"
Интернет "бунт" срещу Диана Найденова и БиТиВи" - това е обобщаващото заглавие на Vesti.bg за случващото се в мрежата покрай протестите срещу промените в закона за горите.
Накратко: Част от онлайн пространството възнегодува срещу цялостното отразяване на тридневните протести в София и в частност срещу поведението на Диана Найденова при интервюто й с госта си - еколога Петко Цветанов. Видео с въпросното интервю от рубриката "Нищо общо" (от предаването "Нека говорят с... Росен Петров) има по-надолу.
По-изявен елемент на оценка има в публикацията на Dnevnik.bg "
Диана Найденова в "Нищо общо" с журналистиката. БиТиВи: Няма да се поддадем на натиск".
И в двата материала се посочва, че общественото настроение (в Интернет) е негативно и към Найденова, и към БиТиВи, и към медиите като цяло, що се отнася до отразяването на протестите.
Големият въпрос е: Трябва ли медиите да служат за постигането на определени цели или трябва да се подчиняват на обективността, както тя е формулирана в журналистиката?
Да се спрат промените в закона за горите е цел, в която няколко хиляди вложиха големи усилия и време, за да участват на протестите в София и в дискусиите в социалните мрежи. Очакванията на протестиращите обаче бяха медиите да се ангажират с тяхната кауза.
Според мен това не би било правилно. Сега протестиращите настояваха да се съобщи в медиите, че агресорите сред тях са били провокатори и че организаторите планирали само мирни демонстрации.
Да си припомним
случая в Катуница. Тогава пак телевизия БиТиВи беше обвинена в необективност, но и Капитал написа, че размириците край пловдивското село са били "Правосъдието на футболните агитки".
Сега отново се срещат коментари в Интернет, според които протестите за горите са били омаскарени от (
платени?) провокатори от футболните агитки и партия Атака. С други думи не става ясно кога уличните протести имат нужда от "оправдание" с крайните елементи, както е сега, и кога подобни твърдения са неприемливи, както беше в случая с Катуница.
За да бъдат наистина обективни, медиите са длъжни да търсят и ответната страна. Хиляди протестираха в защита на горите, но и хиляди не бяха съгласни с блокирането на Орлов мост в час пик. Освен това се зароди и контрапротест, колкото и той да е бутафорен. И той трябва да бъде отразяван също толкова обективно в бутафорността си, колкото и първия в миговете на неоправдана агресия.
Що се отнася до Диана Найденова, тя винаги е била много по-арогантна от лимита, който журналистическата етика поставя. В коментарите в Интернет се призовава тя да проведе в същия дух интервю и с премиера Бойко Борисов. Аз лично не виждам разлики между гражданина Петко Цветанов и гражданина Бойко Борисов и смятам, че не е редно Диана Найденова да бъде арогантна в ефир с когото и да било.
Впрочем
контрапункт на Найденова е Цветанка Ризова. Нейната сдържаност и интелигентен (според мен) начин на водене явно също не се харесва, поне ако се съди по коментарите в мрежата. Следователно излиза, че критиците ще намерят удовлетворение само тогава, когато информацията бъде предоставяна във форма, светлина и обем, които те харесват. Примери за подобно отразяване са телевизии като Канал 3 и СКАТ.
Вие преценете дали "медиите в услуга на хората" са обективни медии.
П.П.: "Какво разбрах от протестите в последните дни" е много добра публикация на Боян Юруков -
http://yurukov.net/blog/2012/06/19/protestite-v-poslednite-dni/ в противоположен на този пост дух.
Според него "
Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не".
И още: "Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти, опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им [на големите - б.а.] позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика".
Публикации
