Печат и чалга

Предистория: Георги Неделчев е бивш главен редактор на списанията Playboy и FHM. С последното той се раздели в средата на януари. Напускането на FHM бе съпроводено от обвинения, че издателите не са коректни в плащанията си и не провеждат правилен мениджмънт на изданието.

Покрай словесната престрелка се откроиха няколко важни (според мен) изречения в интервюто на Георги Неделчев в avtora.com. Публикувам извадки със съкращения, които ми се струват значими:

"Те (продажбите на списания - б.р.) съставляват една четвърт от приходите. Другите три зависят от рекламния мениджмънт и той е причината издателската група да потъне".
"Аз нямам договор с тях върху цялата сума – това е масова практика в медиите. Те винаги могат да докажат, че парите по трудовия ми договор са били изплатени".

"FHM под мое ръководство покриваше масовия вкус, при всички обвинения за чалгаризация. Винаги съм твърдял, че не е задължително да дискриминираш някакъв жанр или субкултура, за да покажеш колко си интелигентен".

"Давайки гласност на бизнес с много пари, от който се интересуват много хора не се принизяваш, а точно обратното. Както и ако пишеш и говориш само за елитарни забавления, това автоматично не те прави част от елита.

Масовите медии не са просветителски и никой не ти дава право да държиш списание като FHM, Maxim или Playboy в ръцете си и да занимаваш хората с нещо, което е само в твоя кръгозор и този на приятелите ти. Аз харесвам индъстриъл, Nine Inch Nails, джаз, Steely Dan ми е любимата група , но не бих почнал да занимавам всички с тях.

Това, че в колата си не слушам Тони Стораро не означава, че не трябва да има интервю с него. Защото той е най-популярният български певец, който не е гей. И това го прави единственият подходящ за мъжко списание. Разбира се, заедно с него има място и за не-чалга личности - като Ованес Торосян от "Източни пиеси“, Камен Спасов от телевизия City, Нико Тупарев...."

"Аз твърдя, че в Уикенд работят по-кадърни журналисти в момента от тези в "бялата преса". Те напипват по-добре темите, от които се интересуват хората.

Правят грешки също както и в другите вестници, но с разликата, че при тях можеш да прочетеш много интересен материал или разследване, което в 24 часа няма начин вече как да се случи. Бялата преса твърди, че единственият проблем на тяхното фиаско е, че жълтата преса лъже. Но това не е така.

Жълтата преса има успех не защото лъже - не може 320 000 човека, които си купуват Уикенд да са пълни идиоти. Тя не информира с новини, но забавлява и задоволява интересите на аудиторията. Kогато нещо се случи през седмицата и аз искам да прочета повече за него, не го намирам в Монитор, Стандарт или Труд, а в Уикенд".

В интервюто си Георги Неделчев излага и други свои интересни възгледи, които обаче не са в сферата на медиязнанието.

Read More

За онлайн културата

Случайно търсене в Гугъл ме отведе до два линка, които са илюстрация на нарастващата онлайн култура в България. Позитивно впечатление правят самозараждащите се практики, които се основават на етиката и неписаните правила. И това в среда като Интернет, където авторското право все още е твърде немощно.

И двата линка се отнасят до статията в медийния блог, озаглавена "Работа на медиите в кризисни ситуации".

В първия случай текстът е публикуван по абсолютния образец за етика и коректност в сайта PRNEW.info. Въпросната страница събира и отсява стойностните материали в сферата на публичната комуникация и масмедиите.

Във втория случай, при публикуването в сайта на M3 Communication College, текстът е останал без позоваване на първоизточника, но с подпис на автора.

Поздравления и благодарности към двата Пиар сайта.


В същото време съвсем наскоро дискутирах проблемите на онлайн културата и авторското право с Божидар Къртунов (журналист от Дневник/Економедиа). Той се оплака от некоректността на много от спортните сайтове, които обезмислят труда на авторите в печатните издания, препечатвайки дословно статиите.

Проблемите според него са следните:
- Сайтовете не се цитират помежду си при достигането на информацията;
- Интернет медиите ощетяват печата, когато преписват дословни статии, дори и позовавайки се;
- Сайтовете претендират за ексклузивност на новини и изказвания, въпреки че става дума за публична и освен това добре известна информация.

Спечелените дела за нарушаване на авторски права у нас са хиляди пъти по-малко от самите нарушения. Точно заради това по-нагоре се спомена за самозраждащи се позитивни практики, които са плод по-скоро на Етичния кодекс на българските медии, отколкото на страха от закона.

Уточнение: По принцип цитирането с позоваване осовбождава от отговорност ползвателите на авторски материали само, ако това изрично е упоменато в условията за ползване на продукта на авторството или последният е под Криейтив комънс лиценз (Creative Commons).

