Заглавията на книгите

През годините е имало не малко книги, които са били преименувани, попадали са под нови авторски права и са постигали нови успехи в новия си живот. Има няколко причини за подобен акт, като например добавяне на подзаглавие за оптимизация за търсачки в Интернет или насочване (отново) на вниманието на критиците, за които са важни новите заглавия.

Ето например историята на "Отнесени от вихъра". Работното заглавие на романа на Маргарет Мичъл е "Pansy", но след преименуването на главната героиня авторката предлага други две заглавия - "Tote the Weary Load" и "Tomorrow is Another Day". Второто е отхвърлено от издателя поради факта, че има доста книги със сходни заглавия и ето как се стига до финалния вариант - "Gone with the Wind".

От пиар гледна точка малка смяна в заглавието може да донесе значителен ефект, най-вече в интереса към книгите и продажбите. "Хари Потър и философският камък" например в САЩ се продава със заглавие "магьосническия камък" (Phisopher's stone/Sorcerer's Stone). Маркетинговият ход сработва и книгата става бестселър.

Други примери за преименувани книги:

"Последният човек в Европа" ---> "1984"
"Мъртвият немъртъв" ---> "Дракула"
"Атикус" ---> "Да убиеш присмехулник"
"Първи впечатления" ---> "Гордост и предразсъдъци"

Преименуването на книгите е като пребрандирането на марките. Често изкуството има претенции за елитарност, но от него също се изкарват пари, то също е обект на потребление. Затова и заглавията на литературните произведения следва да бъдат третирани като част от опаковката.