This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

09 юли 2010

Зарязваме ли вестниците?

С 4,1% се е понижил тиражът на вестниците у нас за 2009 спрямо 2008 до общо 355,6 млн., а броят на издаваните заглавия е намалял с два до 436 вестника. Това показват данни на Националния статистически институт, цитирани от Инвестор.

Тези цифри показват, че наситеността на заглавия у нас остава константа. В другите страни от ЕС броят на различните издания е много по-малък, съотнесено към населението. В Швеция (9,1 млн. души) и Белгия (10,6 млн. души), заглавията са наполовина по-малко.

Тематичната насоченост на изданията се диктува изцяло от пазара. У нас вестниците и списанията за секс, мода и клюки са над 120, докато за художествена литература има само шест периодични издания.

На човек от населението годишно се падат 47 вестника, или с около 2 вестника по-малко в сравнение с 2008 г. Тиражт на ежедневниците пада с 6,6 на сто, а на седмичниците се вдига с 3,1 процентни пункта.

Без да е налична точна статистика е ясно, че в. "Уикенд" и новосформирания в. "Галерия" запълват (посвоему) таблоидната ниша, чиито теми и жанрове на този етап са монопол на печата.

Общият извод е, че спадът не е драматичен (2 вестника/човекогодина) и ако изданията имат някакви икономически затруднения, би следвало да помислят как (и за колко) продават вниманието, което генерират.

Още по темата:

Кой напусна пазара?


Друг поглед върху бъдещето на вестниците



07 юли 2010

Кой напусна пазара?

Дали във връзка с кризата или във връзка с нещо друго, няколко медии напуснаха пазара през последната година.

В радиотелевизионната ниша се случиха доста преструктурирания, но само една по-голяма (амбициозна?) телевизия преустанови излъчването си. Това беше Re:TV.

От ефира отпадна и Radio France International, чиято честота бе усвоена от фирмата-собственик на радио "Фокус".

Сред печатните издания конкурентният натиск и кризата унищожиха вестниците "Кеш", "Нощен труд"и "Градски вестник". Списание "Тя" също изчезна от реповете.

05 юли 2010

Коментаторски бисери от Мондиал 2010 в ЮАР

И на световното първенство в Южна Африка имахме удоволствието да наблюдаваме картина, озвучена от любимите ни гласове от държавната телевизия. Всъщност, за някои са любими, а за други са "любими" в кавички. Например във Фейсбук се появи група "По-добре вувузела, отколкото Петър Василев". За мен Петела си е доайен и без него картината би била недостатъчна за цялостното преживяване от футбола, но не ангажирам никого с мнението си.

А в цялостното преживяване от футбола влизат и бисерите, и всички култови реплики, които излизат от устите на коментаторите. Опитах се да посъбера оттук-оттам и да систематизирам по автори. Ето какво се получи:

Петър Василев-Петела:
"Корейците играят в схема с 2 линии. Една защитна и една предмостие";
"Някои единици от стратегията на датския треньор получиха контузии";
"На зрителите им писна да гледат подавания по ширина - затова правят мексиканска вълна";
"Преди малко, докато гледах Армандо Диего Марадона, си мислех дали мустакът му е боядисан в черно или брадата - в бяло";
"Случайностите са постоянен спътник във футбола, особено на Световни първенства";

Никола Ибришимов:
"Още в четвъртата минута кенгурата можеха да ухапят Бундестима";
"Да видим дали съдията ще прояви чувство на хуманност спрямо австралийците, не давайки дълго продължение... в крайна сметка главният съдия реши да бъде садист докрай, давайки 3-минутно продължение!";
"Кака ще бъде в най-добрата си форма в края на мондиала, когато формата му ще е във върхова форма";
"Меси минава покрай трима футболисти на Аржентина"

Ивайло Ангелов:
"Непростима грешка в португалската отбрана" (по време на мача Италия - Парагвай);
"Дъглас Майкон гарнира кариерата си с троен лешник, печелейки Скудетото, Шампионската лига и купата на Италия"

