This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

28 март 2009

Подвеждаща реклама

Подвеждащата реклама е приписване на недействителни качества и възможности на продукта или услугата с цел потребителят да бъде заблуденм за да си я купи или да се възползва от нея.

Например рекламен спот за часовници, в който жена се къпе в басейн с рекламирания часовник, без той да е водоустойчив; или реклама за нарязан хляб (тип "резина"), която твърди, че филиите на марката са по-нискокалорични от другите на пазара, а те са само тънко нарязани.

Категоричното идентифициране на подвеждащата реклама често се затруднява от общото за рекламата хиперболизиране на възможностите на продукта или услугата. Разликата е във фалшификацията. Докато в скритата реклама фалшифицирането идва от мястото й в програмното съдържание, а в подсъзнателната реклама - от метоите й на въздействие върху аудиторията, в подвеждащата реклама то е в разминаването между рекламното съобщение и рекламирания обект.

Тъкмо затова тя не може може да бъде обект на медийна регулация (в ЗРТ няма разпоредби и дефиниции, свързани с нея), а разкриването й по-скоро попада в границите на Закона за защита на потребителите и е във възможностите на комитетите и асоциациите на потребителите.

Из дефиницията на Георги Лозанов от "Език на медийната регулация".

27 март 2009

Криза срещу демокрация (или журналистика)

В редакционна статия вестник "Вашингтон пост" предупреждава, че крахът на всекидневните издания е заплаха за самата демокрация (в САЩ). В огромното море на интернет, без специализирана подготовка е невъзможно да бъдат отличени фактите от предположенията и слуховете, аргументира се изданието.

Под крах на всекидневниците се има предвид затрудненията, които те изпитват във връзка със световната финансова криза. "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" съкращават разходи, а други съкращават персонал. "Крисчън сайънс монитър" от ежедневник се превърна в седмичник. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна.

У нас "Градски вестник" на Економедия спря да излиза в печатен вариант, но сайтът gradski.bg оцеля.

Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочва, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Нишите на информационния пазар в интернет се запълват бързо от новосъздадени компании, допълва Кърли.

Пропускът в изявлението на последния обаче се състои в това, че запълващите нишите компании разчитат на user generated content (съдържание произвеждано и подбирано от потребителя в Интернет). Свиването на разходите в медийните компании и уеб 2.0 тенденциите си пасват като процеси, но те нямат нищо общо с професионалната журналистика. В този смисъл кризата не застрашава демокрацията, а специалистите.

25 март 2009

Пропуск в закона за радиото и телевизията

Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) не задължава телевизиите да указват с видим надпис, че дадено предаване се излъчва повторно. Законодателят, за разлика от зрителя, не се интересува дали дадено предаване се излъчва на живо в ефир или вече е излъчено, записано и показано отново.

Така "Комиците" по bTV разсмиват за втори път с едни и същи смешки, без аудиторията (особено случайно попадналата) да знае това. Същото се отнася и за "Шоуто на Слави" по същата телевизия.

"Черният Петър" остава у продуцентите, които получават еднократни суми за предаванията си. Телевизиите в последствие продават телевизионното съдържание два пъти без да компенсират продуцента (за "Комиците" Евтим Милошев да му мисли).

Похвала заслужава Канал 3, който указва с надпис "повторение" когато повтаря вече излъчено предаване (така, както е логично да бъде навсякъде). По този начин зрителят не се лъже и не се обажда на ефирните телефони когато няма кой да му вдигне.

24 март 2009

Кое ни кара да станем рано в неделя? Са Ва!

"Чуйте кое е онова, което кара хората да стават рано в неделя, всяка неделя от 11 до 12 по РФИ на 103.6" – така започва неделното предаване на Радио Франс Интернасионал – "Са Ва" (Ca Va).

Предаването стартира на 9 март 2008 и наскоро отпразнува първия си рожден ден. 47 пъти досега гласът на авторката (и водеща) Иглика Станкова е будила (или разсънвала) аудиторията на френската станция. Сред нейните гости са били известни и безизвестни музикални групи като Lot Lorien, Mind Trips, Samodelia, Zmei, Sleepwalker, актьори и хора на изкуството. По думите на Иглика, едно от незабравимите предавания е именно със Зуека.

Освен това в предаването й гостуват хора, занимаващи се с любиптни неща като музикотерапия, натални карти, детоксикация на тялото, детска анимация и айкидо. Пред микрофона са заставали и чуждестранни формации като хора St. Louis de Gonzague (Сен Луи де Гонзаг) и Gul de Boa (Гюл де Боа).

