СИБ забрави обещанието си

Съюзът на издателите в България (СИБ) вдигна много шум за нищо, обещавайки преди повече от месец да изготви публичен регистър на българските печатни медии. Явно от тогава досега организацията не е съумяла да разкрие истинските собственици на вестниците у нас, въпреки че те в повечето случаи са широко известни на читателите.

И така, остават два варианта - проектът да е тотално занемарен и да е бил просто кьорфишек с неизвестна цел или да е завършен и да се чака удобен предизборен момент за изнасянето му в публичното пространство.

При всяко положение подобен регистър вече е компроментиран и буди своите въпросителни.

Read More

Ако не си в медиите, не съществуваш

ПР целите са реално осъществими, ако организацията е разработила и целенасочено реализира във времето и пространството своя медийна политика. Необходимостта от нея се обуславя от нарастващата роля на масмедиите в живота на съвременното общество.

Изследване, осъществено от консултантската фирма "Маккинзи" и университета Уортън (Warton), САЩ, показва, че въпреки стремителното развитие на Интернет основни средства за професионално информиране, дори на директорите на най-големите световни компании, си остават традиционните източници. Най-предпочитани са списанията и други периодични издания с бизнес тематика (47%), специализираните консултанти (41%) и деловите конференции (40%) Анкетираните класират Интернет на осмо място по важност.

Масмедиите остават основен източник на информация. В напрегнатото ни всекидневие само много ограничен кръг хора могат да си позволят да следват освен медиите и най-новата литература. И тази тенденция е характерна за всички възрастови групи, за всички хора на планетата.

Наскоро публикувано в Англия проучване на тема "Децата и тяхната променяща се медийна среда" (автори проф. Соня Ливингстън и Мойра Бовил) показва, че днешното британско дете е под прякото влияние на масмедиите средно по 5 часа на ден. В Швеция пък 89% от от децата проявяват интерес и редовно четат вестници.

Днес не възможно да си представим света вън от масмедиите. Ако не се появяваш в тях, просто не съществуваш. Вече има публики, за които онова, което не е показано по телевизията, не е реално. Затова и статусът на една или друга организация се определя във все по-голяма степен и от вниманието, демонстрирано към нея от масмедиите.

Из "PR. Технологията на успеха", Здравко Райков, Дармон, 2003, С.

Read More

Пропаст в информираността

Филип Тичинър развива през 1970 г. теза за нарастваща пропаст в информираността. Според нея нарастването на асортимента от масова комуникация ще доведе до все по-голяма информационна пропаст между привилигированите и ощетените слоеве на обществото. Социално по-добре поставените хора могат по-бързо да си набавят и използват нови информации.

70-те години на ХХ век са само началото на техническия прогрес, сред чиито резултати живеем понастоящем. В една и съща държава (например България) едни живеят в картонени колиби край жп релсите, а други ползват Wi-fi Интернет с мобилните си телефони. Информацията, идваща от телевизор, е далеч по-ограничена от това, което може да се намери в Мрежата.

Пропастта в информираността няма как да бъде "запълнена" и има идентични размери със социалната пропаст.

Read More

Подвеждаща реклама

Подвеждащата реклама е приписване на недействителни качества и възможности на продукта или услугата с цел потребителят да бъде заблуденм за да си я купи или да се възползва от нея.

Например рекламен спот за часовници, в който жена се къпе в басейн с рекламирания часовник, без той да е водоустойчив; или реклама за нарязан хляб (тип "резина"), която твърди, че филиите на марката са по-нискокалорични от другите на пазара, а те са само тънко нарязани.

Категоричното идентифициране на подвеждащата реклама често се затруднява от общото за рекламата хиперболизиране на възможностите на продукта или услугата. Разликата е във фалшификацията. Докато в скритата реклама фалшифицирането идва от мястото й в програмното съдържание, а в подсъзнателната реклама - от метоите й на въздействие върху аудиторията, в подвеждащата реклама то е в разминаването между рекламното съобщение и рекламирания обект.

