This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

05 октомври 2012

Нов маркетинг блог

Нов блог в българското интернет пространство тръгна обещаващо през септември. Става дума за личния сайт на Десислава Богданова, опитен млад специалист в сферата на масовата комуникация и брандинга.

УРЛ на блога е https://dessislavapr.wordpress.com.

Според текущата карта на сайта основните теми ще бъдат маркетингът, бранд мениджмънта, масовите комуникации, лого дизайнът и въпросите на дигиталното общуване. Съдейки по облика на самия блог, съдържанието също ще бъде много качествено.

Интересното е, че има статии и на български, и на английски език, следователно можем да се надяваме да "изнесем" българско комуникационно ноу-хау в чужбина.

Конкуренцията в сферата обаче е огромна и подобни сайтове не са един и два. С търсене "Маркетинг блог" излизат поне пет добре разпознаваеми резултата на първа страница в Гугъл. Дано и Деси успее скоро да се нареди сред тях. Пожелавам й успех.


04 октомври 2012

Журналистите по-мразени от политиците

Мина първият телевизионен дебат между президента на САЩ и кандидат за втори мандат Барак Обама и кандидатът на републиканците Мит Ромни. До изборите на 6 ноември остават още две такива епични публични битки.

Фокусът пада върху казаното от двамата, но не са малко и тези, които обръщат внимание на медийния аспект на битката за Белия дом.

Едно предаване с дебат събира по 50-60 милиона зрители. Според експерти между 1 и 8% от нерешелите за кого да гласуват взимат своето решение след подобен телевизионен сблъсък.

Оказва се обаче, че журналистите, които водят дебатите, са по-мразени дори от самите политици - нещо, което не изглежда чак толкова изненадващо. Често участниците в диспутите изливат гнева си върху водещия, който е задал провактивен или развалящ имиджа въпрос.

В САЩ сблъсъкът на телевизионния екран се организира и финансира от Комисията за президентските дебати (CPD) - неправителствена организация с идеална цел, основана през 1987 г. Тя гарантира, че споровете, превърнали се в съществена част от изборите, предоставят възможно най-добрата информация на зрители и слушатели. Организацията поддържа научни изследвания и образователни програми за анализ и подобряване качеството на дебатите.

Джанет Браун, изпълнителен директор на CPD, предупреждава, че понякога дори само забележката "Времето ви изтече" може да разгневи зрителите. Тя осъзнава, че е много трудно да изтръгнеш от зрителя "О, справи се много добре" за работата на водещия, вместо "Не мога да повярвам как отряза президента!".

Снощи Джим Лерър - бивш водещ на публицистичното предаване PBS NewsHour, бе модератор на 12-и път. Според "Ню Йорк таймс" на тази кампания е станало изключително трудно за журналисти да спазват принципа на безпристрастност и това важи и за Лерър. Лично срещу него имаше критики, че е твърде "безопасен", твърде предвидим, стар и бял.

Канди Краули от CNN, която ще води втория дебат на 16 октомври, обяснява, че ще се опита да тушира негативния тон, но що се отнася да аудиторията, няма как да се угоди на всички и винаги ще има някой недоволен защо е избран този водещ и защо не е бил зададен този или онзи въпрос.

Марта Радац, кореспондентът на ABC News, която ще модерира спора на вицепрезидентите на 11 октомври, се опитва да не следи какво пишат за нея и за събитието в Twitter, където се изливат всякакви емоции и нападки, включително срещу нея.

Боб Шифър от CBS News ще ръководи заключителния дебат на 22 октомври и вече твърди, че няма да коментира предходните сблъсъци заради нажежената медийна и политическа атмосфера. Той си поставя амбициозната задача да създаде възможно най-честна среда, когато на подиума излязат Обама и Ромни.

08 септември 2012

Телевизията - харакири за мозъка

Не мога да го ембедна, но за сметка на това не бих пропуснал да го споделя. Вижте какво казва "Дойче веле" за телевизията
 ТУК (отваря се в нов прозорец)

Подобно по темата от медийня блог:
Медиите - голямото зло на България
Напсувай журналиста
Уязвима аудитория?


12 август 2012

По-тихи реклами

За по-тихи телевизионни реклами настояват от парламентарната медийна комисия. Засега няма текст в закона, който да указва с каква сила да бъдат търговските клипове.

Според председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов е необходима както правна норма, така и саморегулация.

"В нашето законодателство не е уреден този въпрос. Оставен е като технически параметър на свободния избор на операторите.

Има оплаквания от по-възрастните зрители, че това е стресиращо, пречи на нормалната комуникация, кара те да превключиш канала", заяви Лозанов.

Председателят на СЕМ иска да изчезне усещането у публиката, че съществува шумова агресия. Въпросът ще бъде решен след започването на новия парламентарен сезон.






06 август 2012

Най-великата реклама за всички времена

Ако потърсите в Google на български, ще установите, че няма в първите няколко страници два еднакви резултата за най-великата реклама. Идентично е положението на английски, където излизат няколко класации "Топ-еди-колко-си".

Всъщност е нормално да няма най-велика реклама така, както няма и най-велика песен, филм или картина. Така се доказва, че рекламата е изкуство ;)

Според Джей Елиът, дългогодишен сътрудник на Стив Джобс и автор на една от десетките книги за технологичния и бизнес гуру, най-великият телевизионен клип, излъчван някога, е този на "Епъл" за компютъра Макинтош през 1984 година.

Клипът има едно единствено излъчване в ефир - във въпросната година по време на мача Супербоул - най-гледаното спортно събитие в САЩ.

Продуцент е "Чиат & Дей" - фирма, която остава лоялна към Джобс независимо от промените в екипа си и към която Стив остава лоялен до последно. Режисьор е Ридли Скот.

Според интерпретациите, алюзията с романа на Джордж Оруел "1984" внушава, че Макинтош ще спаси човечеството от конформизма. Компютърът на "Епъл" носи свобода, това е лайтмотивът.

През 2004 година, за 20-ата годишнина от пускането на рекламата, "Епъл" създава римейк на същия клип, като единствената разлика е в героинята, която слуша iPod.

Рекламата има десетки отличия и награди, но дали е най-великата за всички времена? Почти 30 години по-късно клипът не изглежда чак толкова разтърсващо, но се помни и до днес, докато милиони други реклами са безвъзвратно забравени...



Римейкът:

02 август 2012

Интервю, което може би вече сте чели

Медиите са като въздуха - навсякъде са. Въздухът и медиите имат още една обща черта - в развитите държави вече се грижат за тяхната чистота, а в развиващите се страни са доста замърсени.

