Това скъпо право на свой глас

Откъс със съкращения от "Това скъпо право на свой глас".*

Помня една класация отпреди двадесетина години. Тя посочваше най-рисковите професии и средната продължителност на живота в тях. Тогава журналистиката беше поставена на трето място. Преди нея се нареждаха летците-изпитатели и миньорите. Оттогава не съм чел подобни изследвания. Зная със сигурност обаче, че журналистиката си е все там, в първата тройка по ранна смъртност, по напрежение, по физическо и психическо износване на човека. Лично аз не познавам журналист, който да е работил във всекидневник и да е доживял дълбоки старини. Дълбоките старини са противопоказни за журналистика...

Вестникът, радиото, телевизията не си поплюват: те винаги са гладни и журналистът трябва да им дава храна, късайки от съня си, от спокойствието си, от здравето. Лакоми за слово, за текст, за внимание... Ненаситни. Незнаещи и непризнаващи почивка. Не се интересуват от умората, от неразположението, от семейните грижи. Те искат слово.

На тях им е чужда милостта към претоварения дух, чужда им е способността да простят липсата на форма, неспособността днес да пишеш. Те искат слово и няма прошка, ако не им го доставиш. И не кога да е, и не изобщо, а до определената минута - нито секунда по-късно!...

Онемявал съм, когато чуя приказки от тези: "Журналистиката ли - тя е проста работа!". Бай Ганьо пръв се изказа по въпроса. Проста е, само че вижте косите на 40-годишните - вече са побелели. Вижте ръцете им - вече треперят. Вгледайте се в очите им - издават постоянна умора...

Журналистът няма право на притворени клепачи и на дрямка. Той трябва да оглежда света, в който живее, да го познава, за да не остават празни пространства в този свят, неосветлени от прожектора на камерата, невидени и недокоснати от властта на словото. И да бъде пръв - защото закъснелият журналист е гладен журналист. Да бъде силен - защото слабият журналист е гладен журналист. Да бъде смел - защото страхливият журналист е излишен журналист. Да бъде достоен - защото недостойният журналист е задраскан журналист!...

Почива ли си журналистът и кога? Колкото си почиват зъбците на часовника, който винаги ни показва времето. Защото журналистът е и това - показател на времето, на драмите и на страстите му...

Журналистите са и лекари на обществото, и политици, и гробари. Прекалено много иска от тях мисията, с която обществото ги е натоварило. И те го дават... С цената на младостта си, на здравето си и на ранния път към Орландовци.

Зад тях остават хиляди изписани страници и един - най-често кратък - жизнен път. Невинаги признат. Невинаги навреме оценен. Такава е съдбата на всички, които вместо професия, си избират мисия.

Това написа Марко Семов в едно от писмата си до България. Истината е, че това писмо не касае толкова родината, защото професиите са еднакви навсякъде по света. Това е по-скоро глава от автобиографията на големия Българин, който ни напусна в началото на 2007 година. Главата, касаеща една от многото мисии, с които Марко Семов се бе захванал приживе.

Марко Семов вярваше, че журналистиката е способна да насочва обществото в правия път. Самият той никога не се е свенил да критикува директно недъзите на нашето общество. От друга страна в своите изследвания на българската народопсихология той бе установил, че нашенецът не обича ментори, не обича съветници. Затова днешните практични журналисти не възприемат работата си като мисия, а като поминък. А идеалистите като него вече ги няма...

* Семов, Марко. Писма до България. Книга за търпението на българите. ИК "Хермес, Пловдив, 2004 г.

Read More

Цветанка Ичева

Името на Цветанка Ичева проби в медиите, вече проби и в социалните мрежи. Поне трима мои приятели "взаимодействаха" във Фейсбука със сканирана публикация от брой 1870 на в. "Телеграф" от 19 юли 2010 г.

На 7-ма страница пише от какво значение е инспекторката Ичева, която обаче трябва да се пенсионира.

Аз лично тази ситуация с кода (кликни снимката) не я разбирам, не съм и чувал за нея. Ако е истина, много лошо. Много грозно дори.