"Правила съм и разни предавания със странни теми, необичайни за радиоефира – като например изложба на арт мебели, автотунинг, комикси и първия гей парад в България", споделя Иглика.

"Са Ва" получава и сериозно признание на медийния фестивал в Русе "Българската Европа 2008". Предаването бива отличено с награда за регионално радио за непосредствено човешко представяне на графитите като един съвременен общоевропейски социален и културен феномен.

11 март 2009

Радио - любопитни факти

- Радиостанция у нас струва от 100 000 евро нагоре.
- Изследвано е, че аудиторията на ретро музика е по-лоялна (oldies but goldies).
- Arbitron в САЩ плаща на слушателите, за да са ангажирани към маркетинговите изследвания.
- Хонорарът на медиен консултант, който изготвя анализ на радиостанциите, възлиза на 20 000 долара. Той оценява стратегията, пазарното позициониране и какви хора работят за радиото. След това дава препоръки.
- В Лондон Ofcom (Office of communications), който е приемник на Radio Authority, разпределя честотите и следи за спазването на формата. Така се избягва дублирането на музикалното съдържание и на дискутираните теми.
- Аудиторията предпочита местната музика и местните новини.
- Отдел "Мониторинг" на СЕМ има за задача да глобява, ако по медиите (в частност радиата) се излъва враждебна реч или се говорят нецензурни думи.
- Почти всички български радиостанции претендират, че са AC формат (adult contemporary). Целта е да се привлекат рекламодателите, които търсят аудитория от 25 до 49 години. Почти никое радио обаче не е чист AC. Всеки може да се нарече така, ако има сутрешен блок.
- Медиите формират навици. Затова в Мексико и Куба има успешни News&Talk формати. Освен това и манталитетът на аудиторията е важен.

08 март 2009

Интернет политика

Предизборната кампания в България на практика започна. Политическите партии и техните лица се активизират в публичното пространство в битката за общественото доверие. Част от тях вече имат някакъв опит в управлението на публичните комуникации в Интернет, а за други присъствието в мрежата ще бъде предизвикателство.

Пресният пример на Барак Обама и случващото се с неговото име в уеб-пространството изкушава и родните политици да достигнат до онази прослойка, от която вероятно ще произлезе най-високият процент негласували на предстоящите избори. Преимуществата на Интернет, а именно изобилието от информация, по отношение на политиката може да се счита и като недостатък. Във виртуалното пространство случващото се е почти неконтролируемо и със сигурност невъзможно за манипулиране.

БСП и нейната социалистическа младеж вече плащат за рекламно присъствие из водещите български сайтове, популяризирайки страницата (и програмата) План БГ 09. БСП.БГ също работи на пълна пара така, както и сайтът на другия изборен фаворит - ГЕРБ. И двете пространства са много далеч от летвата, която поставиха в САЩ и като визия, и като съдържание.

Положението в социалната мрежа Фейсбук (Facebook) е следното:

ГЕРБ-истките страници са три: ПП ГЕРБ с 24 членове, ПП ГЕРБ - Варна (9) и Младежка организация към ПП ГЕРБ с неизвестен брой членове. Фенстраницата на Бойко Борисов обаче има 520 члена, а "Искам Бойко Борисов за премиер" има 287 последователи. От друга страна в "Не искам Бойко Борисов за премиер" членуват 2446 потребители.

БСП има една официална група със 115 членове. Ключовата дума вади още "БСП - вън от властта" с 47 членове и "1000 човека, които са против правителството на БСП, НДСВ, ДПС!", събрало 570 потребители.

И сега изненадата: Официалната група на ДПС наброява 334 потребители. Или с други думи е номер 1 във Фейсбук спрямо останалите партии.
И още: СДС има 211 членове (или почти два пъти повече от БСП). 89 пък са членовете на групата на НДСВ.

Като цяло обаче политическата активност в социалната мрежа е в пренебрежимо малки размери първо спрямо останалите дейности, които извършват българите там, и второ, спрямо Обама-манията отпреди няколко месеца.

Ситуацията в търсачките отново е по-благоприятна за БСП спрямо ГЕРБ. В google.bg първите десет резултатa, които излизат за Сергей Станишев, са ОК, докато за Бойко Борисов след уики-справката следват блогърски сарказъм и "разработка" на Движение "Войни на Тангра".

Блогърите, без да са свързани с някоя политическа сила, не пропускат да вземат отношение по актуални теми от обществения живот. Често обаче тяхната позиция е неясна или пък е не толкова политическа, колкото гражданска. Техният глас се чува предимно от най-активните Интернет потребители, които обхождат блог-агрегаторите.