Голямото мръсно петно* в българското медийно пространство е войната между групировките. Човек трудно може да избяга от нападките между "Нова Българска Медийна група" (в. "Телеграф", ТВ7 и други) и "Вестникарска група България" на Огнян Донев и Любомир Павлов (в. "Труд", в. "24 часа" и др.). До преди няколко месеца и групата на "Икономиедиа" (в. "Капитал", dnevnik.bg и др.) участваше в размяната на удари в коалицията срещу НБМГ.

Ето няколко цитата от едно скорошно интервю:

"[...]горе-долу съм наблюдавал медиите. Много странни метаморфози стават. За съжаление и в тази сфера ние сега берем плодовете на това, което е правено 20 години - трансформацията на медиите, смяната на собственост, създаването на медийни групи, които да защитават ДПС. Защото, когато Ахмед Доган го нападнаха всички вестници, тогава той отговори със създаването на медийна група.

[...]Всеки главен редактор си пише каквото намери за добро... За съжаление, като погледнеш прегледа на печата, разбираш, че всеки бизнесмен на прилично ниво си е създал медии и ги ползва за натиск върху правителството или в негова защита... И единственият шанс са медийните хора, истинските демократи, тези, които искат да има истинска журналистика. Но няколко журналисти ви иззеха инициативата, представят се за най-демократичните хора, а те са най-зависимите".

Струват ли ви се правдиви тези думи? Те са част от интервю на "Капитал" с Бойко Борисов. Да? Не?

Ето кой стои зад ключовите печатни издания:

"Телеграф": Ирена Кръстева, Делян Пеевски (бивш член на НДСВ, настоящ на ДПС, зам.-министър в кабинета "Станишев", ресор Държавен резерв);
"Труд", "24 часа": Любомир Павлов, Огнян Донев ("Софарма", "Доверие Обединен Холдинг", "Арома")
"Сега": Сашо Дончев ("Овергаз")
"Стандарт": Тодор Батков
"Капитал": Иво Прокопиев ("Каолин", "Дунавски индустриален парк", Летище Пловдив, "Интернационална Приватна Банка Скопие")

Има ли независима преса в България? Кой вестник четете вие или поне на кой бихте се доверили?





* В периферията остават битки като тези между "btv Media Group" (БиТиВи) и "Нова броудкастинг груп" (Нова телевизия) за коректност и демонополизиране на медийния пазар и между "Арена футбол" (sportline.bg, livesport.bg и др.) и останалите спортни сайтове (sportal.bg, sportni.bg, gong.bg и др.) за правата върху видеото и снимките в Интернет от българския футбол.

19 юли 2012

Темите табу в българските печатни медии (видео)

Проектът "Темите табу в печатните медии - граждански мониторинг" на Института за модерна политика и Фондация за свободата "Фридрих Науман" определи темите табу в българските печатни медии.

Ето кои са те:

"Гнилите ябълки" в банковата система;
Миналото на премиера Бойко Борисов;
Финансите на Цветелина Бориславова;
скандалното предизборно видео с Иван Тотев;
кадруването в съдебната система;
ромите отвъд "Катуница";
държавата и ЕС като рекламодатели в медиите;
насилие и дискриминация срещу хомосексуалисти;
сигурност и ядрена енергетика в България;
сигурност и шистов газ, България - непроходима за инвалиди;
Препоръките на Подкомисията за СРС - какво се случи с тях;
Полицейското насилие над криминалнопроявени и арестанти;
скандалите за "Алея първа" във Варна;
АСТА - подготовката за споразумението и българската позиция;
НПО на държавна хранилка и други.


Добре залегнали в печатните медии според проекта, представен от Иво Инджов, са следните теми:

Антипотребителското поведение на мобилните оператори; събитията около лиценза на "Лукойл";
темата за Бразилия и българските корени на Дилма Русеф;
"сивата" зона на партийно финансиране;
парите от ЕС и истината за тях;
Пактовете на ЕС и българската позиция и други.

Съгласни ли сте?


05 юли 2012

Разделяне вместо окрупняване за ефективен медиен бизнес

На все повече места чета, че окрупняването на бизнеса всъщност е копаене на неговия гроб. Имаме готов пример за това как една компания, която е станала твърде голяма, първо става неефективна (нерентабилна), а след това става и губеща.

Съветът на директорите на "Нюз Корпорейшън" е постигнал принципно съгласие за разделянето на по-големия й отдел за кино и телевизия от изпадналия в затруднение издателски бизнес.

Решението идва в момент, когато империята на Мърдок е подложена на натиск заради скандала с подслушванията във Великобритания, довел до закриването на притежавания от нея вестник "News of the world" и оставките на редица високопоставени служители.

Разделянето вероятно ще доведе до създаването на една компания, включваща "20-th century FOX" и телевизия Фокс, които ще се конкурират пряко с Дисни, Тайм Уорнър и Комкаст, който контролира NBC Universal.

Издателският бизнес на компанията, включващ вестниците "Wall Street Journal", "New York Post", "Times" и "Australian Newspaper", както и издателство "Харпър Колинс", ще бъдат обединени във втора компания.

Някои възприемат решението като усилие за отърсване от скандала с подслушванията и шанс за Мърдок да осъществи плана си за пълно придобиване на сателитната телевизия "BSkyB", в която Нюз Корпорейшън има 39% дял.

Това е един аспект на решението. Другият е създаването на потенциал за продажбата или закриването на непечелившите медии без това да се отразява в отчетите на публичната компания-майка. Освен това по-малки и по-фокусирани компании се реформират по-лесно и по-бързо.

В този контекст остава под въпрос стремежа на медийните корпорации да придобиват все повече и повече продукти в портфолиото си. От една страна спестяванията от мащаба дават своя резултат в краткосрочен план, но от друга шансът в портфолиото да попаднат морално и технологично остарели, губещи медии, нараства значително.

21 юни 2012

ПР Речник

В следващите дни (седмици и месеци) ще се опитам да събера в един речник всички термини, които се използват в пиара. Окончателен вариант тази публикация няма да има никога, тъй като ще се допълва винаги при възможност и при откриване на пропуски.

За да не затъне в архивите, този речник скоро ще бъде беше изваден на показ с бутон някъде из над десните колони.
-------

А
Адверториал
- Реклама под формата на статия за печатно (или онлайн) издание.

Ангажираност - Ако "рийчът" е метрика за количеството на взаимодейстащите с комуникирания обект, то ангажираността се отнася до това колко от "достигнатите" са отговорили на комуникацията по някакъв начин. "Ретуит" в Туитър или "Лайк" във Фейсбук са примери за ангажираност.

