This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

Показват се публикациите с етикет Политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Политика. Показване на всички публикации

04 октомври 2012

Журналистите по-мразени от политиците

Мина първият телевизионен дебат между президента на САЩ и кандидат за втори мандат Барак Обама и кандидатът на републиканците Мит Ромни. До изборите на 6 ноември остават още две такива епични публични битки.

Фокусът пада върху казаното от двамата, но не са малко и тези, които обръщат внимание на медийния аспект на битката за Белия дом.

Едно предаване с дебат събира по 50-60 милиона зрители. Според експерти между 1 и 8% от нерешелите за кого да гласуват взимат своето решение след подобен телевизионен сблъсък.

Оказва се обаче, че журналистите, които водят дебатите, са по-мразени дори от самите политици - нещо, което не изглежда чак толкова изненадващо. Често участниците в диспутите изливат гнева си върху водещия, който е задал провактивен или развалящ имиджа въпрос.

В САЩ сблъсъкът на телевизионния екран се организира и финансира от Комисията за президентските дебати (CPD) - неправителствена организация с идеална цел, основана през 1987 г. Тя гарантира, че споровете, превърнали се в съществена част от изборите, предоставят възможно най-добрата информация на зрители и слушатели. Организацията поддържа научни изследвания и образователни програми за анализ и подобряване качеството на дебатите.

Джанет Браун, изпълнителен директор на CPD, предупреждава, че понякога дори само забележката "Времето ви изтече" може да разгневи зрителите. Тя осъзнава, че е много трудно да изтръгнеш от зрителя "О, справи се много добре" за работата на водещия, вместо "Не мога да повярвам как отряза президента!".

Снощи Джим Лерър - бивш водещ на публицистичното предаване PBS NewsHour, бе модератор на 12-и път. Според "Ню Йорк таймс" на тази кампания е станало изключително трудно за журналисти да спазват принципа на безпристрастност и това важи и за Лерър. Лично срещу него имаше критики, че е твърде "безопасен", твърде предвидим, стар и бял.

Канди Краули от CNN, която ще води втория дебат на 16 октомври, обяснява, че ще се опита да тушира негативния тон, но що се отнася да аудиторията, няма как да се угоди на всички и винаги ще има някой недоволен защо е избран този водещ и защо не е бил зададен този или онзи въпрос.

Марта Радац, кореспондентът на ABC News, която ще модерира спора на вицепрезидентите на 11 октомври, се опитва да не следи какво пишат за нея и за събитието в Twitter, където се изливат всякакви емоции и нападки, включително срещу нея.

Боб Шифър от CBS News ще ръководи заключителния дебат на 22 октомври и вече твърди, че няма да коментира предходните сблъсъци заради нажежената медийна и политическа атмосфера. Той си поставя амбициозната задача да създаде възможно най-честна среда, когато на подиума излязат Обама и Ромни.

22 март 2012

Медиен рекет по изборите, трябва регулация на съдържанието

Времето преди изборите е време на медиен рекет. Това заяви политологът и преподавател в СУ доц. Татяна Буруджиева, която заедно с други специалисти участва в дискусията "Регулация и свобода – бъдещето на медийното законодателство в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер".

Според нея в месеците преди избори се появяват десетки нови печатни издания, телевизии и социологически агенции, а освен това цените за реклама се повишават чувствително.

"Даваме ли си сметка, че ние нямаме сериозна политическа журналистика заради липсата на характер на самите медии", пита реторично Буруджиева.

Думите й се потвърждават от експертът по медийно право доц. Нели Огнянова. Според данни на СЕМ от 1400 изследвани единици броят на диспутите е пренебрежимо малък в сравнение с рекламните клипове и хроники.

"От 1400 единици половината са клипове, половината са хроники, а броят на т.нар. диспути е много нисък и практически няма дискусии", заяви Огнянова.

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов е за създаването на общ закон за медиите, който да регулира съдържанието, независимо от платформите, по които то стига до нас.

Той маркира и публичното мнение, че качеството на медийното съдържание в България пада.

"Това е тенденция, която съвсем не е нова и вървим по една посока, която не е окуражителна. Показват го и международните класации, и вътрешното отношение на хората.

