Copy-Paste журналистика

Съществува интересен сайт, чрез който читателите най-вече на британските уеб-медии могат да сравнят доколко една статия се припокрива с официалния текст на някое прессъобщение. Това е сайтът "Churnalism". Идеята е да се стимулират редакторите (чрез заплахата от изобличаване) да пренаписват и проверяват по-щателно това, което им подават пиарите.

Според проучване в английските печатни идания 80% от всички новини и репортажи се основават на вторичен, опосредстван, източников материал, предоставен от новинарските агенции или от PR индустрията. Обратното - само 12% от статиите са лично разследване, проверени или проучени от журналиста.

Данните прочетох в сайта на СБЖ, който пък цитира в. "Пари". Оттам пуснах един Гугъл, за да проверя чие е удачното заглавие, и достигнах до блога на Василена Вълчанова, която е писала най-рано по темата. Там някъде свършва и дирята на източниците.

Васи е единствената, която е направила и важното уточнение: високият процент на copy-paste журналистиката не означава, че всички журналисти използват само три бутона на клавиатурата си.

Извън контекста на пиара и прессъобщенията
Интересно би било да се направи и сайт, който да проверява коя медия прави собствени информации и коя само копира. Интересен е и процентът от читателите, които познават достатъчно източни, за да знаят кой прави авторски материали, кой разпространява само достоверна информация, кой копира и кой лъже.

И накрая - коя интернет медия носи по-голяма добавена стойност на читателите си: тази, която предоставя единствено и само своя информация, или тази, която агрегира новини от много източни, но не присъства лично по събитията?