Б
Барселонски принципи
- Последните приети стандарти в ПР индустрията по отношение на измеримостта и оценката на дейностите. Накратко, барселонските принципи са пет:
- Заложете цели преди да измервате;
- Измервайте медиите с количествени и качествени метрики, не със стойностната равностойност на рекламата;
- Разберете как хората и бизнесът се променят в резултат на ПР-а;
- Използвайте същите [горните] измерителни методи и в социалните мрежи;
- Уверете се, че всички метрики са прозрачни, обективни и достоверни.

Брандово разпознаване - Използва се за обозначаване на хората в конкретна релевантна публика, която е чувала и познава определен бранд.

B2B - Business to business

BTL - Below the line

В
Влияние
- ПР теоретиците опитват да намерят измерител за боря на хората сред публиката, които са вдъхновени и действат по определен начин в резултат на харизма, авторитет, предпочитания, власт, бранд и т.н. Влиянието на ПР засега не е точно измеримо, но харесването на страница в социална мрежа може да се счита за такова.

Връзки с медиите - Честа ПР дейност, която се отнася до изграждането и използването на взаимоотношения с журналисти и медии. В това се включват уговорки за интервюта, осигуряване на информация и проверка дали съобщенията ще бъдат отразени по желания начин. Във връзките с медиите се включват и дейностите, които имат за цел да изградят доверие и надеждни и позитивни взаимоотношения с ПР.

Г

Д

Е

Ж

З

И

Й


К
Корпоративно гражданство
- Позитивно отношение и принос на бизнеса към социалния живот и екологията. Корпоративно поведение, което облагодетелства социума без финансова изгода.

Кризисни комуникации - тип комуникации, които организациите използват по време на криза. Различават се от другите типове по това, че имат за първична цел да възстановят имидж, а не да го надграждат.

Л

М
Медия покритие
(Media Coverage) - Отразяването на събитие или тема в медиите. В това число се включват и платените публикации.

Н

О


П
Платена публикация - вж. Адверториал.

Пресклипинг - Извадка по дадена тема от всички печатни издания на пазара. Чрез пресклипинг най-често се измерва ефективността от ПР кампании. Съществува и електронен клипинг, който включва публикациите по темата в сайтовете на печатните издания и новинарските интернет страници.

Пресрелийз - Новинарски анонс, изпращан на медиите най-често от говорителя на организацията. В него трябва да се съдържа новина - нов продукт, услуга или събитие, което е от значение и за организацията, и за обществото.

Проблемен мениджмънт (Issues Management) - ПР тактика, адресираща отговори до клиенти с оплаквания или публики, които недоволстват от негативен бизнес процес.

Пропаганда: Използва се за обозначаването на ПР действия, имащи за цел да принудят хората да направят това, което се желае от тях. Термин с негативната конотация.

Р
Рийч
(reach) - измерител на броя на хората, до които е достигнало съобщението (комуникацията).

С
Спин доктор - Термин, възникнал в края на ХХ век, обозначаващ специалист по комуникации, чиято задача е да извърти по позитивен начин събития или ситуации. Комуникатор, който предава на медиите задоволителна интерпретация на събитията. Още ТУК.

Т
Тактика - Отнася се до специфични действия и стъпки, които трябва да се случат, за да бъде постигната целта.

У

Ф
Франчайзинг - използване на високо разпознаваем бранд с утвърден имидж в друга среда. При франчайзинга компанията—носител на търговска марка предоставя при определени условия марката си на друга фирма, желаеща да развива същата дейност. Има и други тип отдаване на бранда. Например съществуват компютри и луксозни часовници, чиито производители използват автомобилни брандове.

Х
HOE - Hierarchy Of Effect. Използва се от рекламни и маркетингови агенции за създаването на маркетингови комуникационни стратегии и за имплементирането на ефективни ПР тактики. Йерархията е следната: Заинтересованост --> Познание --> Харесване --> Предпочитание --> Убеждение --> Покупка.

Ц

Ч

Ш

ЩЪЬ

Ю

Я

19 юни 2012

Медии срещу протести

"Интернет "бунт" срещу Диана Найденова и БиТиВи" - това е обобщаващото заглавие на Vesti.bg за случващото се в мрежата покрай протестите срещу промените в закона за горите.

Накратко: Част от онлайн пространството възнегодува срещу цялостното отразяване на тридневните протести в София и в частност срещу поведението на Диана Найденова при интервюто й с госта си - еколога Петко Цветанов. Видео с въпросното интервю от рубриката "Нищо общо" (от предаването "Нека говорят с... Росен Петров) има по-надолу.

По-изявен елемент на оценка има в публикацията на Dnevnik.bg "Диана Найденова в "Нищо общо" с журналистиката. БиТиВи: Няма да се поддадем на натиск".

И в двата материала се посочва, че общественото настроение (в Интернет) е негативно и към Найденова, и към БиТиВи, и към медиите като цяло, що се отнася до отразяването на протестите.

Големият въпрос е: Трябва ли медиите да служат за постигането на определени цели или трябва да се подчиняват на обективността, както тя е формулирана в журналистиката?

Да се спрат промените в закона за горите е цел, в която няколко хиляди вложиха големи усилия и време, за да участват на протестите в София и в дискусиите в социалните мрежи. Очакванията на протестиращите обаче бяха медиите да се ангажират с тяхната кауза.

Според мен това не би било правилно. Сега протестиращите настояваха да се съобщи в медиите, че агресорите сред тях са били провокатори и че организаторите планирали само мирни демонстрации.

Да си припомним случая в Катуница. Тогава пак телевизия БиТиВи беше обвинена в необективност, но и Капитал написа, че размириците край пловдивското село са били "Правосъдието на футболните агитки".

Сега отново се срещат коментари в Интернет, според които протестите за горите са били омаскарени от (платени?) провокатори от футболните агитки и партия Атака. С други думи не става ясно кога уличните протести имат нужда от "оправдание" с крайните елементи, както е сега, и кога подобни твърдения са неприемливи, както беше в случая с Катуница.

За да бъдат наистина обективни, медиите са длъжни да търсят и ответната страна. Хиляди протестираха в защита на горите, но и хиляди не бяха съгласни с блокирането на Орлов мост в час пик. Освен това се зароди и контрапротест, колкото и той да е бутафорен. И той трябва да бъде отразяван също толкова обективно в бутафорността си, колкото и първия в миговете на неоправдана агресия.

Що се отнася до Диана Найденова, тя винаги е била много по-арогантна от лимита, който журналистическата етика поставя. В коментарите в Интернет се призовава тя да проведе в същия дух интервю и с премиера Бойко Борисов. Аз лично не виждам разлики между гражданина Петко Цветанов и гражданина Бойко Борисов и смятам, че не е редно Диана Найденова да бъде арогантна в ефир с когото и да било.