Трябва да се търси някакъв изход. Това статукво не носи радост на никого – нито на хора, които работят в медиите, нито на потребителите, нито на активните участници в медийната публичност. Има едно статукво, което изисква някаква радикализация на ходовете", категоричен е доц. Лозанов.


15 ноември 2011

Медиите като оръжия за масово поразяване

Ростислав Ишченко, президент на Центъра за системни анализи и прогнози, Украйна:

"Първият етап на Студената война, чийто край бе белязан от разпада на Съветския съюз, се реши от най-новото оръжие - информацията. Сега тече втори етап и враждуващите страни си изпращат мощни информационни залпове. Няма съменение, че "арабската пролет" и нейните реални военни действия бяха причинени от пропагандата.

Всъщност пропагандата е имала сериозни успехи и преди - Вашингтон и Наполеон, Боливар и Линкълн, Ленин и Сталин, Чърчил и Хитлер, Мао и Кастро... Но при техните победи тя е била спомагателно оръжие. Окончателното решение на въпросите е било намирано на барикадите.

Нарастването на обема на информацията и добиването й в реално време направиха така, че информационните битки вече представяляват главен приоритет. Важна е личната "истината", в която всеки човек вярва. Днес всяко печатно слово, независимо дали е художествена литература или публицистика, тиражирано в достатъчно голям мащаб, се превръща в оръжие.

Естествено, най-разрушителен потенциал има политическата журналистика. Днес не е важно кой е спечелил битката, а кого медиите ще посочат за победител.

Като пример може да се даде руския президент [Борис Елцин], който през 1993 година пренаписа конституцията и създаде една суперпрезидентска република, различаваща се от монархията само по това, че няма приемственост на династията. И това местните медии определят като демокрация.

Същото нещо се наблюдаваше и в Украйна през 2004 година, когато държавният преврат беше наречен "народна революция", а организаторите му "демократи" [изборите между Виктор Янукович и Виктор Юшченко].

И в двата случая реалността нямаше нищо общо с виртуалната реалност, създадена от СМИ (средствата за масова информация).

Ефектът на оръжието за масово поразяване, каквото е медията, е толкова висок, че човек вече не може да познае кое от информационния поток е иситина или не. И тук не става дума само за две текстови информации в две медии, които карат човека да се чуди на коя от двете да вярва. Става дума дори за снимки, които ни карат вече да не вярваме на очите си.

Ето историята около Кадафи. Убит ли е Кадафи или не е? В един и същи ден в медиите едновременно излизат снимки на предполагаемия труп и негови изявления с призив за продължаване на борбата...

Във войната на информационното поле всеки е срещу всеки. Вече няма противопоставяне само между Изтока и Запада. Днес конфликти на медийния терен водят държави, партии, кланове и отделни личности. Така един блогър или популярен публицист може да се окаже влиятелен и "силен" колкото цяла държава.

Въпросът на ефективната пропаганда не е в това колко медии контролирате, а колко хора ви вярват. Ако всички повярват на един, той ще стане господар на света, а президентите и премиерите ще се превърнат в статисти на начина, по който той ще иска да моделира света".

В края на анализа си Ростислав Ишченко пише и какви са маркерите, по които се създават новите държави. Според него всички, които са обединени от една идеология и й вярват достатъчно силно, могат да бъдат наречени "нация".

Целият материал на руски е публикуван в украинската секция на РИА Новости.

Подобни по темата:
Медийна аудитория
Тактически медии
Светът се нуждае от журналисти

Ростислав Ишченко, снимка: revisor.od.ua

14 октомври 2011

Къде четем за изборите?

Остават десетина дни до първия тур на изборите за президент, кметове и общински съветници. Първият вот е на 23 октомври, балотажите ще бъдат на 30 октомври. Дотогава ще формираме информирания си избор чрез медии, лични срещи и агитационни материали.

Интернет е мястото, където гражданите могат да достигат по свое желание до конкретни сведения за конкретни кандидати. Повечето медии (в това число телевизии, вестници и радиа) са обособили специални секции.

Телевизии
Специализираната информация на БНТ е в субдомейна http://izborite.bnt.bg/ (всички линкове се отварят в нов прозорец). В сайта има видео и текст.


