Влиза ли БиТиВи в политиката?

Телевизията БиТиВи, в лицето на изпълнителният директор Константин Мокану, поиска публично извинение от министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Причината е, че според медията, Цветанов е изнесъл невярна и непроверена информация за уволнение на журналиста Иво Инджев.

Всъщност от телевизията се хващат за думата "уволнен". За пред хората Иво Инджев сам напусна, но както и да се изписват името на журналиста и името на телевизията в търсачките, неминуемо излизат резултати в семантичния кръг на "уволнен", "напуснал под натиск" и т.н.

Иво Инджев, който поддържа един от най-реномираните и посещавани български блогове, към този момент* не е реагирал официално във връзка с употребата на името му отговори в своя публикация**. Текстът е интересен от гледна точка на действителната ситуация, обективната журналистика и корпоративното (и политическо) поведение на телевизията.

Два въпроса излизат на дневен ред в анализа на изисканото публично извинение.

Първо, има ли моралното право БиТиВи да иска извинение
от когото и да било положение, че програмата на телевизията всеки ден трябва да започва с извинение към аудиторията?

В Етичния кодекс на българските медии са заложени достатъчно текстове касещи обективността и истинността в разпространяването на информация.

Ето например точка 1.1.3. гласи, че "[медиите] Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци".

Кога тогава БиТиВи ще се извини на зрителите си, че ги занимава с флашки и патрашки по собствения манипулативен начин?

Точка 3.1 гласи, че "[медиите] няма да се поддаваме на икономически и политически влияния". Кога БиТиВи ще се извини публично на аудиторията си, че я лиши от предаването на Иво Инджев под политическия натиск на президента Георги Първанов.

Вторият въпрос е каква роля иска да играе БиТиВи в политиката
и иска ли медията да участва активно в нея?

По презумпция медиите следва да бъдат независими и да отразяват обективно фактите и събитята. Дали това се случва, всеки може да прецени сам.

* 25.02.2011, 16:00 часа
** Update: 25.02.2011, 20:33 часа
*** Update: В коментара под статията - част от общественото мнение по въпроса

Read More

Магическият куршум на пропагандата

Теорията за "Магическия куршум" гласи, че медиите директно оформят общественото мнение и поведението на публиките. Според нея информацията се "изстрелва" към хората и се "забива" в съзнанието, предопределяйки действията им.

В наши дни тази теория не е валидна поради значително по-проактивното поведение на гражданите. Преди средата на миналия век медиите не са били нито много като брой, нито особено разнообразни като съдържание. Да се търси информация е било значително по-трудно, отколкото да се получава.

В момента е налична и правопропорционалната връзка между човешките знания и скептицизмът относно информацията в медиите. Колкото по-образован и интелигентен е човек, толкова по-скептично гледа телевизия, слуша радио и чете вестници и сайтове.


Произход: Теорията датира от 30-те години на 20 век, когато учените са изследвали пропагандата около Първата световна война и използването на медии в нацистка Германия.

Концепция: Твърди се, че Магическият куршум не може да бъде избегнат от хората. Хората не могат да се защитят от медийните послания. Залага се на факта, че аудиторията приема пасивно информацията без възможност (и желание) да провери, да разследва дали в медиите се съобщават истини или не.

Подкрепящи факти: Случаят с радиопиесата на Орсън Уелс (1938 г.), която слушателите приемат за реална новина. След нея следва масова психоза и паника от евентуалния сблъсък с извънземна цивилизация.

Слабости: Когато медийните изследвания стават по-задълбочени, учените откриват, че публиките не възприемат толкова безкритично медийните послания. Изборите в САЩ през 1940 г. са пример за това, че обществото понякога прави точно обратното на пропагандираното поведение.

Остатъци: Теорията за магическия куршум не е валидна в наши дни, но някои нейни части се използват като основи за нови хипотези, теории и идеи.

Read More

Кауза: Подкрепете България

Днес беше открита туристическата борса в София в НДК. Ваканция СПА Експо 2011 ще бъде там три дни. Пролетните месеци са времето за резервации. Сега е и моментът да си помогнем сами.

Похарчете парите си в България! Това е наша обща кауза, в която се инвестира немалко.

Повече туристи по българските курорти означават повече сезонна заетост и повече вътрешно потребление. Те от своя страна означават повече печалби за фирмите и по-бързо възстановяване след кризата. По-бързото възстановяване означава по-висока заплата за теб или нови колеги, с които да облекчиш работата си.

