Актуалните проблеми в медиите

Кратък списък на актуланите проблеми в медиите, селектирани чрез изследване на общественото мнение, изледване на заетостта и други теоретични методи.

* Голям брой неточности
- Доверието в масмедиите, което и без това е ниско, продължава да спада. Под една трета от населението в развитите страни смята, че новините, които се разпространяват, отразяват действителните факти. В края на 80-те години вярващите в медиите в САЩ например са били 54%.

- Читателите, слушателите и зрителите често откриват фактически неточности в поднесените информации. Изследване на международната асоциация на издателите на вестници показва, че 23% от читателите веднъж седмично откриват неточности във фактологията, публикувани в печата, а 35% намират правописни или граматически грешки.

- Независимо съвместно проучване на "Columbia Journalism Review" и "Public Agenda" сред 125 журналисти показва, че 38% от работещите в медиите подозират колегите си в съчиняване на факти и приписване на неказани думи.

- Като основна причина за неточностите най-често се посочва крайният срок, който редакциите налагат на служителите си.

* Търсене на сензации
- Съществува тенденция медиите да се занимават приоритетно с убийства, катастрофи, секс скандали, отвличания и т.н.

- Публиката смята, че "журналистите търсят сензации, за да продават вестниците си/популяризират сайтовете си/вдигат рейтинга си". Смята се още, че медиите "преекспонират някои от темите" и отразяват сензациите "не толкова защото са важни, колкото защото са вълнуващи".

* Коригиране на неточностите
- Като сериозен проблем на медиите се посочва малкия процент на корекции на неверни информации. Опроверженията са рядкост и по-често са под формата на право на отговор. Редакциите смятат, че е непрестижно да коригират неточностите си, защото ще олекнат в очите на публиката. Разкритите дезинформации обаче вредят много повече на имиджа на медиите.

* Краткосрочен интерес към проблемите
- "Цикъл на вниманието" - медиите игнорират даден проблем с години, след това поради някаква причина започват да го отразяват масово и да търсят кризисно решение, следва осмисляне на проблема и установяване, че той е много трудно и бавно решим, след което цикълът се затваря с отегчение и нова забрава.

* Медиите не общуват с публиката
- Извън предаването на посланията, медиите почти нямат механизми за общуване със своята публика. Много малко са компаниите, които имат специален човек за отговори на коментари, оплаквания и съвети. Този проблем като че ли изглежда най-лесно решим с навлизането на социалните мрежи. Все повече медии назначават специалисти, които да се грижат за публичния образ във въпросните мрежи.

* Фокус върху печалбата, не върху службата на публиката
- Това явление се проявява, когато има проблеми с големи корпорации или политически субекти. Журналистите считат за "по-изгодно" да пропуснат някоя новина или факт, вместо да накърнят интересите на рекламодател или стратегическа фигура.

- Общественозначимите проблеми винаги са свързани с крупна дейност, а тя от своя страна - с големи ресурси. Отговорът на въпроса "защо журналистите не преследват истината" подрива и техните лични имиджи, и имиджа на масмедиите като цяло.

* Медиите не инвестират в качество
- Статистиката сочи, че в минали години заетите в пресата например са били много повече от сега. Едната причина за това е фокусът върху печалбата - кризата не позволява по-голям щат и по-високи заплати за качествени и образовани журналисти. Другата е навлизането на Интернет като източник на информация. Вече не е нужно да си на мястото на събитието, можеш да се "довериш" на блогъри и уебмедии.

- Изследване на заетостта в радиата е показало спад с 44% на заетите в периода 1994 - 2000 година. От 1980 година досега броят на нещатните кореспонденти на радиата са спаднали с 30% в световен мащаб. Телевизиите пък са съкратили половината си персонал в чуждестранните си представителства.

* Некомпетентност на публиката
- Сериозен проблем на медиите е нивото на публиката. За да бъде информацията разбираема (съответно привлекателна), тя трябва да бъде поднеса във вид, в който и най-необразованият и неинтелигентен зрител/читател/слушател да може да я асимилира.

- Изледване в Америка е показало, че мнозинството запитани смята, че всички похитители на самолетите от "11 септември" са иракчани. Само 17% от запитаните дават верния отговор: нито един.

Обществените нагласи смущават работата на медиите, тъй като публиката е склонна да се съмнява във факти, които не й изглеждат правдоподобни.

* Медийната консолидация
- През 1945 четири от пет вестника са собственост на независими бизнесмени или дружества. В наши дни ситуацията е обратната - почти всяка медия е част от голяма медийна група с множество телевизии, радиа, вестници и сайтове. Новите медии влизат неконкуретноспособни на крупния пазар и оцеляват много трудно.

- Големите медийни компании воюват помежду си, създавайки новини от собствените си взаимоотношения и противоборства. Въпросните новини намират място в емисиите и страниците, но обективно засягат много малък брой граждани - тоест те засягат само журналистите в медиите и техните собственици.

