За онлайн културата

Случайно търсене в Гугъл ме отведе до два линка, които са илюстрация на нарастващата онлайн култура в България. Позитивно впечатление правят самозараждащите се практики, които се основават на етиката и неписаните правила. И това в среда като Интернет, където авторското право все още е твърде немощно.

И двата линка се отнасят до статията в медийния блог, озаглавена "Работа на медиите в кризисни ситуации".

В първия случай текстът е публикуван по абсолютния образец за етика и коректност в сайта PRNEW.info. Въпросната страница събира и отсява стойностните материали в сферата на публичната комуникация и масмедиите.

Във втория случай, при публикуването в сайта на M3 Communication College, текстът е останал без позоваване на първоизточника, но с подпис на автора.

Поздравления и благодарности към двата Пиар сайта.


В същото време съвсем наскоро дискутирах проблемите на онлайн културата и авторското право с Божидар Къртунов (журналист от Дневник/Економедиа). Той се оплака от некоректността на много от спортните сайтове, които обезмислят труда на авторите в печатните издания, препечатвайки дословно статиите.

Проблемите според него са следните:
- Сайтовете не се цитират помежду си при достигането на информацията;
- Интернет медиите ощетяват печата, когато преписват дословни статии, дори и позовавайки се;
- Сайтовете претендират за ексклузивност на новини и изказвания, въпреки че става дума за публична и освен това добре известна информация.

Спечелените дела за нарушаване на авторски права у нас са хиляди пъти по-малко от самите нарушения. Точно заради това по-нагоре се спомена за самозраждащи се позитивни практики, които са плод по-скоро на Етичния кодекс на българските медии, отколкото на страха от закона.

Уточнение: По принцип цитирането с позоваване осовбождава от отговорност ползвателите на авторски материали само, ако това изрично е упоменато в условията за ползване на продукта на авторството или последният е под Криейтив комънс лиценз (Creative Commons).