Мненията в Интернет

Интересно мнение на Константин Вълков от Дарик радио бе публикувано в сайта на "24 часа". Става дума за коментарите под статиите в Интернет и за това, че е напълно вертоятно да се появи професия "платен коментатор".

Още по-интересни са напълно еднопосочните реакции под неговото мнение. Докъм 17:45 часа всички "освиркват" Вълков за това, че иска по-малко анонимност под статиите в името на това да се получават по-смислени дискусии и да се появяват по-малко коментари, съдържащи "Ууу" и "Браво".

Вън от съмнение е, че голяма част от потребителите в Интернет не четат журналистическите материали, а направо минават на реакциите. Поведението им може да се обясни по няколко начина. Те или:

а) имат вродена потребност от сеир и/или "риалити", или се
б) интересуват и следят общественото мнение, или
в) искат да получат трибуна и да бъдат чути/прочетени.

Освен това видовете реакции се класифицират и според типа медия. В сайтовете на Капитал и Дневник и в тези на Нетинфо например не можеш да коментираш като анонимен. Обратното, в сайтовете news.bg и тези на "24 часа" и "Труд" всеки може да пише с какъвто си ник пожелае и там анонимността е пълна.

Изглежда решенията при какви условия да могат да се публикуват мнения са съобразени с профила на читателите. Тези, които пишат грамотно на кирилица и общо взето са по-интелигентни, предпочитат местата, където могат да общуват със себеподобни. Обратното, по-емоционалните натури, тези които псуват на т.нар. "шльокавица", могат да се скрият от бан (наказание) само в сайтовете, където регистрацията не е задължителна. Подобни сайтове се четат от уязвима аудитория, която лесно може да бъде манипулирана и чието мнение лесно може да бъде тласнато в желаната посока от редакторите и журналистите. Dnes.bg e особено ярък пример в този смисъл.

Обратно на въпроса може ли да се появи професия "платен коментатор", ако още не се е появила. Комбинацията от фактори (уязвима аудитория и възможността един човек да се представи с много прякори) създава благоприятни условия за появата на подобно явление. Отделно коментарите могат да се класифицират като тактическа медия и няма да е невероятно, ако някой инвестира в нея.

Реакциите срещу становището на Вълков също показват, че аудиторията (като цяло) не е достатъчно чувствителна и не е способна да различи подобна манипулация.

Понякога се появяват обвинения между отделните юзъри с полярни мнения, че "опонентът е платен", но обикновено подобни коментари идват от юзъри, на които останалите нямат доверие.

Основният аргумент за запазването на анонимността в Интернет е скриването на личните данни. Този аргумент обаче може да се използва за прикриването на престъпления, например оклеветяване. Оклеветяването там, където има анонимност, е лесно. Пак там аудиторията чете и формира грешно мнение.