обновена на 7 март 2012 г.; 14:55
* Грешки при превода (предложено от читателя-коментатор Стефан)
- Все по-смело журналистите превеждат информации от непознати езици, използвайки електронни преводачи. Методът позволява да се установи контекста, но резултатите могат да се окажат незадоволителни. Вероятността крайният продукт да бъде некачествен (или дори подвеждащ) при виртуален превод е много голяма.

Read More

Връщането на часовника / Методът на ID-то

Да си го кажем честно, всички уебмедии го правят по един или друг начин. Има механизъм, по който читателят може да познае, кога даден сайт манипулира часа на публикацията си. Чрез "Метода на ID-то" лесно може да бъде уловена такава манипулация.

Но защо това се прави?
- "Борбата е безмилостно жестока". Хиляди сайтове, хиляди претенции за първенство, безмилостна конкуренция. Първият винаги си приписва ексклузивитет, винаги търси да извлече ползата от бързината на отразяването чрез самоизтъкване;
- Заблуда на читателя. За да спечелят читателите, които искат новините на секундата, някои уебмедии всъщност ги заблуждават като публикуват статии със стари часове (и дори понякога дати);
- Накрая, но не последно място, понякога журналистите са принудени от обстоятелствата да "връщат часовника" особено, когато редакционната политика изисква първенство и когато шефът може да забележи, че дадена информация е излязла по-късно (или твърде късно)

A защо не трябва да се прави и няма смисъл да се прави?
- Не е коректно. Точка.
- Един от принципите на търсачките е да индексират по-напред най-старите публикации по ключова дума. Сканирането обаче минава в реално време и не се влияе от часа, записан в статиите. Тоест ако в 12:00 часа се публикува новината Х с час 11:00, то роботът на Гугъл ще мине през страницата в 12:02.
- Винаги могат да те хванат и да станеш за резил. Масовата аудитория не е чувствителна на подобни манипулации, но все ще се намери някой, който да разкрие истината. Тогава доверието изчезва. А доверието е най-ценният капитал на медиите.

Методът на ID-то
Това е метод, по-който чрез проверка на статии с последователни идентификационни номера се засичат измами с часовете на публикуване. Ето няколко примера:

Заб.: В Гонг вървят само нечетни ID-та.






Чрез същия метод може да се предсказва и бъдещето. Честно. Поне една новина от 14.12.2012 година е добра (отваря се в нов прозорец);)


Ако засечете нещо подобно, сигнализирайте ;)

Read More

Гледна точка

Друго по темата: Медиите като оръжия за масово поразяване

Read More

''Черниликите'' на първа страница взривиха нета

Българският Интернет си намери нова дъвка - челното заглавие на "7 дни спорт" от 18 януари.

"Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки" - това е заглавието, около което се завихря скандалът.

БХК вече е алармиран, във Фейсбук тече бясно споделяне. От "7 дни спорт" към този момент* нямат официална позиция по случая.

Тема за размисъл: По неофициална информация тиражът на спортния ежедневник е около 10 000. Официални данни за вестникарските тиражи по принцип няма, всяка редакция надува цифрите в битката за реклама.

През последните години "7 дни спорт" отстъпи лидерските си позиции на другите ежедневници.

Дали заглавието не е нарочно публикувано в този си вид, за да се вдигне шум около вестника?


* 19.01., 14:08 часа

Read More

Медиите – голямото зло на България

Коментарът е дело на млад колега журналист, който работи в медиите от 2006 година насам без прекъсване. Поради свои съображения желае да запази анонимност.

Роден съм в средата на 80-те години, израсъл съм в началото на 90-те. Освен с началото на прехода, дъвките „Турбо”, вафлите „Куку-Руку”, мутрите, убийствата, знаете ли с какво още аз ще запомня тази епоха? С това, че имаше само една телевизия, 1-2 радиа, няколко вестника, а интернет беше все още екзотична „американска” дума.

Та ето в тази епоха израснах аз. И съм много щастлив, че се случи точно тогава. Защото получих шанса (и може би моето поколение е едно от последните) сам да оформя мирогледа си, без ежедневно мозъкът ми да бъде промиван и някакви трътлести лелки от телевизора да ми казват кое е добро и кое – не.

Днес положението е истинска трагедия. Има стотици канали за информация, тя се поднася от хора със съмнителни способности да изпълняват толкова отговорна професия като журналистическата, а качеството на продукцията е под всякаква критика. Не искам да звуча като пенсионер, който е недоволен от „младите” и „новото”, но… едно време наистина не беше така.

