This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

23 март 2012

"Безобразните" грешки на гиганта FOX NEWS

Уникален гаф. Еpic fail. Безобразие.

Това са епитетите, с които Интернет потребителите коментират обиколилите света изображения. В тях се виждат половин дузина фрапантни грешки на световния новинарски гигант FOX NEWS. Става дума за репортаж за трагедията в Тулуза.

Грешка в изписването на града, грешка в картата, фактологични грешки - все недопустими неточности за водеща новинарска телевизия.

Вижте двете снимки (увеличават се с клик), след това прочетете и текста отдолу.





Всъщност тези снимки са фалшификати. Голяма част от споделящите в социалните мрежи се подведоха и повярваха, че толкова много грешки накуп са напълно възможни и реални.

Два извода следват от случилото се:

1) Публика е убедена, че в медиите работят неграмотни хора, без чувствителност към детайла и фактите. Критиките са ожесточени и в тях се посочват какви ли не причини за "грешките" - персонални (неграмотност, разсеяност, липса на обща култура) и системни (скапана образователна система, липса на контрол в медиите и т.н.).

2) Публиката е податлива на измами не по-малко от медиите. В блога преди съм писал за случаи на измамени медии в България и по света. Става все по-трудно за човек да отсее фактите от измислиците и да разпознае измамата от оригинала. Очевидно, дори и очите лъжат понякога.

Друго по темата:
Е, измамиха и Асошиейтед Прес
В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп

22 март 2012

Медиен рекет по изборите, трябва регулация на съдържанието

Времето преди изборите е време на медиен рекет. Това заяви политологът и преподавател в СУ доц. Татяна Буруджиева, която заедно с други специалисти участва в дискусията "Регулация и свобода – бъдещето на медийното законодателство в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер".

Според нея в месеците преди избори се появяват десетки нови печатни издания, телевизии и социологически агенции, а освен това цените за реклама се повишават чувствително.

"Даваме ли си сметка, че ние нямаме сериозна политическа журналистика заради липсата на характер на самите медии", пита реторично Буруджиева.

Думите й се потвърждават от експертът по медийно право доц. Нели Огнянова. Според данни на СЕМ от 1400 изследвани единици броят на диспутите е пренебрежимо малък в сравнение с рекламните клипове и хроники.

"От 1400 единици половината са клипове, половината са хроники, а броят на т.нар. диспути е много нисък и практически няма дискусии", заяви Огнянова.

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов е за създаването на общ закон за медиите, който да регулира съдържанието, независимо от платформите, по които то стига до нас.

Той маркира и публичното мнение, че качеството на медийното съдържание в България пада.

"Това е тенденция, която съвсем не е нова и вървим по една посока, която не е окуражителна. Показват го и международните класации, и вътрешното отношение на хората.

Трябва да се търси някакъв изход. Това статукво не носи радост на никого – нито на хора, които работят в медиите, нито на потребителите, нито на активните участници в медийната публичност. Има едно статукво, което изисква някаква радикализация на ходовете", категоричен е доц. Лозанов.


07 март 2012

Запомнихте ли бранда?

Интересно продуктово присъствие. Какво ще кажете? Какво чувство изпитвате към бранда?



Друго по темата:
Тайната на Кока-Кола - евтин пиар
Реклама на Кока-Кола

06 март 2012

Актуалните проблеми в медиите

Кратък списък на актуланите проблеми в медиите, селектирани чрез изследване на общественото мнение, изледване на заетостта и други теоретични методи.

* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.

- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.

- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.

- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.

* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.

- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".

* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.

* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.

* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.

* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.

- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.

* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.

- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.

* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.

- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.

Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.

* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.

- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.

обновена на 7 март 2012 г.; 14:55
* Грешки при превода (предложено от читателя-коментатор Стефан)
- Все по-смело журналистите превеждат информации от непознати езици, използвайки електронни преводачи. Методът позволява да се установи контекста, но резултатите могат да се окажат незадоволителни. Вероятността крайният продукт да бъде некачествен (или дори подвеждащ) при виртуален превод е много голяма.