Спас Кьосев след едномесечен стаж в CNN

Едно от най-симпатичните лица на Българската национална телевия - Спас Кьосев, се завърна след едномесечен стаж в CNN.

"Наистина си струва като изживяване. Един месец в CNN е все едно да бъдеш един месец в космоса. Те работят по същите стандарти, по същата схема, по същите принципи. Мащабът е малко по-различен. Получихме високи оценки за начина, по който вършим нашата работа в БНТ", разказа Кьосев.

Той е показал материали от централната емисия новини и от предаването "БНТ Такси":

"Казаха, че почти няма какво да добавят и че се справяме на тяхното ниво, просто мащабът е друг - те покриват целия свят, ние покриваме само България".

13 журналисти от цял свят са били на специализация в медийния гигант. Те са участвали в правенето на телевзията и са се срещали с ключовите лица. Всеки е правил материал с екип на CNN. Изборът на Кьосев е бил да снима "БНТ Такси" с Ралица Василева - българската водеща в американската медия.

"... Това, което вършиш като журналист, има такова голямо значение. Помагаш на своята държава да се събуди, да има своя глас" - това са думи на Ралица Василева от интервюто с нея.

"Ралица вярва искрено, че може да промени света. Това е чудесно, когато си журналист и си на толкова високо ниво", казва още Спас Кьосев.

Впечатленията на водещия на БНТ в сутрешния блок са във видеото долу.

Предаването с Ралица Василева пък мина във вторник вечер след централната емисия новини на БНТ. Архивирано е в сайта на телевзията и е достъпно ТУК.

Read More

Нов сериал? БиТиВи срещу Господари на ефира (хронология)

Главни герои: БиТиВи, семейство Халваджиян
Второстепенни герои: Иво Инджев, БНР
Сезон първи

Епизод 1, 6 април:
БиТиВи къса договора с "Глобал Вижън" и сваля предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" от екран. Повече ТУК (източник: Медиен блог).

Епизод 2, 6 април, по-късно:
"Слизаме от екран по наше желание", казва Ани Халваджиян, член на управляващата фамилия в "Глобал Вижън". Повече ТУК (източник: Блиц)

Епизод 3, 11 април:
Пресконференция на продуцентите. Магърдич Халваджиян и Джуди заявяват, че спират взаимоотношенията си с БиТиВи заради цензура. Намесен е бившият президент Георги Първанов. Повече ТУК (Източник: Vesti.bg)

Епизод 4, 11 април, малко по-късно:
Журналистът Иво Инджев пише в своя блог, че "Чорапът БиТиВи се разплита миризливо". Той беше изгонен от медията при предишен скандал, свързващ Георги Първанов с цензурата в националния ефирен канал. Емоционален уеб постинг, свързан изцяло с личността и кариерата на Иво Инджев. Повече ТУК (източник: Блогът на Иво Инджев)

Епизод 5, 11 април, още по-късно:
БиТиВи отрича да е цензурирала "Господари на ефира". Медията отговаря на обвиненията с насрещни примери. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БиТиВи)

Епизод 6, 12 април:
БиТиВи зов: Магърдич, напусни телевизията ни! Интереси за десетки милиони стоят зад безпочвените обвинения, твърдят в медията. Предаването "България търси талант" и сериалът "7 часа разлика" са пред спиране. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БиТиВи)

Епизод 7, 12 април, междувременно:
Хуморът иска достойнство. Това пише пресслужбата на Българското национално радио, което също беше замесено в скандала. Как? Според публикуваното съобщение БНР е въвлечено в "изкривен сценарии" в предаването "Господари на ефира". Националното радио е критично към хумористичното предаване и твърди, че неговите автори са постъпили некоректно при едно от разследванията си. Повече ТУК (Източник: Сайтът на БНР)

To be continued...


Магърдич Халваджиян

Read More

"Господари на ефира" и "Пълна лудница" падат от екран

Предаването "Господари на ефира" повече няма да забавлява зрителите от ефира на БиТиВи. Причината е в неразбирателство между медията и външната продуцентска компания, която прави предаването.

От екран по същата причина пада и "Пълна лудница".

"Господари на ефира" отпразнува съвсем скоро 10-ия 9-ия си рожден ден. Продуцент е Джуди Халваджиян. Фирмата "Глобал вижън" пък оперативно се ръководи от Магърдич Халваджиян.

С други думи новината за падането на двете предавания от екран означава, че е настъпил разрив между БиТиВи и фамилия Халваджиян.

Ето и официалното съобщение без радкторска намеса:

От днес, 6 април, bTV Media Group няма да излъчва предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" в програмата на своите телевизионни и интернет канали.

До това се стигна, след като bTV официално изиска от «Глобал вижън» дължимата по договорите прецизност в отношенията между двете страни, а от своя страна продуцентската компания пожела да прекрати предсрочно тези взаимоотношения.