Все още си спомням телевизията на 90-те. Тя не беше изпълнена с 24 часа глупости. Сякаш и сериалите не бяха толкова малоумни, колкото са в момента. Не ме заливаха ежедневно с някакви риалити-формати, а някакви чичковци и лелки, които обикалят от телевизия в телевизия да ми казват, че еди-кой си е направил нещо страхотно, като е пръднал пред цяла България, защото това показвало например бунта му срещу нещо си.

Т.е., през 90-те години ние имахме правото сами да оформяме мирогледа си. Тогава медиите, или поне аз останах с такова впечатление, играеха основната си роля – на медиатор на информацията. Никой не се опитваше да ми сдъвче видяното и да ми каже какво да мисля. А сега? Сега е ужас!

Сега всеки те поучава, всеки се прави на анализатор (явно включително и аз) и смята, че мнението му е единствено, неповторимо и всеки трябва да го следва. И тъй като журналистическата професия е в ръцете на откровени некадърници, на тези образи им се дава ежедневна трибуна. Без да са направили нищо смислено в живота си, те стават лидери на мнение. Безотговорна постъпка на хората, които би трябвало да мислят за обществото, а не за собствения си рейтинг.

Далеч съм от мисълта, че съм някой корифей в професията. В никакъв случай не се смятам за нещо повече от сивата област в бранша. Но поне съм имал възможността да видя как се прави журналистика от кадърни хора и съм си взел поуките от това. И сега мога поне да дам мнението си. Да погледна извън себе си и да си кажа: „Не, това не го правиш добре!” Или пък да го кажа и за другите…

Та какво се получава сега. Медиите, които в днешно време възпитават децата и младите, какво им дават всъщност? Плоски риалити-формати, турски сериали, инфантилни токшоута, още по-инфантилни „развлекателни” програми, откровено тъп или просташки хумор, чалга (и българска, и чуждестранна) и насилие. Е, какво искаме тогава да излезе от младите българи.

Ами ще излязат скотове. Ще излязат хора без собствено мнение. Ще излязат едни глупаци, които лесно могат да бъдат моделирани от силните на деня. Ще излезе един пластилин…

Жалко за израстващите сега млади българи. Твърде малко сред тях могат да мислят. И те вече се ориентират как да си тръгнат от тук. Така ще оставят страната ни на профаните. На тези, за които две ракии, една салата, малко чалга (независимо дали българска или чуждестранна) и една руса кифла с тигрово облекло е еманацията на хубавото изкарване.

Не искам да звуча назидателно, макар че точно така се получава. Но е факт – съвсем скоро ще бъдем в ръцете на хора с ниски чела, със средно образование и с разболяващ се черен дроб. Ето тази България създадоха медиите.

С борбата за лесен рейтинг, с даването на трибуна на откровени идиоти и назначаването на работа на хора, с акъл колкото грахово зърно. Защото в един момент всеки си помисли, че може да е журналист, че това е сладка и лесна работа. И наистина е такава, ако нямаш позиция, ако си прост(о) папагал, ако не ти пука за случващото се около теб. За съжаление, това са и журналистите, и медиите у нас в момента.

Те създадоха днешната България. Или, хайде, да не е само тяхна вината, но имат основна заслуга. Чалгизацията на родината ни е дело на хората зад екрана, зад микрофона, на клавиатурата, на тези, които продадоха съвестта си заради парите от реклами на Краси Гергов. Понякога наистина ме е срам, че съм журналист…

Read More

Fox News затри Македония, премести и България

Сериозен гаф допусна американският телевизионен канал Fox News, който във вторник показа неточна карта на Европа. На нея Македония беше изтрита, а България е на мястото на бивша Югославия. Освен Македония, заличени са и Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения и Черна гора.

Сърбия пък заема територии на Унгария, Австрия и Чехия. Реалната територия на България пък не е обозначена с име.

Скрийншотът показва всичко :)

(Клик за уголемяване на изображението)

За гафa пише македонския Курир, както и българския Блиц.

Read More

Коментар назаем: "Момиченца"

Представете си, че всички депутати са блондини с дълги мигли, а всички представители на съдебната власт са от Хасково. Всички от третата, изпълнителна власт пък задължително притежават светлозелен "Опел Вектра". Съмнително, нали? Би могло да бъде и случайно съвпадение - но все пак поражда справедливи подозрения.

От петнадесет години четвъртата власт в България се състои предимно от момиченца. Българските медии са наводнени от този типов персонаж: бърза, агресивна, за предпочитане дългокрака студентка, която ходи на лекции рядко до никак. Но пък ходи из София - на "ти" е с парламент и правителство, "отразява" необходимото в Съдебната палата, посреща персони на летището, вика (сред тълпи от себеподобни с щръкнали микрофони) "А какво ще кажете за...?".... Навсякъде е с бойно настроение, винаги бърза, запознава се в летящ старт, цялата е графици и мобифони...

Какво още може да се добави към този психо-професионален портрет?

