13 февруари 2011

Един ден в ежедневник (Как се работи във вестник)

Как се работи във вестник, по-точно в ежедневник? Малко по-различно, отколкото на бюро в общината.

Сутринта, но не твърде рано журналистите се събират и по отдели коментират за какво може да се пише - за някакви очаквани събития или по някаква разработка. В 10:30 часа започва планьорката, на която говори по един от ресор. Темите се съгласуват с главния/отговорния редактор, коментират се желаните обеми информация и нуждите (кола, фотограф, пари и т.н.).

Журналистите тръгват по набелязаните задачи преди обяд. На пресконференции е редно да се направи нещо повече от записване на изказванята пред всички. Могат да се зададат допълнителни въпроси след пресконференцията или да се потърсят още мнения на свързани фигури или институции. Причината е, че печатните издания не могат да се конкурират с радиото, телевизията и сайтовете като бързина, затова трябва да предлагат на читателите по-задълбочени разработки.

Разработките и разследванията понякога поглъщат повече от предвиденото време и е възможно да няма наличен материал за конкретния ден. Тогава по спешност следва да се развие друга тема по обичайните стандарти и критеии.

При събирането на информацията сериозните медии търсят потвърждение от два независими източника. Винаги се дава право на отговор, търси се мнението на замесените лица. Повечето телефонни разговори се записват. Повечето не се запазват, освен ако журналистът не заподозре, че може да се разрази скандал около вярното цитиране.

След събирането на материала резултатите се разюмират пред шефа на ресора. Възможно е отхвърляне. Дискутира се обема. Спрямо главната новина на страницата се правят други статии - колонки, агенционни новини и т.н. Попълват се дупките.

Секретарят е този, който започва изработването на макетите на страниците. Приключването на страниците не става по едно и също време. Тези, които се затварят към 17:00 часа, получават своя макет около 15:00 часа.

Последни се приключват най-важните страници - втора, трета, както и първата и последната.

Страньорите редят материалите - текстове, снимки, инфографики, реклами. Те достигат до тях по изградена вътрешна система или по имейл. Около шест страньора са нужни на 24-страничен вестник. При "наливането" на страниците може да се появяват проблеми като дълъг/къс текст или неподходящи размери на изображения и графики. Страньорите "сблъскват" спейсинга или го "раздуват".

Тези специалисти обаче работят на непълен работен ден (персонална договорка с медията), тъй като имат работа само в късния следобед.

Коректорът работи върху вече "налята" страница. Един път се чете онлайн, после се разпечатва и се дава на зам-главен редактор или отговорен редактор за подпис. Отговорникът има право (и задължение) да промения елементите по страницата по свое осмотрение. Възможно е да се отвори нова работа за целия екип по веригат - журналист -> страньор -> коректор, ако някой от материалите е проблематичен.

След подпис от отговрен редактор, коректорът отново хвърля едно око на хартиения вариант. След което страницата заминава за печатницата.

Журналист или коректор може да върне страница до 10 минути след заминаването й към печатницата, но дори и тогава се налагат глоби. На черно-бяла страница глобата е около 150 лв., на цветна - 4-5 пъти повече.

По свидетелския разказ на Иван Опренов.