Друг поглед върху бъдещето на вестниците

Във връзка с изразеното от Гери Сторч мнение за бъдещето на вестниците, възникна и опозиционен лагер, според който монетизирането на съдържанието през Интернет чрез абонамент просто няма да се случи.

"Основната причина вестниците да не могат да бъдат продавани онлайн са принципите на търсенето и предлагането. За човек, който търси ежедневна информация чрез печата има сравнително малко алтернативи - няколко сериозни национални ежедневника и не повече от два локални вестника. От друга страна човек, търсещ текстова информация в Интернет, има достъп до всички сериозни списания и вестници по света. Това изобилие създава сериозен излишък и прави стойността, която всеки потребител би платил достатъчно малка, за да бъде пренебрежима", казва Вин Кросби в коментарите под статията на Сторч.

Кросби посочва и грешката на някои експерти, които забравят, че пакетът от международни, национални, регионални и локални новини се "разпакетира" във виртуалното пространство. Ако човек от Варна поиска да прочете в хартиено копие международните и локалните новини, той би си купил вестник "Черно море" (chernomore.bg). Ако същият човек се интересува от същите теми, но търси информация в Интернет за тях, той би се спрял например на cnn.com (ако не знае английски на netinfo.bg) и после би се прехвърлил на сайта varna24.bg. Освен това може да научи разни интересни и полезни неща от web 2.0 сайтовете като блогове, блог-рийдъри и социални мрежи.

В заключение Кросби казва: "Вестниците се отказват от продажбата на съдържание в Интернет не защото аудиторията е свикнала да получава информация безплатно, а защото икономическите принципи я правят невъзможна".

Read More

Къде са те, къде сме ние и накъде отиваме?

Попаднах на полу-апокалиптичен коментар на Гери Сторч в OJR за печата и бъдещето на вестниците.

Въпросният е автор и администратор на http://ourblook.com/ (сайт за политически дискусии и медийни анализи). Бил е колумнист в Детройт Нюс и Маями Хералд, занимавал се е с разследваща, спортна и бизнес журналистика. Бакалавър е по политически науки и магистър по журналистика.

Ето какво казва Сторч:

"Не сипваме бензин безплатно. Не получаваме безплатни порции в ресторантите. Няма и да посетим Гугълплекс (Googleplex - централата на Google Inc.), очаквайки във фоайето забързан служител да ни връчи 1000 безплатни акции на компанията. Тогава защо от печата и съответната индустрия се очаква да поднесе продукията си във виртуалното пространство безплатно? ...

Вестниците ще оцелеят само ако:
1) конвертират съдържанието си в дигитална форма и спрат да се отпечатват;
2) се съсредоточат върху локалните новини и
3) поискат за новините в Интернет да бъде платена цена".

Това се отнася за отвъдокеанската реалност. У нас няколкото опита да бъде пуснато вестникарско съдържание срещу абонамент претърпя тотален крах. Причината е в принципното нежелание на българския уеб-потребител да плаща за съдържание. Бизнес анализ показва, че от онлайн реклама би се печелило повече, отколкото от абонамент.
Но това е така в медийна среда, очевидно замърсена от излишни медии. Когато родната медия не съумява да достави качествено съдържание и да си осигури конкурентни преимущества, тя се съобразява и се лишава от допълнителни приходи.

И още в щатските условия на по-тежка криза:

"Редакционните екипи вече бяха оптимизирани, а вестниците имат здрави корени, там където досега са излизали. Затова е по-разумно да бъдат пренасочени автори от международните новини или от други отдели към търсене и отразяване на локални новини".

Това в нашите условия би трябвало да звучи така: Вестници, ако искате да оцелеете, не пишете за проблемите на Австралия и за политиката на Китай, а правете разследваща журналистика и отразявайте българите и нещата, които те правят.

Read More