This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

30 септември 2010

Писане за технологии

Роберт Ернандес фокусира последната си публикация в OJR на писането на новини за технологичния сектор. Материята е иновативна, затова презумпцията е, че и отразяването й следва да е иновативно. Не в този дух обаче се основните тези на асистента в университета в Анънбърг и дългогодишен уебжурналист.

Ето какво казва той, накратко:

Разчупеният стил на писането на новините не означава погребване на журналистическите правила. Когато се пише за технологии, трябва да се следват следните принципи:

1. Първо журналистика, после технолигии
Технологиите се променят и винаги ще е така, но ядрото от журналистически ценности ще остане вечно. Оценката на фактите и етиката са ключови, независимо дали тя се побира в пиксели, във вестникарски колонки или аудио-визуални формати. Целта е публиката да бъде информирана, а не самоцелно да се използват иновациите в медиите. Използваме най-съвременни методи, за да осведомяваме хората, но това не означава, че подменяме журналистиката.

2. Майка ти пише туитва, че те обича. Провери го.
Дори някой да ти каже нещо лично, не е сигурно, че е истина. Още по-малко, ако го напише във Фейсбук или Туитър. Всички факти, данни и новини следва да се подлагат на съмнение. Особено в технологичната журналистика това често не е лесно. Просто някои от джаджите не са налични. Затова е задължително да се подчертава кое е факт, кое е прогноза, кое е пожелание. Да не забравяме, че в журналистиката трябват години за изграждане на професионално име и само един материал, който да го срине.

3. Технологичните връзки (чат, социални медии, блогове) не заменят личните или телефонните интервюта.
Специално по темата за технологиите има твърде много ангажирани и активни фигури, които създават не малко информационен шум. Не трябва да се забравя още, че във Фейсбук и Туитър има милиони, но също така милиони остават извън тях.

4. Гражданин, бранд, журналист
В тази последователност. Журналистът не е служител с работно време от 9 до 5. Журналистиката е начин на живот. Така че когато се експериментира с някоя нова джаджа, трябва да се заемат точно тези три роли. За иновациите трябва да се говори съзнателно и трезво. Трябва да се говори естествено (пиши такъв, какъвто си) и трябва да се има предвид, че в Интернет няма анонимност.

5. Винаги отворени
Може би най-важното правило. Не бива да се пита "кой ще използва този часовник или онзи телефон" с пренебрежение. Защото преди мнозина са питали кой ще използва Фейсбук. Преди това е имало въпроси кой ще чете блогове. Преди това са се чудили за какво е интернет...

-----
У нас в Интернет най-популярен е Андриан Георгиев, който пише за Капитал. Георги Войнов пък основно се грижи за разделът Наука и Технологии във Вести.бг. Уебстраница има и списание HiComm, което (май) е най-четеното технологично списание. Що се отнася до Интернет, присъствието на това издание е достатъчно силно и осезаемо.

28 септември 2010

Приятна рекламна идея

Натъкнах се на интересен сайт, а от там и на интересна реклама. Събуди усмивка, но коментарите отдолу ме накараха да помисля и да се съглася, че гмуркаческо училище трудно ще финансира кампания с едноминутен спот.

Иначе оценката е 9.3 от 10. Малко е завишена, но от всички в категорията действително е сред водещите.

27 септември 2010

По-добрият университет

Докато сондирам мнения из бивши и настоящи студенти по журналистика и масови комуникации, сайтът webometrics.info пусна своята класация на световните университети. Темата бе широко отразена в медиите. Стана ясно, че СУ е на 777-о място в света, НБУ е на 1816-о място, Американски университет в България е 2380-и в света, а ТУ София - 2409-и.

Не ми стана ясно каква е логиката УНСС да бъде тотално заличен от този списък. В списъка с университети на същия сайт икономическия в София пак липсва. Г-н Гугъл не показа да е отнемана акредитацията, затова мистерията остава. Ако някой знае защо липсва, да каже.