БиТиВи има "топик" по темата - http://www.btv.bg/topic/id/30. И тук, както и в сайта на БНТ информациите за местните и президентските избори са добре разграничени.

Нова телевизия няма отделно място в сайта си, а в този на ТВ7 има новинарска категория. Тоест и двете телевизии не залагат на онлайн-присъствието си преди вота. В ефира на ТВ7 обаче вече се състоя първият по-сериозен кандидат-президентски дебат.

Вестници:
Най-хубавата карта на България за кандидатите за местната власт са в http://www.trud.bg/Elections2011.asp. Има пропуски в по-малки общини, но повечето състезатели за кметските места са представени с кратки, но полезни визитки.


Същата карта я има и в http://www.24chasa.bg/Elections2011.asp.

Уебмедийни групи:
Нетинфо и сайтът Vesti.bg също имат специална секция (http://www.vesti.bg/?tid=20&oid=14139), където четем актуални новини и гледаме видеорепортажи от ТВ Европа.

Вестниците на Икономедия и радио Дарик вече имат по-голяма публика онлайн, отколкото офлайн. Затова и тяхната работа покрай изборите минава в категорията на уебмедийните групи.

Сайтът на Дарик има хубава секция за изборите - http://dariknews.bg/izbori2011.php. Там е и уникалното приложение - "Кой е твоят президент?". В него потребителят отговаря на въпроси, а "калкулаторът" накрая му показва с кой кандидат имат най-много общи възгледи.


В Дневник (http://www.dnevnik.bg/izbori2011/) Също има уникално приложение, което обаче познаваме и от минали избори. Става дума за оценката от потребителите на тези и изказвания на политици с "истина" и "лъжа". Интересен социален барометър, но валиден само за читателите на Дневник и Капитал, които имат специфичен профил.



Ъпдейт (17.10.2011|11:51): Има и специализиран за изборите сайт (http://i-zbori.net/), изграден и поддържан от двама политолози. Наподобява блог, а конкурентното му преимущество са връзката с читателите и възможността за публикуване на по-интересните мнения като статия ("user generated content").

25 февруари 2011

Влиза ли БиТиВи в политиката?

Телевизията БиТиВи, в лицето на изпълнителният директор Константин Мокану, поиска публично извинение от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Причината е, че според медията, Цветанов е изнесъл невярна и непроверена информация за уволнение на журналиста Иво Инджев.

Всъщност от телевизията се хващат за думата "уволнен". За пред хората Иво Инджев сам напусна, но както и да се изписват името на журналиста и името на телевизията в търсачките, неминуемо излизат резултати в семантичния кръг на "уволнен", "напуснал под натиск" и т.н.

Иво Инджев, който поддържа един от най-реномираните и посещавани български блогове, към този момент* не е реагирал официално във връзка с употребата на името му отговори в своя публикация**. Текстът е интересен от гледна точка на действителната ситуация, обективната журналистика и корпоративното (и политическо) поведение на телевизията.

Два въпроса излизат на дневен ред в анализа на изисканото публично извинение.

Първо, има ли моралното право БиТиВи да иска извинение
от когото и да било положение, че програмата на телевизията всеки ден трябва да започва с извинение към аудиторията?

В Етичния кодекс на българските медии са заложени достатъчно текстове касещи обективността и истинността в разпространяването на информация.

Ето например точка 1.1.3. гласи, че "[медиите] Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци".

Кога тогава БиТиВи ще се извини на зрителите си, че ги занимава с флашки и патрашки по собствения манипулативен начин?

Точка 3.1 гласи, че "[медиите] няма да се поддаваме на икономически и политически влияния". Кога БиТиВи ще се извини публично на аудиторията си, че я лиши от предаването на Иво Инджев под политическия натиск на президента Георги Първанов.

Вторият въпрос е каква роля иска да играе БиТиВи в политиката
и иска ли медията да участва активно в нея?

По презумпция медиите следва да бъдат независими и да отразяват обективно фактите и събитята. Дали това се случва, всеки може да прецени сам.

