Вечното дерби на българските университети

За почти всички, особено за студентите и кандидат-студентите, е интересно кой университет е номер 1. Темата за образователната система е актуална винаги, всеки пази поне добрите спомени от общуването си с нея. В един ВУЗ една специалност е силна, в друг - друга. Затова ми се прииска да направя микропроучване за хуманитарните комуникационни специалности в трите водещи софийски университета - Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университата за национално и световно стопанство и Нов български университет.

И така - кой е най-добрият университет - Софийският, УНСС или НБУ, що се отнася до преподаването на журналистика, връзки с обществеността и реклама? Поканих трима приятели от Фейсбук да попълнят кратка анкетна карта. Лошата новина - това се случи на 14 септември, но шест дни по-късно имам само една попълнена анкета - на поканената ексстудентка от СУ.

Съпоставка няма да може да стане нито сега, а подозирам и за вбъдеще, защото следващите респонденти ще се повлияят от публикуваните по долу оценки и ще изкривят изследването. Но каквото е, това е.

Ето какво каза Божана Димитрова*:

Оценка по шестобалната система за полученото образование:
4.75

Топ 3 преподаватели - тези, от коите сте научили най-много и при които ви е било най-интересно:
- проф. Нели Огнянова
- доц. д-р Орлин Спасов
- проф. Христо Кафтанджиев

Силни страни на обучението (едносрични отговори не се приемат. Например, ако кажете "материална база", конкретизирайте - "качествено учебно студио, съвременна техника, модерни камери, микрофони, зали, столове, тоалетни...):
- Широка база знания, покрити в програмата – много хора продължават да се опитват да ме убедят, че висшето образование трябва да е тясно специализирано. Аз упорито продължавам да твърдя, че на мен пък ми харесва да следвам ВО (защото нали не е PR) и да уча междувременно реклама (доволно), история (в няколко форми) и икономика. Ако ще след това да съм всичколог по нищология.
- Теоретична подготовка на сравнително добро ниво.
- Задължителното изискване за стаж – задължителният стаж осигурява на хората, които наистина искат да научат нещо, малко допълнителна мотивация.
- Опити за обмен на кадри/опит с европейски университети. Пък били те и незавършени. Поне показваха начало на хубава тенденция.

Слаби страни (аналогично с т.4. Например "слаба дисциплина" - "липса на контрол на присъстващите, слаб контрол по време на изпити и т.н."):
- Лоша материална база – няма нова техника, а ако има – не е достатъчно достъпна за студентите;
- Дисбаланс теория/практика – теорията е хубаво и симпатично нещо. Обаче трябва да се пробва как реагира на реалността.
- Мудно и често некоординирано административно обслужване, което понякога пречи на обучението – кредити, свободно избираеми и т.н.
- Политиката на неангажиране на Факултета с практическото обучение на студентите – задължителният стаж, както вече споменах, е хубаво нещо. Щеше да бъде още по-хубаво (и малко по-честно) ако Факултетът предлагаше повече помощ при намирането на адекватни (и реални) стажове, ако не на всички, то поне на първокурсниците.
- Недостатъчно преподаватели-практици.

Оценка по шестобалната система на приложимостта на наученото във ВУЗ-а в професионалната реализация:
4

Препоръки за развитие на образованието в сферата на масовите комуникации и журналистиката:
Генерално – в тази сфера май трябва повече динамика в обучението. У нас то още следва моделите на класическите науки – учиш основите и историята задълбочено, подробно и продължително и получаваш тук-таме някой съвременен пример. Медиите и PR се развиват и променят изключително бързо – обучението в тази сфера също трябва да е по-гъвкаво, ориентирано по-скоро към изучаване на новите тенденции и посоки.

Специално за журналистиката (нямам лични впечатления на какво точно ги учат журналистите обаче) – хубаво би било някога да имаме журналистика, която не си поставя за цел евтината сензация. За тая цел обаче май трябва първо да си обучим публика. А, и на журналистите да им се дадат допълнителни часове по български език. И по дикция.

Естествено – по-силна връзка между образованието и съответния сегмент от пазара на труда.

* Божана Димитрова е симпатична млада дама - бакалавър по Връзки с обществеността (ФЖМК) и магистър по Трудова и организационна психология (ФФ). От три години работи като графичен дизайнер в рекламна агенция. Има общо четири години трудов стаж в сферата на масовите комуникации, част от които са натрупани в късните курсове в Софийския университет.

Та, това е за обучението във Факлутета по журналистика и масова комуникация към СУ. Надявам се тази информация да бъде от полезна поне за оринетиращите се кандидат-студенти. Ако някой има въпроси, забележки или коментари да се чувства поканен да ги сподели или във форума, или по какъвто друг начин намери. Въпроси също се приемат, стига да не са твърде лични :)

Заб.: Болднатият текст е (голяма) част от анкетната карта. Ако се намери студент по журналистика, реклама, пиар или масови комуникации от УНСС или НБУ, който иска да я попълни, да ме открие някак.



снимка: Официален сайт СУ. Трагедията е, че това и още една престара снимка са всички изображения, които google вади за ФЖМК

Още за ФЖМК