следствие на обща характеристика - употребата на конкретна медия. Публиката сама определя тематичната рамка на своя клуб - в него има много повече актуална информация, която я интересува, отколкото в общопрофилните медии. Разликата с нишовите медии е в динамиката и обхвата;

- Монетизацията става чрез абонамент. Абонаментът за печатните издания поевтинява, плащането за телевизия не оправдава очакванията, таксите в интернет са екзотика (почти табу). Във въпросните клубове обаче се агрегират информации от много източници, така че публиката е облекчена в задачата си да инвестира време и внимание в селекцията на важното и вярното;

- Още приходи могат да се генерират от абонаменти на училищни, университетски и научни общности (тоест не на физически лица, а на институции). Глад за тематично подбрани новини има винаги в научната и образователна сфера;

- Допълнителна вторична социална полза може да бъде създаването на двуезични групи (клубове), чрез които да се повиши познанието за националните различия и изобщо да се подобри разбирането за чуждото. Логиката на двуезичните групи е, че едните "предават" новини от своята среда, а другите ги консумират, и обратното.

Минусите на концепцията са в това, че е разработена в контекста на американската медийна реалност и че клубовете следва да се обособят като автономни медии, тоест тя не е решение на проблема с финансирането на кореспондентите и пратениците. Друг проблем е, че въпросните клубове могат да съществуват само в Интернет.

10 юни 2011

Забраниха Фейсбук и Туитър във Франция

Е, не съвсем. Забраниха ги само за цитиране в телевизионни и радио програми. Дори и у нас вече е рутина в предаванията да се промотира фенстраница или група във Фейсбук. Онлайн журналистите пък открито рекламират Туитър акаунтите си.

Във Франция, където мащабите и конкуренцията са много по-големи, битката за публика в мрежата ще става по нови правила.

"Защо да даваме предимство на Фейсбук, чиято пазарна оценка е за милиарди долари, когато десетки други социални мрежи се борят за разпознаваемостта си?", пита реторично Кристин Кели - говорителката на френската телевизионна регулаторна агенция.

"Пречим на конкуренцията. Ако оставим Фейсбук и Туитър да бъдат цитирани в ефир, ще отворим кутията на Пандора и останалите ще имат основателното право да питат "защо не ние?", казва още тя.

Според решението на регулатора журналистите ще могат да промотират имената на акаунтите си, но без да цитират конкретен сайт.

Забраната за цитиране на Фейсбук и Туитър е интерпретация на указ и допълнителни разпоредби от 1992 г.

Две са гледните точки:
1. Регулаторът вижда в цитирането на тези два сайта заплаха за конкуренцията между социалните мрежи. Срещу основателното безпокойство се противопоставя медийно-правната рамка.

2. Медиите и журналистите цитират ФБ и Туитър не за да правят продуктово позициониране, а за да държат аудиторията си информирана и онлайн и за да осъществят директна персонална връзка.

09 юни 2011

Кодове по НКПД 2011 на журналистическите длъжности

20 са категориите на журналистическата професия според Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД 2011). Кодовете им са както следва:

264 Писатели, журналисти и езиковеди
2642 Журналисти
26424007 Стажант-репортер
26424008 Стажант-редактор
26425018 Наблюдател, радио
26425019 Ръководител екип, радио/телевизия/БТА
26426005 Продуцент, телевизионни новини
26426009 Журналист
26426010 Колонист
26426011 Коментатор
26426012 Кореспондент
26426013 Отговорен секретар, вестник/списание
26426014 Репортер, журналист в радио
26426015 Репортер, журналист в телевизия
26426016 Репортер, журналист във вестник/списание
26426017 Репортер, журналист в информационна агенция
26426020 Редактор
26427001 Главен редактор
26427002 Заместник-главен редактор
26427003 Завеждащ редакция
26427004 Редактор, вестник/списание
26427006 Завеждащ кореспондентски пункт

Ако работите като репортер, журналист, кореспондент на трудов договор и в него не фигурира някой от тези кодове, значи работодателят не е коректен.

Защо има длъжности "ръководител екип" и "Завеждащ редакция"? Защото в големи държавни структури като Българската телеграфна агенция, БНТ и БНР се правят структурни реформи при всяко ново ръководство и за да не се понижават (или уволняват) кадри, се създават нови длъжности.

Цялата Национална класификация на професиите и длъжностите можете да видите ТУК.

07 юни 2011

Напсувай журналиста!

Политиците и публичните фигури ругаят журналистите в две ситуации - когато ги ядосат с "неудобни" въпроси и когато разкрият техни безобразия и злоупотреби. Тогава почват да се сипят думи като пикльо, задник, педофил, шибан педал и изобщо всякакви изрази, които не очакваме да чуем или прочетем в медиите. Някои изрази са твърде силни дори и за стадиона, а са изречени на прескопнференции... Подборката е на "Дойче веле".

"Пладнешки разбойници и недискретни кретени" - журналистическата гилдия била удостоена с тази "почетна титла" от някогашния германски канцлер Хелмут Шмид.

"До утре, приятели педофили" - с тези думи френският президент Никола Саркози се сбогува с журналистите, които през ноември 2010 година, когато го поставиха натясно с въпроси за финансирането на предизборната му кампания.

"Журналистите са курви за по пет марки", бил казал на съпартиец бившият германски външен министър Йошка Фишер, твърди изданието "Виртшафтсвохе".

"Пикльо" и "задник" - тези обиди били отправени по адрес на главния репортер на "Sport Bild". Изрекъл ги е не друг, а Себастиян Швайнщайгер - футболната звезда от Байерн Мюнхен. Причината - авторска статия на журналиста под заглавие "Шефчето Швайни" не се харесала на футболиста.

"Шибани педали"
- така словашкият треньор Владимир Вайс нарекъл журналистите на пресконференция по време на Световното първенство през 2010 година, защото му задавали твърде критични въпроси след изгубена среща.

"Преносител на епидемии" - така Юрген Клоп, треньорът на Борусия Дортмунд, нарекъл репортера от телевизия SWR Щефан Май. Работата била там, че по време на кариерата му отборът на Клоп никога не печелел мач, когато журналистът Май се намирал на стадиона.

"Маргинални фигури на дървообработващата индустрия"
били журналистите според четвъртия канцлер на Федерална република Германия Вили Бранд. Интересното е, че той самият е работил известно време като политически кореспондент.

"Ескадрони на смъртта" -
били нелибералните думи на политика от либералната Свободна демократическа партия Ото Граф Ламбсдорф за репортерите.

"Можете да ми направите свирка сега" - така "излюбезничил" аржентинският национален терньор Диего Марадона през октомври 2009 г., след като отборът му се класирал за Световното първенство в Южна Африка, а медиите редовно критикували посредствените постижения на състава.

"Задник, глупава свиня" - реагирал пред включена ТВ-камера датският министър на здравеопазването Бертел Хаардер на въпросите на един журналист.

"Свински журнализъм" - германският политик Оскар Лафонтен нарекъл така журналистическите разследвания във връзка с твърденията, че бил замесен в афера с публични домове.