Впрочем контрапункт на Найденова е Цветанка Ризова. Нейната сдържаност и интелигентен (според мен) начин на водене явно също не се харесва, поне ако се съди по коментарите в мрежата. Следователно излиза, че критиците ще намерят удовлетворение само тогава, когато информацията бъде предоставяна във форма, светлина и обем, които те харесват. Примери за подобно отразяване са телевизии като Канал 3 и СКАТ.

Вие преценете дали "медиите в услуга на хората" са обективни медии.


П.П.: "Какво разбрах от протестите в последните дни" е много добра публикация на Боян Юруков - http://yurukov.net/blog/2012/06/19/protestite-v-poslednite-dni/ в противоположен на този пост дух.

Според него "Медиите се възприемат като стожера на информираността – като Министерство на информацията, каквото има в диктатурите по света. Тяхната интерпретация излиза наяве и техният редакционен филтър определя какво е важно и какво не".

И още: "
Малките медии и интернет издания за тях са непрофесионалисти, опитващи се да заграбят от печалбата им. Всеки, който оборва тази им [на големите - б.а.] позиция и право, автоматично бива белязан като агресов и анархист. Затова и по тяхната логика в мрежата единствено се краде от тях и не се прави никаква журналистика". 


15 май 2012

Фейк смърт на Габриел Гарсия Маркес

ОК, част от медиите отново сгафиха, позовавайки се на Туитър.

Някакъв потребител, представящ се за Умберто Еко, потвърдил "новината за смъртта на Маркес", позовавайки се на неговата сестра.

Въпросната "новина" се появи в няколко наши сайта, в това число на "Дневник" и "Сега". Имаше я и във вече компрометирани медии като Блиц и "24 часа".

Малко по-късно стана ясно, че разпространената информация е глупава шега. Някъде направиха корекции, другаде направо изтриха материала по въпроса.

Междувременно уеб общността използва случая за да припомни

колко скапана е българската журналистика
В "Неуютен блог" се появи постинг със заглавие "За Маркес и журналистическите стандарти". Там има хубав скрийншот на "хваналите" се медии, както и поредните крайни оценки за журналистиката като цяло.

Това, което е важното според мен, е че
Туитър е възможно най-недостоверната платформа

за разпространение на информация. Друг пресен пример в потвърждение на тази теза е фалшивият профил на Пламен Галев (единият от братята Галеви).

Няколко релевантни на темата постинга има и тук, в Медийния блог.

През 2010 година в Бургас се появи фалшив Джони Деп, който в последствие предизвика истерични коментари относно професионализма в българските медии.
(В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп)

През 2011 година с фалшива информация подведоха дори Асошиейтед Прес, където професионализмът е безспорен.
(Е, измамиха и Асошиейтед Прес)

И преди тези два случая медиите са били подвеждани (Майтап от Дъблин, 2009). Въпреки всичко все още предпочитам да се информирам от достоверни официални източници, като тези, които не се подведоха за Маркес, отколкото да търся информация в Туитър.

Затова припомням други две публикации:
Светът се нуждае от журналисти
Блогър ≠ професионален журналист

Хубавото е, че поне засега "информациите за смъртта на Маркес са силно преувеличени".

10 май 2012

Порно радио

Има порно телевизии, порно списания и порно сайтове, нали така? Въпросът е има ли и порно радио.

Очевидно радиото е възможно най-неудобният канал за разпространение на еротика и порнографски материали. Сексът в медиите не може без визуални обекти, което се потвърждава от липсата на радиа със сексуална насоченост.

И все пак има ли програми с такава насоченост? Да, но не съвсем. Или по-скоро не. Няма станция, която 24 часа да излъчва охкания и пъшкания. Или пък предавания с разкази, фантазии и разговори с желаещи да споделят опита си.

Във Великобритания се излъчва гей радио (Pride Radio), което според създателите му задоволява нуждите и интересите на ЛГБТ обществото. Въпросната медия фигурира в списъка на сайта tunein.com с порно радиа. Списъкът е от 59 единици, но някои от линковете водят към отделни вече излъчени в ефира предавания.

Във Франция, страната на любовта, проектите за еротично или порно радио също не могат да оцелеят. Емблематичен пример е Sexophonic Radio. Тази медия приключва ефирното си съществуване преди почти пет години, а авторите споделят следното:

"Заради различи причини ние решихме да сложим край на тази авантюра в този формат и да помислим за нов такъв. Както знаете, нашите предавания са подвластни на авторското право и не могат да бъдат използвани във филми или сайтове. Водени от носталгията, ние ще предоставим записите на стари предавания за слушане в PodCast, така че и вие, и ние да можем да се върщаме към тях".

Отзивите за Катрин Алексондр и Корто Санти, които са били основните фигури в "Сексофоник Радио", са много ласкави. Те са обичани водещи във Франция, но това явно не е достатъчно за съществуването на медията.

И така, кои са основните фактори, които пречат на съществуването и развитието на порно или еротично радио:

- Липса на съдържание. Ако се набляга на музиката, каква трябва да бъде тя, че да бъде квалифицирана като секси? Какви предавания трябва да има за секса, така че те да не станат скучни, а напротив - да възбуждат съзнанието?

- Липса на аудитория. От една страна горният фактор предопределя наличието на този. От друга, потребителите на порно са много специфичен клас публика, чието внимание се задържа закратко, освен ако не става дума за клиничен случай. Накрая, но не на последно място, порно и еротични материали се "консумират" на приемливи места, например вкъщи. Вероятността вкъщи да има телевизор и/или компютър е много по-голяма от вероятността да няма нито едно от двете, но да има радиорпиемник.

- Липса на рекламодатели. Този фактор пък произтича от липсата на стабилна аудитория. Първо, много малко рекламодатели биха се обвързали с "мръсната" тематика и второ, часовете пик за радио рекламата са сутрин от 7:00 до 10:00 и вечер от 16:00 до 19:00, когато хората идват или си отиват от работа с автомобил.

05 май 2012

Spin doctor (?)

Spin doctor е термин, който се налага през 80-те години на миналия век. Произходът му е неизвестен и означава "специалист по връзки с обществеността, политически или корпоративен представител, чиято задача е да извърти по позитивен начин събития или ситуации".

Не случайно се затруднявам да цитирам превода на български на spin doctor, защото не се сещам за подходящата дума. Доста е вероятно такава да не съществува. Владеещите английски разбират какво представлява терминът.

Дефиниция: [The Oxford English Dictionary 1995] Spin docotor - Политически говорител, назначен, за да предава на медиите една задоволителна интерпретация на събитията.