За привличането на чужденци по българското черноморие и планините се осъществява рекламна кампания със страхотни клипове, които се въртят и по чуждите, и по нашите телевизии. Струва си да им обърнем много повече внимание, отколкото на лошите примери. Няма грешка, България има нужда от реклама и в България.

Има и още причини това лято да предпочетем българското. Например саботажът на зимния сезон в югозападните курорти, който гърците спретнаха с блокадата на Промахон. Когато гръцките фермери блокират границата през лятото, тогава ще си струва отново да си харчим парите там. Помислете върху това, преди да резервите хотел.

Не забравяйте, че в България има много по-богато туристическо портфолио от Турция. Да, турският ол-инклузив може и да е по-евтин, но там няма добре развит селски туризъм например. Ще можете да посетите джамия, но не и манастир. А и природата не е същата.

Всъщност причините да си похарчим парите в България са в клиповете. Евентуалният икономически принос на всеки от нас също не е за подценяване. Сега е моментът да се подкрепим взаимно.

Ето го и клипа на български и на английски. Първият клип не е от същата рекламна кампания, но са използвани някои кадри от официалния спот. Слагам го първи, защото знам, че шансът да бъде изгледан е най-голям. А това е видео, което ще докосне всеки...

По мнението на всеки, който съм попитал, клиповете са много хубави. Аз също мисля, че са много силни.

Друго по темата:
Образът на България и идеите по въпроса
Предаване за Пловдив по NG на 3 януари

Read More

Тайната на Кока-кола - евтин пиар

Най-напред трябва да се уточни, че под термина евтин пиар този път не трябва да се разбират плоски маркетингови решения, тъп криейтив или неудачен контрол над комуникацията. Този път става дума за високоефективна кампания, която е безкрайно евтина и достига до всяка точка на земното кълбо.

Казус (Case study)
Около 9 февруари започват да излизат във всички световни медии публикации, че формулата на Кока-Кола е разкрита. Новината обикаля земното кълбо по паралели и меридиани. Едва ли има потребител в Интернет, който да не е мернал в поне една социална мрежа или онлайн медия нещо по темата. Даже и рецептета* се завъртя в публичното пространство.

В последните 48 часа обаче текат опровержения, а рецептата на кóлата се оказва, че не била такава. От компанията не пропускат да припомнят, че тайната се пази вече 125 години.

Е, честита годишнина тогава и да черпите по една кóла :)

Цел: Целта на кампанията е да се припомни конкурентното преимущество, което The Coca Cola Company притежава, а именно технологията. Ако напоследък не сте се замисляли на тази тема, Кока-кола е уникална.

Таргет: Всички, различни от милиардите, живеещи с под $2 долара на ден. Тези, които имат достъп до медиите, имат и достатъчно средства за продукта.

Ефективност: Няма официални данни, но като се имат предвид двата цикъла на отразяване ("открихме тайната" - "открили сте дръжки"), ефективността е чудовищна, необхватна в рейтинг точките.

Резултати: Скок в продажбите? Няма данни. Медийно присъствие - задоволително. Продуктово позициониране - като уникално предложение към потребителите.

Изводи: Нищо революционно ново - парите не са всичко в публичните комуникации.

* Рецептата на Кока-Кола (все пак можете да пробвате да си направите Home made Coke):
портокалово масло, лимонено масло, масло от индийско орехче, масло от кориандър, масло от портокалови цветчета, канела, алкохол, лимонов сок, ванилия, карамел, придаващ й цвят, захар и листа от растението кока, съдържащо малки количества кокаин.

Read More

Един ден в ежедневник (Как се работи във вестник)

Как се работи във вестник, по-точно в ежедневник? Малко по-различно, отколкото на бюро в общината.

Сутринта, но не твърде рано журналистите се събират и по отдели коментират за какво може да се пише - за някакви очаквани събития или по някаква разработка. В 10:30 часа започва планьорката, на която говори по един от ресор. Темите се съгласуват с главния/отговорния редактор, коментират се желаните обеми информация и нуждите (кола, фотограф, пари и т.н.).