* 25.02.2011, 16:00 часа
** Update: 25.02.2011, 20:33 часа
*** Update: В коментара под статията - част от общественото мнение по въпроса

22 февруари 2011

Магическият куршум на пропагандата

Теорията за "Магическия куршум" гласи, че медиите директно оформят общественото мнение и поведението на публиките. Според нея информацията се "изстрелва" към хората и се "забива" в съзнанието, предопределяйки действията им.

В наши дни тази теория не е валидна поради значително по-проактивното поведение на гражданите. Преди средата на миналия век медиите не са били нито много като брой, нито особено разнообразни като съдържание. Да се търси информация е било значително по-трудно, отколкото да се получава.

В момента е налична и правопропорционалната връзка между човешките знания и скептицизмът относно информацията в медиите. Колкото по-образован и интелигентен е човек, толкова по-скептично гледа телевизия, слуша радио и чете вестници и сайтове.


Произход: Теорията датира от 30-те години на 20 век, когато учените са изследвали пропагандата около Първата световна война и използването на медии в нацистка Германия.

Концепция: Твърди се, че Магическият куршум не може да бъде избегнат от хората. Хората не могат да се защитят от медийните послания. Залага се на факта, че аудиторията приема пасивно информацията без възможност (и желание) да провери, да разследва дали в медиите се съобщават истини или не.

Подкрепящи факти: Случаят с радиопиесата на Орсън Уелс (1938 г.), която слушателите приемат за реална новина. След нея следва масова психоза и паника от евентуалния сблъсък с извънземна цивилизация.

Слабости: Когато медийните изследвания стават по-задълбочени, учените откриват, че публиките не възприемат толкова безкритично медийните послания. Изборите в САЩ през 1940 г. са пример за това, че обществото понякога прави точно обратното на пропагандираното поведение.

Остатъци: Теорията за магическия куршум не е валидна в наши дни, но някои нейни части се използват като основи за нови хипотези, теории и идеи.

11 февруари 2011

24 часа след взрива пред "Галерия"

Минаха повече от 24 часа след взрива пред редакцията на в. "Галерия". Достатъчно време, за да могат да се направят изводите от политическия акт. Реакциите около случилото се предлагат на обществото три теста:

- тест за интелигентност. По отношението към случилото се може да се познае кой е по-податлив на манипулации и кой по-малко.
- тест за медиите. На всяка медия се налага да покаже чии интереси защитава. Опозиционните вестници, телевизии и сайтове и проправителствените такива се различват много ясно.
- тест за воля. Въпросът е иска ли българинът да върви по своя европейски път на развитие или изпитва носталгия към прехода си, олигархията и особеностите на организираната ни престъпна дейност?

В случай, че искате да се натоварите с глупости по случая, можете да следите всички публикации в Интернет чрез Google News ТУК.

Две интересни изказвания се чуха в телевизионния ефир в последните часове.

1. "Случилото се е нецивилизовано и трябва да бъде порицано. Но аз няма да отроня сълза за "Галерия". Журналистиката, която тази медия прави, е пияна журналистика. Тя няма принос към развитите на българските медии", каза Лора Крумова по време на гостуването си в шоуто на Славия. Водещ в случая беше Иво Сиромахов.

2. "Видях, че се появяват фигури, които са лоши и стрелят по тези, които не знаех дали са добри или лоши. Виждам, че лошите стрелят все повече", заяви пък социологът Евгени Дайнов в сутрешния блок на Нова ТВ, използвайки уестърн-метафора за публичното говорене напоследък.

Лирическо отклонение: Букмейкърите вече не приемат залози за следващото челно заглавие на вестника, защото вероятността то да е "Взривиха ни" е 99%.


снимка: Георги Димитров/Нетинфо

25 септември 2010

За публичния регистър на печатните медии

Парламентът прие наскоро на първо четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. В тях е заложено печатните издания да публикуват информация за действителния им собственик в първия брой за всяка календарна година. До пет дни от отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на издателя. Министерството от своя страна трябва да публикува на Интернет страницата си информацията за притежателите на печатни издания в десетдневен срок от получаването на декларациите. Промените предвиждат още, ако законът бъде нарушен, да бъде налагана глоба, която варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Дали обаче законът ще повлияе върху прозрачността на медиите?