Според анонимен потребител в интернет форум пример за такъв сепциалист у нас е Андрей Райчев.

Да въртиш (to spin), означава да контролираш. Целта е обектът или субектът да бъде "завъртян" с най-светлата му страна към публиките. Англоезични източници дават за пример корпоративното гражданство на компании, чиито продукти не са полезни. Ако производител на цигари построи градинка или парк, корпорацията ще изглежда по-загрижена за здравето на хората. Същесвременно подобен благотворителен акт ще има рекламен ефект, защото ще бъде отразен от медиите.

Според дефиницията на англоезичната Уикипедия "въртенето" е вид пропаганда. Посочва се, че за разлика от класическите пиари, "спин докторите" използват лъжливи, измамни и силно манипулативни методи.

Това тълкувание е крайно, поне доколкото разбирам дейността на въпросните специалисти. Скриването на минусите е практика и на рекламата, и на пиара, и на междуличностната комуникация дори. От друга страна представянето по позитивен начин на факти и събития е точно толкова манипулативно, колкото и представянето им по негативен, апокалиптичен начин.

А вие какво мислите? Имате ли идея за удачен български превод на spin doctor?

Защо тази илюстрация? Задачана на "спин докторът" е да опровергае негативните мнения и да заглуши сигналите за опасност или проблем.

20 април 2012

Състоянието на българските медии - по-скоро недобро

Пред 4 дни сайтът "Отворен Парламент" публикува резюме на обширния анализ на състоянието на българските медии, обобщен и оценен чрез Индекса на медийната устойчивост (Media Sustainability Index (MSI)).

Признаците на политически и корпоративен натиск, редакторски пристрастия, продажба на новинарското съдържание, както и на общия спад в качеството и нивото на интелигентност на медийното съдържание разваля цялостния имидж на журналистиката в България. Това е едно от заключенията на панелистите, съставили анализа.

Други акценти:

- Загубата на независимост
Икономическата криза в страната изкушава доста медии да занижат стандартите си и да приемат "външно финансиране", което представлява все по-голяма част от техните бюджети и в огромна степен намалява тяхната независимост, изкривявайки обективното отразяване на събитията.

- Професионализмът и качеството на журналистиката
Тук експертите споменават и ниските нива на заплащане на журналистите, недостиг на средства и ресурси за професионално обучение.

В същото време обаче, следва да се отбележи напредъкът в професионалното развитие на онлайн медиите, както и неограниченият достъп на българските граждани до информация. Този достъп е подчертано едно от основните предимства на българските медии.

- Плурализъм на новинарските източници
Съдържанието на информацията е идентично във всички медии на големите групи, притежаващи множество телевизии, сайтове, печатни издания и радиа. Така до голяма степен плурализмът изчезва.

- Медийното управление
Икономическата криза и свиването на рекламния пазар, както и променящите се предпочитания на публиката, са довели до значително увеличение на онлайн медийната аудитория за сметка на традиционните медии. Утвърдени вестници са спряли своите печатни издания и публикуват вече само в Интернет.

Значителните разлики тук обаче остават между големите национални издания, радио- и телевизионни станции, от една страна, и малкото останали местни медии, където управленските практики все още са доста остарели.

- Липса на организация в гилдията
Проблемна област е липсата на силни професионални асоциации, които работят за защита на правата на журналистите и насърчаване качествената журналистика. Традиционният Съюз на българските журналисти не се възприема като организация, способна да осигури ефективна подкрепа за журналистическата общност в страната, но от друга страна, тя остава единствената функционираща журналистическа асоциация.

Още по темата:
Актуалните проблеми в медиите


17 април 2012

Спас Кьосев след едномесечен стаж в CNN

Едно от най-симпатичните лица на Българската национална телевия - Спас Кьосев, се завърна след едномесечен стаж в CNN.

"Наистина си струва като изживяване. Един месец в CNN е все едно да бъдеш един месец в космоса. Те работят по същите стандарти, по същата схема, по същите принципи. Мащабът е малко по-различен. Получихме високи оценки за начина, по който вършим нашата работа в БНТ", разказа Кьосев.

Той е показал материали от централната емисия новини и от предаването "БНТ Такси":

"Казаха, че почти няма какво да добавят и че се справяме на тяхното ниво, просто мащабът е друг - те покриват целия свят, ние покриваме само България".

13 журналисти от цял свят са били на специализация в медийния гигант. Те са участвали в правенето на телевзията и са се срещали с ключовите лица. Всеки е правил материал с екип на CNN. Изборът на Кьосев е бил да снима "БНТ Такси" с Ралица Василева - българската водеща в американската медия.

"... Това, което вършиш като журналист, има такова голямо значение. Помагаш на своята държава да се събуди, да има своя глас" - това са думи на Ралица Василева от интервюто с нея.

"Ралица вярва искрено, че може да промени света. Това е чудесно, когато си журналист и си на толкова високо ниво", казва още Спас Кьосев.

Впечатленията на водещия на БНТ в сутрешния блок са във видеото долу.

Предаването с Ралица Василева пък мина във вторник вечер след централната емисия новини на БНТ. Архивирано е в сайта на телевзията и е достъпно ТУК.

12 април 2012

Нов сериал? БиТиВи срещу Господари на ефира (хронология)

Главни герои: БиТиВи, семейство Халваджиян
Второстепенни герои: Иво Инджев, БНР
Сезон първи

Епизод 1, 6 април:
БиТиВи къса договора с "Глобал Вижън" и сваля предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" от екран. Повече ТУК (източник: Медиен блог).

Епизод 2, 6 април, по-късно:
"Слизаме от екран по наше желание", казва Ани Халваджиян, член на управляващата фамилия в "Глобал Вижън". Повече ТУК (източник: Блиц)

Епизод 3, 11 април:
Пресконференция на продуцентите. Магърдич Халваджиян и Джуди заявяват, че спират взаимоотношенията си с БиТиВи заради цензура. Намесен е бившият президент Георги Първанов. Повече ТУК (Източник: Vesti.bg)

Епизод 4, 11 април, малко по-късно:
Журналистът Иво Инджев пише в своя блог, че "Чорапът БиТиВи се разплита миризливо". Той беше изгонен от медията при предишен скандал, свързващ Георги Първанов с цензурата в националния ефирен канал. Емоционален уеб постинг, свързан изцяло с личността и кариерата на Иво Инджев. Повече ТУК (източник: Блогът на Иво Инджев)

Епизод 5, 11 април, още по-късно:
БиТиВи отрича да е цензурирала "Господари на ефира". Медията отговаря на обвиненията с насрещни примери. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БиТиВи)

Епизод 6, 12 април:
БиТиВи зов: Магърдич, напусни телевизията ни! Интереси за десетки милиони стоят зад безпочвените обвинения, твърдят в медията. Предаването "България търси талант" и сериалът "7 часа разлика" са пред спиране. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БиТиВи)

Епизод 7, 12 април, междувременно:
Хуморът иска достойнство. Това пише пресслужбата на Българското национално радио, което също беше замесено в скандала. Как? Според публикуваното съобщение БНР е въвлечено в "изкривен сценарии" в предаването "Господари на ефира". Националното радио е критично към хумористичното предаване и твърди, че неговите автори са постъпили некоректно при едно от разследванията си. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БНР)

To be continued...


