Единствената уеб метрика, която има значение

Ето какво пише Робърт Найлс в OJR:

"За 15-те години, в които работя онлайн, съм се нагледал на какви ли не метрики. С уникални посетители, импресии и прекарано време сайтовете мерят успеха си. Но нито една от метриките не е наистина от значение. Виждал съм феноменални резултати във всяка една от категориите, които са водили до провал. Има само една метрика, една единствена, която определя бизнес успеха на даден сайт.

Приходите

Вашите посетители могат да губят часове във вашия сайт, но времето само по себе си не носи дори 10 цента (справка - Туитър). Обяснявам си възхода и падението на различните метрики с опитите на мениджърите да изкарат постиженията си максимално високи. Някой забелязва, че потребителите стоят по-дълго в сайта, канят го на участие в някоя конференция и "бум" - времето било най-важно.

Статистиката често е приятна за окото информация, но единственото, което е от значение, са парите. Да, някои се борят в интернет за гласове на изборите или друг тип влияние, но читателите на OJR (в случая на медийния блог - б.a.) се интересуват от това дали възвръщаемостта покрива необходимия ресурс за правене на журналистика, медии и сайтове.

Некомерсиалните сайтове са известно изключение. Те обаче също имат нужда от някакви инвестиции - дарения или най-често лични пари и време. Ако правенето на съдържание за некомерсиален сайт не си струва усилията на автора, то страницата няма да съществува (или просъществува дълго)".

Според мен, така представено, становището е крайно. За сметка на това е вярно. Уникални посетители, bounce rate, импресии, време, демографски показатели - това са от една страна укрития (или украшения) за уеб мениджъри, а от друга страна - стока за продаване. И все пак, метриката за успех в бизнеса са парите.

Read More

Образът на България и идеите по въпроса

В рубриката "Образът на България" на списание "Мениджър" в актуалния брой 8 (142) от август 2010 г. гостуват хора от пиара и рекламата, български министър и чужди мениджъри работещи у нас. Най-силно впечатление ми направиха двата брифа за рекламна кампания на Максим Бехар (управител на М3 communications group) и Мартин Димитров (творчески директор на Reforma).

Таргетът в примерния проект на Бехар обхваща "хора от чужбина - туристи, бизнесмени, медии". Препоръчаните канали за комуникация са "45% телевизия, 30% онлайн и 25% в сериозни и тежки бизнес печатни медии".

Целевата група на примерния проект на Димитров е в демографската рамка 16-30 години. Търсят се потенциалните туристи. Препоръката за комуникационен канал е интернет.

Правя си два извода (далеч от темата за националния бранд):
1. Посредниците насочват рекламните пари най-вече в телевизията и интернет. Големият недъг на българския рекламен пазар са медия-шоповете, от които медиите зависят. Фактически рекламодателите (по-точно посредниците) са определящи за медийната среда, а не аудиторията. Най-пострадали от статуквото са самите медии, които се борят на два фронта - рекламния пазар и пазара на обществено внимание.

Под-извод е, че радиата и печатът ще продължават да страдат за сметка на телевизиите и уеба.

2. Трайно и устойчиво се подценява външната реклама. Или нямаме добри идеи у нас и избягваме рисковете, или аз греша, като смятам, че тя може да постигне значителн маркетингов и рекламен ефект. Отдолу са три примера (два на Lego и един на Mr. Clean) за много креативни реализирани идеи. Едва ли би било толкова скъпо да се направи малка градинка от да кажем 50 квадратни метра в Берлин, която да бъде с контурите на държавните граници и в нея да има хубав райграс, някоя розичка, някое миниводопадче, някое плажно чадърче в десния край и т.н....

Ако някой има идея каква аутдор реклама може да си направи България, да пише смело.

Read More

Собствена онлайн медия - уелкъм ту дъ джънгъл

Презумпцията е, че да се създаде медия в Интернет е най-лесно. Може и да е най-лесно, но за всеки случай никак не е лесно. Така мислят създателите на сайта tennis24.bg Станко Димов и Искрен Минчев. Двамата са колеги спортни журналисти, които се увличат от тениса и които в "един слънчев ден" решават да създадат собствена малка медия.