Тъкмо затова тя не може може да бъде обект на медийна регулация (в ЗРТ няма разпоредби и дефиниции, свързани с нея), а разкриването й по-скоро попада в границите на Закона за защита на потребителите и е във възможностите на комитетите и асоциациите на потребителите.

Из дефиницията на Георги Лозанов от "Език на медийната регулация".

Read More

Криза срещу демокрация (или журналистика)

В редакционна статия вестник "Вашингтон пост" предупреждава, че крахът на всекидневните издания е заплаха за самата демокрация (в САЩ). В огромното море на интернет, без специализирана подготовка е невъзможно да бъдат отличени фактите от предположенията и слуховете, аргументира се изданието.

Под крах на всекидневниците се има предвид затрудненията, които те изпитват във връзка със световната финансова криза. "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон пост" съкращават разходи, а други съкращават персонал. "Крисчън сайънс монитър" от ежедневник се превърна в седмичник. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна.

У нас "Градски вестник" на Економедия спря да излиза в печатен вариант, но сайтът gradski.bg оцеля.

Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочва, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Нишите на информационния пазар в интернет се запълват бързо от новосъздадени компании, допълва Кърли.

Пропускът в изявлението на последния обаче се състои в това, че запълващите нишите компании разчитат на user generated content (съдържание произвеждано и подбирано от потребителя в Интернет). Свиването на разходите в медийните компании и уеб 2.0 тенденциите си пасват като процеси, но те нямат нищо общо с професионалната журналистика. В този смисъл кризата не застрашава демокрацията, а специалистите.

Read More

Пропуск в закона за радиото и телевизията

Законът за радиото и телевизията (ЗРТ) не задължава телевизиите да указват с видим надпис, че дадено предаване се излъчва повторно. Законодателят, за разлика от зрителя, не се интересува дали дадено предаване се излъчва на живо в ефир или вече е излъчено, записано и показано отново.

Така "Комиците" по bTV разсмиват за втори път с едни и същи смешки, без аудиторията (особено случайно попадналата) да знае това. Същото се отнася и за "Шоуто на Слави" по същата телевизия.

"Черният Петър" остава у продуцентите, които получават еднократни суми за предаванията си. Телевизиите в последствие продават телевизионното съдържание два пъти без да компенсират продуцента (за "Комиците" Евтим Милошев да му мисли).

Похвала заслужава Канал 3, който указва с надпис "повторение" когато повтаря вече излъчено предаване (така, както е логично да бъде навсякъде). По този начин зрителят не се лъже и не се обажда на ефирните телефони когато няма кой да му вдигне.

Read More

Кое ни кара да станем рано в неделя? Са Ва!

"Чуйте кое е онова, което кара хората да стават рано в неделя, всяка неделя от 11 до 12 по РФИ на 103.6" – така започва неделното предаване на Радио Франс Интернасионал – "Са Ва" (Ca Va).

Предаването стартира на 9 март 2008 и наскоро отпразнува първия си рожден ден. 47 пъти досега гласът на авторката (и водеща) Иглика Станкова е будила (или разсънвала) аудиторията на френската станция. Сред нейните гости са били известни и безизвестни музикални групи като Lot Lorien, Mind Trips, Samodelia, Zmei, Sleepwalker, актьори и хора на изкуството. По думите на Иглика, едно от незабравимите предавания е именно със Зуека.

Освен това в предаването й гостуват хора, занимаващи се с любиптни неща като музикотерапия, натални карти, детоксикация на тялото, детска анимация и айкидо. Пред микрофона са заставали и чуждестранни формации като хора St. Louis de Gonzague (Сен Луи де Гонзаг) и Gul de Boa (Гюл де Боа).

"Правила съм и разни предавания със странни теми, необичайни за радиоефира – като например изложба на арт мебели, автотунинг, комикси и първия гей парад в България", споделя Иглика.

"Са Ва" получава и сериозно признание на медийния фестивал в Русе "Българската Европа 2008". Предаването бива отличено с награда за регионално радио за непосредствено човешко представяне на графитите като един съвременен общоевропейски социален и културен феномен.

Read More