Андрей Демирев:
"Пасторе е един добър вертикален футболист";
"Аурелиано Торес играе като вътрешен халф, но също така и като дълъг халф"

Румен Пайташев:
"Жилберто Силва е продължител на бразилската традиция в тази зона";
"Чиста стрелкова позиция за стрелба"

Ели Гигова:
"Все някое попадение ще стигне до мрежата";

Камен Алипиев:
"Рууни изглежда като прекалил с увеселителни напитки"

И още записани из нета бисери, чиито автори остават неизвестни:
"Като лястовичка полетя Малдивия, но не успя да заблуди главния съдия";
"Какъв снаряд, изстрелят от пушката на Уейн Рууни";
"Изключително попадение на Уесли Снайдер. Типично в негов стил - без да се замисля"
"...Ван Робрен";

Стига толкова, че станаха много.
На мен лично най-много ми допадна "вертикалния футболист". Имах малки надежди Мексико да обърне Арженитна, но след тая реплика настроението ми скочи на 100.

04 юли 2010

Големите награди в рекламата

Ако някой се интересува кои са най-реномираните награди* в рекламата, ето:

Международни конкурси:
- Награда "Epica" - европейски конкурс, създаден през 1987 г. в Белгия (http://www.epica-awards.com/);
- Призът "Златен лъв" за рекламен филм - голям международен конкурс, създаден през 1953 г. в Кан (http://www.canneslions.com/)

Американски награди:
- Наградата "Clio" - престижен конкурс, учреден през 1960 г. Наградите се връчват в Ню Йорк (http://www.clioawards.com/)

Френски награди:
- Голяма награда за стратегия (http://www.strategies.fr/);
- Награда на Клуба на директорите на артистични продукции;
- Голямата награда на Висшето търговски училище в Париж (http://www.escpeurope.eu/);
- Наградата E.D.H.E.C.;
- Голямата награда за рекламен плакат;
- Награда за радио реклама (I.P.-R.T.L);
- Голямата награда на Асоциацията за промоции в периодичните издания

Германски награди:
- Effi-Preis - награда за най-успешна реклама, учредена през 1981 г. (http://www.gwa.de/);
- Награда на журито - създадена през 1964 г. от директорите на артистични продукции

* френските са малко повечко, тъй като източникът е енциклопедията Larousse.

03 юли 2010

Блогър ≠ професионален журналист

Актуалният дебат на "Капитал" е за това медии ли са блоговете или не.

Позицията, че блоговете са медии защитава Иво Инджев. В основата на неговото мнение е тезата, че блоговете запълват празната ниша на свободното говорене - нещо, което се приема, че е невъзможно в медийните организации. Инджев се опира и на жанровата специфика, която силно наподобява журналистическите жанрове. Освен това според него блоговете имат своето влияние върху общественото мнение, особено ако са списвани грамотно и почтено.

Позицията, че блоговете на са медии защитава Боян Юруков. Той посочва, че към медиите има очаквания за регулярност и достоверност, докато блогърите нямат за задача да информират, а да повдигат дискусии около темите, които ги интересуват. Ако го разбирам правилно, той смята, че блоговете не са медии, защото предоставят една единствена гледна точка - нещо, което е в разрез с професионалната журналистика. В края на изложението си обаче той заявява, че блоговете са много повече от нови медии.

Моята позиция е следната: Блоговете не са медии, защото в това понятие влизат средствата за масова информация, произвеждани от професионалисти. Произходът и точното значение на думата медия е преносител на информация, но на български език тя е синоним на телевизията, радиото, печатните издания и новинарските сайтове. Значението на Уеб 2.0 е неоспоримо, но продуктите на медийните компании остават на фокуса на обществения интерес. И това не е случайно.

Гражданската журналистика е оксиморон. Явлението съществува под своя собствена форма, но не е журналистика. Никой не оставя близък да бъде опериран от "граждански хирург", никой не оставя автомобила си на "граждански монтьор" и не би трябвало и никой да разчита за осведомеността си на "граждански журналисти".