Иначе мнозина не харесват Ичева, но на мен така и не ми попречи с нищо. Бюрократичен педант, при нея няма компромиси. Нямаш уверение - лошо, нямаш бележка от библиотеката, че си си върнал всичко - лошо, обръщаш се към нея с въпрос, който не е за нея - лошо :) Ще ти свърши работата само, ако и ти сам си свършил(а) работата. А това често не е много приятно :)

Read More

Вяра Анкова става шеф на БНТ. Какво означава това за Краси Гергов?

Вяра Анкова е новият генерален директор на БНТ. За мнозина този избор беше предопределен, особено като се имат предвид и кандидатите. Единственият реален конкурент беше юристът и бивш БНТ шеф Радомир Чолаков.

За двамата се говореше, че са кандидатите на сериозните лобита - тези на Кеворк Кеворкян и на Красимир Гергов. Конкурсът бе спечелен от Анкова - посочваната за продължителка на интересите на Гергов.

Ако теориите за конспирация са верни, най-важните промени ще настъпят в рекламния пазар, а не в телевизионния.

Както е известно, Красимир Гергов разполага с добри фирми във всеко звено от разпространението на информация - компании-рекламодатели, медия-шопове (посредници) и медии. По-важни са вторите две звена където позициите (монополите) му стават все по-силни.

Ако Анкова обслужва чрез БНТ герговите интереси, това означава преференциални цени за реклама в националния оператор за рекламодателите, тоест още клиенти за медия-шоповете. По-просто казано, БНТ и БиТиВи ще предлагат на рекламодателите отстъпки (в тая криза) през медия-шоповете на Гергов и по този начин ще се удари конкуренцията на пазара на рекламни посредници. Тоест ще се разчисти.

Що се отнася до телевизионния пазар, натискът върху Нова Телевизия ще се удвои. Забелязахте ли как новините на двете телевизии са натиска взаимно и вече и двете започват в 19:00 часа? Преди БиТиВи започваше в 19:45, за да информира драгия зрител преди Канал 1 (днешен БНТ1). Веднъж чул новините, човек не би ги слушал втори път. Затова Нова изтегли "Календар" в 19:15 часа, удряйки и БНТ, и БиТиВи. За да се стигне до сегашното статукво.

В този смисъл БНТ вече ще (може евентуално да) размества програмния часовник, за да удря по медийните конкуренти на Гергов. Тоест, ако едно рейтингово предаване по Нова се планира за 20:00 часа, по БНТ1 ще тръгва друго подобно рейтингово предаване, но от 19:50.

Read More

Корпоративно поведение в социалните мрежи (обновено на 14.07.2010)

Ако някой си мисли, че случващото се в Интернет подлежи на контрол, жестоко се лъже. Усилията на комуникационните специалисти, познанията и опитът им са от една страна, но от другата стоят потребителите, които и в реалния живот и във виртуалния свят вече не само осъзнават властта си, ами я използват. Сайтовете за социализация (уеб 2.0 като цяло) са среда на платежоспособни потребители, от които компаниите се интересуват. Затова и корпоративните комуникации с външни публики се превръшат в изкуство - най-добрите комуникатори са най-талантливите, а не най-работливите или най-знаещите (теорията).

Апропо, вече има известно натрупване на информация за това какво трябва и какво не трябва да се прави в социалните мрежи.

Кошмарът Nestle

Вечерта на 18 март 2010 в корпоративния профил на компанията излиза този статус (призив): "Nestle fans, don’t use an altered version of the company’s logo as your profile pic, or your comments will be deleted". Фенове на Нестле, не използвайте различни лога на компанията, иначе коментарите ви ще бъдат изтрити.

Ответната реакция: Don’t tell us what to do, Big Brother! (Не ни казвай какво да правим, Биг Брадър)

Следва словесна престрелка, фрагмент от която виждате отдолу.

Проблемът не е, че Нестле иска да наложи марката си в оригинал, нито че иска да опази интелектуалната си собственост. Проблемът е в начина на общуване и в нарушаване на едно от основните правила в бизнеса: Никога не обиждай клиент.

