This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

27 декември 2010

Предаване за Пловдив по NG на 3 януари

На 3 януари от 14:15 по National Geographic ще се излъчи репортаж за културно-историческите обекти в Пловдив. Филмът е част от поредица по проект с тежко име*, накратко казано за реклама на България.

Форматът на предаването цели представяне на начина на живот в големия град като очарователен микс от античното културно наследство и модерното настояще. Акцентът е върху културно-историческите паметници в Пловдив. Целта е популяризирането и утвърждаването на България като атрактивна туристическа дестинация с уникално културно и историческо наследство.

Филмът се казва "Metropolitans".

Върху позитивния имидж на страната се работи и с излъчването на кратък рекламен клип, който можем да видим и по българските телевизии. Клипът не е лош. Доказателство за това е, че дежурните критици на са го грабнали.

Програмата е "Потърси България". Сайтът в края на клипа е изписан с толкова дребен шрифт, че аз не мога да го разчета от разумно разстояние. Гугълнах "Потърси България", разгледах първите три резултата, изчетох третия и се отчаях. Не от България, а от българските медии :) И спрях да търся.

П.П. Не виждам клипа и в YouTube и VBox7.

*Проект "Провеждане на целогодишна рекламна кампания на дестинация България по водещи паневропейски телевизионни канали".

Друго по темата:
Образът на България и идеите по въпроса

20 декември 2010

Дихотомни въпроси

С въпроса по въпросите приоритетно се занимава науката социология, която им е раздала и имена.

Изследването на общественото мнение, нагласите и процесите става чрез задаване на правилни въпроси и извличането на необходимата информация. В контекста на медиите и журналистиката задаването на правилни въпроси също е важно.

По-малко в журналистиката и повече в социологията се задават дихотомни въпроси.

Дефиниция: Дохотомен въпрос е тип затворен въпрос, който предоставя на респондента точно две опции.

Примери: "Пол? (Мъж / Жена)";
"Мислите ли, че смъртното наказание е справедливо? (Да / Не)";

Приложение в социологията: Използва се най-често в началото на анкетите и въпросниците, когато се извличат демографски данни и се задават въвеждащи върпоси.
Пример: "Гласувахте ли на последните избори? (Да / Не. Ако отговорът е Не, преминете на стр. 3)".

Приложение в журналистиката: Дихотомни въпроси се задават по-често, когато се търси отговор, свързан със случил се факт или твърдо намерение, а не с мнение.
Пример: "Подписахте ли договор за сътрудничество?"; "Възнамерявате ли да подадете оставката си?"

Етимология: Терминът дихотомен идва от гръцкото dichotomia (разделение) - от dícha (на две, на парчета) и tomia (рязане, разделение, изрязване).

Свързани публикации:
Пропаст в информираността
Що е обществено мнение (накратко)

Хипотеза за зависимост на общественото мнение от медиите


19 декември 2010

Топ 5 около продажбата на "24 часа" и "Труд"

Мина се почти седмица от сделката за вестниците. "24 часа" и "Труд" бяха продадени от ВАЦ (Медийна компания България) и купени от "БГ Приватинвест". Последната пък е собственост на Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев.

Миноритарни собственици върху заглавията и имуществото на пресгрупата са Любомир Павлов и Огнян Донев.

Ето и по-интересните коментари и публикации от последните дни:

Петьо Блъсков в предаването "Отпечатъци" (видео на БиТиВи)
същественото започва в 35:20
Петьо Блъсков е човекът, който основа "24 часа" през 1990 г. и по-късно доведе ВАЦ в България

Накъде след ВАЦ? (анализ на "Капитал")
Гледната точка на конкурентна група, участник на медийния пазар

Кой купува "Труд и 24 часа" (разработка в блога "Биволъ")
Теории за произхода на парите по сделката

Новите собственици обявиха за приоритет Интернет (статия на "Дневник")
Няколко думи за това накъде тръгват изданията

Борсата ще направи още по-независими "24 часа” и "Труд" (интервю на "24 часа")
събеседник - Огнян Донев, който има идеи за листване на БФБ.

снимка: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова/dariknews.bg

12 декември 2010

Новото предаване на Лора Крумова

Стартира новото предаване на Лора Крумова. Бившето лице на сутрешния блок по Нова Телевизия вече води неделен сутрешен блок по БиТиВи, който се казва "Тази неделя".

Първата добра новина е, че стилистите не са злоупотребили с прическата на Лора, каквото се случваше при конкурентите. Втората добра новина е, че предаването има по-широк профил на аудиторията, тоест не се говори за обувки, маникюр и очна линия. Не толкова добрата новина е, че предаването няма заряда и темпото на "Сблъсък", което вероятно ще остане рейтинг рекордьор в този часови отрязък още дълго.

Събеседниците в пилотното предаване не бяха никак лоши. Стартира се в студиото с разговор на живо с италианския певец Ал Бано. Мина се през два записани панела с шампиона в клас супермото Ангел Караньотов и с пребитата преди година манекенка Деси Зидарова.

След това в студиото влезе петролният магнат Денис Ершов, а последното интервю беше в кабинета на съветника на Симеон Сакскобургготски Спас Георгиев. За финал - очерк на Джулиан Асандж - създател на сайта Wikileaks, и още малко за Влади Ампов - Графа.

05 декември 2010

Остаряла технология

0886-BUY-BMW е телефонът на "Камор ауто" според рекламно-маркетинговото решение на компанията. Забелязано е на подложката на номера на BMW X6.


Технологията да се изписват номерата с букви е въведена първо в САЩ и се базира на разпределението на буквите от латинската азбука по 12-те бутона на класическите телефонни клавиатури. Целта е да се улесни потребителя в запомнянето на дълги номера (каквито са в САЩ и каквито са нашите мобилни номера).


Проблемът обаче е, че развитието на телефоните води до изчезването на класическите клавиатури. Специално апаратите на клиентите на "Камор ауто" в най-позитивния за фирмата случай са разпределени така: 1/3 класически клавиатури, 1/3 QWERTY клавиатури, 1/3 touch screen. При това положение 2/3 от потенциалните или наличните клиенти няма да могат да наберат фирмения телефон. Вероятно притежателите едновременно на БМВ-та и стар телефон са единици.

Изводът е, че изписването на телефони с букви е остаряла технология, която в наши дни вече няма място за приложение.

Solution:
За притежателите на Blackberry с QWERTY клавиатура има решение на проблема. Естествено, научих го след обстойно проучване. Телефон с букви се набира чрез задържането на бутона alt. Единственото изискване е първият символ да бъде число, защото иначе не може да се влезе в режим на набиране.

И така, телефонът на "Камор ауто" под номера на засечената по софийските улици "Хикс Шестица" е 0886/289269.

Solution2:
Ако имато достъп до Интернет, можете да проверите цифирте, които се крият под буквите. Това става в специално създадения за целта сайт-калкулатор.

03 декември 2010

Лидерство

Лидер може да бъде този, който има необходимата вътрешна сила. Вътрешната сила се добива с разширяване на зоната на комфорт.

Зоната на комфорт представлява съвкупността от всичко, което познаваме. Когато се извършват познати действия, се използват утъпкани невронни пътечки. Затова, когато човек е под стрес, се появяват дори биолгични реакции - изпотяване, треперене, гадене и т.н.

Преминаването извън зоната на комфорт може да се определи като творческо напрежение. То е усещане за непозната територия. Центробежните сили, които се генерират от вътрешния диалог, задържат човека в зоната му на комфорт.