Още:
Специалност "Връзки с обществеността" в СУ - Оценка
Специалност "Журналистика и масмедии" в УНСС - Оценка
Българските университети (външен източник) - Ранглиста
Архивен материал за китайско изследване по темата (2004 г., външен източник) - Демокрит

26 септември 2010

Вечното дерби на българските университети 2

Меренето на университетските... имиджи продължава. Представителят на УНСС попълни втори анкетната карта, сега се чака и възпитаника на НБУ. Ако не сте чели отговорите на бившата студентка от СУ, можете да го направите тук: http://media-bg.blogspot.com/2010/09/blog-post_20.html. Напомням, че става дума само за журналистическо-комуникационни специалности.

При наличието на две попълнени анкетни карти вече могат да се направят и някои изводи. Първият от тях е, че в УНСС винаги е имало една идея повече университетски шовинизъм. Специалността "Журналистика и масмедии" на УНСС бие в стойностните оценки специалността "Връзки с обществеността" във ФЖМК на СУ (5.77 срещу 4.75 оценка на полученото образование и 4.44 срещу 4.00 оценка на приложимостта на знанията в практиката).

Като цяло забележките и към двата ВУЗ-а са към осигуряването на стажове и практическа работа. Изглежда, че намирането на работа-по-специалността по принцип е трудна задача на трудов пазар, на който огромната част от работната ръка е с висше образование.

И в двете анкетни карти се откроява терминът "всичкология". Комуникационните специалности не следва да бъдат тясно специализирани, затова и в двете анкетни карти явлението е посочено по-скоро като положителна страна. С други думи тези специалности предоставят по-широк хоризонт на завършилите.

Ето какво каза Георги Петков* за УНСС:

Оценка по шестобалната система за полученото образование:
5.77

Топ 3 преподаватели:
- Проф. Благой Колев
- доц. Блага Благоева
- доц.д-р Цветан Кулевски

Силни страни на обучението:
- Добри и квалифицирани специалисти/преподаватели. Ако ще след това да съм всичколог по нищология...
- Усет към новото в сферата на медиите, което може да бъде приложено в учебния процес.

Слаби страни :
- Липса на достатъчна практическа подготовка.
- липса на възможност за реализация чрез осигуряване на стажове.

Оценка по шестобалната система на приложимостта на наученото във ВУЗ-а в професионалната реализация:
4.44

Препоръки за развитие на образованието в сферата на масовите комуникации и журналистиката:
- По-добра/повече практическа подготовка на бъдещите кадри (това важи с всичка сила не само за конкретната специалност и учебно заведение).

* Георги Петков е симпатичен млад човек, бакалавър по Журналистика и масмедии. Има двугодишен трудов стаж в медиите, понастоящем е редактор в агенция "Фокус".

Още по темата:
Вечното дерби на българските университети

25 септември 2010

За публичния регистър на печатните медии

Парламентът прие наскоро на първо четене промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. В тях е заложено печатните издания да публикуват информация за действителния им собственик в първия брой за всяка календарна година. До пет дни от отпечатването му издателят е длъжен да подаде в Министерството на културата декларация за действителния собственик на издателя. Министерството от своя страна трябва да публикува на Интернет страницата си информацията за притежателите на печатни издания в десетдневен срок от получаването на декларациите. Промените предвиждат още, ако законът бъде нарушен, да бъде налагана глоба, която варира от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лв. Дали обаче законът ще повлияе върху прозрачността на медиите?

Обществеността искаше публичен регистър и го получава - ще го гледа в сайта на културното министерство.
НО! в промените в закона не се предвижда забрана за придобиването на медии (в случая печатни) от юридически лица в офшорни зони. Вануату, Сейшелските и Бахамските острови предлагат не само "данъчен рай", но и достатъчна степен на анонимност.

В закона се регламентира, че под "действителен собственик" се разбират физическото лице (лица), което е краен бенефициент на собствеността в юридическо лице, което притежава участие в издателя.
НО! какво става с печатни издания, които са публични компании? Ако ценните им книжа са листнати на борсите, то собствениците и бенефициентите ще бъдат стотици или хиляди.