Магърдич Халваджиян

06 април 2012

"Господари на ефира" и "Пълна лудница" падат от екран

Предаването "Господари на ефира" повече няма да забавлява зрителите от ефира на БиТиВи. Причината е в неразбирателство между медията и външната продуцентска компания, която прави предаването.

От екран по същата причина пада и "Пълна лудница".

"Господари на ефира" отпразнува съвсем скоро 10-ия 9-ия си рожден ден. Продуцент е Джуди Халваджиян. Фирмата "Глобал вижън" пък оперативно се ръководи от Магърдич Халваджиян.

С други думи новината за падането на двете предавания от екран означава, че е настъпил разрив между БиТиВи и фамилия Халваджиян.

Ето и официалното съобщение без радкторска намеса:

От днес, 6 април, bTV Media Group няма да излъчва предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" в програмата на своите телевизионни и интернет канали.

До това се стигна, след като bTV официално изиска от «Глобал вижън» дължимата по договорите прецизност в отношенията между двете страни, а от своя страна продуцентската компания пожела да прекрати предсрочно тези взаимоотношения.

Независимо от факта, че рейтинговите резултати на "Господари на ефира" за изминалото шестмесечие са с близо 28% по-ниски спрямо периода октомври 2009 – март 2010, когато предаването стартира в ефира на bTV (Източник: GARB, TG18-49) и независимо от увеличаващите се финансови ангажименти на медията по отношение на предаванията, bTV продължи да изпълнява коректно своите задължения.

Въпреки огромните инвестиции, които bTV Media Group направи в предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" през последните няколко години, колегите от "Глобал вижън" предпочетоха да прекратят взаимоотношенията си с медията. bTV Media Group приема този факт за даденост и им пожелава успех*.

23 март 2012

"Безобразните" грешки на гиганта FOX NEWS

Уникален гаф. Еpic fail. Безобразие.

Това са епитетите, с които Интернет потребителите коментират обиколилите света изображения. В тях се виждат половин дузина фрапантни грешки на световния новинарски гигант FOX NEWS. Става дума за репортаж за трагедията в Тулуза.

Грешка в изписването на града, грешка в картата, фактологични грешки - все недопустими неточности за водеща новинарска телевизия.

Вижте двете снимки (увеличават се с клик), след това прочетете и текста отдолу.





Всъщност тези снимки са фалшификати. Голяма част от споделящите в социалните мрежи се подведоха и повярваха, че толкова много грешки накуп са напълно възможни и реални.

Два извода следват от случилото се:

1) Публика е убедена, че в медиите работят неграмотни хора, без чувствителност към детайла и фактите. Критиките са ожесточени и в тях се посочват какви ли не причини за "грешките" - персонални (неграмотност, разсеяност, липса на обща култура) и системни (скапана образователна система, липса на контрол в медиите и т.н.).

2) Публиката е податлива на измами не по-малко от медиите. В блога преди съм писал за случаи на измамени медии в България и по света. Става все по-трудно за човек да отсее фактите от измислиците и да разпознае измамата от оригинала. Очевидно, дори и очите лъжат понякога.

Друго по темата:
Е, измамиха и Асошиейтед Прес
В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп

22 март 2012

Медиен рекет по изборите, трябва регулация на съдържанието

Времето преди изборите е време на медиен рекет. Това заяви политологът и преподавател в СУ доц. Татяна Буруджиева, която заедно с други специалисти участва в дискусията "Регулация и свобода – бъдещето на медийното законодателство в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер".

Според нея в месеците преди избори се появяват десетки нови печатни издания, телевизии и социологически агенции, а освен това цените за реклама се повишават чувствително.

"Даваме ли си сметка, че ние нямаме сериозна политическа журналистика заради липсата на характер на самите медии", пита реторично Буруджиева.

Думите й се потвърждават от експертът по медийно право доц. Нели Огнянова. Според данни на СЕМ от 1400 изследвани единици броят на диспутите е пренебрежимо малък в сравнение с рекламните клипове и хроники.

"От 1400 единици половината са клипове, половината са хроники, а броят на т.нар. диспути е много нисък и практически няма дискусии", заяви Огнянова.

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов е за създаването на общ закон за медиите, който да регулира съдържанието, независимо от платформите, по които то стига до нас.

Той маркира и публичното мнение, че качеството на медийното съдържание в България пада.

"Това е тенденция, която съвсем не е нова и вървим по една посока, която не е окуражителна. Показват го и международните класации, и вътрешното отношение на хората.

Трябва да се търси някакъв изход. Това статукво не носи радост на никого – нито на хора, които работят в медиите, нито на потребителите, нито на активните участници в медийната публичност. Има едно статукво, което изисква някаква радикализация на ходовете", категоричен е доц. Лозанов.


07 март 2012

Запомнихте ли бранда?

Интересно продуктово присъствие. Какво ще кажете? Какво чувство изпитвате към бранда?



Друго по темата:
Тайната на Кока-Кола - евтин пиар
Реклама на Кока-Кола

06 март 2012

Актуалните проблеми в медиите

Кратък списък на актуланите проблеми в медиите, селектирани чрез изследване на общественото мнение, изледване на заетостта и други теоретични методи.

* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.

- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.

- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.

- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.

* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.

- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".

* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.

* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.

* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.

* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.

- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.

* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.

- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.

* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.

- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.

Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.

* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.

- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.

обновена на 7 март 2012 г.; 14:55
* Грешки при превода (предложено от читателя-коментатор Стефан)
- Все по-смело журналистите превеждат информации от непознати езици, използвайки електронни преводачи. Методът позволява да се установи контекста, но резултатите могат да се окажат незадоволителни. Вероятността крайният продукт да бъде некачествен (или дори подвеждащ) при виртуален превод е много голяма.