Препятствия и предизвикателства

Проблем №1: Начален капитал
За създаването на медия са нужни средства, независимо в каква среда функционира.
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от спестяванията си и приемат помощ от добри роднини, които вярват в проекта им. Двамата не разчитат на заеми от банки и кредитори поради нестабилния медиен пазар в България. Така рискът остава в разумни граници.

Проблем №2: Липса на ноу-хау
Никой от двамата до този момент в професионалното си развитие не се е сблъсквал с изграждането (фронт енд и бек енд) дизайн на сайт.
Решение: Обликът на медията се изгражда на базата на достиженията на съществуващите спортни и тенис сайтове от страната и чужбина. Съдържанието е основна ценност, но и визията не е пренебрегната, за да се предложи на потребителя качествен краен продукт в адекватна за мрежата среда.

Проблем №3: Неработещи функционалности
Задачата да реализира сайта е възложена на външна фирма. Към резултата обаче, типично като за програмисти, има забележки.
Решение: Започва се неколкоседмична интензивна мейл кореспонденция, която завършва с хепи енд - работещ продукт.

Проблем №4: Осигуряване на съдържание
За да работи, медията се нуждае от ежедневни грижи и поддръжка
Решение: Станко и Искрен влагат голяма част от свободното си време в сайта си. Двамата знаят какво потребителят на тенис новини иска от досегашната си работа в други медии. С доброволчески труд за успешното начало помага и Евгени Николов от БНТ. Тандемът Димов и Минчев обаче генерират почти цялото съдържание, което включва новини, коментари, аналази и т.н.

Проблем №5: Налагане на пазара
Пари за реклама няма.
Решение: Популяризацията става по няколко канала. Двамата взаимстват и цитират по-интересни материали от сайта в медията, в която работят. Приятелите на Станко и Искрен в другите медии също са коректни при цитирането и допринасят за популяризацията. Сайтът води и комуникация с аудиторията чрез Фейсбук.

Проблем №6: Администрация и счетоводство
Зад всяка медия стои юридическо лице.
Решение: На този етап административните задачи са поверени на приятелска фирма. В плановете на Станко и Искрен влиза учредяването на собствена фирма.

Нерешен проблем №1: Положително салдо
Разходите не са малко, докато приходите не са достатъчно. Все още разликата е в полза на разходите, но, както казват създателите, "с времето тя се топи".

Нерешен проблем №2: Авторски права и регулации в Интернет
Много от уеб медиите (дори и блоговете) вървят към спазването на авторските права (виж "За онлайн културата"). Други обаче не вървят натам и крадат съдържание. На този етап пълното решение на този проблем не е по силите на никого.

Резултати и удовлетвореност

Резултат №1: Аудиторията расте
Доверието в сайта расте с всеки изминал ден. Медията има вече ядро от 500 уникални посетителя дневно, което за строгоспециализиран сайт на по-малко от година (стартирал на 25.12.2009) не е малко. Това са цифри за най-скучните тенис дни. Много повече посетители се генерират около постиженията на българите и големите турнири по света.

Резултат №2: Положителна обратна връзка
"Супер сте, вие сте моят любим сайт, продължавайте в същия дух, браво на вас, материалите ви са различни, имате собствен стил" - част от отзивите на читатели, които Станко и Искрен споделиха пред медийния блог.

А ето и какво казаха двамата за творението си:
Искрен: "Сайтът се превърна в част от живота ми";
Станко: "Сайтът е нещото, за което не минава ден, без да мисля".


снимка: личен архив. Вляво е Станко Димов, вдясно - Искрен Минчев

Представяно в Медиен блог: Предаването Са Ва! по радио РФИ

Read More

Това скъпо право на свой глас

Откъс със съкращения от "Това скъпо право на свой глас".*

Помня една класация отпреди двадесетина години. Тя посочваше най-рисковите професии и средната продължителност на живота в тях. Тогава журналистиката беше поставена на трето място. Преди нея се нареждаха летците-изпитатели и миньорите. Оттогава не съм чел подобни изследвания. Зная със сигурност обаче, че журналистиката си е все там, в първата тройка по ранна смъртност, по напрежение, по физическо и психическо износване на човека. Лично аз не познавам журналист, който да е работил във всекидневник и да е доживял дълбоки старини. Дълбоките старини са противопоказни за журналистика...

