Още платени новини в Интернет

Медийната компания "News Corp" ще започне да таксува читателите си за онлайн версиите на британските си издания Times и Sunday Times от юни. Компанията на Рупърт Мърдок явно е орязала вече всички излишни разходи и е време да помисли за алтернативни приходи.

Достъпът до двата нови сайта за двете издания ще струва 1 паунд дневно (2.19 лв. по днешен курс) или 2 паунда седмично (около 4.40 лв.). Абонатите на печатните издания ще получат свободен достъп до онлайн версиите.

Темата за таксуването на информационно съдържание в Интернет стана особено актуална около световната финансова криза. Досега "Нюз Корп" искаше от читателите такса за две свои бизнес издания - Financial Times и Wall Street Journal. Изданията за широката публика досега нямаха такава практика заради опасенията, че ще загубят масово читателите си.

New York Times също отдавна таксува читателите си. Медията призна, че приходите от реклама няма да могат да финансират развитието на изданието вбъдеще.

В медийния блог темата за плащането на информацията в Интернет е намерила развитие в две публикации:

"Къде са те, къде сме ние и накъде отиваме?" - мнението на Гери Сторч в началото на миналата година. В окото на кризата той коментира, че вестниците ще оцелеят само, ако:
1) конвертират съдържанието си в дигитална форма и спрат да се отпечатват;
2) се съсредоточат върху локалните новини и
3) поискат за новините в Интернет да бъде платена цена

"Друг поглед върху бъдещето на вестниците" обаче поставя под съмнение горната теза. В Интернет се създава сериозен информационен излишък и така стойността, която всеки потребител е готов да плати, става пренебрежимо малка (нулева).

В контекста на въвеждането на цена за четенето на онлайн издание може да се каже, че ефективността ще се измери след съпоставка между рекламните и абонаментните приходи.

Първо, важно е да се види дали и други медийни компании ще въведат подобни мерки и
второ, интересно е дали отливат на уеб аудитория ще повлияе негативно на отделните издания.

Read More

е-Трансфери

Терминът е-трансфери прочетох в материал на в. "Банкер", озаглавен "Къде емигрират журналистите?" и с подзаглавие "В интернет, в политиката, в Исландия". В момента той не е наличен в сайта на медията, но пък може да бъде открит тук.

До него пък достигнах, четейки коментарите под статията на Бареков в Спортал, озаглавена "Интернет приюти кадърните журналисти".

"Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси", твърди Бареков. Той казва още, че медиите могат да извадят по 10 000 лева месечна заплата за най-популярните имена, но не го правят заради автоцензура.

В материала на "Банкер" интернет е припознат по-скоро като спасителна сламка за журналисти-удавници, паднали зад борда на големите национални медии. Става дума за Милен Цветков, Николай Бареков, Георги Коритаров, Иван Бедров, Крум Савов и други. Разглежда се темата и за блог-журналистиката с нейните възможности и ограничения.

Интернет е удобно пространство за медийна дейност, но имената там все още нямат значение. Публичният рейтинг може да бъде ракета носител за определен проект (например сайтовете на Бареков), но съдържанието и приложенията са тези, които се монетизират. С други думи, ако Милен Цветков по някакъв начин е дразнил аудиторията с арогантността си, то той ще продължи да го прави и в уеба. Това се отнася и за останалите, които са свалени от ефир заради нисък рейтинг.

Освен това съществува още един недостатък на интернет и той е, че в него всички са равни. Един субект може да бъде едновременно адресант и адресат на посланията. Факт, мнение или идея могат да бъдат разпоространени еднакво успешно чрез официална медия и чрез някоя от социалните мрежи (Фейсбук, Туитър, Свежо).

В този смисъл в кадърни журналисти могат да се превърнат редови потребители, с които имената от ефира едва ли ще успеят да се преборят. Още повече, че егото на уеб-потребителите не приема авторитети.

Read More

Печат и чалга

Предистория: Георги Неделчев е бивш главен редактор на списанията Playboy и FHM. С последното той се раздели в средата на януари. Напускането на FHM бе съпроводено от обвинения, че издателите не са коректни в плащанията си и не провеждат правилен мениджмънт на изданието.

Покрай словесната престрелка се откроиха няколко важни (според мен) изречения в интервюто на Георги Неделчев в avtora.com. Публикувам извадки със съкращения, които ми се струват значими:

"Те (продажбите на списания - б.р.) съставляват една четвърт от приходите. Другите три зависят от рекламния мениджмънт и той е причината издателската група да потъне".
"Аз нямам договор с тях върху цялата сума – това е масова практика в медиите. Те винаги могат да докажат, че парите по трудовия ми договор са били изплатени".

"FHM под мое ръководство покриваше масовия вкус, при всички обвинения за чалгаризация. Винаги съм твърдял, че не е задължително да дискриминираш някакъв жанр или субкултура, за да покажеш колко си интелигентен".

"Давайки гласност на бизнес с много пари, от който се интересуват много хора не се принизяваш, а точно обратното. Както и ако пишеш и говориш само за елитарни забавления, това автоматично не те прави част от елита.