Промените предвиждат контролът да бъде осъществяван от кметовете на общините. Предвижда се приходите от глобите и имуществените санкции да постъпват по бюджетите на съответните общини.
НО! Какъв е контролният механизъм за работата на кметовете по отношение на местния печат? Местните избори?

За мое съжаление не открих коментар по промените в закона от специалиста по въпроса - Нели Огнянова. Няма и сериозни реакции в публичното пространство.

Стари по темата:
В очакване на публичен регистър
Преди регистъра

20 септември 2010

Вечното дерби на българските университети

За почти всички, особено за студентите и кандидат-студентите, е интересно кой университет е номер 1. Темата за образователната система е актуална винаги, всеки пази поне добрите спомени от общуването си с нея. В един ВУЗ една специалност е силна, в друг - друга. Затова ми се прииска да направя микропроучване за хуманитарните комуникационни специалности в трите водещи софийски университета - Софийския университет "Св. Климент Охридски", Университата за национално и световно стопанство и Нов български университет.

И така - кой е най-добрият университет - Софийският, УНСС или НБУ, що се отнася до преподаването на журналистика, връзки с обществеността и реклама? Поканих трима приятели от Фейсбук да попълнят кратка анкетна карта. Лошата новина - това се случи на 14 септември, но шест дни по-късно имам само една попълнена анкета - на поканената ексстудентка от СУ.

Съпоставка няма да може да стане нито сега, а подозирам и за вбъдеще, защото следващите респонденти ще се повлияят от публикуваните по долу оценки и ще изкривят изследването. Но каквото е, това е.

Ето какво каза Божана Димитрова*:

Оценка по шестобалната система за полученото образование:
4.75

Топ 3 преподаватели - тези, от коите сте научили най-много и при които ви е било най-интересно:
- проф. Нели Огнянова
- доц. д-р Орлин Спасов
- проф. Христо Кафтанджиев

Силни страни на обучението (едносрични отговори не се приемат. Например, ако кажете "материална база", конкретизирайте - "качествено учебно студио, съвременна техника, модерни камери, микрофони, зали, столове, тоалетни...):
- Широка база знания, покрити в програмата – много хора продължават да се опитват да ме убедят, че висшето образование трябва да е тясно специализирано. Аз упорито продължавам да твърдя, че на мен пък ми харесва да следвам ВО (защото нали не е PR) и да уча междувременно реклама (доволно), история (в няколко форми) и икономика. Ако ще след това да съм всичколог по нищология.
- Теоретична подготовка на сравнително добро ниво.
- Задължителното изискване за стаж – задължителният стаж осигурява на хората, които наистина искат да научат нещо, малко допълнителна мотивация.
- Опити за обмен на кадри/опит с европейски университети. Пък били те и незавършени. Поне показваха начало на хубава тенденция.

Слаби страни (аналогично с т.4. Например "слаба дисциплина" - "липса на контрол на присъстващите, слаб контрол по време на изпити и т.н."):
- Лоша материална база – няма нова техника, а ако има – не е достатъчно достъпна за студентите;
- Дисбаланс теория/практика – теорията е хубаво и симпатично нещо. Обаче трябва да се пробва как реагира на реалността.
- Мудно и често некоординирано административно обслужване, което понякога пречи на обучението – кредити, свободно избираеми и т.н.
- Политиката на неангажиране на Факултета с практическото обучение на студентите – задължителният стаж, както вече споменах, е хубаво нещо. Щеше да бъде още по-хубаво (и малко по-честно) ако Факултетът предлагаше повече помощ при намирането на адекватни (и реални) стажове, ако не на всички, то поне на първокурсниците.
- Недостатъчно преподаватели-практици.