Вестникът, радиото, телевизията не си поплюват: те винаги са гладни и журналистът трябва да им дава храна, късайки от съня си, от спокойствието си, от здравето. Лакоми за слово, за текст, за внимание... Ненаситни. Незнаещи и непризнаващи почивка. Не се интересуват от умората, от неразположението, от семейните грижи. Те искат слово.

На тях им е чужда милостта към претоварения дух, чужда им е способността да простят липсата на форма, неспособността днес да пишеш. Те искат слово и няма прошка, ако не им го доставиш. И не кога да е, и не изобщо, а до определената минута - нито секунда по-късно!...

Онемявал съм, когато чуя приказки от тези: "Журналистиката ли - тя е проста работа!". Бай Ганьо пръв се изказа по въпроса. Проста е, само че вижте косите на 40-годишните - вече са побелели. Вижте ръцете им - вече треперят. Вгледайте се в очите им - издават постоянна умора...

Журналистът няма право на притворени клепачи и на дрямка. Той трябва да оглежда света, в който живее, да го познава, за да не остават празни пространства в този свят, неосветлени от прожектора на камерата, невидени и недокоснати от властта на словото. И да бъде пръв - защото закъснелият журналист е гладен журналист. Да бъде силен - защото слабият журналист е гладен журналист. Да бъде смел - защото страхливият журналист е излишен журналист. Да бъде достоен - защото недостойният журналист е задраскан журналист!...

Почива ли си журналистът и кога? Колкото си почиват зъбците на часовника, който винаги ни показва времето. Защото журналистът е и това - показател на времето, на драмите и на страстите му...

Журналистите са и лекари на обществото, и политици, и гробари. Прекалено много иска от тях мисията, с която обществото ги е натоварило. И те го дават... С цената на младостта си, на здравето си и на ранния път към Орландовци.

Зад тях остават хиляди изписани страници и един - най-често кратък - жизнен път. Невинаги признат. Невинаги навреме оценен. Такава е съдбата на всички, които вместо професия, си избират мисия.

Това написа Марко Семов в едно от писмата си до България. Истината е, че това писмо не касае толкова родината, защото професиите са еднакви навсякъде по света. Това е по-скоро глава от автобиографията на големия Българин, който ни напусна в началото на 2007 година. Главата, касаеща една от многото мисии, с които Марко Семов се бе захванал приживе.

Марко Семов вярваше, че журналистиката е способна да насочва обществото в правия път. Самият той никога не се е свенил да критикува директно недъзите на нашето общество. От друга страна в своите изследвания на българската народопсихология той бе установил, че нашенецът не обича ментори, не обича съветници. Затова днешните практични журналисти не възприемат работата си като мисия, а като поминък. А идеалистите като него вече ги няма...

* Семов, Марко. Писма до България. Книга за търпението на българите. ИК "Хермес, Пловдив, 2004 г.

Read More

Цветанка Ичева

Името на Цветанка Ичева проби в медиите, вече проби и в социалните мрежи. Поне трима мои приятели "взаимодействаха" във Фейсбука със сканирана публикация от брой 1870 на в. "Телеграф" от 19 юли 2010 г.

На 7-ма страница пише от какво значение е инспекторката Ичева, която обаче трябва да се пенсионира.

Аз лично тази ситуация с кода (кликни снимката) не я разбирам, не съм и чувал за нея. Ако е истина, много лошо. Много грозно дори.

Иначе мнозина не харесват Ичева, но на мен така и не ми попречи с нищо. Бюрократичен педант, при нея няма компромиси. Нямаш уверение - лошо, нямаш бележка от библиотеката, че си си върнал всичко - лошо, обръщаш се към нея с въпрос, който не е за нея - лошо :) Ще ти свърши работата само, ако и ти сам си свършил(а) работата. А това често не е много приятно :)

Read More

Вяра Анкова става шеф на БНТ. Какво означава това за Краси Гергов?