Примерът, разбира се, е краен. Много рядко може да се наблюдава подобна комуникационна криза, но това не означава, че грешките в корпоративните комуникации в Интернет са рядкост. Досаждането също е грешка ;)

(Добавено на 14.07.2010) В светлината на всичко казано дотук, прилагам линк към markbit.net и статията "Ако маркетьорите бяха животни, какво животно щяхте да сте вие?". В нея са цитирани 10 правила за успех в социалните медии, както и няколко интересни цифри, свързани с проблемите на корпоративните комуникации в Интернет.

Read More

Битката за БНТ

В четвъртък СЕМ ще вземе решение кой да бъде новият генерален директор на Българската национална телевизия. Първоначално кандидати за шеф на БНТ бяха седемина, но Емилия Стоева отпадна. Тя няма 5 години трудов стаж в телевизията, както иска законът, а само една година в редакция "Лъч".

Другите кандидати са следните:

Радомир Чолаков. Бил е в ръководството на БНТ през 1996-1997 г. и това той посочва като най-голямо преимущество. Според него самия, той владее кризисния мениджмънт. Бил е общински съветник в Казанлък от листата на ССД (Съюз на свободните демократи), завършил е право в СУ през 1990 г. и след това е специализирал медийно право в Германия в периода 1991 - 1995 г. Според спекулации, Чолаков е подкрепян от Кеворк Кеворкян и ако спечели, ще бъде марионетка на популярния водещ от близкото минало.

Радостслав (няма печатна грешка) Главчев. Кандидатира се за поста за осми път. Създателят на Творческа развойна асоциация за култура (ТРАК) изпъкна с желанието си да взриви сградата на "Сан Стефано" 29 и да я издигне на ново, като така смята да реши проблемите на националната медия. Главчев се занимава основно с паневритмия и иска телевизията да излъчва само религиозни предавания. Снимката долу е негова.

Светлана Божилова. Преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК). Била е медиен експерт в НСРТ (сегашен СЕМ) и в няколко други европейски организации. Има над 120 студии и публикации на медийна тематика.

Любица Кулезич. Или само Люба. Води се кинокритик, журналист и публицист. Работи като автор във вестниците "Седем", "Монитор", "Класа". Редактор е на предаването "Неделя пет и десет" по Телевизия Европа. Автор и съавтор е на предаванията по БНТ "Кино в чекмедже" и "24 квадрата". Завършила е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (сега НАТФИЗ).

Вяра Анкова. Дългогодишен телевизионер, водещ и журналист. Бивш главен редактор на редакция "Новини" в БНТ. Съпруга на Томас Лафчис и според спекулации в публичното пространство - човек на Красимир Гергов. Бизнесменът не крие подкрепата си за Анкова, което увеличава подозренията, че освен bTV, Pro.bg и рекламния бизнес, Гергов ще овладее и държавната телевизия.

Александър Бешков е бивш директор в БНТ. Професор в СУ "Св. Климент Охридски", преподава сравнителна литература. Роден е през 1937 г. и е син на Илия Бешков. Бил е 10 години професионален боксьор в "Академик".

От понеделник до сряда ще текат изслушванията, в които всеки кандат ще представи пред СЕМ проекта и визията си за БНТ.

Read More

52 интересни цифри за Уеб 2.0 и социалните мрежи

Фейсбук:
1. Средно всеки потребител има по 130 приятели;
2. Над 25 милиарда единици съдържание - новини, снимки, линкове, се публикуват всеки месец;
3. Над 300 000 потребители са участвали в превода на Фейсбук;
4. Над 150 милиона потребители на месец взаимодействат с друг сайт (влизат в или излизат от Фейбук)
5. Две трети от 100-те водещи американски сайтове и половината от 100-те водещи световни сайтове са интегрирани във Фейсбук;
6. Над 100 милиона потребители вече използват Фейсбук през мобилните си телефони;
7. Тези, които използват ФБ през джиесем, са по принцип два пъти по-активни от другите;
8. Средно по 60 връзки има всеки потребител към групи, брандове, каузи и други;
9. Средно по 500 милиарда минути месечно се прекарват от всички потребители;
10. Във Фейсбук вече има над един милион фирми и предприемачи.