Пример за вътршен диалог:
- Трябва да поема риск.
- Неее, я по-добре да си налягам парцалите
- Не, не. Ако не рискувам, няма да успея
- Е да, ама ако не успея като рискувам, ще загубя всичко.

Кой говори във вътрешния диалог? Говори Аз 1 и Аз 2 (Self 1 и Self 2). Аз 1 е "ресурсен Аз". Той знае всичко, може всичко, няма нужда от съвети. Аз 2 скача на спирачките. Интересува се хората какво ще кажат, поддържа инстикта за самосъхранение.

От минимизирането на вътрешния диалог зависят крайните резултати. Това казва Тим Галуей (Timothy Gallwey) - автор на книгата "The Inner Game of Tennis" (няма я на български). Той е треньор по тенис, който е забелязал как играчите си говорят по време на игра. И обикновено се критикуват за зле отиграна топка. Изследвал е явлението и е достигнал до заключението, че ако потискащият втори Аз бъде заглушен, резултатите на корта скачат драстично.

Движението от зоната на комфорт до целта извън нея зависи от човека. Не бива да се вярва на този, който обяснява, че нещо не може да се случи. Ако някой противоречи на гласа на сърцето, също не бива да бъде слушан. Всяка крачка извън зоната води до нейното разширяване и усвояването на нови умения и знания. Преживяването е ресурс. Колкото повече преживявания има, толкова по-богат е човек.

Анекдот:
Някакъв страж спрял Конфуций в гората и троснато го попитал:
- Ти кой си и накъде си тръгнал.
Конфуций не отговорил, а попитал стража колко получава за работата си.
- 3 сребърника - отговорил той.
- Тогава аз ще ти давам по девет, за да стоиш до мен и по цял ден да ме питаш кой съм и накъде отивам.

Пирамида "Учене, промяна и лидерство".
Горните пластове без долните не могат да съществуват, а човек не бива да се задоволява с непълна пирамида.


Изображението е кликабъл. Рисувано е набързо, така че моля за снизхождение.


Това са само част от акцентите, които Ирина Горялова представи пред публиката по време на Петия медиен панаир.

Ирина Горялова е бивш журналист в международния отдел на в. "Труд" и бивш специалист PR. Понастоящем е коуч по лидерство и автор в сп. "Мениджър". Много симпатична дама, която сподели част от ноу-хауто си напълно безплатно по покана на Факултета по журналистика.

Нейният панел се казваше "Лидерство в медиите" и бе в петия ден от Медийния панаир, организиран от ФЖМК. Повече за него може да се открие в блога на събитието.

Моето лично впечатление е, че подобни обучения са много смислени и биха били от полза на всеки. Потърсете Ирина Горялова - преподава лидерство и дава насоки за размисъл, които в последствие могат да повишат резултатите.

26 ноември 2010

За авторските права и Иво Сиромахов

Няколко цитата от закона за Закона за авторското право и сродните му права:

- Не са обект на авторско право нормативните и индивидуални актове на държавни органи (закони, наредби, постановления, правилници, заповеди и пр.), както и официалните им преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти, сведения и данни. Това е според чл. 4 от ЗАПСП.

- Никой не е длъжен да цитира никого за нищо, когато взаимства в социална мрежа* обект на авторско право (в случай, че Туитовете и статусите във Фейсбук бъдат доказани като обект на АП). Правилно или не, това пише в член 24, ал. 1.
* цит. по закона: "...с преходен характер и нямащ самостоятелно икономическо значение".

Та...

Ако нещо ви е изчезнало в последните дни - кратко съобщение, книга, колело, шапка - може да обвините Иво Сиромахов. Така започва статията на Капитал за най-мащабната българска туитър кампания откакто българи имат профили в тази социална мрежа.

Чест прави на Денислава Симеонова, че се е опитала да предостави всички гледни точки в публикацията си, но не прави чест на тези, които искат да четат книги безплатно в нета, да теглят филми от пиратските тракери и да се спазват авторските права на туитовете им.

Авторите (в случая с Иво Сиромахов) са прави да изискват признание за творчеството си, имат и някои законови основания. Законово право за препубликуването им във Фейсбук без цитиране и без комерсиална цел има и Иво Сиромахов. Просто такъв е законът.

Съвсем друг е въпросът каква беше потребността да бъде вдигната вълната срещу Сиромахов.

"Туитър Интернет обществото в България е малко и има собствено говорене, разбираемо най-вече за хората, които прекарват много време онлайн и познават особеностите на онлайн комуникацията - блогъри и занимаващи се с интернет бизнес. Те знаят писаните и негласни правила за общуване в социалните мрежи и улавят всеки фалшив тон, да не говорим за грубо нарушение на въпросните правила", пише Денислава Симеонова, напипвайки съвършено точно ситуацията и статуквото.

Българинът има пословична потребност да тъпче, да мачка, да подиграва, да унижава. Затова и блогове като Три Корни и 8 бит еротик се превръщат в медии с обществено значение, защото засищат именно този глад на аудиторията - гладът за подигравки. С подобен апетит бе погълнат по-рано през годината и Веселин Маринов.

П.П. Интересно ми е мнението на доц. Нели Огнянова по въпроса със Сиромахов. Ще се радвам да го прочета в блога й.

19 ноември 2010

Наградите на десетилетието

"bTV Новините" стана на 10 години и хората си спретнаха награди. Макар отличията да не са особено престижни, оценката за вложения труд вътре в медията е важна.

Ето кои са най-големите в новините на БиТиВи:

Продуцент на десетилетието: Виктория Бехар

Репортер на десетилетието: Миролюба Бенатова

Оператор на десетилетиеото: Валентин Николов

Спортен журналист на десетилетието: Петър Бакърджиев

На отличените, честито :)

Сериозно, у нас моралните поощрения и признанията за журналистите са драматично малко, затова не е срамно те да бъдат инициирани от самите медии. И четиримата са добри професионалисти и заслужават да бъдат отличени, още повече, че са дългогодишни верни служители на БиТиВи.

Впрочем у нас моралните награди като цяло май са подценени във всички сфери...

Свързани публикации:
Награди "Черноризец Храбър" 2010 г.


17 ноември 2010

Бъдещето е в персонализацията

Читателите в Интернет все по-малко се доверяват на анонимни източници. Конкуренцията сред уеб-медиите вече е такава, че трудно може да се направи разлика между различните новинарски сайтове най-малкото защото ползват общо съдържание и се крадат взаимно.

Затова все повече започват да печелят медиите, които не крият журналистите и редакторите си, а ги показват на публичността и им предоставят възможност да работят за доброто си професионално име.

За мен бъдещето на онлайн журналистиката е в персонализацията. За читателя е важно не само за какво и за кого се говори, ами и кой говори. Не случайно в по-развитите медийни пазари отдавна реномето на сайтовете се гради върху имената на авторите, на колумнистите, на журналистите. Радващото е, че подобни тенденции започват да се забелязват и у нас.

Как персонализацията носи дивиденти? Примери в България имаме няколко, като такива са проектите webcafe и sportcafe. Двата сайта недвусмислено работят със свое съдържание, авторите са сравнително известни или ако не са, то поне не се крият зад името на медията. Така "кафетата" привличат аудитория и са успешни, въпреки че са много далеч от стандартите за информационни новинарски медии.

Компанията - това е персоналът. Клише е, но е истина. Важи и за медиите, в това число и тези онлайн.