Независимо от факта, че рейтинговите резултати на "Господари на ефира" за изминалото шестмесечие са с близо 28% по-ниски спрямо периода октомври 2009 – март 2010, когато предаването стартира в ефира на bTV (Източник: GARB, TG18-49) и независимо от увеличаващите се финансови ангажименти на медията по отношение на предаванията, bTV продължи да изпълнява коректно своите задължения.

Въпреки огромните инвестиции, които bTV Media Group направи в предаванията "Господари на ефира" и "Пълна лудница" през последните няколко години, колегите от "Глобал вижън" предпочетоха да прекратят взаимоотношенията си с медията. bTV Media Group приема този факт за даденост и им пожелава успех*.

Read More

"Безобразните" грешки на гиганта FOX NEWS

Уникален гаф. Еpic fail. Безобразие.

Това са епитетите, с които Интернет потребителите коментират обиколилите света изображения. В тях се виждат половин дузина фрапантни грешки на световния новинарски гигант FOX NEWS. Става дума за репортаж за трагедията в Тулуза.

Грешка в изписването на града, грешка в картата, фактологични грешки - все недопустими неточности за водеща новинарска телевизия.

Вижте двете снимки (увеличават се с клик), след това прочетете и текста отдолу.





Всъщност тези снимки са фалшификати. Голяма част от споделящите в социалните мрежи се подведоха и повярваха, че толкова много грешки накуп са напълно възможни и реални.

Два извода следват от случилото се:

1) Публика е убедена, че в медиите работят неграмотни хора, без чувствителност към детайла и фактите. Критиките са ожесточени и в тях се посочват какви ли не причини за "грешките" - персонални (неграмотност, разсеяност, липса на обща култура) и системни (скапана образователна система, липса на контрол в медиите и т.н.).

2) Публиката е податлива на измами не по-малко от медиите. В блога преди съм писал за случаи на измамени медии в България и по света. Става все по-трудно за човек да отсее фактите от измислиците и да разпознае измамата от оригинала. Очевидно, дори и очите лъжат понякога.

Друго по темата:
Е, измамиха и Асошиейтед Прес
В защита на българския журналист и още малко за Джони Деп

Read More

Медиен рекет по изборите, трябва регулация на съдържанието

Времето преди изборите е време на медиен рекет. Това заяви политологът и преподавател в СУ доц. Татяна Буруджиева, която заедно с други специалисти участва в дискусията "Регулация и свобода – бъдещето на медийното законодателство в България", организирана от фондация "Конрад Аденауер".

Според нея в месеците преди избори се появяват десетки нови печатни издания, телевизии и социологически агенции, а освен това цените за реклама се повишават чувствително.

"Даваме ли си сметка, че ние нямаме сериозна политическа журналистика заради липсата на характер на самите медии", пита реторично Буруджиева.

Думите й се потвърждават от експертът по медийно право доц. Нели Огнянова. Според данни на СЕМ от 1400 изследвани единици броят на диспутите е пренебрежимо малък в сравнение с рекламните клипове и хроники.

"От 1400 единици половината са клипове, половината са хроники, а броят на т.нар. диспути е много нисък и практически няма дискусии", заяви Огнянова.

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов е за създаването на общ закон за медиите, който да регулира съдържанието, независимо от платформите, по които то стига до нас.

Той маркира и публичното мнение, че качеството на медийното съдържание в България пада.

"Това е тенденция, която съвсем не е нова и вървим по една посока, която не е окуражителна. Показват го и международните класации, и вътрешното отношение на хората.

Трябва да се търси някакъв изход. Това статукво не носи радост на никого – нито на хора, които работят в медиите, нито на потребителите, нито на активните участници в медийната публичност. Има едно статукво, което изисква някаква радикализация на ходовете", категоричен е доц. Лозанов.

Read More

Запомнихте ли бранда?

Интересно продуктово присъствие. Какво ще кажете? Какво чувство изпитвате към бранда?

Друго по темата:
Тайната на Кока-Кола - евтин пиар
Реклама на Кока-Кола

Read More

Актуалните проблеми в медиите

Кратък списък на актуланите проблеми в медиите, селектирани чрез изследване на общественото мнение, изледване на заетостта и други теоретични методи.

* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.

- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.

- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.

- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.

* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.

- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".

* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.

* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.

* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.

* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.

- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.

* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.

- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.

* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.

- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.

Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.

* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.

- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.

обновена на 7 март 2012 г.; 14:55
* Грешки при превода (предложено от читателя-коментатор Стефан)
- Все по-смело журналистите превеждат информации от непознати езици, използвайки електронни преводачи. Методът позволява да се установи контекста, но резултатите могат да се окажат незадоволителни. Вероятността крайният продукт да бъде некачествен (или дори подвеждащ) при виртуален превод е много голяма.

Read More