Туитър:
11. 75% от потребителите са "туитили" през друга платформа;
12. Над 300 000 нови потребители се записват всекидневно в Туитър;
13. В момента има около 110 милиона потребители;
14. Сайтът генерира 180 милиона уникални посещения всеки месец...
15. ...и 600 милиона търсения всеки ден;
16. Туитътр е започнал като платформа за изпращане на кратки съобщения (есемеси);
17. Над 60% от потребителите живеят извън САЩ;
18. Съществуват над 50 000 приложения, базирани на Туитър;
19. Туитър дава достъп на Библиотеката на Конгреса до всички туитове;
20. Повече от една трета от потребителите използват платформата от мобилните си апарати.


ЛинкедИн:
21. ЛинкедИн е най-старият от четирите сайта, разглеждани в статията. Създаден е на 5 май 2003 г.;
22. Има повече от 70 милиона потребители от целия свят;
23. Членовете на ЛинкедИн произхождат от над 200 страни;
24. Работи на 6 езика - английски, френски, немски, италиански, португалски и испански;
25. Джеф Епстийн (Jeff Epstein), финансистът на Оракъл, е бил назначен заради профила си в ЛинкедИн;
26. 80% от предприятията (?!?*) използват сайта за подбор на кадри (*къде, кои, какви предприятия?);
27. По един нов член се записва всяка секунда;
28. Сайтът генерира над 12 милиона уникални посетители месечно;
29. Поне един служител от топ 500 фирми в САЩ има профил в ЛинкедИн;
30. Специалистите по подбор преглеждат между 1 и 20 профила среднодневно


YouTube:
31. Първото видео, наречено "Аз в зоопарка", е било качено на 23 април 2005 г.;
32. През юни 2006 г. вече се качват по 65 000 видеа дневно;
33. YouTube генерира 2 милиона посетители всеки ден;
34. Всяка минута се качват по 24 часа видео;
35. 70% потребителите ползват версията на английски;
36. Повече от половината потребители са под 20-годишни;
37. Ще са необходими 1000 години, за да се изгледа цялото качено понастоящем видео;
38. YouTube говори 12 езика;
39. 20% от видео клиповете са музикални;
40. сайтът използва стандартизирана през 2000 г. сила на звука за Интернет (каквото и да значи това).


Блоговете:
41. 77% от потребителите в Интернет четат поне един блог;
42. Според Технорати към момента има около 133 милиона активни блога;
43. 60% от блогърите са между 18 и 44 г.
44. Един на всеки пет блогъра публикуват (почти) ежедневно;
45. Две трети от блогърите са мъже;
46. 14% от блоговете са за корпоративни комуникации;
47. 15% от блогърите отделят по над 10 часа седмично за блогиране;
48. Повече от половината блогъри са семейни и имат деца;
49. Повече от половината блогъри имат по повече от един блог;
50. Авторите използват средно по 5 социални мрежи, за да популяризират себе си и написаното.


И още:
51. 90% от потребителите в Интернет използват поне една от изброените социални платформи;
52. Средно един потребител държи връзка с 195 приятели и познати в социалните мрежи.

Всички тези цифри са взети назаем от Ilonet.

Read More

Зарязваме ли вестниците?

С 4,1% се е понижил тиражът на вестниците у нас за 2009 спрямо 2008 до общо 355,6 млн., а броят на издаваните заглавия е намалял с два до 436 вестника. Това показват данни на Националния статистически институт, цитирани от Инвестор.

Тези цифри показват, че наситеността на заглавия у нас остава константа. В другите страни от ЕС броят на различните издания е много по-малък, съотнесено към населението. В Швеция (9,1 млн. души) и Белгия (10,6 млн. души), заглавията са наполовина по-малко.

Тематичната насоченост на изданията се диктува изцяло от пазара. У нас вестниците и списанията за секс, мода и клюки са над 120, докато за художествена литература има само шест периодични издания.