Read More

Германец за проблемите на българските медии

Германският журналист Дирк Фьоргер за ефекта от преплитането на интересите на политиката, бизнеса и средствата за масово осведомяване върху хигиената на медийното пространство и качеството на българската журналистика.

До края на 2009 Дирк Фьоргер бе ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

"В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.

Медиите като партийни говорители
В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция.

Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

Бившите агенти
Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство. Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ.

Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

Нож с две остриета
Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите...”

Read More

Работа на медиите в кризисни ситуации

Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак - доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.

Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.

Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.

В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.

Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията.

Read More

Стартира ПРО ФМ

Софиянци ще се радват на още една радиостанция - ПРО ФМ. Тя ще стартира излъчването си в понеделник (8 юни) на честота 101.1 MHz. Новата медия е част от семейството на американската компания СМЕ (Central European Media Enterprises), която притежава и българските телевизии ТV2 и "Ринг", както и радио "Мила".

Именно "Мила" бе преименувана на ПРО ФМ в началото на месец май. Оттогава новото старо радио промени и цялостния си облик. Преобладаващата ретро музиката вече е заменена от т.нар. схема Top 40 Contemporary Hit Radio.

Тя съдържа най-доброто от съвременната поп, поп денс и ърбън продукция, излизаща на музикалния пазар. Освен актуалните хитове на сезона, ефирът ще бъде оглушен и с куп разнообразни предавания, чиито водещи са подбрани след кастинг.

Read More

Формулата KISS (Кис) или как се пишат новини

При писането на повечето новинарски истории се прилага формулата KISS. KISS е съкращение от фразата "keep it short and simple" (т.е. да бъде кратка и проста) или "keep it simple, stupid" (т.е. да бъде проста, непретенциозна).

Познавам журналисти от един безплатен провинциален вестник, които са инструктирани всяка новина, която пишат, "да бъде проста, все едно, че пишеш на баба си". Всякакви сложни мисли, абстрактни понятия, двусмислици и въпроси без отговор не се приемат добре от редакторите, които най-често ги изхвърлят от подготвения материал. Същото се случва и с всичко, съдържащо личен коментар на журналиста.

Националният съвет за обучение на журналистите поставя следните изисквания за писане на новини:

"Обучаваният журналист трябва да умее да подбира съдържанието и стила, необходими от различните новинарски истории или тематични статии; да разпознава, получава и подбира нужните факти с новинарска стойност с помощта на писмени или вербални източници; да пише ясни, балансирани и с наситено съдържание новинарски истории под форма, която да привлич и интригува читателя..." (NCTJ 2002: 11)

Следват по-подробни изисквания:

- новинарските истории трябва да съдържат информация, предоставена от журналиста
- съдържанието трябва да бъде пълно и балансирано

- уводната част трябва да съдържа основното послание на новинарската история и да бъде ясно написана. Най-важната информация трябва да се поднесе в началото на изложението и да бъде последвана от смислено, логично и четивно съдържание

- личните коментари трябва да се избягват

- фактите трябва да са добре подбрани и логично представени

- в съдържанието не трябва да има намеци и неясноти, а думите трябва да бъдат точно подбрани- стилът трябва да бъде популярен

- преките цитати трябва да са точни и съответстващи на контекста

Из Журналистиката - принципи и практика, Тони Харкъп, "Слънце", С., 2009
NCTJ - National counsil of the training of Journalists.

Read More

Нощен труд фалира

"Нощен Труд" спира да излиза от 1 юни. Първият жълт вестник в България ще издаде последния си брой на 29 май, след което изчезва от сергиите след 17-годишно съществуване. Според столичен седмичник стагнацията в сектора на печатните издания се разраства, за което говори и упоритият слух, че Христо Ковачки е купил акции от медийния бизнес на Иво Прокопиев.

Последните месеци бяха трудни за прилеповия вестник. Той бе преместен да излиза сутринта, а цената му бе намалена, но и това не го спаси от банкрут. Изданието има едва 14 000 тираж, който е недостатъчен, за да покрива огромните му разходи. В пика си в средата на 90-те вестникът печаташе по над 100 000 копия. Над 70% от журналистите остават без работа. Някои от тях ще бъдат преместени в другите вестници на ВАЦ.

(Из Блиц)
"Нищо радостно няма в това, че закриват вестник "Нощен Труд". Вестник, който може да не се харесва на по-интелектуалната аудитория, но е едно око повече. Показваше беднотията по улиците, нощните побои, нощните клубове, катастрофите (с пияни или не). Как да научиш какви новобогаташи шетат по нощна София, как се налага чалгата, как се развива уличната или елитната проституция (важно социално явление) – освен от издания като "Нощен Труд"? Или кой политик къде се е пръкнал, в коя компания. В такова издание много неща ги забелязват големите медии и ги развиват като тема. Едно око по-малко. 50-60 души без работа…"

Така започва коментарът на Иван Бакалов в e-vestnik.

Read More