03 февруари 2012

Връщането на часовника / Методът на ID-то

Да си го кажем честно, всички уебмедии го правят по един или друг начин. Има механизъм, по който читателят може да познае, кога даден сайт манипулира часа на публикацията си. Чрез "Метода на ID-то" лесно може да бъде уловена такава манипулация.

Но защо това се прави?
- "Борбата е безмилостно жестока". Хиляди сайтове, хиляди претенции за първенство, безмилостна конкуренция. Първият винаги си приписва ексклузивитет, винаги търси да извлече ползата от бързината на отразяването чрез самоизтъкване;
- Заблуда на читателя. За да спечелят читателите, които искат новините на секундата, някои уебмедии всъщност ги заблуждават като публикуват статии със стари часове (и дори понякога дати);
- Накрая, но не последно място, понякога журналистите са принудени от обстоятелствата да "връщат часовника" особено, когато редакционната политика изисква първенство и когато шефът може да забележи, че дадена информация е излязла по-късно (или твърде късно)

A защо не трябва да се прави и няма смисъл да се прави?
- Не е коректно. Точка.
- Един от принципите на търсачките е да индексират по-напред най-старите публикации по ключова дума. Сканирането обаче минава в реално време и не се влияе от часа, записан в статиите. Тоест ако в 12:00 часа се публикува новината Х с час 11:00, то роботът на Гугъл ще мине през страницата в 12:02.
- Винаги могат да те хванат и да станеш за резил. Масовата аудитория не е чувствителна на подобни манипулации, но все ще се намери някой, който да разкрие истината. Тогава доверието изчезва. А доверието е най-ценният капитал на медиите.

Методът на ID-то
Това е метод, по-който чрез проверка на статии с последователни идентификационни номера се засичат измами с часовете на публикуване. Ето няколко примера:

Заб.: В Гонг вървят само нечетни ID-та.






Чрез същия метод може да се предсказва и бъдещето. Честно. Поне една новина от 14.12.2012 година е добра (отваря се в нов прозорец);)


Ако засечете нещо подобно, сигнализирайте ;)

26 януари 2012

Гледна точка

19 януари 2012

''Черниликите'' на първа страница взривиха нета

Българският Интернет си намери нова дъвка - челното заглавие на "7 дни спорт" от 18 януари.

"Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки" - това е заглавието, около което се завихря скандалът.

БХК вече е алармиран, във Фейсбук тече бясно споделяне. От "7 дни спорт" към този момент* нямат официална позиция по случая.

Тема за размисъл: По неофициална информация тиражът на спортния ежедневник е около 10 000. Официални данни за вестникарските тиражи по принцип няма, всяка редакция надува цифрите в битката за реклама.

През последните години "7 дни спорт" отстъпи лидерските си позиции на другите ежедневници.

Дали заглавието не е нарочно публикувано в този си вид, за да се вдигне шум около вестника?


* 19.01., 14:08 часа

17 януари 2012

Медиите – голямото зло на България

Коментарът е дело на млад колега журналист, който работи в медиите от 2006 година насам без прекъсване. Поради свои съображения желае да запази анонимност.

Роден съм в средата на 80-те години, израсъл съм в началото на 90-те. Освен с началото на прехода, дъвките „Турбо”, вафлите „Куку-Руку”, мутрите, убийствата, знаете ли с какво още аз ще запомня тази епоха? С това, че имаше само една телевизия, 1-2 радиа, няколко вестника, а интернет беше все още екзотична „американска” дума.

Та ето в тази епоха израснах аз. И съм много щастлив, че се случи точно тогава. Защото получих шанса (и може би моето поколение е едно от последните) сам да оформя мирогледа си, без ежедневно мозъкът ми да бъде промиван и някакви трътлести лелки от телевизора да ми казват кое е добро и кое – не.

Днес положението е истинска трагедия. Има стотици канали за информация, тя се поднася от хора със съмнителни способности да изпълняват толкова отговорна професия като журналистическата, а качеството на продукцията е под всякаква критика. Не искам да звуча като пенсионер, който е недоволен от „младите” и „новото”, но… едно време наистина не беше така.

Все още си спомням телевизията на 90-те. Тя не беше изпълнена с 24 часа глупости. Сякаш и сериалите не бяха толкова малоумни, колкото са в момента. Не ме заливаха ежедневно с някакви риалити-формати, а някакви чичковци и лелки, които обикалят от телевизия в телевизия да ми казват, че еди-кой си е направил нещо страхотно, като е пръднал пред цяла България, защото това показвало например бунта му срещу нещо си.

Т.е., през 90-те години ние имахме правото сами да оформяме мирогледа си. Тогава медиите, или поне аз останах с такова впечатление, играеха основната си роля – на медиатор на информацията. Никой не се опитваше да ми сдъвче видяното и да ми каже какво да мисля. А сега? Сега е ужас!

Сега всеки те поучава, всеки се прави на анализатор (явно включително и аз) и смята, че мнението му е единствено, неповторимо и всеки трябва да го следва. И тъй като журналистическата професия е в ръцете на откровени некадърници, на тези образи им се дава ежедневна трибуна. Без да са направили нищо смислено в живота си, те стават лидери на мнение. Безотговорна постъпка на хората, които би трябвало да мислят за обществото, а не за собствения си рейтинг.

Далеч съм от мисълта, че съм някой корифей в професията. В никакъв случай не се смятам за нещо повече от сивата област в бранша. Но поне съм имал възможността да видя как се прави журналистика от кадърни хора и съм си взел поуките от това. И сега мога поне да дам мнението си. Да погледна извън себе си и да си кажа: „Не, това не го правиш добре!” Или пък да го кажа и за другите…

Та какво се получава сега. Медиите, които в днешно време възпитават децата и младите, какво им дават всъщност? Плоски риалити-формати, турски сериали, инфантилни токшоута, още по-инфантилни „развлекателни” програми, откровено тъп или просташки хумор, чалга (и българска, и чуждестранна) и насилие. Е, какво искаме тогава да излезе от младите българи.

Ами ще излязат скотове. Ще излязат хора без собствено мнение. Ще излязат едни глупаци, които лесно могат да бъдат моделирани от силните на деня. Ще излезе един пластилин…

Жалко за израстващите сега млади българи. Твърде малко сред тях могат да мислят. И те вече се ориентират как да си тръгнат от тук. Така ще оставят страната ни на профаните. На тези, за които две ракии, една салата, малко чалга (независимо дали българска или чуждестранна) и една руса кифла с тигрово облекло е еманацията на хубавото изкарване.

Не искам да звуча назидателно, макар че точно така се получава. Но е факт – съвсем скоро ще бъдем в ръцете на хора с ниски чела, със средно образование и с разболяващ се черен дроб. Ето тази България създадоха медиите.

