Радиосредата 2001 - 2010 г. - на Медийния панаир

Във вечерните новини по програма "Хоризонт" проф. д-р Любомир Стойков представи изследването "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". В разработката са включени и други две изследвания: "Телевизионната среда 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, регулация, цифровизация и "Радио и телевизионната среда 2001-2010 г. Демография, програми, аудитория, поведение".

Премиерата на разработките се състоя на 29 ноември 2011 г. във фоайдето на сградата на БНР.

Според Любомир Стойков и колегите му от Факултета по журналистика към СУ, които са работили върху темата, българските електронни медии са готови за цифровицията през 2012 година.

Националното радио е лидер по аудитория, сочат още цифрите в разбработката.

Изследванията ще бъдат отново представени на Медийния панаир, който ще се състои в Журналистическия факултет между 12 и 16 декември. Там заинтересвованите отново ще могат да се запознаят детайлно с резултатите и изводите от тях

Началото на научната работа е била поставена на 21 март т.г. с кръгла маса на същата тема: "Радиосредата 2001-2010 г. Програми, аудитория, реклама, цифровизация". На въпросната кръгла маса е билo представенo и онлайн изданието "Newmedia21.eu. Медиите на 21 век". Сайтът действително е много стойностен и вече е в блогрола на Медийния блог.

Read More

Гост в живо ТВ предаване

Моят приятел Александър Андреев беше така любезен да сподели впечатленията си за това какво е да си гост в телевизионно предаване. Той взе участие в един от панелите на предаването "Денят отблизо с Мира" на БНТ1 на 9 ноември.

Сашо няма контакти в телевизията, намират го през Фейсбук. След няколко публикации в страницата на предаването в социалната мрежа, редкаторка му се обажда и го кани за конретен ден и за конкретна тема - "Възможно ли е да работим в България работата, която ни харесва".

"Темите се публикуват предварително в страницата във Фейсбук, в която пише, че интересните участници в дискусиите могат да бъдат поканени в живото предаване", казва Сашо.

Гостът идва около 40 минути преди самото участие. През гримьорната минават и жени, и мъже. Минималният макиаж се състои от пудра. Причината е, че прожекторите правят студията много топли и потта не трбява да избива по лицето.

Инструкции какво да говорят гостите няма. Ако си сред първите участници, в студиото се влиза по-рано - от 30 секунди до пет-осем минути. Самото студио има няколко сектора, така че да има поне две места, от които водещата да може да води, разказва още Сашо.

Притеснение има, но се преодолява лесно. Участие от 10-15 минути гостите усещат като нищожно време. Понякога на гостите се плаща. В случая на Александър - от тримата участници (двама мъже и една жена) само жената е получила някакъв хонорар.

Иначе конкретно обстановката в БНТ е малко соц. Сградата е стара, техниката също не изглежда впечатляващо. Само студиото е направено с внимание за детайла и то изглежда като оазис на етажа в старата постройка на Националната телевизия.

Read More

Външна реклама за малко пари

"София е град, където може да направите всичко, навсякъде, по всяко време, стига да можете да си платите.

В съвременния град икономическите аспекти в живота на обществото омаловажават политически такива. Пазарът потиска гражданските нужди, а визията на бизнеса и на консумацията поглъща идеите за размисъл, съзерцание или изобразяване на нещо различно от потребителските ценности" - това гласи теорията на Лъчезар Бояджиев в публикацията му в "Eurozine" от май 2007 г.

Външната реклама всъщност е една от добрите опции за изграждане на силен бранд със сравнително малък бюджет. Дори вездесъщият Интернет предлага по-малко форми, отколкото градската среда.

Ето какво препоръчват трима рекламни специалисти да се направи с рекламен бюджет от 2 до 10 хиляди лева*:

Бюджет от 2000 лева
1. За тази сума може да се направи прилично покритие чрез разпространение на мостри (на козметични продукти например) и информационни брошури. Чрез разпространението на каталози може да се постигне добро таргетирано покритие. От подобен ограничен бюджет обаче не може да се очаква много.
2. Добре е целият бюджет да се съсредоточи на едно място. Може да се използват паната в метрото или да се брандира автобус от градския транспорт. За 14 дни брендинг на два автобуса струва 1300 евро.
3. Преди всичко е необходима добра творческа идея, представена професионално - текст, цветове, интересни дизайнерски хрумвания. Важно е тя да се съчетава с най-правилния период за рекламиране, с избор на място, с посока на движение и броя на минувачите, с видимост за пешеходците и пътниците в превозните средства, с осветление през нощта, с цялостната заобикаляща среда. Ако е предивден малък бюджет, може да се използва т.нар. плаваща реклама - редуване на периоди на реклама и пауза, като се разчита на честотата като основен фактор за запомняне на продукта.