15 ноември 2010

Offtopic

Един постинг извън тематиката на блога.

Мой приятел има мечти. И една от тях е да намери издател за своето художествено произведение. Затова кандидатства в конкурса "Търся издател" на сайта Буквите с първите две страници от ръкописа си "Йоанна и нейният рицар".

Моля, всеки който има желание да подкрепи един млад български автор, да гласува за Александър Андреев на този линк с червения бутон долу вляво. Гласуването става през Фейсбук профил. Разбира се, може да си харесате и подкрепите друг откъс, но моята препоръка е за "Йоанна и нейният рицар".

Имал съм честта и удоволствието да прочета случващото се и по-нататък и ми беше много интересно. Може и да съм пристрастен, но мисля, че Сашо заслужава да спечели и Вашата подкрепа.

Предварително благодаря :)

П.П. Търсете този бутон в този линк.

14 ноември 2010

Kокошката или яйцето, Каменица или Йелен?

Srpske muškarci znaju zašto или българските мъже знаят защо? Или всички знаем защо :)

Кратко уеб проучване ме доведе до информацията, че Йелен (Jelen pivo) е под лиценз на Туборг. Не съм добре запознат с българския бирен бизнес, съответно не се сещам кой правеше Каменица (моля, подскажете).

Общият слоган, дори и да е използван от брандове на една и съща пивоварна, прави недобро впечатление, най-вече издава липса на идеи.



12 ноември 2010

Намерихте ли си Джи точката?

Ако още не сте я намерили, потърсете си я на g.life.bg.

Уебът е средата на неограничените възможности и тук всеки може да обменя информация по темите, които са му интересни. Затова има и толкова много уеб медии, които се занимават с все по-специфични тематики.

Много медии се занимават с вълненията на жените, но само една е насочена толкова конкретно и професионално към пластичната хирургия. Сайтът естествено покрива и други аспекти на женския живот като здравето, секса, модата и лайфстайла.

Автори са няколко прекрасни дами (бивши мои колеги) с опит в онлайн журналистиката и най-важното - с компетентно мнение по разглежданите теми. Идеолог на проекта е Мария Чолакова.

"G.life.bg е резултат от двегодишни проучвания и посещения в най-популярните клиники по пластична хирургия и дерматология. Първоначалния замисъл беше да бъде телевизионно предаване, но след това осъзнах, че моят таргет (жени 18-45 градско население) са активни интернет потребители и така се ориентирах към нета", коментира Мария.

"Джи точка" не е ТВ предаване, но в сайта има и ще има достатъчно видео материали, които да онагледяват темите и които да информират читателките.

"Наред с разкрасителните процедури, ние ще се грижим и за здравето на жените с помощта на мамомози, гинеколози и други специалисти", казват още от новата медия.

Сайтът има профил и във Фейсбук, където има 134 фена към момента на публикуването на този пост.



Подобни публикации:
Новото предаване на Карбовски
Новият сайт на Крум Савов
Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

11 ноември 2010

Награди "Черноризец Храбър" 2010

Краят на година е време за равносметки и награди. В журналистическата гилдия вече се раздадоха отличията "Черноризец храбър". Отразяването в медиите обаче бе вяло въпреки присъствието на ключови държавни фигури на церемонията.

Може би причината е в конкуренцията и нежеланието за признаване на постиженията между медиите.

Наградите "Черноризец Храбър" се връчват от Съюза на Издателите в България (СИБ) и за всяка категория имаше по трима номинирани. Церемонията по връчването се състоя във вторник вечерта (9 ноември 2010г.) във Военния клуб.

Ето и победителите по категории:

Категория журналистическо разследване:
- Диана Тенчева - разследващ журналист във в. "Труд"

Категория политически журналист или коментатор:
- Мартин Карбовски - журналист във в. "Стандарт" и Нова ТВ

Категория бизнес и финансов журналист:
- Венцислав Савов - сп. "Мениджър"

Категория репортер:
- Руслан Йорданов - автор във в. "Стандарт"

Категория спортен журналист:
- Владимир Памуков - репортер-редактор във в. "Труд"

Категория култура и стил на живот:
- Константин Вълков - автор/програмен директор във в. "24 часа"/"Дарик радио"

Категория фотожурналист:
- Петър Ганев - фотограф в сп. "Тема"

Категория журналист от регионална медия:
- Ася Пенчева - журналист във в. "Утро" (Русе)

Категория млад журналист до 30 години
- Блага Георгиева - криминален репортер във в. "24 часа"

Категория журналистическа книга (две награди):
- Слави Ангелов - разследващ журналист във в. "24 часа" (за "Взлом" и "Наглите")
- Румяна Угърчинска - живее и работи в Париж (за "Истината за атентата срещу Йоан Павел II")

Категория обществена кампания в медиите:
- в. "Стандарт"

Награда Черноризец Храбър за цялостен принос:
- Радостина Константинова - създател и първи главен редактор на в. "168 часа" (посмъртно)


Друго по темата: Големите награди в рекламата

09 ноември 2010

Деятелният залог в пиара

Връзките с обществеността винаги имат за цел да предадат конкретно послание на конкретни публики. Дори и да не става дума за пиар, по-подходящата стратегия е да се комуникира от първо лице, а посланията да са максимално изчистени, прости и ясни.

Що се отнася до стила на изразяване, деятелният залог е за предпочитане пред страдателния както в писменото слово, така и в изявите пред камери и микрофони. Освен това е препоръчително акцентът на изречението да е в началото, а не в края - психологическо правило на възприятието и на комуникацията. В последствие медиите също развиват темите по модела на пирамидата - отгоре (първо) най-важното, надолу (после) обстоятелствата.

Ето и два примера:

Неубедително: Терористичните актове не са заплаха за летището.
Убедително: Летището не е застрашено от терористичен акт.

Неубедително: Никой не е бил дискриминиран при подобора на персонал.
Убедително: Нашата организация не дискриминира никого при подобора на персонал.

За политиците и публичните личности също е важно да се изразяват просто, за да бъдат по-убедителни. Българските общественици често увличат в желанието си за изява и започват да говорят на неразбираем дори за тях самите език. Съответно посланията им или не достигат качествено до публиките, или се възприемат погрешно.

Ето примери:

Неубедително: Сред приоритетите ни са сферите на здравеопазване и образование.
Убедително: Здравеопазването и образованието са наши приоритети.

Неубедително: Държавата беше разграбена по време на прехода от криминални субекти, които се възползваха от непрозрачната приватизация.
Убедително: Непрозрачната приватизация позволи на криминални субекти да разграбят държавата.

Заб.: Когато се говори, много важно е да има какво да се каже. Ако липсват факти, а са налични предположения, е необходима по-сериозна аргументация. Тя също обаче ще бъде по-ефективна, ако е проста и "изчистена". Има и книга по темата - "Млъкни и кажи нещо" (Shut up and say something, от Karren Friedman).

А ето и още два примера, които нямат толкова общо с граматическите залоз, но имат по темата:

Неубедително: Вярваме, че автомобилите ни са сигурни.
Убедително: Сигурността на автомобилите ни е пръв приоритет.

Неубедително: Не мисля, че двете убийства имат връзка.
Убедително: Двете убийства категорично нямат връзка.

Начин за проверка дали дадена информация/съобщение имат "излишни мазнини" е да се публикуват през Туитър. Ако са повече от 140 символа, следва да последва замисляне.

05 ноември 2010

Кой (университет) сега е номер 1?