Обществеността искаше публичен регистър и го получава - ще го гледа в сайта на културното министерство.
НО! в промените в закона не се предвижда забрана за придобиването на медии (в случая печатни) от юридически лица в офшорни зони. Вануату, Сейшелските и Бахамските острови предлагат не само "данъчен рай", но и достатъчна степен на анонимност.

В закона се регламентира, че под "действителен собственик" се разбират физическото лице (лица), което е краен бенефициент на собствеността в юридическо лице, което притежава участие в издателя.
НО! какво става с печатни издания, които са публични компании? Ако ценните им книжа са листнати на борсите, то собствениците и бенефициентите ще бъдат стотици или хиляди.

Промените предвиждат контролът да бъде осъществяван от кметовете на общините. Предвижда се приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
НО! Какъв е контролният механизъм за работата на кметовете по отношение на местния печат? Местните избори?

За мое съжаление не открих коментар по промените в закона от специалиста по въпроса - Нели Огнянова. Няма и сериозни реакции в публичното пространство.

Стари по темата:
В очакване на публичен регистър
Преди регистъра

18 май 2009

Откъде ще четем за изборите 2

Има още няколко проекта в Интернет, които не само заслужават внимание, ами и похвала. Вести и БиТиВи вече бяха разгледани, а сега е ред на Дневник (1) и Дарик (2).

И в двата сайта потребителят може да раздели новините за парламентарните избори от тези за европейски парламент. И (1), и (2) ползват собствения си ресурс - Дневник категоризира новини, които така или иначе са минавали през уеб-страницата (и биха минали при отсъствието на отделна секция), мобилизирайки все пак човешкия си ресурс в правенето на нещо хубаво; Дарик пък ползва кореспондентската си мрежа в страна и също просто прекатегоризира новини.

Изненадващо в Дарик обемът е малък - има доста малко статии в сравнение с конкурентите. Впрочем и в Дневник актуалните материали се броят на пръсти, но за сметка на това дизайнът позволява по-лесно да стига до стари заглавия.

Според мен това, което изважда Дневник пред скобите, в които се намират останалите проекти, са двете рубрики - Истина или лъжа и Дебати. Особено втората е уникална - дава поле за обществено говорене, съответно изправя пред аудиторията (и противопоставя един срещу друг) политически фигури и техните възгледи по наболели въпроси. А народът (в Интернет) решава кой е прав и кой крив. Възможностите за гласуване (в това число с отговори на дихотомни въпроси) носи непредставителни, но (за мен) важни социометрични данни.

14 май 2009

Откъде ще четем за изборите?

Изборите опасно наближиха, следователно медиите реагират според обществения интерес. Действително има парадокс - мнозина казват, че няма да гласуват и че не се интересуват от политика, но същевременно консумират новини по темата. Общопрофилните издания, радиа и телевизии вече подробно се занимават с изборите, а в Интернет информационни сайтове и блогъри акцентират върху предстоящия вот.

В мрежата се появиха и два обособени продукта - подсайтът на Вести.бг (1) и субдомейнът на бтв.бг (2). Първият използва обичайните източници - агенционна информация, прессборки, коментари оттук-оттам, вторият набляга на продукцията на Бареков. (1) запазва почти изцяло дизайна на медията-майка, докато (2) има някои съществени разлики, в това число и нови цветови решения. В сайта на Нетинфо читателите коментират направо под статията, а в страницата на БиТиВи - във форум. (1) се популяризира изцяло във виртуалното пространство, докато (2) получава реклама и в сутрешния блок на телевизията.

Въпреки условията на стагниран рекламен пазар и двата продукта остават под очакванията. Особено след уеб-еуфорията отвъд Океана около президентските избори. От друга страна са похвални усилията да се направи нещо различно. Ползата от подобни страници е за аудиторията и се състои в селектирането на информация по определена голяма тема. Така който се интересува от избори, отива в съответното място. Рекламодателите (в случая партиите) също са облагодетелствани, защото получават избрана заинтересована аудитория.