С борбата за лесен рейтинг, с даването на трибуна на откровени идиоти и назначаването на работа на хора, с акъл колкото грахово зърно. Защото в един момент всеки си помисли, че може да е журналист, че това е сладка и лесна работа. И наистина е такава, ако нямаш позиция, ако си прост(о) папагал, ако не ти пука за случващото се около теб. За съжаление, това са и журналистите, и медиите у нас в момента.

Те създадоха днешната България. Или, хайде, да не е само тяхна вината, но имат основна заслуга. Чалгизацията на родината ни е дело на хората зад екрана, зад микрофона, на клавиатурата, на тези, които продадоха съвестта си заради парите от реклами на Краси Гергов. Понякога наистина ме е срам, че съм журналист…


05 януари 2012

Fox News затри Македония, премести и България

Сериозен гаф допусна американският телевизионен канал Fox News, който във вторник показа неточна карта на Европа. На нея Македония беше изтрита, а България е на мястото на бивша Югославия. Освен Македония, заличени са и Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и Черна гора.

Сърбия пък заема територии на Унгария, Австрия и Чехия. Реалната територия на България пък не е обозначена с име.

Скрийншотът показва всичко :)


(Клик за уголемяване на изображението)

За гафa пише македонския Курир, както и българския Блиц.

04 януари 2012

Коментар назаем: "Момиченца"

Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт пък задължително притежават светлозелен "Опел Вектра". Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение - но все пак поражда справедливи подозрения.

От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София - на "ти" е с парламент и правителство, "отразява" необходимото в Съдебната палата, посреща персони на летището, вика (сред тълпи от себеподобни с щръкнали микрофони) "А какво ще кажете за...?".... Навсякъде е с бойно настроение, винаги бърза, запознава се в летящ старт, цялата е графици и мобифони...

Какво още може да се добави към този психо-професионален портрет?

Журналистическото момиченце има манталитет на новопокръстен папарак. Съвсем до скоро то е било свенливо, днес да се вре му е природа и призвание (често пъти то е убедено, че тъкмо в това е цялото "журналистическо разследване").

-------------

Що се отнася до професионалните правила, има си тринки, но са му добринки:

1. Не се интересува от областта, в която прави интервю или репортаж. Убедено е, че не му е необходима нито професионална компетентност, нито подготовка за конкретния случай. Важното е да познаваш правилните хора, да имаш нюх към течащите в момента скандали, за да направиш в срок сензационен материал, за който главният да те ощипе приятелски по задника. За седмица до 24 часа момиченцето може да стане специалист във всеки сектор.

2. Всеки подлежи на легитимно овъпросяване. Бърза серия от нагли въпроси може да бъде зададена и на самия дявол. Личното достойнство и пространство на събеседника, както и всеки намек за уважение към неговия обществен авторитет или професионализъм само пречат на работата на интервюиращия.

3. Не е важно съдържанието на питанията, важното е да се пази ритъмът на интервюто. Правилото е: да става бърз, секси лаф, да няма време за мислене и ако може другият да бъде изкаран от нерви. За целта не се спира с въпросите, колкото и глупави да са те.

--------------

Веднъж бях разпитван цели 3 минути и половина ценно телевизионно време за историята на Берлинската стена. Имах глупостта да кажа, че тя е "негативен паметник" - в смисъл, че е паметник на срама, а не на гордостта. Веднага получих наказателния въпрос: "А какво мислите за негативизма?". Докато се блещех и немеех, бях окончателно отстрелян със следващия: "Няма ли нищо позитивно в Берлинската стена?". Виковете ми: "Не, не!" бяха без значение - останаха извън кадър.

И между момиченцата има умни и глупави. По-глупавичките просто обичат да са "между хора", да работят "нещо по-динамично", останалото е перфектна изпълнителност, работохолизъм, страхов и еротичен трепет от началника. Те са ходещо въплъщение на цинизма. Но са цинични не по душа, а по обществена поръчка - в която искрено и безрезервно са повярвали. Една от тях ми каза: "Възхищавам се от нашия главен редактор, защото работата на медиите е да манипулира хората, а той го прави перфектно". По-умните имат и самосъзнание, и самочувствие. Те са убедени, че след като началникът им се държи като главен редактор на държавата, а те ходят на коктейли, то непременно ще да са елит, част висшите кръгове заедно с президента, Христо Стоичков, патриарх Максим, Вежди Рашидов, Евгени Минчев, Иво Карамански (пардон, последният го убиха).

Най-умните дори имат усещане за мисия отвъд цинизма.

Чували са, че четвъртата власт е най-важната в България, защото осигурява прозрачност на останалите. И така са повярвали, че самите се смятат за истинни и прозрачни, а през устата им глаголи направо гръмовният обществен морал. Да бъдат некомпетентни, корумпирани, обществено вредни и опасни, е свойство на всички останали, само не и тяхно.

Всъщност няма защо да обвиняваме самите момиченца.

Те са перфектни жертви на офисно-национална манипулация

Ятото им е резултат на продължителен подбор, премислена кадрова политика и целенасочена обработка от страна на техните гуру: заместници и главни редактори (обикновено дърти, успешни и свръхцинични мъже; е, може и жени, но при всички положения патриархални фигури). Онова, което в други страни би се наричало "sexual harassment", у нас е етап от професионалното израстване. Следващи етапи са писането по политическа, а после и по икономическа (корупционна) поръчка. Колкото по-еничарски, т.е. от никъде, е взето момиченцето, толкова по-податливо на медийните конвенции е то. Идеалният случай е да не е от София или дори от голям град, да няма богат или едър приятел и да трябва да плаща наем: тогава просто е готово за всичко.

* * *

Във финала ще разочаровам феминистките. "Момиченце" тук е само реторическа фигура - в стария смисъл на Maedchen fur alles. Момиченцата могат да бъдат и журналистически момченца, няма нищо gender specific. Не става дума за полови проблеми, нито за ювентофобия, а за десетгодишна политика на българските медии при подбора на млади кадри. Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал - дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Т.е. "момиченцата" са симптом и ако сме имали подозрение, то е справедливо. Тяхното множество сигнализира за увреждане на четвъртата власт. Тя все повече свиква да идеализира безсрамно своята "прозрачност" и "свобода на словото", за да селекционира под тази идеология циничен гилдиен манталитет, медийна арогантност и невежество, свиващи периметъра на публично значимото. При това този 10-15 годишен процес е ограден със заплахи - "който е нападнал "журналистите", добро не е видял".

И аз добро няма да видя. Но този текст не беше написан с цел да добрувам.


Автор: Александър Кьосев, в-к Сега
Автор на снимката: Юлия Лазарова, Дневник