Темата за качеството на висшето образование се коментира сериозно напоследък от медии и институции. Много е интересно да се наблюдава кой как говори и кой как представя фактите - участниците в публичното говорене почти неминуемо са продукт като специалисти на някой от българските университети.

В Mедийния блог вече има няколко публикации по темата (най-вече за мас-комуникационното образование), но от 00:00 часа днес онлайн е вече и сайтът за рейтинги на университетите.

Рейтинговата система е много интересна и според мен релевантна. В самия сайт може да се направи справка по сфери на науките, в моя случай интерес представлява категорията "Обществени комуникации и информационни услуги".

Първата класация, която зададох (има различни видове класации, страхотно!), е комплексна. Ето я ранглистата (кликни за уголемяване на изображението):



След това се върнах няколко стъпки назад, за да генерирам втората по важност за мен класация, тази за реализацията. Ето ги критериите:



А ето ги и резултатите:



Накрая за престиж може да се публикува и класацията по престиж:



Заб.: Важно е да се повтори, че става дума за комуникационните специалности в различните университети. Някъде те са с по-голяма тежест и важност, по-обгрижвани са от ВУЗ-а, другаде не.

С появата на системата за рейтинг на университетите прото-опитът ми за сравнение стана ненужен. Ето все пак и старите публикации:

По-добрият университет
Вечното дерби на българските университети 2
Вечното дерби на българските университети

Рейтингова система за висшите училища в България
(официален сайт)

03 ноември 2010

Новото предаване на Карбовски

Съвсем скоро Мартин Карбовски отново ще бъде на екран, този път с ново предаване. "Карбовски: Директно", така ще се казва.

С малък метален куфар на рамо, екип от няколко души ще обикаля страната, за да прави преки включвания по различни теми, в които думата ще имат не репортери и водещи, а хората от народа. Самият Мартин Карбовски пък ще седи в студио с гостите, които ще влизат в директен диалог с "малките" хора.

По принцип за съдбите на "малките" хора досега повече се грижеше bTV - няма новинарска емисия без някаква трогателна история, касаеща единствено и само обекта на репортажа.

"Долу" не се интересуват много от това, което говорят политиците, а "горе" говорят от името на "долу" без да познават реалния живот, обясни основния замисъл на проекта Боян Петков - продуцентът от "Телеман".

Предаването ще се излъчва всяка събота в рамките на два часа, а началният час е 16:00 ч.

27 октомври 2010

Webit 2010 - първи впечатления

Започна Webit 2010, пъблишърите и уебовците са там. Началото обаче е вяло - може би защото е първи ден, може би защото в София вали. Щандовете обаче са построени и тук-таме се спира по някой гост на събитието.

Гостите са интересни, повече за тях и тяхното ноу-хау вероятно ще се научи от тези, които ще присъстват на тематичните панели.

Силно впечатление правят медийните партньори, част от които са от страните от Централна и Източна Европа. Очевидно събитието набира авторитет и извън пределите на страната.

Сред въпросните партньори има няколко изненади (или странности). Например Нова ТВ е партньор, а не конкурентът bTV, който има по-големи традиции в Интернет. Очевидно в MTG държат да пробият в уеба и да се асоциират в семейството на онлайн медиите. Браво.

Браво и на Спортал - осигурили са си най-хубавото място за щанд, освен това са единствените, които не се промотират на сиво-бял фон. Любопитното е, че в случая се промотира само един сайт/бранд, а не портфолиото на цялата компания, каквито са случаите на НетИнфо и на Дарик Уеб.

На Дарик криейтива в списанийцето с програмата е потресаващ - бял фон, лого, списък с бледоизписани сайтове. Нa NovaPlay, на .ME, на MAG Billboard, на Kaspersky, на HiComm, на Interactive Media services и на всички останли печатни реклами има адекватен фон + някакъв елементарен дизайн. Като че ли от радиото са подходили немарливо към брандирането си в Интернет.

20 октомври 2010

Чудовищно добра реклама с Митко Бербатов и Ко.

Чудовищно добра реклама на Турските авиолинии (Turkish airlines) с играчите на Манчестър Юнайтед. Преди компанията се рекламираше с Барселона, но Едвин ван дер Сар и Димитър Бербатов нямат еквивалент в актьорскотоси майсторство :)

Нашият Митко играе себе си на т.нар. "flat-bed seat", отбелязват правилно коментатори под статията в Sportni.bg и под един от клиповете в YouTube.

Вижте едноминутния спот:


Update 19.03.2011: След молбата някой да намери авторите на рекламата, имаше отзовали се. Повече за продукцията има в този сайт. Благодарности плюс извинения, че коментарите под статиите са влезли в спам филтъра и не са се визуализирали веднага.

18 октомври 2010

Бъди човек! Особено във Фейсбук

Преди много време не си съществувал, ако те е нямало във вестника. После, за да съществуваш, е трябвало да влезнеш в телевизора. Напоследък условие за съществуване беше присъствието в Интернет. Днес не съществуваш, ако не си във Фейсбук.

Интернет отдавна не е виртуална реалност. Интернет е напълно персонализирана и реална среда, в която вече си разпознаваем и отговорен за себе си. Дори никнеймът вече е вид бранд, а аватарът - лого.

Днес човек вече не влиза в Интернет, той влиза във Фейсбук. Във въпросния бук може да се намери цялата еднакво легална по света информация и точно заради това сайтът настига Гугъл по трафик. Всъщност на Гугъл му остана едното порно като конкурентно преимущество и selling point.

И понеже хорският интерес е прикован във Фейсбук, корпоративните комуникации се насочиха натам. Само че би било хубаво корпорациите да се досещат, че хората искат да общуват с физически лица, а не с юридически. Апропо, средностатистическият човек игнорира досадниците и от двата вида.

Аз лично напоследък започнах да спирам да харесвам страници на фирми и компании, които ми досаждат. Корпоративни новини, продуктови гами и други фирмени драми са интересни на онези, които са ангажирани с бизнеса. Бас ловя, че в много фирми има служители, които не искат да харесват корпоративния профил, но го правят от професионална етика (известна у нас и като кумова срама).

ОК, ето три насоки за добър фирмен профил във Фейсбук:
  • Човешко държание. Никой не иска "компютърът да му го говори". Не е срамно да се използват градски сленг, емотикони и други белези, които да свидетелстват, че от другата страна стои човек, а не бот;
  • Интересни публикации (статуси, снимки, видеа, линкове). Не е нужно винаги да бъдат с логото и цветовете на бранда. Може да е просто любопитна находка в уеба;
  • Умереност. Всяко лекарство в превишена доза е отрова, дори и (особено) в пиара, рекламата и маркетинга.

И понеже е отворена темата:
Медиен блог във Фейсбук

52 интересни цифри за Уеб 2.0 и социалните мрежи
Корпоративно поведение в социалните мрежи (обновено на 14.07.2010)

17 октомври 2010

Конкурентни преимущества на радиото като рекламен канал

Свитите рекламни и маркетингови бюджети през последните две години засегнаха и радиото, но същевременно максимизираха ефекта на едно от сериозните конкурентни преимущества на този тип медия. Става дума за ценовата ефективност.

