Големите награди в рекламата

Ако някой се интересува кои са най-реномираните награди* в рекламата, ето:

Международни конкурси:
- Награда "Epica" - европейски конкурс, създаден през 1987 г. в Белгия (http://www.epica-awards.com/);
- Призът "Златен лъв" за рекламен филм - голям международен конкурс, създаден през 1953 г. в Кан (http://www.canneslions.com/)

Американски награди:
- Наградата "Clio" - престижен конкурс, учреден през 1960 г. Наградите се връчват в Ню Йорк (http://www.clioawards.com/)

Френски награди:
- Голяма награда за стратегия (http://www.strategies.fr/);
- Награда на Клуба на директорите на артистични продукции;
- Голямата награда на Висшето търговски училище в Париж (http://www.escpeurope.eu/);
- Наградата E.D.H.E.C.;
- Голямата награда за рекламен плакат;
- Награда за радио реклама (I.P.-R.T.L);
- Голямата награда на Асоциацията за промоции в периодичните издания

Германски награди:
- Effi-Preis - награда за най-успешна реклама, учредена през 1981 г. (http://www.gwa.de/);
- Награда на журито - създадена през 1964 г. от директорите на артистични продукции

* френските са малко повечко, тъй като източникът е енциклопедията Larousse.

Read More

Блогър ≠ професионален журналист

Актуалният дебат на "Капитал" е за това медии ли са блоговете или не.

Позицията, че блоговете са медии защитава Иво Инджев. В основата на неговото мнение е тезата, че блоговете запълват празната ниша на свободното говорене - нещо, което се приема, че е невъзможно в медийните организации. Инджев се опира и на жанровата специфика, която силно наподобява журналистическите жанрове. Освен това според него блоговете имат своето влияние върху общественото мнение, особено ако са списвани грамотно и почтено.

Позицията, че блоговете на са медии защитава Боян Юруков. Той посочва, че към медиите има очаквания за регулярност и достоверност, докато блогърите нямат за задача да информират, а да повдигат дискусии около темите, които ги интересуват. Ако го разбирам правилно, той смята, че блоговете не са медии, защото предоставят една единствена гледна точка - нещо, което е в разрез с професионалната журналистика. В края на изложението си обаче той заявява, че блоговете са много повече от нови медии.

Моята позиция е следната: Блоговете не са медии, защото в това понятие влизат средствата за масова информация, произвеждани от професионалисти. Произходът и точното значение на думата медия е преносител на информация, но на български език тя е синоним на телевизията, радиото, печатните издания и новинарските сайтове. Значението на Уеб 2.0 е неоспоримо, но продуктите на медийните компании остават на фокуса на обществения интерес. И това не е случайно.

Гражданската журналистика е оксиморон. Явлението съществува под своя собствена форма, но не е журналистика. Никой не оставя близък да бъде опериран от "граждански хирург", никой не оставя автомобила си на "граждански монтьор" и не би трябвало и никой да разчита за осведомеността си на "граждански журналисти".

Блоговете трупат влияние, но това е заради тяхното качество, разглежданите теми и най-важното - заради заеманата позиция. Популярните блогъри са известни със своите позиции и техните блогове се посещават от аудитория, която иска да прочете точно конкретно мнение или информация, разбира се, силно изкривени от светогледа на автора. Това не е осъдително ни най-малко, но е доказателство, че ако аудиторията желае да бъде обективно осведомена, тя трябва да се обърне към повече източници, сред които и такива, в които за авторите обективността е служебно изискване и белег за висок професионализъм.

С други думи блоговете могат да се квалифицират като медии от аматьорската дивизия. Там има таланти, в тях има магнетизъм, често там се крие истината, но сравнението с професионалната журналистика е невъзможно.

И накрая, но не на последно място, както всяка друга професия, така и журналистиката изисква подготовка и натрупване на опит. Всеки занаят се учи, в това число и медийния. Неуките също могат да се опитват, но няма да се справят достатъчно добре.

Read More

Рейтинг точка, рейтинг точки

Рейтинг точките (Gross Rating Point, GRP) представляват мерна единица за целевата аудитория, достигната от специфичен медиен канал. Една рейтинг точка се равнява на едно възприемане на рекламно съощение от 1% от целевата група. Чрез тази метрика се измерва ефективността на рекламните бюджети и се оптимизрат разходите за реклама на базата на заложения таргет и цената, която медията поставя за пренос на рекламната информация.

Това е моята дефиниция за термина, по-добра в интернет не виждам.