Оценка по шестобалната система на приложимостта на наученото във ВУЗ-а в професионалната реализация:
4

Препоръки за развитие на образованието в сферата на масовите комуникации и журналистиката:
Генерално – в тази сфера май трябва повече динамика в обучението. У нас то още следва моделите на класическите науки – учиш основите и историята задълбочено, подробно и продължително и получаваш тук-таме някой съвременен пример. Медиите и PR се развиват и променят изключително бързо – обучението в тази сфера също трябва да е по-гъвкаво, ориентирано по-скоро към изучаване на новите тенденции и посоки.

Специално за журналистиката (нямам лични впечатления на какво точно ги учат журналистите обаче) – хубаво би било някога да имаме журналистика, която не си поставя за цел евтината сензация. За тая цел обаче май трябва първо да си обучим публика. А, и на журналистите да им се дадат допълнителни часове по български език. И по дикция.

Естествено – по-силна връзка между образованието и съответния сегмент от пазара на труда.

* Божана Димитрова е симпатична млада дама - бакалавър по Връзки с обществеността (ФЖМК) и магистър по Трудова и организационна психология (ФФ). От три години работи като графичен дизайнер в рекламна агенция. Има общо четири години трудов стаж в сферата на масовите комуникации, част от които са натрупани в късните курсове в Софийския университет.

Та, това е за обучението във Факлутета по журналистика и масова комуникация към СУ. Надявам се тази информация да бъде от полезна поне за оринетиращите се кандидат-студенти. Ако някой има въпроси, забележки или коментари да се чувства поканен да ги сподели или във форума, или по какъвто друг начин намери. Въпроси също се приемат, стига да не са твърде лични :)

Заб.: Болднатият текст е (голяма) част от анкетната карта. Ако се намери студент по журналистика, реклама, пиар или масови комуникации от УНСС или НБУ, който иска да я попълни, да ме открие някак.



снимка: Официален сайт СУ. Трагедията е, че това и още една престара снимка са всички изображения, които google вади за ФЖМК

Още за ФЖМК

16 септември 2010

МТел купувал "Дневник" и "Капитал", хаха

Когато някой занемарил професията журналист или страничен наблюдател разкритикува журналистиката, ситуацията обикновено е фифти-фифти. Или има основание, или няма. Но когато журналистиката сама наклони кантара и когато дава основателни поводи за критика, тогава вече визникват някои притеснения.

Ако в случая "Джони Деп в Бургас" медиите можеха да намерят някои смекчаващи вината обстоятелства, то за актуалната публикация на Блиц и новините на Дир.Бг обяснение не може да се намери никакво. Става дума за заглавието "Мтел си подари "Икономедиа" за рождения си ден" - нещо като коментар, според който придобиването на "Спектърнет" и "Мегалан" водило до... придобиване на вестниците на бизнесмедията.

Червената лампичка за произведената глупост бе светната от няколко мои познати от Фейсбук, които са запознати с комуникационния бизнес. Проблемът е, че по-голямата част от аудиторията е неподготвена и едва ли би погледнала достатъчно критично на публикацията, за да забележи, че причинно-следствени връзки в нея на практика не съществуват.

Източникът на проблема е практиката да се правят от предположенията спекулации. Има много ситуации, в които медиите нямат достатъчно информация (и няма откъде да я имат официално), когато се правят предположения. Такива практики има най-вече в жълтите медии - щракват някого с жена и после иди доказвай, че не е сестра ти (примерно).

Същинският проблем е, че общопрофилните и жълтите медии напоследък доста се преливат една в друга. Така например новините на Дира, на които ужким следва да имаме доверие, публикуват спекулации, нямащи нищо общо с действителността (и оттам - с доверието).



Още малко по темата за качеството на родната журналистика: В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп
_______
Полу offtopic:
"Мегалан и Спектър са продали клиентите си на средна цена около 930 лв. за клиент", изчисли Станислав Божков.

09 септември 2010

Гугъл влиза в телевизора

Заглавието на поста е единственото възможно, защото точно това предстои да се случи. Публикация със същото заглавие има и в "Дневник", като тя датира от месец май т.г. Новото в случая е, че от Гугъл вече заявиха готовност да стартират Google TV наесен в САЩ и догодина по целия свят.