Експеримент на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) през 2004 г. показа, че рекламното съобщение (в случая - новината за откриването на нов магазин за битова електроника в София) е достигнало до 51,2% от целевата група - населението на София на възраст между 19 и 54 години, като е било разпорстранявано само чрез реклама в радиостанции. С бюджет от около 13 хиляди лева кампанията постига по-добри от предварително планираните резултати сред целевата група с цена на рейтинг точка от 23,4 лева (виж долу). След двуседмичната радиокампания се установява, че 43.2% от всички столичани на възраст между 19 и 54 години са научили за откриването на новия магазин, а експериментът като цяло показва, че радиото е конкурентно способно в борбата за дял от рекламния пазар.

Ниската себестойност на рекламото време се постига с ниски производствени разходи. В сравнение с телевизията радиото има много по-малко производствени разходи поради естеството на медията. В зависимост от формата (News and talk, Contemporary Hit Radio, Oldies и т.н) някои радиостанции могат да съществуват и да бъдат печеливши с много малки инвестиции. Евтиното производство позволява на предприемачи от по-бедни райони в България да излъчват локална радиопрограма, която да може да се самоиздържа. Локалните радиостанции често са предпочитани по места заради преимуществото да излъчват желаната от жителите на местността програма (новини и музика).

Също като телевизията, радиото не изисква грамотност или специални технически умения от слушателите. То е абсолютно безплатна медия и българската медийна история не познава случай, в който слушането да е било заплащано, тъй като ефирното радиоразпространение няма как физически да бъде ограничено в рамките на обхвата. Възможно е ситуацията да се промени след приключване на процеса на цифровизация, но при всички положения платените радиа, ако изобщо се появят такива, биха били единици, а улавянето им ще трябва да се извършва от специално устройство - декодер. Медията в перспектива обаче винаги ще остане като цяло безплатна и широкодостъпна.

Конкурентно преимущество на радиото пред всички други медийни канали е липсата на нужда от ангажираност. То е предпочитана медия в колата и по време на работа, когато информирането или слушането на музика е второстепенна и нископриоритетна дейност. Радиото има и развлекателни функции, поради което намира своите почитатели във всички възрасти и демографски групи. По-младите слоеве на икономически активното население, които разполагат с мобилни устройства, разполагат и с денонощен достъп до радиоефира. Повечето марки и модели мобилни телефони поддържат съответните функции и могат да лужат като портативен приемник с големината на вафла. Освен това радиото, също като печата, навлиза в интернет и разширява потенциалната си аудитория. Така работещите на компютри могат да слушат радио или от приемника в офиса, или от собствената си машина.

07 октомври 2010

Съдържание за уеб - тренинг на Лукрат

Имах честта и удоволствието да присъствам на тренинга за оптимизиране на текстове за уеб, организиран от Лукрат и провел се днес, 7 октомври 2010 г. За съжаление нямах възможността да присъствам на може би най-важния за мен панел - Атрактивно писане за Интернет, воден от Владимир Петков - Каладън (kldn.net).

За сметка на това чух по-голямата част от презентацията на Огнян Младенов (oggin.net) на тема "Оптимизиране за търсачки" (SEO) и целите изказвания на Георги Варзоновцев (по темата за ползваемостта) и Борил Караиванов (по темата за графичното офромление).

Не се каза каза нищо сензационно, не можах да чуя теза или практика, която да не съм срещал или чувал преди. Това беше минусът.

Това, което най-много ми хареса, беше средата. Първо, тренингът се проведе при хубави условия - пространство, озвучаване, видимост. Второ, присъстващите бяха иновативни, разчупени и като цяло симпатични личности. И трето, насоката на разговорите (най-после) се отдалечи от сферата на маркетинга като панацея за всеки бизнес и изобщо за всяка човешка дейност.

Получи се много интересен спор между една от присъстващите дами и Георги Варзонцев на тема "За и против прилагателните в Интернет от типа "великолепен"" (най-общо казано).

Аргументите "ЗА", които бяха допълнени и от друг гост, са следните:
- Посланието става по-образно, потребителят може да си представи обекта на текста;
- В момента се продават повече мечти, отколкото стоки;
- Потребител, решил да направи информиран избор, би отделил време да прочете дори по-тежък и по-дълъг текст.

Аргументите "ПРОТИВ", също допълвани от други, са следните:
- Потребителите в Интернет по принцип нямат време за дълъг престой по сайтовете (с изключение на Фейбук ;);
- Възможно е разминаване между изградения образ на продукт (бранд) и реалността;
- Възприятията на словото е различно (за едни "прекрасен апартамент" означава тих апартамент, а за друг - голям) и ефективността от информационна гледна точка е ниска.

Иначе отново се говори за сайтовата ползваемост и пътя на очите по страниците. Тестовете показват, че очите се движат в очертанията на буквата F. Първо се забелязва логото горе вляво, след това се сканира какво има надясно. След това се слиза "ред" надолу където в окото се набива челното заглавие, нататък погледът слиза плавно, като се придържа към лявата част на сайта.


Зоните с червен цвят са местата, откъдето очите минават най-често.
снимка: katetoon.com

06 октомври 2010

15% повече фъстъци? 100% по-малко!

Не е точно медиен проблем, но си е откровена подвеждаща реклама. Приключих с тази вафла.



снимки: © Медиен блог

05 октомври 2010

Краят на разследващата журналистика и големите сметки за телефон

Идва ли краят на разследващата журналистика? Така е озаглавено интервюто с кореспондета на Washington Post за Близкия изток и Ирак Стив Файнару (Steve Fainaru) в сп. "Мениджър". Човекът няма еднозначен отговор.

"Да се занимаваш с разследваща журналистика е лесно. Или поне така изглежда отстрани. Но на все по-малко журналисти им стиска да се занимават с разследвания. Това е доста смущаващ факт", констатира носителят на "Пулицър" за 2008 г. в категорията "Международен репортаж".

Файнару говори и за други аспекти на дейността:

"Журналистиката остава един от най-добрите лостове за упражняване на обществен контрол";

"Журналистът трябва да притежа честност, постоянство, упоритост, състрадание и отзивчивост... Честността и състраданието са неща, които, с които не всеки се ражда. Особено в днешния материален свят, в който ценностите са други. Но именно те отличават и легитимират един журналист от останалия жълт медиен пейзаж".

И малко по сметките за телефон
В контекста на разследващата и критична журналистика обществото отдавна очаква от медиите натиск върху мобилните оператори, които поддържат в България едни от най-високите цени в ЕС.

Липсата на достатъчно разработки по темата сериозно навежда на мисълта, че корпоративните интереси на медиите са поставени преди обществения интерес. Това, разбира се, е констатиране на очевидното. Въпросът е защо обществото си затваря очите пред очевидното и не намира маханизъм да повлияе на медиите в името на своя собствен интерес?

На снимката: Стив Файнару

04 октомври 2010

Вирусна реклама на Диема

Нова сполучлива вирусна реклама се появи по гумите на автомобилите в столицата. Става дума за картонени скоби, на които е изписано и следното послание: "паркирай се пред телевизора, остави колата, време е за футбол!"

Че е сполучлива разбрах чак, когато тя достигна по втори канал до мен. Христо Иванов (Cipisec) пусна във Фейсбук клипчето от ВБокс (долу), на което се убедих, че скобите са картонени. Първоначално бях видял само снимки и мислех, че става дума за лепенка върху металните скоби. И си представих как ако дам 10 лева да ми отключат скобата, ще гледам английски футбол на Диема, ама през крив макарон и то на кукуво лято :)


Няколко думи за вирусната реклама и вирусния маркетинг. Не са твърде много дефинициите и публикациите по темата на български. Според Уики, вирусният маркетинг е маркетингов феномен, който улеснява и окуражава хората да предават определено маркетингово послание абсолютно доброволно.