Рейтинг точките показват процента от достигната целева аудитория, която телевизиите гарантират на рекламодателите; например, ако целевата аудитория са мъже между 18 и 34 години и тв каналът гарантира за нея 9 GRP на цена 200 лв., той гарантира, че 9% от мъжете между 18 и 34 години ще гледат предаването, за което клиентът плаща 1800 лв. за стандартен клип (30 сек.)

Това пък е дефиниция, взета от публикация на "Капитал".


Метод за измерване на аудиторията с повтаряемост на циркулацията за определен период от време. Нивата на GRP за външна медия сочат към дневната циркулация изразена за седмица. Една Рейтинг Точка представя циркулацията равна на 1% от пазарната популация.

Аритметичната формула за изчисление на
Дневните GRP's = Осреднено DEC / Пазарна Популация

Трактовката на "Аспекта" ООД

Read More

Copyleft

Copyleft е непреводима на български език игра на думи с понятието copyright (традиционно превеждано като "авторско право"), която описва практиката авторите да се отказват от част от своите права и да освобождават произведенията си, като същевременно изискват същите свободи да се запазят и за всички копия и производни версии надолу по веригата.

Думата copyright е съставно съществително, образувано от глагола to copy ("копирам") и right ("право"), и означава буквално "право на копиране". Right обаче означава и "дясно", което е използвано в играта на думи при съставянето на copyleft от същия глагол to copy и думата left, която може да означава както "ляво", така и "оставям" или "оставен". Copyleft няма буквално значение на английски език.

Запазено по презумпция* право на автора е да бъде единствен разпространител на копия на своите произведения и трета страна може да извърши размножаване и разпространение на копия само при изрично получено разрешение.

Тази стъпка обаче може да бъде пропусната, когато носителят на авторските права сам пожелае да се раздели с част от правата си чрез едностранно лично волеизявление в писмен вид, т.е. да я отдаде под свободен лиценз. Принципно, по този начин се дава право на всеки потребител, който разполага с копие, във всеки един момент от време законно да се възползва от предоставените от свободния лиценз права, без да дължи на автора заплащане и без да има нужда да търси изричното му разрешение.

С термина copyleft (транслитериран като копилефт) се назовава и съответната форма на лицензиране на компютърни програми, документи, музикални, графични и мултимедийни произведения на изкуството, научни трудове и др.

Широко използвани copyleft лицензи са GNU General Public License и GNU Free Documentation License. Подобна, но не идентична клауза, наречена "share alike" (споделяне на споделеното), съдържат два от шестте лиценза Creative Commons.

* точният юридически термин е по премълчаване
Илюстрация: Символът на копилефт

Read More

Още платени новини в Интернет

Медийната компания "News Corp" ще започне да таксува читателите си за онлайн версиите на британските си издания Times и Sunday Times от юни. Компанията на Рупърт Мърдок явно е орязала вече всички излишни разходи и е време да помисли за алтернативни приходи.

Достъпът до двата нови сайта за двете издания ще струва 1 паунд дневно (2.19 лв. по днешен курс) или 2 паунда седмично (около 4.40 лв.). Абонатите на печатните издания ще получат свободен достъп до онлайн версиите.

Темата за таксуването на информационно съдържание в Интернет стана особено актуална около световната финансова криза. Досега "Нюз Корп" искаше от читателите такса за две свои бизнес издания - Financial Times и Wall Street Journal. Изданията за широката публика досега нямаха такава практика заради опасенията, че ще загубят масово читателите си.

New York Times също отдавна таксува читателите си. Медията призна, че приходите от реклама няма да могат да финансират развитието на изданието вбъдеще.

В медийния блог темата за плащането на информацията в Интернет е намерила развитие в две публикации:

"Къде са те, къде сме ние и накъде отиваме?" - мнението на Гери Сторч в началото на миналата година. В окото на кризата той коментира, че вестниците ще оцелеят само, ако:
1) конвертират съдържанието си в дигитална форма и спрат да се отпечатват;
2) се съсредоточат върху локалните новини и
3) поискат за новините в Интернет да бъде платена цена

"Друг поглед върху бъдещето на вестниците" обаче поставя под съмнение горната теза. В Интернет се създава сериозен информационен излишък и така стойността, която всеки потребител е готов да плати, става пренебрежимо малка (нулева).

В контекста на въвеждането на цена за четенето на онлайн издание може да се каже, че ефективността ще се измери след съпоставка между рекламните и абонаментните приходи.

Първо, важно е да се види дали и други медийни компании ще въведат подобни мерки и
второ, интересно е дали отливат на уеб аудитория ще повлияе негативно на отделните издания.

Read More

е-Трансфери

Терминът е-трансфери прочетох в материал на в. "Банкер", озаглавен "Къде емигрират журналистите?" и с подзаглавие "В интернет, в политиката, в Исландия". В момента той не е наличен в сайта на медията, но пък може да бъде открит тук.