Накратко: става дума за технолигия, която интегрира в едно стандартната телевизия и интернет. Тя дава възможност на зрителите/потребителите да разглеждат на екрана на телевизора си сайтове, клипове, снимки и друго съдържание от мрежата.

Партньори на търсачката в начинанието са производителят на телевизори Sony, производителят на чипове Intel и производителят на периферни устройства Logitech. Телевизията на Гугъл ще бъде с интегриран браузър Google Chrome.

Изпълнителният директор на IT компанията Ерик Шмит коментира предстоящото на търговско изложение на електроника в Берлин. "Ще работим съвместно с доставчици на съдържание, малко вероятно е сами да се заемем да създаваме такова", твърди СЕО-то, цитиран от Ройтерс.

Причината за хода е търсенето на алтернативни източници на приходи, след като основният продукт започна да забавя темпа си на растеж. 95% от оборота на Гугъл се формира от рекламни приходи. Компанията също така показва, че си дава сметка за настъпилите промени във връзка с появата на технологии като смартфоните и социалните мрежи, както и за новия начин, по който се потребява информацията в Интернет.

В контекста на web 3.0
Под уеб 3.0 към днешна дата се разбира "мобилен персонален уеб, фокусиран върху индивидуалните нужди и интереси". В него се включват семантични мрежи и изкуствен интелект, насочени към разпознаване на личните информационни потребности. В изображението долу в табличен вид са вписани характеристиките на трите вида Уеб.

Не знам дали правилно си го представям бонуса "Гугъл в телевизора", но си го представлям като опция да търся седнал на канапето, набирайки с дистанционното. В този смисъл това е вид задоволяване на специфичната нужда от мързелуване.


снимка: labnol.org

03 септември 2010

Англия, България и телевизионният проблем

Телевизия ТВ+, която се излъчва легално само в мрежата на Булсатком, изкупи редица мачове напоследък. В това число е и двубоят Англия - България, който ще се излъчи днес от 22:00 часа по цитирана телевизия.

Най-смисленият блог пост по темата ми се стори на Пламен -

Телевизия на ръба на закона.
Накратко: Той смята, че ТВ+ и Булсатком използват монополно си положение и подлежат на санкции. Според него телевизията плаща по-високи от пазарните цени за правата на футболните срещи. Цени, които БНТ, СМЕ (RING.BG, PRO.BG и bTV) и MTG (Нова спорт, Диемите и Нова ТВ), наричани за краткост Тримата глупаци, не могат да си позволят.

Анализът е задълбочен и са посочени и законови противоречия, но слабата точка тук е мълчанието на Тримата глупаци. Нито една от компаниите не алармира, че са нарушени антимонополни закони, защото по същество те не са нарушени. И ако за СМЕ и MTG е оправдано (икономически, не маркетингово) да не излъчват предавания на загуба, то за националната телевизия това е немислимо. Особено, когато става дума за мач на националния отбор.

Феновете на футбола
по форумите също реагират странно и обвиняват в нещо (в какво?) ТВ+ и Булсатком. Фактически виновници за неудобството са Тримата глупаци. В същото време ТВ+ притежава правата още на тенис турнири от Големия Шлем, испанската Примера, а беше купила и квалификационните мачове на нашите отбори в европейските клубни турнири.

Моят извод е, че с пръдня боя не става, но с качествени материали - става. Имиджовият ефект за Булсатком на този етап е спорен, защото мнозина сочат цифровия оператор за черен дявол. Икономическият пък ще стане известен по-късно.

За всеки случай на мен ми се струва, че компанията работи правилно и от бизнес, и от медийна гледна точка.

Междувременно, когато се чудим къде да гледаме мача, ще продължаваме да се питаме: Кажи, копеле, честно ли е така?

А Томето Русев ще пита: Копеле, честно, не е ли така?, когато припомня как са се слушали мачове през 60-те, как са се гледали през 80-те и как се гледат днес:

всички съседи при комшията (съответно с радиото, телевизора или Булсаткома)


снимка: Sportni.bg