Блоговете трупат влияние, но това е заради тяхното качество, разглежданите теми и най-важното - заради заеманата позиция. Популярните блогъри са известни със своите позиции и техните блогове се посещават от аудитория, която иска да прочете точно конкретно мнение или информация, разбира се, силно изкривени от светогледа на автора. Това не е осъдително ни най-малко, но е доказателство, че ако аудиторията желае да бъде обективно осведомена, тя трябва да се обърне към повече източници, сред които и такива, в които за авторите обективността е служебно изискване и белег за висок професионализъм.

С други думи блоговете могат да се квалифицират като медии от аматьорската дивизия. Там има таланти, в тях има магнетизъм, често там се крие истината, но сравнението с професионалната журналистика е невъзможно.

И накрая, но не на последно място, както всяка друга професия, така и журналистиката изисква подготовка и натрупване на опит. Всеки занаят се учи, в това число и медийния. Неуките също могат да се опитват, но няма да се справят достатъчно добре.

24 май 2010

Рейтинг точка, рейтинг точки

Рейтинг точките (Gross Rating Point, GRP) представляват мерна единица за целевата аудитория, достигната от специфичен медиен канал. Една рейтинг точка се равнява на едно възприемане на рекламно съощение от 1% от целевата група. Чрез тази метрика се измерва ефективността на рекламните бюджети и се оптимизрат разходите за реклама на базата на заложения таргет и цената, която медията поставя за пренос на рекламната информация.

Това е моята дефиниция за термина, по-добра в интернет не виждам.


Рейтинг точките показват процента от достигната целева аудитория, която телевизиите гарантират на рекламодателите; например, ако целевата аудитория са мъже между 18 и 34 години и тв каналът гарантира за нея 9 GRP на цена 200 лв., той гарантира, че 9% от мъжете между 18 и 34 години ще гледат предаването, за което клиентът плаща 1800 лв. за стандартен клип (30 сек.)

Това пък е дефиниция, взета от публикация на "Капитал".


Метод за измерване на аудиторията с повтаряемост на циркулацията за определен период от време. Нивата на GRP за външна медия сочат към дневната циркулация изразена за седмица. Една Рейтинг Точка представя циркулацията равна на 1% от пазарната популация.

Аритметичната формула за изчисление на
Дневните GRP's = Осреднено DEC / Пазарна Популация

Трактовката на "Аспекта" ООД

29 март 2010

Copyleft

Copyleft е непреводима на български език игра на думи с понятието copyright (традиционно превеждано като "авторско право"), която описва практиката авторите да се отказват от част от своите права и да освобождават произведенията си, като същевременно изискват същите свободи да се запазят и за всички копия и производни версии надолу по веригата.

Думата copyright е съставно съществително, образувано от глагола to copy ("копирам") и right ("право"), и означава буквално "право на копиране". Right обаче означава и "дясно", което е използвано в играта на думи при съставянето на copyleft от същия глагол to copy и думата left, която може да означава както "ляво", така и "оставям" или "оставен". Copyleft няма буквално значение на английски език.

Запазено по презумпция* право на автора е да бъде единствен разпространител на копия на своите произведения и трета страна може да извърши размножаване и разпространение на копия само при изрично получено разрешение.

Тази стъпка обаче може да бъде пропусната, когато носителят на авторските права сам пожелае да се раздели с част от правата си чрез едностранно лично волеизявление в писмен вид, т.е. да я отдаде под свободен лиценз. Принципно, по този начин се дава право на всеки потребител, който разполага с копие, във всеки един момент от време законно да се възползва от предоставените от свободния лиценз права, без да дължи на автора заплащане и без да има нужда да търси изричното му разрешение.

С термина copyleft (транслитериран като копилефт) се назовава и съответната форма на лицензиране на компютърни програми, документи, музикални, графични и мултимедийни произведения на изкуството, научни трудове и др.

Широко използвани copyleft лицензи са GNU General Public License и GNU Free Documentation License. Подобна, но не идентична клауза, наречена "share alike" (споделяне на споделеното), съдържат два от шестте лиценза Creative Commons.

* точният юридически термин е по премълчаване
Илюстрация: Символът на копилефт