Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак - доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.
Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.
Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.
В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.
Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.
Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията.
"Нищо радостно няма в това, че закриват вестник "Нощен Труд". Вестник, който може да не се харесва на по-интелектуалната аудитория, но е едно око повече. Показваше беднотията по улиците, нощните побои, нощните клубове, катастрофите (с пияни или не). Как да научиш какви новобогаташи шетат по нощна София, как се налага чалгата, как се развива уличната или елитната проституция (важно социално явление) – освен от издания като "Нощен Труд"? Или кой политик къде се е пръкнал, в коя компания. В такова издание много неща ги забелязват големите медии и ги развиват като тема. Едно око по-малко. 50-60 души без работа…"
Първият малък концерт на музикалното риалити, в което гостува Бойко Борисов, пък събра за същата възрастова група 11,3% рейтинг и 33,4% пазарен дял. Според информация на БиТиВи средните данни и за двата формата са с 0,2% в полза на благотворителното шоу (Докато ТВ План ТНС сочи разгромна победа за "ВИП Брадър" 3 - б.р.). 
Из брой 5, 2009 на SignCafe
Публикации