27 март 2009

Криза срещу демокрация (или журналистика)

В редакционна статия вестник "Вашингтон пост" предупреждава, че крахът на всекидневните издания е заплаха за самата демокрация (в САЩ). В огромното море на интернет, без специализирана подготовка е невъзможно да бъдат отличени фактите от предположенията и слуховете, аргументира се изданието.

Под крах на всекидневниците се има предвид затрудненията, които те изпитват във връзка със световната финансова криза. "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" съкращават разходи, а други съкращават персонал. "Крисчън сайънс монитър" от ежедневник се превърна в седмичник. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна.

У нас "Градски вестник" на Економедия спря да излиза в печатен вариант, но сайтът gradski.bg оцеля.

Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочва, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Нишите на информационния пазар в интернет се запълват бързо от новосъздадени компании, допълва Кърли.

Пропускът в изявлението на последния обаче се състои в това, че запълващите нишите компании разчитат на user generated content (съдържание произвеждано и подбирано от потребителя в Интернет). Свиването на разходите в медийните компании и уеб 2.0 тенденциите си пасват като процеси, но те нямат нищо общо с професионалната журналистика. В този смисъл кризата не застрашава демокрацията, а специалистите.

08 март 2009

Интернет политика

Предизборната кампания в България на практика започна. Политическите партии и техните лица се активизират в публичното пространство в битката за общественото доверие. Част от тях вече имат някакъв опит в управлението на публичните комуникации в Интернет, а за други присъствието в мрежата ще бъде предизвикателство.

Пресният пример на Барак Обама и случващото се с неговото име в уеб-пространството изкушава и родните политици да достигнат до онази прослойка, от която вероятно ще произлезе най-високият процент негласували на предстоящите избори. Преимуществата на Интернет, а именно изобилието от информация, по отношение на политиката може да се счита и като недостатък. Във виртуалното пространство случващото се е почти неконтролируемо и със сигурност невъзможно за манипулиране.

БСП и нейната социалистическа младеж вече плащат за рекламно присъствие из водещите български сайтове, популяризирайки страницата (и програмата) План БГ 09. БСП.БГ също работи на пълна пара така, както и сайтът на другия изборен фаворит - ГЕРБ. И двете пространства са много далеч от летвата, която поставиха в САЩ и като визия, и като съдържание.

Положението в социалната мрежа Фейсбук (Facebook) е следното:

ГЕРБ-истките страници са три: ПП ГЕРБ с 24 членове, ПП ГЕРБ - Варна (9) и Младежка организация към ПП ГЕРБ с неизвестен брой членове. Фенстраницата на Бойко Борисов обаче има 520 члена, а "Искам Бойко Борисов за премиер" има 287 последователи. От друга страна в "Не искам Бойко Борисов за премиер" членуват 2446 потребители.

БСП има една официална група със 115 членове. Ключовата дума вади още "БСП - вън от властта" с 47 членове и "1000 човека, които са против правителството на БСП, НДСВ, ДПС!", събрало 570 потребители.

И сега изненадата: Официалната група на ДПС наброява 334 потребители. Или с други думи е номер 1 във Фейсбук спрямо останалите партии.
И още: СДС има 211 членове (или почти два пъти повече от БСП). 89 пък са членовете на групата на НДСВ.

Като цяло обаче политическата активност в социалната мрежа е в пренебрежимо малки размери първо спрямо останалите дейности, които извършват българите там, и второ, спрямо Обама-манията отпреди няколко месеца.

Ситуацията в търсачките отново е по-благоприятна за БСП спрямо ГЕРБ. В google.bg първите десет резултатa, които излизат за Сергей Станишев, са ОК, докато за Бойко Борисов след уики-справката следват блогърски сарказъм и "разработка" на Движение "Войни на Тангра".

Блогърите, без да са свързани с някоя политическа сила, не пропускат да вземат отношение по актуални теми от обществения живот. Често обаче тяхната позиция е неясна или пък е не толкова политическа, колкото гражданска. Техният глас се чува предимно от най-активните Интернет потребители, които обхождат блог-агрегаторите.

Заключенията са две:
първо, на този етап политическите партии и лица нямат комуникационни стратегии и цялостни PR решения за Интернет пространството и
второ, потребителите в мрежата не се особено активни политически.