До него пък достигнах, четейки коментарите под статията на Бареков в Спортал, озаглавена "Интернет приюти кадърните журналисти".

"Тези, които дават парите и печелят от рекламите, предпочитат да минат по тънкия начин и да не дават много пари за продукция, а срещу това да получават удобни материали, които не засягат големи икономически интереси", твърди Бареков. Той казва още, че медиите могат да извадят по 10 000 лева месечна заплата за най-популярните имена, но не го правят заради автоцензура.

В материала на "Банкер" интернет е припознат по-скоро като спасителна сламка за журналисти-удавници, паднали зад борда на големите национални медии. Става дума за Милен Цветков, Николай Бареков, Георги Коритаров, Иван Бедров, Крум Савов и други. Разглежда се темата и за блог-журналистиката с нейните възможности и ограничения.

Интернет е удобно пространство за медийна дейност, но имената там все още нямат значение. Публичният рейтинг може да бъде ракета носител за определен проект (например сайтовете на Бареков), но съдържанието и приложенията са тези, които се монетизират. С други думи, ако Милен Цветков по някакъв начин е дразнил аудиторията с арогантността си, то той ще продължи да го прави и в уеба. Това се отнася и за останалите, които са свалени от ефир заради нисък рейтинг.

Освен това съществува още един недостатък на интернет и той е, че в него всички са равни. Един субект може да бъде едновременно адресант и адресат на посланията. Факт, мнение или идея могат да бъдат разпоространени еднакво успешно чрез официална медия и чрез някоя от социалните мрежи (Фейсбук, Туитър, Свежо).

В този смисъл в кадърни журналисти могат да се превърнат редови потребители, с които имената от ефира едва ли ще успеят да се преборят. Още повече, че егото на уеб-потребителите не приема авторитети.

Read More

Печат и чалга

Предистория: Георги Неделчев е бивш главен редактор на списанията Playboy и FHM. С последното той се раздели в средата на януари. Напускането на FHM бе съпроводено от обвинения, че издателите не са коректни в плащанията си и не провеждат правилен мениджмънт на изданието.

Покрай словесната престрелка се откроиха няколко важни (според мен) изречения в интервюто на Георги Неделчев в avtora.com. Публикувам извадки със съкращения, които ми се струват значими:

"Те (продажбите на списания - б.р.) съставляват една четвърт от приходите. Другите три зависят от рекламния мениджмънт и той е причината издателската група да потъне".
"Аз нямам договор с тях върху цялата сума – това е масова практика в медиите. Те винаги могат да докажат, че парите по трудовия ми договор са били изплатени".

"FHM под мое ръководство покриваше масовия вкус, при всички обвинения за чалгаризация. Винаги съм твърдял, че не е задължително да дискриминираш някакъв жанр или субкултура, за да покажеш колко си интелигентен".

"Давайки гласност на бизнес с много пари, от който се интересуват много хора не се принизяваш, а точно обратното. Както и ако пишеш и говориш само за елитарни забавления, това автоматично не те прави част от елита.

Масовите медии не са просветителски и никой не ти дава право да държиш списание като FHM, Maxim или Playboy в ръцете си и да занимаваш хората с нещо, което е само в твоя кръгозор и този на приятелите ти. Аз харесвам индъстриъл, Nine Inch Nails, джаз, Steely Dan ми е любимата група , но не бих почнал да занимавам всички с тях.

Това, че в колата си не слушам Тони Стораро не означава, че не трябва да има интервю с него. Защото той е най-популярният български певец, който не е гей. И това го прави единственият подходящ за мъжко списание. Разбира се, заедно с него има място и за не-чалга личности - като Ованес Торосян от "Източни пиеси“, Камен Спасов от телевизия City, Нико Тупарев...."

"Аз твърдя, че в Уикенд работят по-кадърни журналисти в момента от тези в "бялата преса". Те напипват по-добре темите, от които се интересуват хората.

Правят грешки също както и в другите вестници, но с разликата, че при тях можеш да прочетеш много интересен материал или разследване, което в 24 часа няма начин вече как да се случи. Бялата преса твърди, че единственият проблем на тяхното фиаско е, че жълтата преса лъже. Но това не е така.

Жълтата преса има успех не защото лъже - не може 320 000 човека, които си купуват Уикенд да са пълни идиоти. Тя не информира с новини, но забавлява и задоволява интересите на аудиторията. Kогато нещо се случи през седмицата и аз искам да прочета повече за него, не го намирам в Монитор, Стандарт или Труд, а в Уикенд".

В интервюто си Георги Неделчев излага и други свои интересни възгледи, които обаче не са в сферата на медиязнанието.

Read More