На човек от населението годишно се падат 47 вестника, или с около 2 вестника по-малко в сравнение с 2008 г. Тиражт на ежедневниците пада с 6,6 на сто, а на седмичниците се вдига с 3,1 процентни пункта.

Без да е налична точна статистика е ясно, че в. "Уикенд" и новосформирания в. "Галерия" запълват (посвоему) таблоидната ниша, чиито теми и жанрове на този етап са монопол на печата.

Общият извод е, че спадът не е драматичен (2 вестника/човекогодина) и ако изданията имат някакви икономически затруднения, би следвало да помислят как (и за колко) продават вниманието, което генерират.

Още по темата:

Кой напусна пазара?

Друг поглед върху бъдещето на вестниците

Read More

Кой напусна пазара?

Дали във връзка с кризата или във връзка с нещо друго, няколко медии напуснаха пазара през последната година.

В радиотелевизионната ниша се случиха доста преструктурирания, но само една по-голяма (амбициозна?) телевизия преустанови излъчването си. Това беше Re:TV.

От ефира отпадна и Radio France International, чиято честота бе усвоена от фирмата-собственик на радио "Фокус".

Сред печатните издания конкурентният натиск и кризата унищожиха вестниците "Кеш", "Нощен труд"и "Градски вестник". Списание "Тя" също изчезна от реповете.

Read More

Коментаторски бисери от Мондиал 2010 в ЮАР

И на световното първенство в Южна Африка имахме удоволствието да наблюдаваме картина, озвучена от любимите ни гласове от държавната телевизия. Всъщност, за някои са любими, а за други са "любими" в кавички. Например във Фейсбук се появи група "По-добре вувузела, отколкото Петър Василев". За мен Петела си е доайен и без него картината би била недостатъчна за цялостното преживяване от футбола, но не ангажирам никого с мнението си.

А в цялостното преживяване от футбола влизат и бисерите, и всички култови реплики, които излизат от устите на коментаторите. Опитах се да посъбера оттук-оттам и да систематизирам по автори. Ето какво се получи:

Петър Василев-Петела:
"Корейците играят в схема с 2 линии. Една защитна и една предмостие";
"Някои единици от стратегията на датския треньор получиха контузии";
"На зрителите им писна да гледат подавания по ширина - затова правят мексиканска вълна";
"Преди малко, докато гледах Армандо Диего Марадона, си мислех дали мустакът му е боядисан в черно или брадата - в бяло";
"Случайностите са постоянен спътник във футбола, особено на Световни първенства";

Никола Ибришимов:
"Още в четвъртата минута кенгурата можеха да ухапят Бундестима";
"Да видим дали съдията ще прояви чувство на хуманност спрямо австралийците, не давайки дълго продължение... в крайна сметка главният съдия реши да бъде садист докрай, давайки 3-минутно продължение!";
"Кака ще бъде в най-добрата си форма в края на мондиала, когато формата му ще е във върхова форма";
"Меси минава покрай трима футболисти на Аржентина"

Ивайло Ангелов:
"Непростима грешка в португалската отбрана" (по време на мача Италия - Парагвай);
"Дъглас Майкон гарнира кариерата си с троен лешник, печелейки Скудетото, Шампионската лига и купата на Италия"

Андрей Демирев:
"Пасторе е един добър вертикален футболист";
"Аурелиано Торес играе като вътрешен халф, но също така и като дълъг халф"

Румен Пайташев:
"Жилберто Силва е продължител на бразилската традиция в тази зона";
"Чиста стрелкова позиция за стрелба"

Ели Гигова:
"Все някое попадение ще стигне до мрежата";

Камен Алипиев:
"Рууни изглежда като прекалил с увеселителни напитки"

И още записани из нета бисери, чиито автори остават неизвестни:
"Като лястовичка полетя Малдивия, но не успя да заблуди главния съдия";
"Какъв снаряд, изстрелят от пушката на Уейн Рууни";
"Изключително попадение на Уесли Снайдер. Типично в негов стил - без да се замисля"
"...Ван Робрен";

Стига толкова, че станаха много.
На мен лично най-много ми допадна "вертикалния футболист". Имах малки надежди Мексико да обърне Арженитна, но след тая реплика настроението ми скочи на 100.