В англоезичния уеб има повече информация и там вирусна реклама и вирусен маркетинг имат обща дефиниция. Под двата термина се разбира маркетингова техника, използваща съществуващи социални канали и мрежи, чрез които да се повиши обществената осведоменост за даден бранд или чрез които да се постигне поставена маркетингова цел (например продажби).

Вирусната реклама и вирусният маркетинг се наричат така заради аналогията с патологичните и компютърните вируси, които имат свойството да се възпроизвеждат сами. Възпроизводството на маркетинговото или рекламното послание стават от уста на уста или чрез възможностите най-вече на Интернет.

У нас специалистите използват и термина "вайръл" (или по-рядко "вайъръл") за въпросния тип разпространение на посланията. А посланията могат да бъдат заложени във видео клипове, флаш игри, рекламни игри (advergames), брандиран софтуер, картинки или текст. Веднъж пуснати в публичното пространство, те започват да се разпространяват между участниците в различните мрежи.

Добър пример за предавана от уста на уста реклама е тази на кренвирши "Леки". Става дума за възклицанието "Ооо, Пепи", с което се обръщахме и към хора, които не се казват Петър :)

Пяхме и песничката на Sure Check - "Гошо е невинен".

Във vgames.bg пък има Cosmo забавления и Cosmo късметчета, които са подобни на класическите рекламни игри.

03 октомври 2010

Новият сайт на Крум Савов

В последните дни се забелязва завишено търсене по ключова дума "Крум Савов". В медийния блог има публикация по нея - "Спорт мания - новото предаване на Крум Савов".

Сега обаче се търси информация за новия сайт на Крум Савов. URL-то му е http://livesport.bg/. Откакто приключи със "Спортен свят" и Нова телевизия, журналистът не може да намери себе си и своето пространство в медиите.

В новия проект на Крум Савов влизат няколко от по-известните журналисти - оперативен ръководител е Веселин Мишев, който има опит на сходна позиция във Фокус-спорт и Новспорт.

В журналистическия екип влизат Ивайло Славейков (популярно име, тръгнало от Канал 3 и предаванията на Сашо Диков), Филип Петрунов (дългогодишен приятел на Савов) и Христо Евстатиев (добър познайник на Веско Мишев от Фокус и Новспорт). Има и други.

Спекулативни информации сочат Николай Василев (бившия министър на икономиката) като финасов благодетел (ангел) на начинанието.

Концепцията на този етап не е избистрена за пред аудиторията. Претенцията е, че ще се отразява спорт на живо чрез живи излъчвания (видео стрийминг). Сайтът "прекарва" картината на БНТ1 в своя среда по време на мачовете от световното по волейбол. Друго за сега не съм видял. Иначе има статии и репортажи като във всеки друг сайт.

Другата претенция е, че ще се прави разследваща спортна журналистика.


Друго по темата: Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

30 септември 2010

Писане за технологии

Роберт Ернандес фокусира последната си публикация в OJR на писането на новини за технологичния сектор. Материята е иновативна, затова презумпцията е, че и отразяването й следва да е иновативно. Не в този дух обаче се основните тези на асистента в университета в Анънбърг и дългогодишен уебжурналист.

Ето какво казва той, накратко:

Разчупеният стил на писането на новините не означава погребване на журналистическите правила. Когато се пише за технологии, трябва да се следват следните принципи:

1. Първо журналистика, после технолигии
Технологиите се променят и винаги ще е така, но ядрото от журналистически ценности ще остане вечно. Оценката на фактите и етиката са ключови, независимо дали тя се побира в пиксели, във вестникарски колонки или аудио-визуални формати. Целта е публиката да бъде информирана, а не самоцелно да се използват иновациите в медиите. Използваме най-съвременни методи, за да осведомяваме хората, но това не означава, че подменяме журналистиката.

2. Майка ти пише туитва, че те обича. Провери го.
Дори някой да ти каже нещо лично, не е сигурно, че е истина. Още по-малко, ако го напише във Фейсбук или Туитър. Всички факти, данни и новини следва да се подлагат на съмнение. Особено в технологичната журналистика това често не е лесно. Просто някои от джаджите не са налични. Затова е задължително да се подчертава кое е факт, кое е прогноза, кое е пожелание. Да не забравяме, че в журналистиката трябват години за изграждане на професионално име и само един материал, който да го срине.

3. Технологичните връзки (чат, социални медии, блогове) не заменят личните или телефонните интервюта.
Специално по темата за технологиите има твърде много ангажирани и активни фигури, които създават не малко информационен шум. Не трябва да се забравя още, че във Фейсбук и Туитър има милиони, но също така милиони остават извън тях.

4. Гражданин, бранд, журналист
В тази последователност. Журналистът не е служител с работно време от 9 до 5. Журналистиката е начин на живот. Така че когато се експериментира с някоя нова джаджа, трябва да се заемат точно тези три роли. За иновациите трябва да се говори съзнателно и трезво. Трябва да се говори естествено (пиши такъв, какъвто си) и трябва да се има предвид, че в Интернет няма анонимност.

5. Винаги отворени
Може би най-важното правило. Не бива да се пита "кой ще използва този часовник или онзи телефон" с пренебрежение. Защото преди мнозина са питали кой ще използва Фейсбук. Преди това е имало въпроси кой ще чете блогове. Преди това са се чудили за какво е интернет...

-----
У нас в Интернет най-популярен е Андриан Георгиев, който пише за Капитал. Георги Войнов пък основно се грижи за разделът Наука и Технологии във Вести.бг. Уебстраница има и списание HiComm, което (май) е най-четеното технологично списание. Що се отнася до Интернет, присъствието на това издание е достатъчно силно и осезаемо.

28 септември 2010

Приятна рекламна идея

Натъкнах се на интересен сайт, а от там и на интересна реклама. Събуди усмивка, но коментарите отдолу ме накараха да помисля и да се съглася, че гмуркаческо училище трудно ще финансира кампания с едноминутен спот.

Иначе оценката е 9.3 от 10. Малко е завишена, но от всички в категорията действително е сред водещите.

27 септември 2010

По-добрият университет

Докато сондирам мнения из бивши и настоящи студенти по журналистика и масови комуникации, сайтът webometrics.info пусна своята класация на световните университети. Темата бе широко отразена в медиите. Стана ясно, че СУ е на 777-о място в света, НБУ е на 1816-о място, Американски университет в България е 2380-и в света, а ТУ София - 2409-и.

Не ми стана ясно каква е логиката УНСС да бъде тотално заличен от този списък. В списъка с университети на същия сайт икономическия в София пак липсва. Г-н Гугъл не показа да е отнемана акредитацията, затова мистерията остава. Ако някой знае защо липсва, да каже.

Още:
Специалност "Връзки с обществеността" в СУ - Оценка
Специалност "Журналистика и масмедии" в УНСС - Оценка
Българските университети (външен източник) - Ранглиста
Архивен материал за китайско изследване по темата (2004 г., външен източник) - Демокрит

26 септември 2010

Вечното дерби на българските университети 2

Меренето на университетските... имиджи продължава. Представителят на УНСС попълни втори анкетната карта, сега се чака и възпитаника на НБУ. Ако не сте чели отговорите на бившата студентка от СУ, можете да го направите тук: http://media-bg.blogspot.com/2010/09/blog-post_20.html. Напомням, че става дума само за журналистическо-комуникационни специалности.