Заключенията са две:
първо, на този етап политическите партии и лица нямат комуникационни стратегии и цялостни PR решения за Интернет пространството и
второ, потребителите в мрежата не се особено активни политически.

07 март 2009

Криза и реклама

"Приходите от реклама в телевизиите през декември 2008 г. са се увеличили с близо 10% спрямо същия месец на предишната година. А обемът реклама е с 40% повече. Приходите в радиото имат по-слаб ръст от 3%. Общите приходи от реклама в печатните издания за декември 2008 г. са спаднали с 8% спрямо същия период на 2007 г.", казва в интервю за списание "Мениджър" изпълнителният директор на TV Plan/TNS Мила Николова.

Според нея телевизиите са се презастраховали, като са свалили рекламните си тарифи, за да не загубят рекламно време. "Изготвянето на рекламни тарифи е пряко свързано с общия климат на пазара и с продукцията, която предлага медията. Основание за увеличаване на цената в телевизиите например са високите рейтинги на предаванията", коментира Николова.

Същевременно статистиката сочи, че някои компании намаляват рекламните си бюджети, други преразпределят ресурса в по-евтини и таргетирани канали (като списания и радиа), а трети инвестират още повече в разпознаваемостта на продуктите си. Интересни обаче ще бъдат данните за първите два месеца на 2009 г., тъй като през декември миналата година паниката още не беше обзела изцяло българския бизнес, а парите за реклама са били разчетени още в началото на 2008 г. Все пак изгледите са секторът да запази ръста си, макар и не със същите темпове.

Кризата е и възможност за публичното пространство да се освободи от медийния излишък и чрез принципите на естествения подбор да оцелеят и да просперират най-виталните и обществено полезни медийни продукти.

06 март 2009

Спорт мания - новото предаване на Крум Савов

Футболните маниаци ще имат ново предаване, а Крум Савов и Велислав Вуцов - нова работа. На 8 март от 17:00 часа стартира "Спорт мания" по Канал 3. То ще се излъчва само неделя следобяд и ще продължава по два часа. Ще има публика в студиото, а темите ще гравитират около футбола.

Освен водещите, за предаването ще работят спортните журналисти Иво Славейков и Иван Ченчев. Продуценти са Петьо Блъсков и неговата "Таргет медия", както и познатият от БиТиВи разследващ журналист Васил Иванов.

Вероятно най-интересното в предаването ще бъдат изявите като водещ на Вили Вуцов. Началният час на предаването е странен, като се има предвид, че по това време почти със сигурност ще тече мач от първеснтвото.

03 март 2009

Преди регистъра

Публичният регистър за печатните медии все още не е онлайн. Възможно е той да бъде частично опорочен, защото собствениците могат да се (и най-вероятно ще се) окажат фирми от офшорни зони. Освен това членове на Съюза на българските издатели (СИБ) са Тошо Тошев ("Труд"), Венелина Гочева ("24 часа"), Иво Прокопиев ("Капитал", "Дневник", "Градски вестник"), Сашо Дончев ("Сега"), Тодор Батков ("Стандарт"), Валери Запрянов ("Тема") и други, за които едва ли ще бъдат посочени всички сродни бизнеси.

Особено любопитнo e отсъствието на "Нова българска медийна група" (НБМГ) на Иренa Кръстева от СИБ. Не е изключено организацията да готви публичния регистър единствено, за да удари по амбициите на Кръстева за разрастване на медийната й група. Според сметките тя притежава вече поне 35% пазарен дял на вестникарския пазар със своите "Телеграф", "Монитор", Меридиан мач", "Експрес" и "Политика". В портфолиото на НБМГ са още ТВ7 и няколко локални печатни издания, както и всички сайтове, свързани с гореизброените медии. Кръстева, която е свързана с политическата партия ДПС, не крие желанието си да придобие и радиоверига.

Напълно възможно е най-интригуващите данни в публичния регистър да се отнасят до изданията на Кръстева и да целят удар върху реномето им. От друга страна за аудиторията ще бъде полезно да разгледа в табличен вид структурата на медийните конгломерати и (евентуално) да си даде по-ясна представа кое, как и защо се публикува.

В очакване на публичен регистър

Съюзът на издателите в България (СИБ) подготвя публичен регистър на българските печатни медии. Идеята датира от 2006 г., а Съюзът на българските журналисти и други организации неведнъж са настоявали за изготвянето му. От предаването "Отпечатъци", излъчено по bTV на 1 март, стана ясно, че проектът е в напреднала фаза и е почти готов.
Въпросният регистър ще съдържа детайлна информация кой какъв дял в родните вестници притежава и какъв е сродният му бизнес. Информацията ще улесни читателите, които не винаги са наясно какво прозира между редовете, да разберат защо тези вестници съществуват, чии интереси защитават и какви линии следват.