Read More

Големите награди в рекламата

Ако някой се интересува кои са най-реномираните награди* в рекламата, ето:

Международни конкурси:
- Награда "Epica" - европейски конкурс, създаден през 1987 г. в Белгия (http://www.epica-awards.com/);
- Призът "Златен лъв" за рекламен филм - голям международен конкурс, създаден през 1953 г. в Кан (http://www.canneslions.com/)

Американски награди:
- Наградата "Clio" - престижен конкурс, учреден през 1960 г. Наградите се връчват в Ню Йорк (http://www.clioawards.com/)

Френски награди:
- Голяма награда за стратегия (http://www.strategies.fr/);
- Награда на Клуба на директорите на артистични продукции;
- Голямата награда на Висшето търговски училище в Париж (http://www.escpeurope.eu/);
- Наградата E.D.H.E.C.;
- Голямата награда за рекламен плакат;
- Награда за радио реклама (I.P.-R.T.L);
- Голямата награда на Асоциацията за промоции в периодичните издания

Германски награди:
- Effi-Preis - награда за най-успешна реклама, учредена през 1981 г. (http://www.gwa.de/);
- Награда на журито - създадена през 1964 г. от директорите на артистични продукции

* френските са малко повечко, тъй като източникът е енциклопедията Larousse.

Read More

Блогър ≠ професионален журналист

Актуалният дебат на "Капитал" е за това медии ли са блоговете или не.

Позицията, че блоговете са медии защитава Иво Инджев. В основата на неговото мнение е тезата, че блоговете запълват празната ниша на свободното говорене - нещо, което се приема, че е невъзможно в медийните организации. Инджев се опира и на жанровата специфика, която силно наподобява журналистическите жанрове. Освен това според него блоговете имат своето влияние върху общественото мнение, особено ако са списвани грамотно и почтено.

Позицията, че блоговете на са медии защитава Боян Юруков. Той посочва, че към медиите има очаквания за регулярност и достоверност, докато блогърите нямат за задача да информират, а да повдигат дискусии около темите, които ги интересуват. Ако го разбирам правилно, той смята, че блоговете не са медии, защото предоставят една единствена гледна точка - нещо, което е в разрез с професионалната журналистика. В края на изложението си обаче той заявява, че блоговете са много повече от нови медии.

Моята позиция е следната: Блоговете не са медии, защото в това понятие влизат средствата за масова информация, произвеждани от професионалисти. Произходът и точното значение на думата медия е преносител на информация, но на български език тя е синоним на телевизията, радиото, печатните издания и новинарските сайтове. Значението на Уеб 2.0 е неоспоримо, но продуктите на медийните компании остават на фокуса на обществения интерес. И това не е случайно.

Гражданската журналистика е оксиморон. Явлението съществува под своя собствена форма, но не е журналистика. Никой не оставя близък да бъде опериран от "граждански хирург", никой не оставя автомобила си на "граждански монтьор" и не би трябвало и никой да разчита за осведомеността си на "граждански журналисти".

Блоговете трупат влияние, но това е заради тяхното качество, разглежданите теми и най-важното - заради заеманата позиция. Популярните блогъри са известни със своите позиции и техните блогове се посещават от аудитория, която иска да прочете точно конкретно мнение или информация, разбира се, силно изкривени от светогледа на автора. Това не е осъдително ни най-малко, но е доказателство, че ако аудиторията желае да бъде обективно осведомена, тя трябва да се обърне към повече източници, сред които и такива, в които за авторите обективността е служебно изискване и белег за висок професионализъм.

С други думи блоговете могат да се квалифицират като медии от аматьорската дивизия. Там има таланти, в тях има магнетизъм, често там се крие истината, но сравнението с професионалната журналистика е невъзможно.

И накрая, но не на последно място, както всяка друга професия, така и журналистиката изисква подготовка и натрупване на опит. Всеки занаят се учи, в това число и медийния. Неуките също могат да се опитват, но няма да се справят достатъчно добре.

Read More