Магическият куршум на пропагандата

Теорията за "Магическия куршум" гласи, че медиите директно оформят общественото мнение и поведението на публиките. Според нея информацията се "изстрелва" към хората и се "забива" в съзнанието, предопределяйки действията им.

В наши дни тази теория не е валидна поради значително по-проактивното поведение на гражданите. Преди средата на миналия век медиите не са били нито много като брой, нито особено разнообразни като съдържание. Да се търси информация е било значително по-трудно, отколкото да се получава.

В момента е налична и правопропорционалната връзка между човешките знания и скептицизмът относно информацията в медиите. Колкото по-образован и интелигентен е човек, толкова по-скептично гледа телевизия, слуша радио и чете вестници и сайтове.


Произход: Теорията датира от 30-те години на 20 век, когато учените са изследвали пропагандата около Първата световна война и използването на медии в нацистка Германия.

Концепция: Твърди се, че Магическият куршум не може да бъде избегнат от хората. Хората не могат да се защитят от медийните послания. Залага се на факта, че аудиторията приема пасивно информацията без възможност (и желание) да провери, да разследва дали в медиите се съобщават истини или не.

Подкрепящи факти: Случаят с радиопиесата на Орсън Уелс (1938 г.), която слушателите приемат за реална новина. След нея следва масова психоза и паника от евентуалния сблъсък с извънземна цивилизация.

Слабости: Когато медийните изследвания стават по-задълбочени, учените откриват, че публиките не възприемат толкова безкритично медийните послания. Изборите в САЩ през 1940 г. са пример за това, че обществото понякога прави точно обратното на пропагандираното поведение.

Остатъци: Теорията за магическия куршум не е валидна в наши дни, но някои нейни части се използват като основи за нови хипотези, теории и идеи.