Масовите медии не са просветителски и никой не ти дава право да държиш списание като FHM, Maxim или Playboy в ръцете си и да занимаваш хората с нещо, което е само в твоя кръгозор и този на приятелите ти. Аз харесвам индъстриъл, Nine Inch Nails, джаз, Steely Dan ми е любимата група , но не бих почнал да занимавам всички с тях.

Това, че в колата си не слушам Тони Стораро не означава, че не трябва да има интервю с него. Защото той е най-популярният български певец, който не е гей. И това го прави единственият подходящ за мъжко списание. Разбира се, заедно с него има място и за не-чалга личности - като Ованес Торосян от "Източни пиеси“, Камен Спасов от телевизия City, Нико Тупарев...."

"Аз твърдя, че в Уикенд работят по-кадърни журналисти в момента от тези в "бялата преса". Те напипват по-добре темите, от които се интересуват хората.

Правят грешки също както и в другите вестници, но с разликата, че при тях можеш да прочетеш много интересен материал или разследване, което в 24 часа няма начин вече как да се случи. Бялата преса твърди, че единственият проблем на тяхното фиаско е, че жълтата преса лъже. Но това не е така.

Жълтата преса има успех не защото лъже - не може 320 000 човека, които си купуват Уикенд да са пълни идиоти. Тя не информира с новини, но забавлява и задоволява интересите на аудиторията. Kогато нещо се случи през седмицата и аз искам да прочета повече за него, не го намирам в Монитор, Стандарт или Труд, а в Уикенд".

В интервюто си Георги Неделчев излага и други свои интересни възгледи, които обаче не са в сферата на медиязнанието.

Read More

За онлайн културата

Случайно търсене в Гугъл ме отведе до два линка, които са илюстрация на нарастващата онлайн култура в България. Позитивно впечатление правят самозараждащите се практики, които се основават на етиката и неписаните правила. И това в среда като Интернет, където авторското право все още е твърде немощно.

И двата линка се отнасят до статията в медийния блог, озаглавена "Работа на медиите в кризисни ситуации".

В първия случай текстът е публикуван по абсолютния образец за етика и коректност в сайта PRNEW.info. Въпросната страница събира и отсява стойностните материали в сферата на публичната комуникация и масмедиите.

Във втория случай, при публикуването в сайта на M3 Communication College, текстът е останал без позоваване на първоизточника, но с подпис на автора.

Поздравления и благодарности към двата Пиар сайта.


В същото време съвсем наскоро дискутирах проблемите на онлайн културата и авторското право с Божидар Къртунов (журналист от Дневник/Економедиа). Той се оплака от некоректността на много от спортните сайтове, които обезмислят труда на авторите в печатните издания, препечатвайки дословно статиите.

Проблемите според него са следните:
- Сайтовете не се цитират помежду си при достигането на информацията;
- Интернет медиите ощетяват печата, когато преписват дословни статии, дори и позовавайки се;
- Сайтовете претендират за ексклузивност на новини и изказвания, въпреки че става дума за публична и освен това добре известна информация.

Спечелените дела за нарушаване на авторски права у нас са хиляди пъти по-малко от самите нарушения. Точно заради това по-нагоре се спомена за самозраждащи се позитивни практики, които са плод по-скоро на Етичния кодекс на българските медии, отколкото на страха от закона.

Уточнение: По принцип цитирането с позоваване осовбождава от отговорност ползвателите на авторски материали само, ако това изрично е упоменато в условията за ползване на продукта на авторството или последният е под Криейтив комънс лиценз (Creative Commons).

Read More

Германец за проблемите на българските медии

Германският журналист Дирк Фьоргер за ефекта от преплитането на интересите на политиката, бизнеса и средствата за масово осведомяване върху хигиената на медийното пространство и качеството на българската журналистика.

До края на 2009 Дирк Фьоргер бе ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

"В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители
В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция.

Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти
Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство. Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ.

Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета
Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите...”

Read More

Работа на медиите в кризисни ситуации

Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак - доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.

Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.

Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.

В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.

Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията.

Read More

Стартира ПРО ФМ

Софиянци ще се радват на още една радиостанция - ПРО ФМ. Тя ще стартира излъчването си в понеделник (8 юни) на честота 101.1 MHz. Новата медия е част от семейството на американската компания СМЕ (Central European Media Enterprises), която притежава и българските телевизии ТV2 и "Ринг", както и радио "Мила".

Именно "Мила" бе преименувана на ПРО ФМ в началото на месец май. Оттогава новото старо радио промени и цялостния си облик. Преобладаващата ретро музиката вече е заменена от т.нар. схема Top 40 Contemporary Hit Radio.

Тя съдържа най-доброто от съвременната поп, поп денс и ърбън продукция, излизаща на музикалния пазар. Освен актуалните хитове на сезона, ефирът ще бъде оглушен и с куп разнообразни предавания, чиито водещи са подбрани след кастинг.

Read More