Журналистите тръгват по набелязаните задачи преди обяд. На пресконференции е редно да се направи нещо повече от записване на изказванята пред всички. Могат да се зададат допълнителни въпроси след пресконференцията или да се потърсят още мнения на свързани фигури или институции. Причината е, че печатните издания не могат да се конкурират с радиото, телевизията и сайтовете като бързина, затова трябва да предлагат на читателите по-задълбочени разработки.

Разработките и разследванията понякога поглъщат повече от предвиденото време и е възможно да няма наличен материал за конкретния ден. Тогава по спешност следва да се развие друга тема по обичайните стандарти и критеии.

При събирането на информацията сериозните медии търсят потвърждение от два независими източника. Винаги се дава право на отговор, търси се мнението на замесените лица. Повечето телефонни разговори се записват. Повечето не се запазват, освен ако журналистът не заподозре, че може да се разрази скандал около вярното цитиране.

След събирането на материала резултатите се разюмират пред шефа на ресора. Възможно е отхвърляне. Дискутира се обема. Спрямо главната новина на страницата се правят други статии - колонки, агенционни новини и т.н. Попълват се дупките.

Секретарят е този, който започва изработването на макетите на страниците. Приключването на страниците не става по едно и също време. Тези, които се затварят към 17:00 часа, получават своя макет около 15:00 часа.

Последни се приключват най-важните страници - втора, трета, както и първата и последната.

Страньорите редят материалите - текстове, снимки, инфографики, реклами. Те достигат до тях по изградена вътрешна система или по имейл. Около шест страньора са нужни на 24-страничен вестник. При "наливането" на страниците може да се появяват проблеми като дълъг/къс текст или неподходящи размери на изображения и графики. Страньорите "сблъскват" спейсинга или го "раздуват".

Тези специалисти обаче работят на непълен работен ден (персонална договорка с медията), тъй като имат работа само в късния следобед.

Коректорът работи върху вече "налята" страница. Един път се чете онлайн, после се разпечатва и се дава на зам-главен редактор или отговорен редактор за подпис. Отговорникът има право (и задължение) да промения елементите по страницата по свое осмотрение. Възможно е да се отвори нова работа за целия екип по веригат - журналист -> страньор -> коректор, ако някой от материалите е проблематичен.

След подпис от отговрен редактор, коректорът отново хвърля едно око на хартиения вариант. След което страницата заминава за печатницата.

Журналист или коректор може да върне страница до 10 минути след заминаването й към печатницата, но дори и тогава се налагат глоби. На черно-бяла страница глобата е около 150 лв., на цветна - 4-5 пъти повече.

По свидетелския разказ на Иван Опренов.

Read More

24 часа след взрива пред "Галерия"

Минаха повече от 24 часа след взрива пред редакцията на в. "Галерия". Достатъчно време, за да могат да се направят изводите от политическия акт. Реакциите около случилото се предлагат на обществото три теста:

- тест за интелигентност. По отношението към случилото се може да се познае кой е по-податлив на манипулации и кой по-малко.
- тест за медиите. На всяка медия се налага да покаже чии интереси защитава. Опозиционните вестници, телевизии и сайтове и проправителствените такива се различват много ясно.
- тест за воля. Въпросът е иска ли българинът да върви по своя европейски път на развитие или изпитва носталгия към прехода си, олигархията и особеностите на организираната ни престъпна дейност?

В случай, че искате да се натоварите с глупости по случая, можете да следите всички публикации в Интернет чрез Google News ТУК.

Две интересни изказвания се чуха в телевизионния ефир в последните часове.

1. "Случилото се е нецивилизовано и трябва да бъде порицано. Но аз няма да отроня сълза за "Галерия". Журналистиката, която тази медия прави, е пияна журналистика. Тя няма принос към развитите на българските медии", каза Лора Крумова по време на гостуването си в шоуто на Славия. Водещ в случая беше Иво Сиромахов.

2. "Видях, че се появяват фигури, които са лоши и стрелят по тези, които не знаех дали са добри или лоши. Виждам, че лошите стрелят все повече", заяви пък социологът Евгени Дайнов в сутрешния блок на Нова ТВ, използвайки уестърн-метафора за публичното говорене напоследък.

Лирическо отклонение: Букмейкърите вече не приемат залози за следващото челно заглавие на вестника, защото вероятността то да е "Взривиха ни" е 99%.