При наличието на две попълнени анкетни карти вече могат да се направят и някои изводи. Първият от тях е, че в УНСС винаги е имало една идея повече университетски шовинизъм. Специалността "Журналистика и масмедии" на УНСС бие в стойностните оценки специалността "Връзки с обществеността" във ФЖМК на СУ (5.77 срещу 4.75 оценка на полученото образование и 4.44 срещу 4.00 оценка на приложимостта на знанията в практиката).

Като цяло забележките и към двата ВУЗ-а са към осигуряването на стажове и практическа работа. Изглежда, че намирането на работа-по-специалността по принцип е трудна задача на трудов пазар, на който огромната част от работната ръка е с висше образование.

И в двете анкетни карти се откроява терминът "всичкология". Комуникационните специалности не следва да бъдат тясно специализирани, затова и в двете анкетни карти явлението е посочено по-скоро като положителна страна. С други думи тези специалности предоставят по-широк хоризонт на завършилите.

Ето какво каза Георги Петков* за УНСС:

Оценка по шестобалната система за полученото образование:
5.77

Топ 3 преподаватели:
- Проф. Благой Колев
- доц. Блага Благоева
- доц.д-р Цветан Кулевски

Силни страни на обучението:
- Добри и квалифицирани специалисти/преподаватели. Ако ще след това да съм всичколог по нищология...
- Усет към новото в сферата на медиите, което може да бъде приложено в учебния процес.

Слаби страни :
- Липса на достатъчна практическа подготовка.
- липса на възможност за реализация чрез осигуряване на стажове.

Оценка по шестобалната система на приложимостта на наученото във ВУЗ-а в професионалната реализация:
4.44

Препоръки за развитие на образованието в сферата на масовите комуникации и журналистиката:
- По-добра/повече практическа подготовка на бъдещите кадри (това важи с всичка сила не само за конкретната специалност и учебно заведение).

* Георги Петков е симпатичен млад човек, бакалавър по Журналистика и масмедии. Има двугодишен трудов стаж в медиите, понастоящем е редактор в агенция "Фокус".

Още по темата:
Вечното дерби на българските университети

25 септември 2010

За публичния регистър на печатните медии

Парламентът прие наскоро на първо четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. В тях е заложено печатните издания да публикуват информация за действителния им собственик в първия брой за всяка календарна година. До пет дни от отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на издателя. Министерството от своя страна трябва да публикува на Интернет страницата си информацията за притежателите на печатни издания в десетдневен срок от получаването на декларациите. Промените предвиждат още, ако законът бъде нарушен, да бъде налагана глоба, която варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Дали обаче законът ще повлияе върху прозрачността на медиите?

Обществеността искаше публичен регистър и го получава - ще го гледа в сайта на културното министерство.
НО! в промените в закона не се предвижда забрана за придобиването на медии (в случая печатни) от юридически лица в офшорни зони. Вануату, Сейшелските и Бахамските острови предлагат не само "данъчен рай", но и достатъчна степен на анонимност.

В закона се регламентира, че под "действителен собственик" се разбират физическото лице (лица), което е краен бенефициент на собствеността в юридическо лице, което притежава участие в издателя.
НО! какво става с печатни издания, които са публични компании? Ако ценните им книжа са листнати на борсите, то собствениците и бенефициентите ще бъдат стотици или хиляди.

Промените предвиждат контролът да бъде осъществяван от кметовете на общините. Предвижда се приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
НО! Какъв е контролният механизъм за работата на кметовете по отношение на местния печат? Местните избори?

За мое съжаление не открих коментар по промените в закона от специалиста по въпроса - Нели Огнянова. Няма и сериозни реакции в публичното пространство.

Стари по темата:
В очакване на публичен регистър
Преди регистъра

20 септември 2010

Вечното дерби на българските университети

За почти всички, особено за студентите и кандидат-студентите, е интересно кой университет е номер 1. Темата за образователната система е актуална винаги, всеки пази поне добрите спомени от общуването си с нея. В един ВУЗ една специалност е силна, в друг - друга. Затова ми се прииска да направя микропроучване за хуманитарните комуникационни специалности в трите водещи софийски университета - Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университата за национално и световно стопанство и Нов български университет.

И така - кой е най-добрият университет - Софийският, УНСС или НБУ, що се отнася до преподаването на журналистика, връзки с обществеността и реклама? Поканих трима приятели от Фейсбук да попълнят кратка анкетна карта. Лошата новина - това се случи на 14 септември, но шест дни по-късно имам само една попълнена анкета - на поканената ексстудентка от СУ.

Съпоставка няма да може да стане нито сега, а подозирам и за вбъдеще, защото следващите респонденти ще се повлияят от публикуваните по долу оценки и ще изкривят изследването. Но каквото е, това е.

Ето какво каза Божана Димитрова*:

Оценка по шестобалната система за полученото образование:
4.75

Топ 3 преподаватели - тези, от коите сте научили най-много и при които ви е било най-интересно:
- проф. Нели Огнянова
- доц. д-р Орлин Спасов
- проф. Христо Кафтанджиев

Силни страни на обучението (едносрични отговори не се приемат. Например, ако кажете "материална база", конкретизирайте - "качествено учебно студио, съвременна техника, модерни камери, микрофони, зали, столове, тоалетни...):
- Широка база знания, покрити в програмата – много хора продължават да се опитват да ме убедят, че висшето образование трябва да е тясно специализирано. Аз упорито продължавам да твърдя, че на мен пък ми харесва да следвам ВО (защото нали не е PR) и да уча междувременно реклама (доволно), история (в няколко форми) и икономика. Ако ще след това да съм всичколог по нищология.
- Теоретична подготовка на сравнително добро ниво.
- Задължителното изискване за стаж – задължителният стаж осигурява на хората, които наистина искат да научат нещо, малко допълнителна мотивация.
- Опити за обмен на кадри/опит с европейски университети. Пък били те и незавършени. Поне показваха начало на хубава тенденция.

Слаби страни (аналогично с т.4. Например "слаба дисциплина" - "липса на контрол на присъстващите, слаб контрол по време на изпити и т.н."):
- Лоша материална база – няма нова техника, а ако има – не е достатъчно достъпна за студентите;
- Дисбаланс теория/практика – теорията е хубаво и симпатично нещо. Обаче трябва да се пробва как реагира на реалността.
- Мудно и често некоординирано административно обслужване, което понякога пречи на обучението – кредити, свободно избираеми и т.н.
- Политиката на неангажиране на Факултета с практическото обучение на студентите – задължителният стаж, както вече споменах, е хубаво нещо. Щеше да бъде още по-хубаво (и малко по-честно) ако Факултетът предлагаше повече помощ при намирането на адекватни (и реални) стажове, ако не на всички, то поне на първокурсниците.
- Недостатъчно преподаватели-практици.

Оценка по шестобалната система на приложимостта на наученото във ВУЗ-а в професионалната реализация:
4

Препоръки за развитие на образованието в сферата на масовите комуникации и журналистиката:
Генерално – в тази сфера май трябва повече динамика в обучението. У нас то още следва моделите на класическите науки – учиш основите и историята задълбочено, подробно и продължително и получаваш тук-таме някой съвременен пример. Медиите и PR се развиват и променят изключително бързо – обучението в тази сфера също трябва да е по-гъвкаво, ориентирано по-скоро към изучаване на новите тенденции и посоки.