Журналистическото момиченце има манталитет на новопокръстен папарак. Съвсем до скоро то е било свенливо, днес да се вре му е природа и призвание (често пъти то е убедено, че тъкмо в това е цялото "журналистическо разследване").

-------------

Що се отнася до професионалните правила, има си тринки, но са му добринки:

1. Не се интересува от областта, в която прави интервю или репортаж. Убедено е, че не му е необходима нито професионална компетентност, нито подготовка за конкретния случай. Важното е да познаваш правилните хора, да имаш нюх към течащите в момента скандали, за да направиш в срок сензационен материал, за който главният да те ощипе приятелски по задника. За седмица до 24 часа момиченцето може да стане специалист във всеки сектор.

2. Всеки подлежи на легитимно овъпросяване. Бърза серия от нагли въпроси може да бъде зададена и на самия дявол. Личното достойнство и пространство на събеседника, както и всеки намек за уважение към неговия обществен авторитет или професионализъм само пречат на работата на интервюиращия.

3. Не е важно съдържанието на питанията, важното е да се пази ритъмът на интервюто. Правилото е: да става бърз, секси лаф, да няма време за мислене и ако може другият да бъде изкаран от нерви. За целта не се спира с въпросите, колкото и глупави да са те.

--------------

Веднъж бях разпитван цели 3 минути и половина ценно телевизионно време за историята на Берлинската стена. Имах глупостта да кажа, че тя е "негативен паметник" - в смисъл, че е паметник на срама, а не на гордостта. Веднага получих наказателния въпрос: "А какво мислите за негативизма?". Докато се блещех и немеех, бях окончателно отстрелян със следващия: "Няма ли нищо позитивно в Берлинската стена?". Виковете ми: "Не, не!" бяха без значение - останаха извън кадър.

И между момиченцата има умни и глупави. По-глупавичките просто обичат да са "между хора", да работят "нещо по-динамично", останалото е перфектна изпълнителност, работохолизъм, страхов и еротичен трепет от началника. Те са ходещо въплъщение на цинизма. Но са цинични не по душа, а по обществена поръчка - в която искрено и безрезервно са повярвали. Една от тях ми каза: "Възхищавам се от нашия главен редактор, защото работата на медиите е да манипулира хората, а той го прави перфектно". По-умните имат и самосъзнание, и самочувствие. Те са убедени, че след като началникът им се държи като главен редактор на държавата, а те ходят на коктейли, то непременно ще да са елит, част висшите кръгове заедно с президента, Христо Стоичков, патриарх Максим, Вежди Рашидов, Евгени Минчев, Иво Карамански (пардон, последният го убиха).

Най-умните дори имат усещане за мисия отвъд цинизма.

Чували са, че четвъртата власт е най-важната в България, защото осигурява прозрачност на останалите. И така са повярвали, че самите се смятат за истинни и прозрачни, а през устата им глаголи направо гръмовният обществен морал. Да бъдат некомпетентни, корумпирани, обществено вредни и опасни, е свойство на всички останали, само не и тяхно.

Всъщност няма защо да обвиняваме самите момиченца.

Те са перфектни жертви на офисно-национална манипулация

Ятото им е резултат на продължителен подбор, премислена кадрова политика и целенасочена обработка от страна на техните гуру: заместници и главни редактори (обикновено дърти, успешни и свръхцинични мъже; е, може и жени, но при всички положения патриархални фигури). Онова, което в други страни би се наричало "sexual harassment", у нас е етап от професионалното израстване. Следващи етапи са писането по политическа, а после и по икономическа (корупционна) поръчка. Колкото по-еничарски, т.е. от никъде, е взето момиченцето, толкова по-податливо на медийните конвенции е то. Идеалният случай е да не е от София или дори от голям град, да няма богат или едър приятел и да трябва да плаща наем: тогава просто е готово за всичко.

* * *

Във финала ще разочаровам феминистките. "Момиченце" тук е само реторическа фигура - в стария смисъл на Maedchen fur alles. Момиченцата могат да бъдат и журналистически момченца, няма нищо gender specific. Не става дума за полови проблеми, нито за ювентофобия, а за десетгодишна политика на българските медии при подбора на млади кадри. Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал - дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.

Т.е. "момиченцата" са симптом и ако сме имали подозрение, то е справедливо. Тяхното множество сигнализира за увреждане на четвъртата власт. Тя все повече свиква да идеализира безсрамно своята "прозрачност" и "свобода на словото", за да селекционира под тази идеология циничен гилдиен манталитет, медийна арогантност и невежество, свиващи периметъра на публично значимото. При това този 10-15 годишен процес е ограден със заплахи - "който е нападнал "журналистите", добро не е видял".

И аз добро няма да видя. Но този текст не беше написан с цел да добрувам.


Автор: Александър Кьосев, в-к Сега
Автор на снимката: Юлия Лазарова, Дневник

Read More