Бюджет от 5000 лева
1. С толкова пари могат да се проведат кампании, които да покриват средно дневно около 20-30 хиляди уникални контакта. При такъв бюджет част от него трябва да се инвестира в криейтива.
2. Могат да се комбинират реклами в метрото и наземния транспорт. Ако се избират автобусни линии за брандиране, е хубаво те да не се припокриват с маршрута на метрото. Ежедневната аудитория на метрото е от около 200 000 души.

Бюджет от 10000 лева
1. При такъв бюджет се избира между по-голямо покритие на локации или по-продължителен период. При тази сума може да се включи атрактивен брандинг като макет или действителен продукт, представен по интересен начин.
2. С тези средства може да се направи забележима кампания, която да включва присъствие в метрото, наземния транспорт и билбордове тип "Пиза".
3. За рекламна кампания, която цели добро покритие на територията на София например, са необходими между 10 и 15 билборда тип "Пиза" или тип "Скролер". Но както казва бащата на рекламата Дейвид Огилви: "Ако една реклама не се основава на Голяма идея, тя ще отмине незабелязана като кораб в нощта".

Респонденти:
1. Магдалена Цветкова, управител на "AD SPOT" LTD. - INDOOR MEDIA
2. Зарина Генчева, CEO на "Метрореклама"
3. Румен Кривицки, управляващ собственик на "Кривицки и СИЕ"

* По материали от сп. "Мениджър" (manager.bg), брой 10 (156), октомври 2011 г.

Билборд тип "Пиза":

снимка: burgasreklama.com

Брандиран автобус:

снимка: autotuning-bg.com


снимка: braincrumbtrail.com


снимка: brandinfection.com

Read More

Медиите като оръжия за масово поразяване

Ростислав Ишченко, президент на Центъра за системни анализи и прогнози, Украйна:

"Първият етап на Студената война, чийто край бе белязан от разпада на Съветския съюз, се реши от най-новото оръжие - информацията. Сега тече втори етап и враждуващите страни си изпращат мощни информационни залпове. Няма съменение, че "арабската пролет" и нейните реални военни действия бяха причинени от пропагандата.

Всъщност пропагандата е имала сериозни успехи и преди - Вашингтон и Наполеон, Боливар и Линкълн, Ленин и Сталин, Чърчил и Хитлер, Мао и Кастро... Но при техните победи тя е била спомагателно оръжие. Окончателното решение на въпросите е било намирано на барикадите.

Нарастването на обема на информацията и добиването й в реално време направиха така, че информационните битки вече представяляват главен приоритет. Важна е личната "истината", в която всеки човек вярва. Днес всяко печатно слово, независимо дали е художествена литература или публицистика, тиражирано в достатъчно голям мащаб, се превръща в оръжие.

Естествено, най-разрушителен потенциал има политическата журналистика. Днес не е важно кой е спечелил битката, а кого медиите ще посочат за победител.

Като пример може да се даде руския президент [Борис Елцин], който през 1993 година пренаписа конституцията и създаде една суперпрезидентска република, различаваща се от монархията само по това, че няма приемственост на династията. И това местните медии определят като демокрация.

Същото нещо се наблюдаваше и в Украйна през 2004 година, когато държавният преврат беше наречен "народна революция", а организаторите му "демократи" [изборите между Виктор Янукович и Виктор Юшченко].

И в двата случая реалността нямаше нищо общо с виртуалната реалност, създадена от СМИ (средствата за масова информация).

Ефектът на оръжието за масово поразяване, каквото е медията, е толкова висок, че човек вече не може да познае кое от информационния поток е иситина или не. И тук не става дума само за две текстови информации в две медии, които карат човека да се чуди на коя от двете да вярва. Става дума дори за снимки, които ни карат вече да не вярваме на очите си.

Ето историята около Кадафи. Убит ли е Кадафи или не е? В един и същи ден в медиите едновременно излизат снимки на предполагаемия труп и негови изявления с призив за продължаване на борбата...

Във войната на информационното поле всеки е срещу всеки. Вече няма противопоставяне само между Изтока и Запада. Днес конфликти на медийния терен водят държави, партии, кланове и отделни личности. Така един блогър или популярен публицист може да се окаже влиятелен и "силен" колкото цяла държава.

Въпросът на ефективната пропаганда не е в това колко медии контролирате, а колко хора ви вярват. Ако всички повярват на един, той ще стане господар на света, а президентите и премиерите ще се превърнат в статисти на начина, по който той ще иска да моделира света".

В края на анализа си Ростислав Ишченко пише и какви са маркерите, по които се създават новите държави. Според него всички, които са обединени от една идеология и й вярват достатъчно силно, могат да бъдат наречени "нация".

Целият материал на руски е публикуван в украинската секция на РИА Новости.

Подобни по темата:
Медийна аудитория
Тактически медии
Светът се нуждае от журналисти

Ростислав Ишченко, снимка: revisor.od.ua

Read More