Специално за журналистиката (нямам лични впечатления на какво точно ги учат журналистите обаче) – хубаво би било някога да имаме журналистика, която не си поставя за цел евтината сензация. За тая цел обаче май трябва първо да си обучим публика. А, и на журналистите да им се дадат допълнителни часове по български език. И по дикция.

Естествено – по-силна връзка между образованието и съответния сегмент от пазара на труда.

* Божана Димитрова е симпатична млада дама - бакалавър по Връзки с обществеността (ФЖМК) и магистър по Трудова и организационна психология (ФФ). От три години работи като графичен дизайнер в рекламна агенция. Има общо четири години трудов стаж в сферата на масовите комуникации, част от които са натрупани в късните курсове в Софийския университет.

Та, това е за обучението във Факлутета по журналистика и масова комуникация към СУ. Надявам се тази информация да бъде от полезна поне за оринетиращите се кандидат-студенти. Ако някой има въпроси, забележки или коментари да се чувства поканен да ги сподели или във форума, или по какъвто друг начин намери. Въпроси също се приемат, стига да не са твърде лични :)

Заб.: Болднатият текст е (голяма) част от анкетната карта. Ако се намери студент по журналистика, реклама, пиар или масови комуникации от УНСС или НБУ, който иска да я попълни, да ме открие някак.



снимка: Официален сайт СУ. Трагедията е, че това и още една престара снимка са всички изображения, които google вади за ФЖМК

Още за ФЖМК

16 септември 2010

МТел купувал "Дневник" и "Капитал", хаха

Когато някой занемарил професията журналист или страничен наблюдател разкритикува журналистиката, ситуацията обикновено е фифти-фифти. Или има основание, или няма. Но когато журналистиката сама наклони кантара и когато дава основателни поводи за критика, тогава вече визникват някои притеснения.

Ако в случая "Джони Деп в Бургас" медиите можеха да намерят някои смекчаващи вината обстоятелства, то за актуалната публикация на Блиц и новините на Дир.Бг обяснение не може да се намери никакво. Става дума за заглавието "Мтел си подари "Икономедиа" за рождения си ден" - нещо като коментар, според който придобиването на "Спектърнет" и "Мегалан" водило до... придобиване на вестниците на бизнесмедията.

Червената лампичка за произведената глупост бе светната от няколко мои познати от Фейсбук, които са запознати с комуникационния бизнес. Проблемът е, че по-голямата част от аудиторията е неподготвена и едва ли би погледнала достатъчно критично на публикацията, за да забележи, че причинно-следствени връзки в нея на практика не съществуват.

Източникът на проблема е практиката да се правят от предположенията спекулации. Има много ситуации, в които медиите нямат достатъчно информация (и няма откъде да я имат официално), когато се правят предположения. Такива практики има най-вече в жълтите медии - щракват някого с жена и после иди доказвай, че не е сестра ти (примерно).

Същинският проблем е, че общопрофилните и жълтите медии напоследък доста се преливат една в друга. Така например новините на Дира, на които ужким следва да имаме доверие, публикуват спекулации, нямащи нищо общо с действителността (и оттам - с доверието).



Още малко по темата за качеството на родната журналистика: В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп
_______
Полу offtopic:
"Мегалан и Спектър са продали клиентите си на средна цена около 930 лв. за клиент", изчисли Станислав Божков.

09 септември 2010

Гугъл влиза в телевизора

Заглавието на поста е единственото възможно, защото точно това предстои да се случи. Публикация със същото заглавие има и в "Дневник", като тя датира от месец май т.г. Новото в случая е, че от Гугъл вече заявиха готовност да стартират Google TV наесен в САЩ и догодина по целия свят.

Накратко: става дума за технолигия, която интегрира в едно стандартната телевизия и интернет. Тя дава възможност на зрителите/потребителите да разглеждат на екрана на телевизора си сайтове, клипове, снимки и друго съдържание от мрежата.

Партньори на търсачката в начинанието са производителят на телевизори Sony, производителят на чипове Intel и производителят на периферни устройства Logitech. Телевизията на Гугъл ще бъде с интегриран браузър Google Chrome.

Изпълнителният директор на IT компанията Ерик Шмит коментира предстоящото на търговско изложение на електроника в Берлин. "Ще работим съвместно с доставчици на съдържание, малко вероятно е сами да се заемем да създаваме такова", твърди СЕО-то, цитиран от Ройтерс.

Причината за хода е търсенето на алтернативни източници на приходи, след като основният продукт започна да забавя темпа си на растеж. 95% от оборота на Гугъл се формира от рекламни приходи. Компанията също така показва, че си дава сметка за настъпилите промени във връзка с появата на технологии като смартфоните и социалните мрежи, както и за новия начин, по който се потребява информацията в Интернет.

В контекста на web 3.0
Под уеб 3.0 към днешна дата се разбира "мобилен персонален уеб, фокусиран върху индивидуалните нужди и интереси". В него се включват семантични мрежи и изкуствен интелект, насочени към разпознаване на личните информационни потребности. В изображението долу в табличен вид са вписани характеристиките на трите вида Уеб.

Не знам дали правилно си го представям бонуса "Гугъл в телевизора", но си го представлям като опция да търся седнал на канапето, набирайки с дистанционното. В този смисъл това е вид задоволяване на специфичната нужда от мързелуване.


снимка: labnol.org

03 септември 2010

Англия, България и телевизионният проблем

Телевизия ТВ+, която се излъчва легално само в мрежата на Булсатком, изкупи редица мачове напоследък. В това число е и двубоят Англия - България, който ще се излъчи днес от 22:00 часа по цитирана телевизия.

Най-смисленият блог пост по темата ми се стори на Пламен -

Телевизия на ръба на закона.
Накратко: Той смята, че ТВ+ и Булсатком използват монополно си положение и подлежат на санкции. Според него телевизията плаща по-високи от пазарните цени за правата на футболните срещи. Цени, които БНТ, СМЕ (RING.BG, PRO.BG и bTV) и MTG (Нова спорт, Диемите и Нова ТВ), наричани за краткост Тримата глупаци, не могат да си позволят.

Анализът е задълбочен и са посочени и законови противоречия, но слабата точка тук е мълчанието на Тримата глупаци. Нито една от компаниите не алармира, че са нарушени антимонополни закони, защото по същество те не са нарушени. И ако за СМЕ и MTG е оправдано (икономически, не маркетингово) да не излъчват предавания на загуба, то за националната телевизия това е немислимо. Особено, когато става дума за мач на националния отбор.

Феновете на футбола
по форумите също реагират странно и обвиняват в нещо (в какво?) ТВ+ и Булсатком. Фактически виновници за неудобството са Тримата глупаци. В същото време ТВ+ притежава правата още на тенис турнири от Големия Шлем, испанската Примера, а беше купила и квалификационните мачове на нашите отбори в европейските клубни турнири.

Моят извод е, че с пръдня боя не става, но с качествени материали - става. Имиджовият ефект за Булсатком на този етап е спорен, защото мнозина сочат цифровия оператор за черен дявол. Икономическият пък ще стане известен по-късно.

За всеки случай на мен ми се струва, че компанията работи правилно и от бизнес, и от медийна гледна точка.

Междувременно, когато се чудим къде да гледаме мача, ще продължаваме да се питаме: Кажи, копеле, честно ли е така?

А Томето Русев ще пита: Копеле, честно, не е ли така?, когато припомня как са се слушали мачове през 60-те, как са се гледали през 80-те и как се гледат днес:

всички съседи при комшията (съответно с радиото, телевизора или Булсаткома)


снимка: Sportni.bg