Вяра Анкова е новият генерален директор на БНТ. За мнозина този избор беше предопределен, особено като се имат предвид и кандидатите. Единственият реален конкурент беше юристът и бивш БНТ шеф Радомир Чолаков.

За двамата се говореше, че са кандидатите на сериозните лобита - тези на Кеворк Кеворкян и на Красимир Гергов. Конкурсът бе спечелен от Анкова - посочваната за продължителка на интересите на Гергов.

Ако теориите за конспирация са верни, най-важните промени ще настъпят в рекламния пазар, а не в телевизионния.

Както е известно, Красимир Гергов разполага с добри фирми във всеко звено от разпространението на информация - компании-рекламодатели, медия-шопове (посредници) и медии. По-важни са вторите две звена където позициите (монополите) му стават все по-силни.

Ако Анкова обслужва чрез БНТ герговите интереси, това означава преференциални цени за реклама в националния оператор за рекламодателите, тоест още клиенти за медия-шоповете. По-просто казано, БНТ и БиТиВи ще предлагат на рекламодателите отстъпки (в тая криза) през медия-шоповете на Гергов и по този начин ще се удари конкуренцията на пазара на рекламни посредници. Тоест ще се разчисти.

Що се отнася до телевизионния пазар, натискът върху Нова Телевизия ще се удвои. Забелязахте ли как новините на двете телевизии са натиска взаимно и вече и двете започват в 19:00 часа? Преди БиТиВи започваше в 19:45, за да информира драгия зрител преди Канал 1 (днешен БНТ1). Веднъж чул новините, човек не би ги слушал втори път. Затова Нова изтегли "Календар" в 19:15 часа, удряйки и БНТ, и БиТиВи. За да се стигне до сегашното статукво.

В този смисъл БНТ вече ще (може евентуално да) размества програмния часовник, за да удря по медийните конкуренти на Гергов. Тоест, ако едно рейтингово предаване по Нова се планира за 20:00 часа, по БНТ1 ще тръгва друго подобно рейтингово предаване, но от 19:50.

Read More

Корпоративно поведение в социалните мрежи (обновено на 14.07.2010)

Ако някой си мисли, че случващото се в Интернет подлежи на контрол, жестоко се лъже. Усилията на комуникационните специалисти, познанията и опитът им са от една страна, но от другата стоят потребителите, които и в реалния живот и във виртуалния свят вече не само осъзнават властта си, ами я използват. Сайтовете за социализация (уеб 2.0 като цяло) са среда на платежоспособни потребители, от които компаниите се интересуват. Затова и корпоративните комуникации с външни публики се превръшат в изкуство - най-добрите комуникатори са най-талантливите, а не най-работливите или най-знаещите (теорията).

Апропо, вече има известно натрупване на информация за това какво трябва и какво не трябва да се прави в социалните мрежи.

Кошмарът Nestle

Вечерта на 18 март 2010 в корпоративния профил на компанията излиза този статус (призив): "Nestle fans, don’t use an altered version of the company’s logo as your profile pic, or your comments will be deleted". Фенове на Нестле, не използвайте различни лога на компанията, иначе коментарите ви ще бъдат изтрити.

Ответната реакция: Don’t tell us what to do, Big Brother! (Не ни казвай какво да правим, Биг Брадър)

Следва словесна престрелка, фрагмент от която виждате отдолу.

Проблемът не е, че Нестле иска да наложи марката си в оригинал, нито че иска да опази интелектуалната си собственост. Проблемът е в начина на общуване и в нарушаване на едно от основните правила в бизнеса: Никога не обиждай клиент.

Примерът, разбира се, е краен. Много рядко може да се наблюдава подобна комуникационна криза, но това не означава, че грешките в корпоративните комуникации в Интернет са рядкост. Досаждането също е грешка ;)

(Добавено на 14.07.2010) В светлината на всичко казано дотук, прилагам линк към markbit.net и статията "Ако маркетьорите бяха животни, какво животно щяхте да сте вие?". В нея са цитирани 10 правила за успех в социалните медии, както и няколко интересни цифри, свързани с проблемите на корпоративните комуникации в Интернет.

Read More