"През годините непрекъснато се повдига въпросът кои са собствениците на медиите и какви интереси се крият зад тях. Беше решено публичната информация за печатните издания да бъде сумирана на едно място и да бъде качена в Интернет. Не че не се знае коя личност или организация стои зад даден вестник, но като се подреди информацията на едно място става много прегледно. Всечки читател може да си направи извода как се финансира дадено издание", коментира юристът Радомир Чолаков.

Той допълни, че СИБ предвижда да посочи не само физическите или юридическите лица, собственици на медии, а и свързаните с тях бизнеси.

"В една нормална медийна ситуация не е важно кой стои зад медиите, а какво има в тях. Когато аудиторията чете заместители на новините и коментрите, тогава тя се интересува от произхода", обобщи културологът доц. Александър Кьосев.

Все още няма посочена дата, на която въпросният регистър ще бъде достъпен за широката публика.

Коментар тук: http://media-bg.blogspot.com/2009/03/blog-post_789.html


02 март 2009

Що е то Хъфингтън поуст?

Хъфингтън поуст (Huffington post) е най-влиятелният блог в света според класацията на британското издание "Гардиън". Освен това той е награждаван два пъти и като най-добър политически блог в САЩ през 2006 и 2007 година. Лично признание получава и Бенет Кели, който пише коментари в Хъфинтън поуст. Най-голямата награда за авторите обаче е лоялната аудитория и влиянието, което те имат върху нея. И финансовата възвръщаемост естествено.

Всичко започва на 9 май 2005 година. Ариана Стасинопулос (по мъж Хъфингтън) и Кенет Лерер стартират страницата и искат да я напълнят с новини и мнения от популярни личности. Идеолог е напористата дама, която е родена в Гърция на 15 юли 1950 г. и произхожда от семейство на журналисти и общественици.

На 21 години тя става първият чуждестранен и едва третата жена президент на студентския съвет на Кембриджкия университет. По-късно среща и се омъжва за американския петролен магнат Майкъл Хъфингтън, но по-важното е, че не се отказва от обществената си активност и гражданското си поведение.

И така, блогът стартира, като в него първоначално пишат най-вече неанонимни познати и приятели на Ариана. Сайтът бързо доказва, че потребителите искат да знаят мнението на публичните личности, независимо дали ги харесват или не.

Резултатите не закъсняват. През 2006 г. Софтбанк Кепитъл решава да инвестира 5 милиона долара в Хъфингтън поуст, чиято популярност по това време расте лавинообразно. Плановете включват назначаването на още персонал, така че сайтът да се обновява постоянно, назначаването на собствени репортери и мултимедиен екип за видеорепортажи. Други компании също инвестират в изданието, макар и по-малки суми.

През ноември 2008 блогът отчита набрни 15 милиона долара от инвеститори, с които ще финансира разследващата журналистика и достигането до локалните (за САЩ) новини. От своя страна Хъфингтън поуст инвестира във влогинг (vlogging, video blogging), а голяма част от съдържанието му е аудио-визуално.

Популярността на гражданската медия расте и от пиар ефекта, който имат критиките от страна на консервативните журналисти, медии и анализатори. Например блогът е бил критикуван заради материалите против войната в Ирак и обвиненията, че американската армия тероризира местното население. Ариана Хъфингтън обаче отказва да премахне въпросните материали, с което предизвиква скандал и, разбира се, сериозен трафик на сайта.

Понастоящем Хафингтън поуст има 43 щатни служителя. За него са писали дори Барак Обама, Хилари Клинтън, Джон Кюсак, Норман Мейлър и други. Блогът покрива широк диапазон от теми, но основно се занимава с политика, забавление, медии, лайфстайл, бизнес и екология.

Ариана Стасинопулос Хафингтън поддържа интереса към сайта си до днес, като дава трибуна на различни, но често популистки мнения. Със скандални публикации, но и действително интересни четива, изданието отдавна си е спечелило репутация на независим наблюдател на събитията в САЩ и по света.

И накрая - животът на г-жа Хафингтън може би не е подчинен единствено на обществения интерес и правовата държавност, след като урежда извънсъдебно обвиненията срещу себе си, че е плагиатсвала за написването на книгата си за Мария Калас.


Ариана Стасинопулос Хъфингтън