снимка: Георги Димитров/Нетинфо

Read More

Две новини в един пост (медийни сливания и придобивания)

Новина 1:
315 милиона долара ще плати AOL за блога на Ариана Хъфингтън - "Хъфингтън поуст". Всъщност медията отдавна не е блог, а новинарски сайт. Придобиването според мнозина е удар върху свободната журналистика, с която се свързваше сайтът досега.

Ариана и близкото й обкръжение хубаво ще приберат милионите, но какво ще има за шестте хиляди блогъри и фрийлансъри, които са допринасяли за развитието на "Хъфингтън поуст", е въпрос, който едва ли ще получи подобаващ отгвор.

Отворен е и въпросът "А сега накъде?". По първоначални данни Ариана ще остане начело най-малко на сайта (ако не и на други медии на AOL), но дали ще продължи да пише свободно или ще се съобрази с корпоративните интереси и преследването на печалба, предстои да стане ясно. Все пак 315 милиона долара са 10 пъти повече от приходите за 2010 г.

Архив март 2009: Що е то Хъфингтън поуст?


Новина 2:
Главният редактор на агенция Ройтерс Дейвид Шлезингер наусна поста си, а на негово място идва бившият главен редактор на BusinessWeek Стивън Адлър. Адлър също така получава и вицепрезидентско място в корпорацията "Томсън Ройтерс", част от която е информационната агенция.

Промените в ръководството са част от стратегияга, насочена към обединяване на ресурсите на компанията "Томсън Ройтерс", която беше създадена през 2008 година в резултат на сливането на информационната агенция "Ройтерс" и медия-корпорацията "Томсън", се казва в официалното съобщение.

В "Томсън Ройтерс"работят около 55 000 души, а информационната агенция "Ройтерс" е сред четирите най-големи в света.

Въпреки реномето и възможностите си "Ройтерс" не можа да устои на кризата без да се слее и без да се преструктурира. Оптимизацията означава съкращаване на разходи, а това почти по дефиниция означава съкращения в персонала.

Подобна ситуация: БиБиСи почва яки съкращения

Read More

Калина Андролова: Баничари в медийния бизнес

Интересно интервю с Калина Андролова може да се намери в сайта на вестник "Култура". Андролова е бивш главен редактор на списание "L'Europeo", била е колумнист и в "Новинар". Тя говори за това какви са собствениците на медии в България и как управляват те.

"Не можах да се преборя със същността на българския бизнесмен. Става дума за издателите на списание L’ЕUROPEO. Докато правех списанието, всъщност се налагаше да водя непрекъсната идеологическа битка за това кое е полезно за читателя.

Моята идея беше списанието да повишава грамотността на читателите, запознавайки ги с интересни факти от политиката и културата. Обаче моите работодатели се интересуваха от печалбарството и предпочитаха "леки, занимателни" темички, настояваха списанието да "забавлява". В един момент тази вечна битка – класическа, между автор и издател, ме измори. И напуснах, омерзена от нискокултурието на българския бизнесмен", казва Андролова за разрива между нея и издателя - "QM медия".

По думите й двумесечно списание с историческа насоченост и 15 000 тираж може да бъде печелившо, макар и не много.

Калина Андролова посочва недъзите не само на медийния бизнес, а на бизнеса въобще:

"В България има насадени формули за бизнес, че единствено пошлото забавление носи печалба. Затова медиите са изпълнени с безсмислени предавания. Е, не е така! Един ден някой ще забележи, че има истински глад за знание, и – обещавам ви – ще забогатее от това.

В България всеки може да стане всичко и това е една от неотстранимите опасности на времето ни. Бизнесът беше посочен и назначен. Така хора, които никога не са влизали в телевизии, започнаха да притежават телевизии, хора, които не са чели вестници, станаха собственици на вестници, хора, които не могат да смятат, оглавиха банки".

Цялото интервю можете да прочетете в сайта на в. "Култура".



Калина Андролова, снимка: Илиян Ружин

Read More

36-а Национална изложба на карикатурата

На 1 февруари в галерията на ул. "Шипка" 6 бе открита 36-ата Национална изложба на карикатурата. Тя е организирана от Съюза на българските художници и ще бъде отворена до 20 февруари.

Освен карикатури, са изложени и забавни, саркастични скулптури. Автори са познати и не толкова познати имена от средите на карикатуристите, а най-честите обекти на хумора и иронията са политици, спортисти и други обществени фигури.













Снимки: Георги Димитров/НетИнфо
Подробна фотогалерия

Read More